Проф. Красимира Стоянова, оперна певица и „Камерзенгерин“ на Щаатсопер Виена: Духът е защитна сила, която може да ни спаси
Красимира Стоянова приключва Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство – Пловдив, със специалности цигулка, пеене и музикална педагогика. Дебютира с ролята на Джилда в операта „ Риголето “ от Верди в Софийската национална опера. Постоянен гост-солист е в Щаатсопер Виена, където през 2009 година е удостоена с почетната купа „ Камерзенгерин “ на Щаатсопер Виена. Нейната интернационална кариера я води в „ Метрополитън опера “ и „ Карнеги хол “ в Ню Йорк, Кралската „ Ковънт гардън “ и „ Роял Албърт хол “ в Лондон, Миланската канара, Дойче опер, Щаатсопер и Концертхаус Берлин, Музикферайн и Концертхаус Виена, Залцбургския фестивал, Номори опера Токио, Театро Колон Буенос Айрес, Баварската опера Мюнхен и други
Г -жо Стоянова, дефинират Ви като един от най-красивите Вердиеви гласове. Всички познават прелестните Ви осъществявания в функции като Дездемона от „ Отело “, Амелия от „ Бал с маски “, Леонора от „ Трубадур “. В същото време, Ви канят да пеете да вземем за пример Елизабет от „ Танхойзер “ на Вагнер. Какво е това – крачка в кариерата, завой, ново начало?
– Ако казвате, че са разнообразни – отговорът е и „ да “, и „ не толкоз “. Вагнер е минал през разнообразни креативен етапи, повлияван е и от разнообразни композитори. Верди пък през последните години се е учил от Вагнер. Партията на „ Отело “ да вземем за пример е подобаваща и за Вагнеров солист. Бетовен също се е повлиял от Моцарт – да вземем за пример за незавършената си опера „ Огънят на Веста “. Така че не е завой, а следване на една естествена наклонност.
– Какво е мястото на оперното изкуство в България?
– В България през днешния ден има доста оперни театри – бих споделила повече, в сравнение с е ползата на публиката. Намалява желанието на хората да гледат опера. За страдание, към този момент няма и претенденти да учат оперно изкуство в Академията. Това също смъква равнището. – Вашият график е напълнен до края на годината. Въпреки това намирате време да се включите в начинания като Фестивала на камерната опера у нас. Как Ви убедиха уредниците? – Въпреки графика намирам време за работа в България – както за работа с млади наши артисти, по този начин и за прелестни начинания като тази. За мен това е патриотичен позив. Страдам от това родолюбиво възприятие и се надявам всеки най-малко малко да изпитва сходен възторг. Да се опитаме да излезем от духовния вакуум, в който сме изпаднали. Духът е защитна мощ, която може да ни избави, да помогне, когато страда тялото. Смятам, че е наша задача дружно да поставим старания и да активираме тези защитни сили на обществото.
– Има ли потребност публиката у нас от камерна опера?
– Аз персонално оценявам всеки тип изкуство, което има вероятност, мисъл в бъдещето. Всеки тип изкуство е прелестно, в случай че е направено както би трябвало. В операта няма потребност безусловно да е огромното зрелище – може да не е цялостен театър, може да е единствено ария. Това също е тип изкуство, само че в по-деликатна кутийка. Направена добре, камерната опера носи заряд и е забавна, има своята аудитория и хубост.
– Достатъчни ли са няколко заглавия, които да се изиграят в границите на няколко дни, в случай че по-късно се прекъсне до идващ фестивал?
– Един фестивал в никакъв случай не е единствено няколко дни. Той „ изнася “ изкуството в други градове и театри – най-малкото посредством ангажиране на артисти и оркестри от тези градове. Освен това „ внася “ аудитория. Подобен фестивал се трансформира в събитие за цялостен район – освен в културен, само че и в познавателен аспект. Става мотив за нараснал интерес и за съчетаване на културен туризъм с опознаване на нови места и исторически забележителности. Може би е добре сходен жанр събития да се поддържат и на държавно равнище – изгодата излиза надалеч отвън границите на музиката.
– Камерната опера е лишена от помпозността и блясъка на огромните постановки...
– Блясък може да има постоянно. Не е наложително да е в фон или костюми. Може да е в осъществяване, в постановка...
– Имат ли място млади артисти в сходен вид изкуство? Както знаем, барок, предкласика, модерна опера се извършват мъчно даже от опитни реализатори?
– Разбира се, напълно умерено могат да се канят и млади реализатори на сцената. Достатъчно е да изпълнят няколко фрагмента, няколко добре завършени елементи. Това е предизвикателство, което може да ги окрили. Съвместната работа с опитни артисти дава опция на младите да черпят опит, да се съпоставят с другите. Да натрупат самочувствие и да имат тласък да продължат напред. Ако знае, че ще има сходна опция, един млад реализатор ще се готви цяла година, в случай че би трябвало, и бъдете сигурни – ще се показа добре.
– Как виждате развиването на един фестивал на камерната опера у нас? – Бъдещето на сходен фестивал зависи от дилемите, които си слага. Когато наред с естетическите си слага и просветителни цели, това сигурно ще го движи напред. Не единствено у нас хората сякаш по-малко четат и се интересуват. Ако публиката има съответната просвета, в случай че има въвеждане в постановката – тогава е доста по-интересно. Изключително позитивно е, когато се направи връзка сред познатото и новото, когато придобиваш познания по прелестен и хубав метод.
От 14 до 18 октомври 2020 година София е доакин на втория Фестивал на камерната опера в България. Отново ще бъдат селектирани прояви от разнообразни камерни форми, измежду които камерна опера, камерен балет, пантомима, детска камерна опера, дребна оперна форма. По време на формалното разкриване, отдадено на 250 години от раждането на Лудвиг ван Бетовен, ще се състоят национални министър председатели на незавършената му опера Vestas Feuer, незавършената опера на Моцарт Lo sposo deluso и премиерен балетен театър по балетна музика на Бетовен. В програмата на Фестивала ще бъдат изпълнени творби на Парашкев Хаджиев, Хенри Пърсел, Жак Офенбах, Франсис Пуленк, Доменико Чимароза, Клаудио Монтевери, Георг Фридрих Хендел. За децата ще бъде показана операта „ Патиланци “ от Александър Йосифов. Поканени за присъединяване са млади оперни артисти, които да създадат първите си крачки на огромна сцена дружно с одобрени реализатори. Все още малко позната у нас като музикално-сценична творба, камерната опера е относително къса комбинация с динамично протичащо деяние, представяща в „ стилен “ и по-разбираем формат огромната многоактна оперна форма. Фокусът е в някаква „ спешна “ обстановка или в непредвидена преживелица, която прекатурва взаимоотношенията сред настоящите лица и в множеството случаи води към непредвидена развръзка. /Аз Буки/
Г -жо Стоянова, дефинират Ви като един от най-красивите Вердиеви гласове. Всички познават прелестните Ви осъществявания в функции като Дездемона от „ Отело “, Амелия от „ Бал с маски “, Леонора от „ Трубадур “. В същото време, Ви канят да пеете да вземем за пример Елизабет от „ Танхойзер “ на Вагнер. Какво е това – крачка в кариерата, завой, ново начало?
– Ако казвате, че са разнообразни – отговорът е и „ да “, и „ не толкоз “. Вагнер е минал през разнообразни креативен етапи, повлияван е и от разнообразни композитори. Верди пък през последните години се е учил от Вагнер. Партията на „ Отело “ да вземем за пример е подобаваща и за Вагнеров солист. Бетовен също се е повлиял от Моцарт – да вземем за пример за незавършената си опера „ Огънят на Веста “. Така че не е завой, а следване на една естествена наклонност.
– Какво е мястото на оперното изкуство в България?
– В България през днешния ден има доста оперни театри – бих споделила повече, в сравнение с е ползата на публиката. Намалява желанието на хората да гледат опера. За страдание, към този момент няма и претенденти да учат оперно изкуство в Академията. Това също смъква равнището. – Вашият график е напълнен до края на годината. Въпреки това намирате време да се включите в начинания като Фестивала на камерната опера у нас. Как Ви убедиха уредниците? – Въпреки графика намирам време за работа в България – както за работа с млади наши артисти, по този начин и за прелестни начинания като тази. За мен това е патриотичен позив. Страдам от това родолюбиво възприятие и се надявам всеки най-малко малко да изпитва сходен възторг. Да се опитаме да излезем от духовния вакуум, в който сме изпаднали. Духът е защитна мощ, която може да ни избави, да помогне, когато страда тялото. Смятам, че е наша задача дружно да поставим старания и да активираме тези защитни сили на обществото.
– Има ли потребност публиката у нас от камерна опера?
– Аз персонално оценявам всеки тип изкуство, което има вероятност, мисъл в бъдещето. Всеки тип изкуство е прелестно, в случай че е направено както би трябвало. В операта няма потребност безусловно да е огромното зрелище – може да не е цялостен театър, може да е единствено ария. Това също е тип изкуство, само че в по-деликатна кутийка. Направена добре, камерната опера носи заряд и е забавна, има своята аудитория и хубост.
– Достатъчни ли са няколко заглавия, които да се изиграят в границите на няколко дни, в случай че по-късно се прекъсне до идващ фестивал?
– Един фестивал в никакъв случай не е единствено няколко дни. Той „ изнася “ изкуството в други градове и театри – най-малкото посредством ангажиране на артисти и оркестри от тези градове. Освен това „ внася “ аудитория. Подобен фестивал се трансформира в събитие за цялостен район – освен в културен, само че и в познавателен аспект. Става мотив за нараснал интерес и за съчетаване на културен туризъм с опознаване на нови места и исторически забележителности. Може би е добре сходен жанр събития да се поддържат и на държавно равнище – изгодата излиза надалеч отвън границите на музиката.
– Камерната опера е лишена от помпозността и блясъка на огромните постановки...
– Блясък може да има постоянно. Не е наложително да е в фон или костюми. Може да е в осъществяване, в постановка...
– Имат ли място млади артисти в сходен вид изкуство? Както знаем, барок, предкласика, модерна опера се извършват мъчно даже от опитни реализатори?
– Разбира се, напълно умерено могат да се канят и млади реализатори на сцената. Достатъчно е да изпълнят няколко фрагмента, няколко добре завършени елементи. Това е предизвикателство, което може да ги окрили. Съвместната работа с опитни артисти дава опция на младите да черпят опит, да се съпоставят с другите. Да натрупат самочувствие и да имат тласък да продължат напред. Ако знае, че ще има сходна опция, един млад реализатор ще се готви цяла година, в случай че би трябвало, и бъдете сигурни – ще се показа добре.
– Как виждате развиването на един фестивал на камерната опера у нас? – Бъдещето на сходен фестивал зависи от дилемите, които си слага. Когато наред с естетическите си слага и просветителни цели, това сигурно ще го движи напред. Не единствено у нас хората сякаш по-малко четат и се интересуват. Ако публиката има съответната просвета, в случай че има въвеждане в постановката – тогава е доста по-интересно. Изключително позитивно е, когато се направи връзка сред познатото и новото, когато придобиваш познания по прелестен и хубав метод.
От 14 до 18 октомври 2020 година София е доакин на втория Фестивал на камерната опера в България. Отново ще бъдат селектирани прояви от разнообразни камерни форми, измежду които камерна опера, камерен балет, пантомима, детска камерна опера, дребна оперна форма. По време на формалното разкриване, отдадено на 250 години от раждането на Лудвиг ван Бетовен, ще се състоят национални министър председатели на незавършената му опера Vestas Feuer, незавършената опера на Моцарт Lo sposo deluso и премиерен балетен театър по балетна музика на Бетовен. В програмата на Фестивала ще бъдат изпълнени творби на Парашкев Хаджиев, Хенри Пърсел, Жак Офенбах, Франсис Пуленк, Доменико Чимароза, Клаудио Монтевери, Георг Фридрих Хендел. За децата ще бъде показана операта „ Патиланци “ от Александър Йосифов. Поканени за присъединяване са млади оперни артисти, които да създадат първите си крачки на огромна сцена дружно с одобрени реализатори. Все още малко позната у нас като музикално-сценична творба, камерната опера е относително къса комбинация с динамично протичащо деяние, представяща в „ стилен “ и по-разбираем формат огромната многоактна оперна форма. Фокусът е в някаква „ спешна “ обстановка или в непредвидена преживелица, която прекатурва взаимоотношенията сред настоящите лица и в множеството случаи води към непредвидена развръзка. /Аз Буки/
Източник: bnews.bg
КОМЕНТАРИ