Откриха кратер на Марс, по-голям от Калифорния и Тексас
Кратер, по-голям от територията на Калифорния и Тексас, взети дружно, откри мултифункционалният галактически уред Марс Риконъсънс Орбитър в края на предходната година. Необичайната му терасовидна форма изуми астрономите, като в научните среди се появиха даже и теории за извънземен генезис на странната форма на релефа на алената планета.
Нови проучвания обаче демонстрираха, че най-вероятно кратерът е формиран след проваляне на воден лед. Учените съдят за това по откритата плоча лед с дебелина от 40 метра на дъното на солидната дупка.
Кратери като този би трябвало да имат формата на купа, само че откритият има добре завършени тераси, споделя Али Брамсон от Университета на Аризона. Тук на Земята сходни формирания се получават, когато в ледниците има замръзнали пластове от разнообразни материали като пясък, лед или канара.
Често кратерите се образуват, откакто небесно тяло се сблъска с дадена планета. Ударната вълна от единия обект удря повърхността на планетата и се популяризира по друг метод според от това какъв е съставът на почвата в зоната на удара, споделя Брансон.
В случая големият кратер не се е образувал след конфликт, най-малко в тези си размери. Предполага се, че даже и да е имало в началото дребен кратер от удар с небесно тяло, образувалият се в него лед последователно го е разширил и е оформил терасите чрез съдържащите се в него скали и други материали, по-твърди от почвата на това място.
Струва си да споменем, че терасовидни кратери с този размер са много редки, прибавя Шейн Бърн, доцент в Университета на Аризона. В този регион на Марс, кръстен Аркадия, учените са разкрили редица други терасовидни кратери.
Кратерите може са се образували по друго време, само че всички те са с тераси, което демонстрира, че нещо необичайно се случва в месианските глъбини там, декларира още Бърн. Основна причина съгласно него е нестабилна скосеност на Марс или с други думи степента, с която планетата се накланя по оста си.
За разлика от Земята, Марс не разполага с огромна луна, с цел да го държи устойчиво. Това поражда съмнения към оста му. Това люшкане води до трагични климатични промени. Тези промени, от своя страна, са довели до няколко ледникови столетия, при които са се образували и големите кратери.
