Българи и румънци живеят най-кратко в Европейския съюз
Краят на 2021 година донесе неприятни вести както за България, по този начин и за Румъния, откакто последният Здравен отчет на Европейската комисия сложи двете страни на последните места по обща дълготрайност на живота на жителите им, написа EUObserver.
Докладът демонстрира, че поради Covid-19 българи и румънци в този момент умират даже по-млади от преди. Продължителността на живота в България и Румъния е спаднала надлежно с 1,5 и 1,4 години през 2020 година поради пандемията с Covid-19 – двойно повече от междинните 0,7 години на европейско равнище.
Европейските страни с най-висока дълготрайност на живота са Норвегия (83,3 години), Исландия (83,1 години) и Ирландия (82,8 години), а Румъния (74,2 години) и България (73,6 години) са на последните места.
В България, сходно на Румъния, „ пандемията от Covid-19 краткотрайно обърна години прогрес в продължителността на живота, която към този момент бе най-ниската в Европейски Съюз през 2019 година Въпреки подобренията в здравната система през последното десетилетие въздействието на трайно високорисковите фактори, високите нерегламентирани заплащания и прекалено фокусираната в лечебните заведения грижа продължава да попречва работата на системата “, се споделя в отчета.
Продължителността на живота в Румъния и България се усили надлежно с 4 и 2 години през интервала 2000-2019 година, само че към момента остава под междинното за Европейски Съюз надлежно с 6 и 8 години.
В Румъния дамите приблизително живеят 8 години по-дълго от мъжете (78,4 години по отношение на 70,5), което е една от най-големите разлики по дълготрайност на живота сред половете в Европейски Съюз.
Основна причина, която съкратява живота на доста българи и румънци, е болната система на опазване на здравето.
Разходите на глава на популацията за предварителна защита в двете страни са най-ниските в Европейски Съюз, се споделя в документа. Здравната система е с незадоволително финансови запаси и се показва едва.
Въпреки увеличението на бюджетите в последно време здравното финансиране за първична здравна грижа е най-ниското измежду страните от Европейски Съюз. Слабото показване на първичната здравна грижа и предварителната защита може да обяснят високите равнища на смъртност в Румъния и България както по предотвратими, по този начин и по лечими аргументи.
Според отчета в България „ оценките демонстрират, че до една трета от всички пациенти заобикалят лекарите от първичната здравна помощ, отивайки непосредствено в болничните незабавни отделения “.
Здравеопазването в двете страни през последните години непроменяемо се класира на последните места в показателя за потребителско здраве Euro Health Consumer в Европейски Съюз. Румъния (661 евро на жител) и България (626 евро на жител) харчат по-малко за здравната си система от всяка друга страна от Европейски Съюз, демонстрират данни на Евростат, и са много обратно по отношение на водачи като Люксембург, Швеция и Дания, които заделят по над 5500 евро на гражданин всяка година.
Друг проблем, разпознат в отчета, е неналичието на медицински личен състав.
За Румъния „ миграцията на медицински личен състав способства за дефицита на здравни служащи в страната, а броят на лекарите и медицинските сестри на глава на популацията е много под междинното за Европейски Съюз. Това се отразява отрицателно върху достъпа до здравна грижа и усилва времето за изчакване “.
В България „ няколко фактора способстват за дефицита на медицински сестри, в това число ниският брой на приключили медицински сестри, неналичието на подготвени сестри поради емиграцията, застаряващата работна мощ (средната възраст на медицинските сестри е над 50 години) и недоволството от заплатите и изискванията на работа “.
Това е проблем, с който някогашните комунистически страни в Европейски Съюз се борят от десетилетия. Множество лекари и медицински сестри напуснаха, с цел да работят в други страни членки, с цел да потърсят по-добро възнаграждение и по-добри условия на работа, бягайки от неналичието на вложения в здравната система, широкоразпространената корупция и политически назначените мениджъри на лечебните заведения.
Освен неприятното положение на здравна система отчетът на Европейска комисия демонстрира, че нездравословните привички способстват за съвсем половината от всички смъртни случаи в България и Румъния.
„ Румъния регистрира по-висока приложимост на алкохол и по-нездравословни диети от междинното за Европейски Съюз “, се споделя в отчета.
Сърдечно-съдовите заболявания са водеща причина за смъртността в страната, а ракът на белия дроб е водеща причина за смъртността от рак.
„ Пушенето, нездравословните диети, използването на алкохол и ниската физическа интензивност са причина за съвсем половината от смъртните случаи в България. Нивата на пушене измежду пълнолетните и юношите са най-високите в Европейски Съюз “.
Докладът демонстрира, че поради Covid-19 българи и румънци в този момент умират даже по-млади от преди. Продължителността на живота в България и Румъния е спаднала надлежно с 1,5 и 1,4 години през 2020 година поради пандемията с Covid-19 – двойно повече от междинните 0,7 години на европейско равнище.
Европейските страни с най-висока дълготрайност на живота са Норвегия (83,3 години), Исландия (83,1 години) и Ирландия (82,8 години), а Румъния (74,2 години) и България (73,6 години) са на последните места.
В България, сходно на Румъния, „ пандемията от Covid-19 краткотрайно обърна години прогрес в продължителността на живота, която към този момент бе най-ниската в Европейски Съюз през 2019 година Въпреки подобренията в здравната система през последното десетилетие въздействието на трайно високорисковите фактори, високите нерегламентирани заплащания и прекалено фокусираната в лечебните заведения грижа продължава да попречва работата на системата “, се споделя в отчета.
Продължителността на живота в Румъния и България се усили надлежно с 4 и 2 години през интервала 2000-2019 година, само че към момента остава под междинното за Европейски Съюз надлежно с 6 и 8 години.
В Румъния дамите приблизително живеят 8 години по-дълго от мъжете (78,4 години по отношение на 70,5), което е една от най-големите разлики по дълготрайност на живота сред половете в Европейски Съюз.
Основна причина, която съкратява живота на доста българи и румънци, е болната система на опазване на здравето.
Разходите на глава на популацията за предварителна защита в двете страни са най-ниските в Европейски Съюз, се споделя в документа. Здравната система е с незадоволително финансови запаси и се показва едва.
Въпреки увеличението на бюджетите в последно време здравното финансиране за първична здравна грижа е най-ниското измежду страните от Европейски Съюз. Слабото показване на първичната здравна грижа и предварителната защита може да обяснят високите равнища на смъртност в Румъния и България както по предотвратими, по този начин и по лечими аргументи.
Според отчета в България „ оценките демонстрират, че до една трета от всички пациенти заобикалят лекарите от първичната здравна помощ, отивайки непосредствено в болничните незабавни отделения “.
Здравеопазването в двете страни през последните години непроменяемо се класира на последните места в показателя за потребителско здраве Euro Health Consumer в Европейски Съюз. Румъния (661 евро на жител) и България (626 евро на жител) харчат по-малко за здравната си система от всяка друга страна от Европейски Съюз, демонстрират данни на Евростат, и са много обратно по отношение на водачи като Люксембург, Швеция и Дания, които заделят по над 5500 евро на гражданин всяка година.
Друг проблем, разпознат в отчета, е неналичието на медицински личен състав.
За Румъния „ миграцията на медицински личен състав способства за дефицита на здравни служащи в страната, а броят на лекарите и медицинските сестри на глава на популацията е много под междинното за Европейски Съюз. Това се отразява отрицателно върху достъпа до здравна грижа и усилва времето за изчакване “.
В България „ няколко фактора способстват за дефицита на медицински сестри, в това число ниският брой на приключили медицински сестри, неналичието на подготвени сестри поради емиграцията, застаряващата работна мощ (средната възраст на медицинските сестри е над 50 години) и недоволството от заплатите и изискванията на работа “.
Това е проблем, с който някогашните комунистически страни в Европейски Съюз се борят от десетилетия. Множество лекари и медицински сестри напуснаха, с цел да работят в други страни членки, с цел да потърсят по-добро възнаграждение и по-добри условия на работа, бягайки от неналичието на вложения в здравната система, широкоразпространената корупция и политически назначените мениджъри на лечебните заведения.
Освен неприятното положение на здравна система отчетът на Европейска комисия демонстрира, че нездравословните привички способстват за съвсем половината от всички смъртни случаи в България и Румъния.
„ Румъния регистрира по-висока приложимост на алкохол и по-нездравословни диети от междинното за Европейски Съюз “, се споделя в отчета.
Сърдечно-съдовите заболявания са водеща причина за смъртността в страната, а ракът на белия дроб е водеща причина за смъртността от рак.
„ Пушенето, нездравословните диети, използването на алкохол и ниската физическа интензивност са причина за съвсем половината от смъртните случаи в България. Нивата на пушене измежду пълнолетните и юношите са най-високите в Европейски Съюз “.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ