Кратер на Марс е пълен с опал
Кратер на Марс е цялостен с опал, което насочва, че там може да е имало доста вода и вероятно микробен живот, заяви Физ.орг.
Опалите в кратера Гейл могат да бъдат доказателство, че водата и скалите са взаимодействали под марсианската повърхнина доста по-отдавна, в сравнение с се смяташе до момента, което усилва вероятността там в миналото да е имало микробен живот.
Учените постоянно се концентрират върху водата, когато търсят следи от извънземен живот, тъй като тя е от решаващо значение за него, най-малко какъвто го познаваме. Но защото на Марс към този момент не тече вода, те би трябвало да търсят геоложки следи от водата, която в миналото е съществувала там. Тези признаци се намират в скалите и реголита на Червената планета, където избрани минерали и структури се образуват единствено където скалите и водата са взаимодействали.
През последните няколко години откривателите видяха подобен симптом около пукнатини в марсианската повърхнина. Около някои от тези пукнатини има " ореоли " от скали с по-светъл цвят, за които те откриха, че евентуално са богати на опал. За да се образува опал, богатите на силициев диоксид скали би трябвало да взаимодействат с вода.
Сега откривателите са се разровили в големия списък от фотоси на марсохода " Кюриосити " и са открили, че тези богати на опал ореоли не са изолирани. По-скоро наподобява, че те съществуват на всички места в кратера Гейл - антично езерно дъно с широчина 154 км, което " Кюриосити " изследва от началото на задачата си през 2012 година
" Като се имат поради широкоразпространените мрежи от опалови пукнатини, открити в кратера Гейл, е рационално да се чака, че тези евентуално обитаеми подпочвени условия са се популяризирали и в доста други региони на кратера Гейл, а може би и в други региони на Марс ", споделя Травис Гейбриъл от Американския геоложки институт. " Тези среди може да са се формирали дълго откакто античните езера в кратера Гейл са пресъхнали. "
Това ново схващане, че водата би трябвало да е оживяла в кратера Гейл дълго откакто езерото се е изпарило, значи, че животът би могъл да се задържи там малко по-дълго, споделят откривателите - евентуално даже до актуалния геоложки интервал на Марс, който е почнал преди 2,9 милиарда години (смята се, че Марс е на към 4,6 милиарда години).
Източник БТА
Опалите в кратера Гейл могат да бъдат доказателство, че водата и скалите са взаимодействали под марсианската повърхнина доста по-отдавна, в сравнение с се смяташе до момента, което усилва вероятността там в миналото да е имало микробен живот.
Учените постоянно се концентрират върху водата, когато търсят следи от извънземен живот, тъй като тя е от решаващо значение за него, най-малко какъвто го познаваме. Но защото на Марс към този момент не тече вода, те би трябвало да търсят геоложки следи от водата, която в миналото е съществувала там. Тези признаци се намират в скалите и реголита на Червената планета, където избрани минерали и структури се образуват единствено където скалите и водата са взаимодействали.
През последните няколко години откривателите видяха подобен симптом около пукнатини в марсианската повърхнина. Около някои от тези пукнатини има " ореоли " от скали с по-светъл цвят, за които те откриха, че евентуално са богати на опал. За да се образува опал, богатите на силициев диоксид скали би трябвало да взаимодействат с вода.
Сега откривателите са се разровили в големия списък от фотоси на марсохода " Кюриосити " и са открили, че тези богати на опал ореоли не са изолирани. По-скоро наподобява, че те съществуват на всички места в кратера Гейл - антично езерно дъно с широчина 154 км, което " Кюриосити " изследва от началото на задачата си през 2012 година
" Като се имат поради широкоразпространените мрежи от опалови пукнатини, открити в кратера Гейл, е рационално да се чака, че тези евентуално обитаеми подпочвени условия са се популяризирали и в доста други региони на кратера Гейл, а може би и в други региони на Марс ", споделя Травис Гейбриъл от Американския геоложки институт. " Тези среди може да са се формирали дълго откакто античните езера в кратера Гейл са пресъхнали. "
Това ново схващане, че водата би трябвало да е оживяла в кратера Гейл дълго откакто езерото се е изпарило, значи, че животът би могъл да се задържи там малко по-дълго, споделят откривателите - евентуално даже до актуалния геоложки интервал на Марс, който е почнал преди 2,9 милиарда години (смята се, че Марс е на към 4,6 милиарда години).
Източник БТА
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ