Красотата на доброто: Поезия и проза украси родопско село (снимки)
Красива самодейност „ Поезия и прозаичност на село – поспри се и прочети “, изненада жителите на село Паталеница в нощта на християнския празник, почитащ паметта на „ Света Екатерина “.
![]()
11 стиха и 2 описа, множеството от които авторски, украсиха улиците на селото от Родопската яка на Пазарджик. Идеята за организирането на сходно събитие се родила откакто поданици на селото видели красивата самодейност в София - „ Поезия в метрото “.
“Нямаме си метро, само че имаме няколко централни точки, през които минават доста хора. Точно там взехме решение да залепим поезията и прозата на нашите другари и поети ” – Стефка Добрева, Страхил Алг. Василев, Джейн Димитрова, Благовест Дамянов, Катя Кремзер-kate и Павел Гълъбов.
Разбира се не сме не запомнили и великите си поети – Христо Ботев и безсмъртното произведение „ Хаджи Димитър “, сложихме до стадиона, там е началната точка за преход до скривалището на локалната хайдушка чета на Даян Делия – Унищожителя, които защитавали популацията от турските нападения.
![]()
Доктор с корени от селото реши да показа с нас стиха на Атанас Далчев - „ Болница “, който е извънредно настоящ и през днешния ден. В самия център на селото залепихме цели три стиха – „ Любовта, за която мечтаем “ на Стефка Добрева, „ Ночь, улица, фонарь, аптека “ на Александр Блок и „ If You Forget Me “ на Pablo Neruda. Така Теодора Аспарухова и Владимир Божилов ни припомниха, че сме част от едно общочовешко цяло. “, споделят уредниците.
Разказите също са авторски, на гражданин на селото – Благовест Дамянов. Той за първи път е споделил свои творби пред аудитория. Благовест разказва визитата на Васил Левски в Баткунския манастир и мощна войнишка повест за празника Голяма Богородица.
![]()
А вие имате ли си обичан стих, питат се уредниците и чакат да споделите своето творчество във.
Село Паталеница се намира на 15 км югозападно от град Пазарджик и след обединяването си със село Баткун през 1955 година се трансформира в едно от най-големите села по северната страна на Родопския хълм Къркария. Древните поданици на района са оценявали стратегическото значение на тези селища, ситуирани при започване на пътя сред Тракия, речното корито на Чепинска река и долината на река Места. Край селото тече река Ерменска, за която се загатва и в книгата на географа проф. Иван Батаклиев „ Пазарджик и Пазарджишко “, София, 1969, с.72. Най-близките села в близост са Црънча (2 км югоизточно), Дебращица (5 км югоизточно), Ветрен дол (6 км) и Варвара (6 км), а зад билото на Родопския хълм Каркария – село Дорково. В наше време село Паталеница продължава да притегля със своята магия и с кристално чистия си въздух и природа.
11 стиха и 2 описа, множеството от които авторски, украсиха улиците на селото от Родопската яка на Пазарджик. Идеята за организирането на сходно събитие се родила откакто поданици на селото видели красивата самодейност в София - „ Поезия в метрото “.
“Нямаме си метро, само че имаме няколко централни точки, през които минават доста хора. Точно там взехме решение да залепим поезията и прозата на нашите другари и поети ” – Стефка Добрева, Страхил Алг. Василев, Джейн Димитрова, Благовест Дамянов, Катя Кремзер-kate и Павел Гълъбов.
Разбира се не сме не запомнили и великите си поети – Христо Ботев и безсмъртното произведение „ Хаджи Димитър “, сложихме до стадиона, там е началната точка за преход до скривалището на локалната хайдушка чета на Даян Делия – Унищожителя, които защитавали популацията от турските нападения.
Доктор с корени от селото реши да показа с нас стиха на Атанас Далчев - „ Болница “, който е извънредно настоящ и през днешния ден. В самия център на селото залепихме цели три стиха – „ Любовта, за която мечтаем “ на Стефка Добрева, „ Ночь, улица, фонарь, аптека “ на Александр Блок и „ If You Forget Me “ на Pablo Neruda. Така Теодора Аспарухова и Владимир Божилов ни припомниха, че сме част от едно общочовешко цяло. “, споделят уредниците.
Разказите също са авторски, на гражданин на селото – Благовест Дамянов. Той за първи път е споделил свои творби пред аудитория. Благовест разказва визитата на Васил Левски в Баткунския манастир и мощна войнишка повест за празника Голяма Богородица.
А вие имате ли си обичан стих, питат се уредниците и чакат да споделите своето творчество във.
Село Паталеница се намира на 15 км югозападно от град Пазарджик и след обединяването си със село Баткун през 1955 година се трансформира в едно от най-големите села по северната страна на Родопския хълм Къркария. Древните поданици на района са оценявали стратегическото значение на тези селища, ситуирани при започване на пътя сред Тракия, речното корито на Чепинска река и долината на река Места. Край селото тече река Ерменска, за която се загатва и в книгата на географа проф. Иван Батаклиев „ Пазарджик и Пазарджишко “, София, 1969, с.72. Най-близките села в близост са Црънча (2 км югоизточно), Дебращица (5 км югоизточно), Ветрен дол (6 км) и Варвара (6 км), а зад билото на Родопския хълм Каркария – село Дорково. В наше време село Паталеница продължава да притегля със своята магия и с кристално чистия си въздух и природа.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ