Краят на извънредното положение не е край на страховете. И

Краят на изключителното състояние не е завършек на страховете. И до момента в който едни чакаха с неспокойствие повдигането на блокади и забрани, с цел да излязат умерено на открито и да се срещнат с другари, то съвсем същият дял са хората, за които тази вест не е изключително приятна и те по-скоро се опасяват да излязат още веднъж на улицата. При тях умерено може да се приказва за „ синдрома на кабината “, само че откакто авансово уточним, че тук не става въпрос за патология. Така в Испания назовават явлението, при което някои хора, прекарали доста дни в затворено състояние, изпитват боязън да излязат на открито.

„ Когато приказваме за„ синдрома на кабината “, имаме поради положението на мозъка, психическото и прочувственото положение, което е проучено при хора, откакто прекарали известно време в наложително затваряне и надлежно са изпитали компликации да се върнат към предходния си живот “, изяснява Сандра Изела, психолог в психологическия център Cepsim.

Има няколко фактора, които могат да ни повлияят да бъдем „ наранени “ от този синдром. Една от главните е преекспонирането на обстановката в новините.

„ Дълъг интервал изживяваме развиването на една обстановка минута по минута, което поражда неустановеност и възприятие на боязън у нас. Този синдром се свързва с възприятията ни на тревога и даже с агорафобията, която съставлява боязън от излизане на площади и открити пространства. В този случай голямо въздействие оказва нашата психическа резистентност “, споделя психологът Мигел Анхел Рисалдос.

Въпреки че информацията може да ни помогне да разберем какво се случва и по какъв начин да се предпазим от ковид, от време на време тя може да бъде нож с две остриета. Психологът Шейла Естевес Валехо изяснява, че е проблем, когато „ останем в един цикъл, преповтаряйки си ежечасно информацията, която стига до нас и по този метод подхранваме нашата тревога “.

„ Трябва да намерим салдото, тъй че да не дадем приоритет нито на положителните, нито единствено на неприятните новини, а по-скоро да бъдем справедливи по отношение на създалата се обстановка. Но при всички положения, дългият престой в изолираност оказва въздействие върху метода ни на другарство, защото губим директния контакт с близките, прегръдките и целувките при среща, с които нормално сме привикнали “, разяснява Шейла Естевес Валехо.

Ето за какво психолозите поучават, в случай че изпитваме боязън да излезем на открито в първите дни от рухването на изключителното състояние, да не се насилваме ненужно, а да си дадем време, с цел да се върнем към естествения си метод на живот.

„ Носенето на ръкавици и маски ще ни помогне да поемем отговорността за личния си живот и да стартираме да се срещаме с хората, спазвайки избрани граници и по този начин да понижим възприятието за заплаха, което изпитваме “, споделя още Валехо. И предлага да се върнем към естественото си всекидневие „ със лично движение ”.

Източник: abc.es