Край Галилейското езеро, близо до Хоразин и Капернаум, се намирал

Край Галилейското езеро, покрай Хоразин и Капернаум, се намирал град Витсаида. В него се родили трима Христови апостоли от лика на Дванадесетте: Петър, Андрей и Филип. Петър и Андрей били риболовци и се занимавали с този занаят, до момента в който ги призовал Христос. А Филип от юношеските си години бил даден да се образова в книжната мъдрост. Той старателно четял и изучавал Свещеното Писание и пророчествата за въжделения Месия и в сърцето му пламнала гореща обич към Него и мощно предпочитание да види Господа лице в лице, въпреки още да не знаел, че Този, Когото чакат и желаят да видят толкоз доста хора, към този момент е пристигнал на земята.

Но ето, че Христос пристигнал в Галилейските лимити и намерил там Филип, който горял с такава обич към Месията.

- Върви след Мене - му споделил Иисус.

Като чул Господния апел, Филип с цялото си сърце повярвал, че Той е същинският Месия, Когото Бог заречен посредством пророците, и Го последвал. Наблюдавайки пресветия живот на Господа, той се стараел да Му подражава и да се поучава от Него на Божествената премъдрост, със силата на която след това победил езическото безумство. Радвайки се на намирането на такова Съкровище, с Което щял да бъде изкупен целият свят, той желал освен себе си да обогатява с Него, а и други да се сподобят със същия подарък. Когато срещнал своя другар Натанаил, той с наслада му възвестил:

- Намерихме Този, за Когото са писали Мойсей в Закона и пророците - Иисуса, сина на Йосиф, от Назарет.

Натанаил не повярвал, че от дребен град и елементарен жанр може да се роди Месия, Царят Израилски, и споделил:

- От Назарет може ли да излезе нещо положително?

Тогава, без да му каже нищо повече, Филип го посъветвал единствено да иде и да Го види:

- Дойди и виж - споделил той.

Той знаел, че още щом Натанаил види Иисус и чуе избавителните Му слова, незабавно ще повярва, че Той е Месия. И в действителност станало по този начин. Когато двамата отишли при Иисус, Господ, Който изпитва сърца и утроби и чете съкровените мисли на индивидите, видял Натанаил да идва към Него и споделил:

- Ето същински израилтянин, у който няма коварство.

Натанаил доста се учудил и попитал:

- Отде ме познаваш?

Господ отвърнал:

- Преди Филип да те повика, когато ти беше под смоковницата, видях те.

А до момента в който бил под смоковницата, Натанаил размишлявал за Божествения Месия, в вярата на Когото била цялата наслада и забавление на правилните Божии раби. И Бог му дарувал сърдечно обезсърчение и топли сълзи, които той присъединявал към усърдната си молитва Господ да извърши обещаното на отците му от епохи и да прати на земята Спасителя на света. Всевиждащото Божие око съзряло тогава пребиваващия в трогване Натанаил и по тази причина Господ му споделил, че до момента в който бил под смоковницата, го е видял.

От тези думи Натанаил се изумил още повече. Той си спомнил защо размишлявал и с какво трогване молел Бога да прати Месията. Той знаел, че с него нямало нито един човек, който да го види, и че мислите му не може да прозре никой, с изключение на Бога. Затова незабавно повярвал, че Иисус е Месията, който Бог заречен да изпрати поради спасението на човешкия жанр, и признал в Христа, Който съзрял тайните на сърцето му. Божественото естество. Затова възкликнал:

- Рави! Ти си Син Божий, Ти си Царят Израилев!

Каква признателност изпитвал след това Натанаил към Филип за това, че му е нъзвестил за пристигналия на земята Спасител и го е привлякъл към обещания Месия. И свети филип ликувал в сърцето си, че хората са придобили Божественото Съкровище, прикрито в дълбините на човешкото естество, и се изпълвал с още по-голяма обич към своя Господ. Обаче той виждал в Божествения Учител единствено високите човешки нравствени съвършенства и не познавал още Божеството Му. И ето, че Христос изискал да го изправи. Веднъж, когато отишъл оттатък Тивериадското море с пет хиляди души народ и поискал да нахрани по чудноват метод огромното голям брой от Свои слушатели, Господ споделил на Филип:

- " Отде да купим самун, с цел да ядат тия? "

Господ споделил това, с цел да го изпита, тъй като знаел, че няма от кое място да вземат самун. Той знаел отнапред и това, което ще му отвърне Филип. И му задал този въпрос, с цел да познае той по-добре самичък себе си и като се засрами от маловерието си, да се поправи. И в действителност, Филип не си спомнил за Божието всемогъщество и не споделил:

- Ти, Господи, всичко можеш и не прилича да питаш за това който и да било. Само пожелай и всички тутакси ще се наситят: " отваряш ръката Си - насищат се с богатство ".

Но Филип не споделил това и като мислел за своя Господ като за човек, а не като за Бог, рекъл:

- " Тям не ще стигне самун за двеста динария, с цел да вземе всеки от тях по малко. " После дружно с другите възпитаници добавил:

- " Разпусни ги, с цел да отидат в близките колиби и села и си купят самун, тъй като няма какво да ядат. "

А когато Господ преломил пет хляба и две риби за пет хиляди души народ, Филип видял, че от ръката на Господа като от неизчерпаема житница всички получили задоволително храна, до момента в който не се наситили. Тогава апостолът се засрамил от своето маловерие и като се утвърдил във вярата, популяризирал дружно с другите Божията мощ в Иисуса Христа.

Впоследствие свети Филип бил присъединен от Господа към лика на дванадесетте определени апостоли, получил от Него берекет и бил почетен с близко общение с Него. Веднъж на празника в Йерусалим пристигнали елини и не могли да се приближат до Иисус, тъй като били невярващи езичници. Затова те пристъпили към деятел Филип и го молели:

- " Господине, желаеме да забележим Иисуса. " А той на първо място споделил за това на Андрей и към този момент дружно с него се осмелил да извести Иисус за желанието на елините, щастлив, че и езичници търсят да видят и чуят техния Господ и Учител. Тогава той чул от Иисуса дивно обучение и знамение за езичниците, които ще повярват в Него, само че не в този момент, а след гибелта Му.

- " Ако житното зърно, паднало в земята, не почине, остава си само; в случай че ли почине, принася доста плод. " С това Христос като че ли казвал: " Докато Аз пребивавам на земята, имам единствено част от вкъщи Израилев, набожен в Мене. Ако пък умра, освен домът Израилев, само че и доста езичници ще повярват. "

На другия ден след тайната вечеря, свети Филип дръзнал да попита Господа за великата загадка на Божеството и Го молел да им покаже Отца:

- " Господи, покажи ни Отца, и стига ни " - споделил той. С този въпрос той принесъл огромна изгода на Христовата Църква, тъй като отсам ние сме се научили да познаваме единосъщието на Сина с Отца и да заграждаме устата на еретиците, които отхвърлят тази Божествена истина. Господ отвърнал на това с мирен укор:

- " Толкози време съм с вас, и не си ли Ме познал, Филипе? Който е видял Мене, видял е Отца; и по какъв начин ти казваш: покажи ни Отца? Не вярваш ли, че Аз съм в Отца, и Отец e в Мене? Думите, които Аз ви приказвам, от Себе Си не ги говоря; а Отец, Който пребъдва в Мене, Той прави делата. Вярвайте Ми, че Аз съм в Отца, и Отец е в Мене; в случай че ли не, то за самите каузи вярвайте в Мене. "

Този отговор на Господа научил свети Филип и дружно с него цялата съборна апостолска Църква почтено да има вяра и равенството на Божеството на Сина с Отца и изобличава богохулството на Арий, който споделя, че Синът Божий е създание, а не Творец.

След доброволните премеждия и възкресението на Сина Божий свети Филип видял дружно с другите апостоли своя Господ към този момент в безсмъртно и прославено тяло, приел от Него мир и благословение, а също видял и възнесението Му. После той се сподобил с благодатта на Светия Дух и станал просветител Христов измежду езичниците, тъй като му се паднал жребият да отиде в Мала Азия и Сирия.

Той минал Сирия и планинската част от Азия и дошъл в Лидия и Мизия, като по пътя си обръщал към Истинския Бог погрешните езичници. Там към него се включил свети деятел Вартоломей, който по това време проповядвал в прилежащите градове и бил пратен от Бога в помощ на свети Филип. Следвала го и сестрата на Филип - девицата Мариамна, и всички дружно почнали да служат на делото на спасението на човешкия жанр.

Преминавайки Лидия и Мизия и благовестейки словото Божие, те претърпели от погрешните доста беди и скърби, били хвърлени в тюрма и бити с камъни, само че макар гоненията с Божията берекет останали живи за идните писания за разпространяването на Христовата религия. В едно лидийско село те срещнали възлюбения възпитаник на Христа - свети Йоан Богослов, и дружно се отправили към фригийската страна. Те стигнали град Иерапол и проповядвали там Христа. Този град бил цялостен с идоли, на които се покланяли всичките му поданици. Сред лъжливите божества имало и една ехидна, за която бил издигнат специфичен храм - там й носели храна и правили доста разнообразни жертвоприношения. Безумците почитали и други гадини и ехидни. Свети Филип със сестра си на първо място се въоръжил с молитва срещу ехидната, а свети Йоан Богослов им помагал в това. С молитвата като с копие те победили змията и със силата Христова я умъртвили. След това Йоан Богослов ги оставил и тръгнал в други градове, разпространявайки навсякъде светото благовестие. А свети Филип, Вартоломей и Мариамна останали в Иерапол и старателно се стараели да разпилян мрака на идолопоклонството, с цел да възсияе над заблудените светлината на познанието на истината. Те се трудели за това денонощно, като учели погрешните на словото Божие, вразумявали неразумните и наставля-вали заблудените в същинския път.

В града живеел един човек на име Стахий, който бил кьорав към този момент четиридесет години. Със силата на молитвата светите апостоли просветили телесните му очи, а с Христовата проповед озарили душевната му слепота. Светиите изцелили Стахий и останали в дома му. Тогава при него почнали да идват тълпи народ. Светите апостоли поучавали всички, които се притичали при тях, във вярата в Иисуса Христа. Донасяли и доста заболели и те ги изцелявали с молитва и прогонвали бесовете, тъй че доста хора повярвали в Христа и се кръстили.

Жената на градоначалника, на име Никанора, била ухапана от змия и лежала на смъртен одър. Като чула, че живеещите в дома на Стахий свети апостоли с една дума изцеляват всички заболявания, тя в отсъствието на мъжа си заповядала да я отнесат при тях и получила двойно излекуване: телесно - от ухапването на змията, и душевно - от бесовското обезчестяване. Поучена от светите апостоли, тя повярвала в Христа. Когато градоначалникът се завърнал у дома, робите му разказали, че жена му се е научила да има вяра в Христа от някакви чуждоземци, които живеят в дома на Стахий. Никанор ужасно се разгневил и заповядал светите апостоли незабавно да бъдат хванати, а Стахиевият дом - изгорял, и това било изпълнено. Събрали се доста хора и повлекли с побоища през града светите апостоли Филип и Вартоломей и светата девственица Мариамна, и най-после ги хвърлили в тюрма. После началникът на града седнал на съдийското място, при него се събрали всички идолски жреци и жреците на умрялата ехидна, които се оплаквали от светите апостоли и казвали:

- Началнико! Отмъсти им за безчестието на нашите богове, тъй като, откогато се появиха тези странници, запустяха олтарите на великите богове в града ни и народът не помни да им принася нормалните жертви. Знаменитата ни богиня ехидна погина и целият град се извърши с безвластие. Затова, умъртви тези влъхви.

Тогава началникът заповядал да смъкват облеклата на свети Филип, като си мислел, че в тях е скрита силата на вълшебството му, само че като сторили това, не намерили нищо. Същото създали и със свети Вартоломей. Когато със същото желание се доближили към Мариамна, с цел да смъкват облеклата й и да открият девическото й тяло, ненадейно пред очите им тя се трансформирала в огнен пламък и нечестивците в боязън побягнали от нея. Управителят осъдил светите апостоли на разпятие. Пръв потърпевш свети Филип. Пробили дупки в стъпалата му, промушили през тях въжета и го разпнали на кръста надолу с главата пред вратите на капището на ехидната, като в това време го замеряли и с камъни.

После разпнали до стените на храма и свети Вартоломей. И ненадейно станало огромно земетресение, земята се разтворила и погълнала градоначалника дружно с всички жреци и голям брой неверници. Всички, които останали живи, с ридания почнали да молят светите апостоли да се смилят над тях и да измолят от Единия Истински Бог земята да не ги погълне. Те се хвърлили да смъкват от кръста разпнатите апостоли. Свети Вартоломей бил повесен не доста високо и скоро го свалили. Но свети Филип не могли да смъкват, тъй като бил повесен нависоко, пък и особеното Божие произволение било посредством тези премеждия и кръстна гибел неговият деятел да премине от земята на небето, към което цялостен живот били ориентирани стъпките му. Повесен, той се молел за враговете си, с цел да елементарни Бог греховете им и да просветли разсъдъка им за познаване на истината.

Господ чул молитвите му и незабавно заповядал на земята да изхвърли погълнатите живи жертви като се изключи градоначалника и ехиднините жреци. Тогава всички високо изповядали и популяризирали силата на Христа, като поискали да се кръстят. Когато поискали да смъкват свети Филип, видели, че той към този момент е предал святата си душа на Бога, и го свалили към този момент мъртъв. Родната му сестра Мариамна, която от самото начало участвала на страданията и гибелта на брата си, с обич прегърнала и целунала тялото му и се радвала, че се е сподобил да пострада поради Христа. Свети Вартоломей кръстил всички, повярвали в Господа, и сложил Стахий за свещеник. Новообърнатите с почести погребали тялото на свети деятел Филип. На мястото, където изтекла кръвта на светия деятел, след три дни израснала лоза като предсказание за това, че поради пролятата в името на Христа кръв светият се любува на постоянно самодоволство със своя Господ в Неговото Царство.

След погребението на свети Филип свети Вартоломей останал няколко дни в Иерапол с блажената Мариамна. Тук той утвърдил в Христовата религия новооснованата черква, а след това се отправил в град Албан в огромна Армения, където бил разпнат. Света Мариамна тръгнала в Ликаония и като обърнала там мнозина в светата религия, се преставила в мир. За това на нашия Бог популярност в този момент и вечно и во веки веков. Амин.

Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите на св. Димитрий Ростовски.