Опасният за две империи не доживява да види своята родина свободна
Краткият му живот - 46 години (умира на 21.10.1867 година в Букурещ, Румъния), е пребогат на титулувания за Патриарх на българската литература, Иван Вазов, да се трогне и да признае в края на поемата, отдадена на героя - “Епопея на забравените”: “Не зарасна единствено, герою обезпокоителен, проломът широкий, който ти тогаз отвори за нас!”.
Да се надяваме, че и до през днешния ден ние вървим и ще продължаваме да вървим по Пролома, отворен ни от титана на действието и мисълта Раковски.
Дядо Вазов - писателят с най-богатия речник, прави опит да “нарисува” портрет на този “образ невъзможен”, употребявайки суперлативи
Накрая, като че ли изчерпал целия боеприпас в палитрата си и изпаднал в креативно изтощение, с леко примирие и състрадание към историята взема решение да й трансферира “отговорността” да реши дефинитивно мястото му: “Историята има да се позамисли към кой лик тебе да те причисли!”.
Не е уверен, че ще бъде вечен!
Ако оставиш историята да размишлява, към този момент над 150 години, то без да сме изключително наблюдателни, ще видим, че този най-заслужил българин напълно не е вечен!
Преди 2 години, 150 години от гибелта му, малко медии загатнаха паметта му! Певецът Вазов бе разгадал, че неговият знак е “смърт или свобода”, а “кумирът - народът”. Този народ, получил по този начин жадуваната независимост, държи този воин в добре охранявана цензура!
Преди 52 години, през 1967 година, 100-годишнината от гибелта му, издателство БП отпечата и издаде под заглавие “Българийо, майко мила” един алманах от творбите му.
Въпреки че тогава всичко, обвързвано с Русия, бе фетишизирано, се откри място и за част от сърцераздирателното му послание към подмамените за преселение в Русия видински българи - “Лудостта за преселението в Русия”, оповестено в неговия вестник “Дунавски лебед” през 1859 година
Това послание е издадено през 1886 година като обособена листовка с встъпление от биографа на НОД - Захари Стоянов.
И не е преиздавана до 2004 година - цели 118 години!
Някои сили желаят да държат под ключ Раковски,а той единствено разказва робското състояние на съветския народ за да защищити сънародниците си да не се напъхат сами в непринудено иго!
Същите цензори сигурно не познават великия съветски родолюбец, мъдрец, журналист и публицист Херцен, за който има две Русии: едната на съветския народ-мъченик и другата, формалната Русия, империята поробител, която Карл Маркс назовава “тюрма за народите”.
Ето единствено част от Обръщението от Предисловието: “Българите са ги на първо време покръстили, дали са им книжовност, свещеното писание и първото обучение.
Това е познато веки от целия свят и техните учени го признават. Но какво посредством са отдали тия на българите за това милосърдие: Ето. Разорили и завладели Волжкото им просторно царство и порусили съвсем тамошните българи, като им наложили принудително езика си”. Това е Волжка България (бел. авт.).
И продължава нататък:
“До времего Великого Симеона, Царя Български, южните страни на Русия, които през днешния ден посочват Малорусия (Украйна - бел. авт.), са били обитаеми от Българи, съставяли са част от Българското обстойно царство, само че и тия са паднали в съветските мъчителски ръце и през днешния ден са съвсем порусени... те към момента не признават да се назовават руси!”.
Това е Велика Кубратова България.
Две страни на европейския континент с името България са намерили своя край в рамките на Руската империя.
В предисловието си Захари Стоянов, жив очевидец на имперските интриги у нас, в младото ни Княжество, възкликва:
“Трябва ли да бъдем признателни на Русия, че ни освободи, с цел да ни зароби още веднъж?”.
Гореизброените, както и още доста други обстоятелства са били добре известни на освободителните ни дейци и по тази причина никой не е очаквал Русия да ни “освободи”.
Всички работят за общо въстание и самоосвобождение, а Левски, като всеки талант, простичко споделя: “Който ни освободи, той ще ни и пороби!”
Захари Стоянов в последното изречение на Предисловието гордо декларира: “Като народ ние можем да се гордеем, че всичките ни национални деятели и патриоти: Раковски, Левски, Каравелов, Ботйов, Ангел Кънчев, Волов, Бенковски и прочие, са били срещу публична Русия. Никога те не са апелирали към нея, тъй като са знаели, че нейният бич повече боли и от турския!”.
Това са знаели преди над 150 години просветените българи. Днес в “ерата на осведомителните технологии” малко на брой го знаят. Остава ни този всевечен и всечовешки въпрос: Защо? Кой има интерес от това? А това е въпрос, на който всеки самичък би трябвало да си отговори...
Трифон ВАНКОВ
/вестник "Над 55 "/
Да се надяваме, че и до през днешния ден ние вървим и ще продължаваме да вървим по Пролома, отворен ни от титана на действието и мисълта Раковски.
Дядо Вазов - писателят с най-богатия речник, прави опит да “нарисува” портрет на този “образ невъзможен”, употребявайки суперлативи
Накрая, като че ли изчерпал целия боеприпас в палитрата си и изпаднал в креативно изтощение, с леко примирие и състрадание към историята взема решение да й трансферира “отговорността” да реши дефинитивно мястото му: “Историята има да се позамисли към кой лик тебе да те причисли!”.
Не е уверен, че ще бъде вечен!
Ако оставиш историята да размишлява, към този момент над 150 години, то без да сме изключително наблюдателни, ще видим, че този най-заслужил българин напълно не е вечен!
Преди 2 години, 150 години от гибелта му, малко медии загатнаха паметта му! Певецът Вазов бе разгадал, че неговият знак е “смърт или свобода”, а “кумирът - народът”. Този народ, получил по този начин жадуваната независимост, държи този воин в добре охранявана цензура!
Преди 52 години, през 1967 година, 100-годишнината от гибелта му, издателство БП отпечата и издаде под заглавие “Българийо, майко мила” един алманах от творбите му.
Въпреки че тогава всичко, обвързвано с Русия, бе фетишизирано, се откри място и за част от сърцераздирателното му послание към подмамените за преселение в Русия видински българи - “Лудостта за преселението в Русия”, оповестено в неговия вестник “Дунавски лебед” през 1859 година
Това послание е издадено през 1886 година като обособена листовка с встъпление от биографа на НОД - Захари Стоянов.
И не е преиздавана до 2004 година - цели 118 години!
Някои сили желаят да държат под ключ Раковски,а той единствено разказва робското състояние на съветския народ за да защищити сънародниците си да не се напъхат сами в непринудено иго!
Същите цензори сигурно не познават великия съветски родолюбец, мъдрец, журналист и публицист Херцен, за който има две Русии: едната на съветския народ-мъченик и другата, формалната Русия, империята поробител, която Карл Маркс назовава “тюрма за народите”.
Ето единствено част от Обръщението от Предисловието: “Българите са ги на първо време покръстили, дали са им книжовност, свещеното писание и първото обучение.
Това е познато веки от целия свят и техните учени го признават. Но какво посредством са отдали тия на българите за това милосърдие: Ето. Разорили и завладели Волжкото им просторно царство и порусили съвсем тамошните българи, като им наложили принудително езика си”. Това е Волжка България (бел. авт.).
И продължава нататък:
“До времего Великого Симеона, Царя Български, южните страни на Русия, които през днешния ден посочват Малорусия (Украйна - бел. авт.), са били обитаеми от Българи, съставяли са част от Българското обстойно царство, само че и тия са паднали в съветските мъчителски ръце и през днешния ден са съвсем порусени... те към момента не признават да се назовават руси!”.
Това е Велика Кубратова България.
Две страни на европейския континент с името България са намерили своя край в рамките на Руската империя.
В предисловието си Захари Стоянов, жив очевидец на имперските интриги у нас, в младото ни Княжество, възкликва:
“Трябва ли да бъдем признателни на Русия, че ни освободи, с цел да ни зароби още веднъж?”.
Гореизброените, както и още доста други обстоятелства са били добре известни на освободителните ни дейци и по тази причина никой не е очаквал Русия да ни “освободи”.
Всички работят за общо въстание и самоосвобождение, а Левски, като всеки талант, простичко споделя: “Който ни освободи, той ще ни и пороби!”
Захари Стоянов в последното изречение на Предисловието гордо декларира: “Като народ ние можем да се гордеем, че всичките ни национални деятели и патриоти: Раковски, Левски, Каравелов, Ботйов, Ангел Кънчев, Волов, Бенковски и прочие, са били срещу публична Русия. Никога те не са апелирали към нея, тъй като са знаели, че нейният бич повече боли и от турския!”.
Това са знаели преди над 150 години просветените българи. Днес в “ерата на осведомителните технологии” малко на брой го знаят. Остава ни този всевечен и всечовешки въпрос: Защо? Кой има интерес от това? А това е въпрос, на който всеки самичък би трябвало да си отговори...
Трифон ВАНКОВ
/вестник "Над 55 "/
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ