Не може в Царево да може, а в София да не може!
Красимира Хаджииванова е текстописец на свободна процедура и съосновател на уеб страницата " Майко блага ". Мнението й е от профила й във " Facebook " и се разгласява със единодушието й. Заглавието е на " Дневник ". Коментарът провокира бурни реакции поради сравнението сред централните поправки на Царево и София, в което столицата " диша праха " на провинциалното градче. Според мнения във " Facebook " такова съпоставяне няма смисъл, тъй като над ръководството в морския курорт тегнат подозрения за корупция. Същите подозрения тегнат и над ръководството в София, а задачата на текста не е да оправдава противозаконни практики където и да е, а да направи съпоставяне на най-елементарно равнище - полагане на настилки в централната част. А това, всички сме очевидци, е огромен проблем в столицата.
Бях в Царево за няколко часа. Това не е някаква вест и не бих го съобщавала обществено, в случай че не беше изключително приятното усещане, което ми направи този град, а аз от време на време обичам да лаская нещата, които ми вършат положително усещане.
Та, за Царево. Идвала съм тук преди години, най-вече във Василико, и от самия град не си припомням нищо изключително. Днес открих, че Царево - или най-малко центърът му - наподобява в ПЪТИ по-добре от центъра на София след измененията.
Като начало, има пешеходна алея, построена от настилки от разнообразни типове, материали и форми, като, забележете, това не е затруднило ни минимум хората, полагали настилката, и в резултат на това тя не наподобява на кълцана наденица или на селски площад, скърпен надве-натри с криви части врачански камък, които инцидентно сме разкрили в някой обор. Вместо това отчетливо се виждат прави (!) линии, открива се едно
прекомерно приемливо сходство на равнищата сред другите настилки
и един обща, приятна за окото, комбинация. Нищо не нервира погледа, нищо не спъва туристическия крайник, тъй че жителят да падне и да си тресне черепа в бетонова перка, в бетонов паралелепипед или в някаква друга геометрична прищявка от бетон. Перките дори тотално отсъстват от пейзажа, а човек би споделил, че много ще подхождат на един морски град.
Освен това има шадраван, който работи (!!) тъкмо по оня метод, по който се чака да вършат фонтаните, а точно - пръска вода нагоре-надолу и още веднъж основава едно доста прелестно усещане, да не кажа възхита, нали, изключително у тия от нас, които са съграждани на сухото биде посред Витошка, което ще пребъде и след нас.
Но и това не е всичко. Около фонтана, пък и освен към него, има какво? ПЕЙКИ!! Но това не са тези бетонни гробници (като пред ЦУМ например), върху които човек да поседне с торба картофи, па да почине от мраз и злокобие, а са... не знам по какъв начин да ви ги опиша, та да се сетите.
Абе, пейки! Дървени съоръжения, на които да седнете, да се облегнете даже,
и да изядете два сладоледа в радостно съзерцаване на морето и да си кажете - " Боже, е..си кефа, е..си!! "
Но и това не е всичко! В една от градинките из центъра на Царево има огромен квадрат, решен като шахматна дъска с фигури. Да, знам, че в този момент ще кажете - " ууу, ШАХМАТНА ДЪСКА, такива сме ги виждАли у Франкфурт още през осемдесе и осма ", и аз признавам, че не е някаква страшна иновация, не е някакво галактическо откритие, кацнало в Царево непосредствено от щабквартирата на НАСА, само че макар - или заради - цялата си тая дизайнерска невзискателност и обикновеност, то притегля купища деца и още веднъж, забележете, основава едно прелестно усещане, което, в случай че сте следили деликатно текста, е минимум третото прелестно усещане за последните 6 минути разходка в Царево.
Да, няма свръхмодерни ПЕРГОЛИ, висящи непосредствено от небето върху площад " Славейков ", върху които по проект би трябвало да бъдат построени стъклени отвесни библиотеки за продажба на книги и иглолистна гора, която да пази сянка на хората, пристигнали да купят на детето си учебник по литература за 10 клас или справочник по счетоводство. Няма такива перголи и може би в никакъв случай няма да има. Но има една елементарна шахматна дъска и, Бога ми, не разбирам за какво няма такава на същия тоя площад " Славейков " или в градинката на " Св. Седмочисленици " или където и да е другаде из клетия софийски център.
Наистина не разбирам за какво
в тоя наш град няма нищо от нещата, които има в други естествени градове
по света, в това число и Царево. Няма потребност да вървим до Сингапур или Мелбърн, с цел да черпим хрумвания. Може просто да командироваме някой архитект до Царево - един прекрасен, привлекателен, проведен прелестно град, в който да ти се прииска да се разхождаш, да стигнеш до морето, да се облегнеш на парапета, да си гледаш скалите и да се върнеш назад.
Няма натрошени павенца, няма плочици, нарязани с нещо като макетно ножче на криви триъгълници, с цел да запълнят някоя фуга. Шахтите са равни с настилката (за мен персонално това е събитие, еднообразно по значителност с построяването на 5G мрежа). Пейките са дървени, имат облегалки и са комфортни. Колко е комплицирано да избереш ТАКАВА скамейка? Защо би трябвало да е излята от бетон и да не можеш да седнеш на нея от октомври до май??
Не знам какво би трябвало да се случи, та София да се отърси от селската си гиздавост и да замязя на столица. Иска ми се да доживея да я видя красива, уредена, с равно положени настилки, с обикновена мисъл за хармония и улеснение. В края на краищата, не може в Царево да може, а в София да не може. Или па в случай че толкоз не може... еми да викнем някой от Царево да ни оправи улиците, егати. Аз проблеми с хората извън нямам - единствено да не са плебеи на някаква злочеста провинциална реваншистка чест. София не го заслужава повече.
Бях в Царево за няколко часа. Това не е някаква вест и не бих го съобщавала обществено, в случай че не беше изключително приятното усещане, което ми направи този град, а аз от време на време обичам да лаская нещата, които ми вършат положително усещане.
Та, за Царево. Идвала съм тук преди години, най-вече във Василико, и от самия град не си припомням нищо изключително. Днес открих, че Царево - или най-малко центърът му - наподобява в ПЪТИ по-добре от центъра на София след измененията.
Като начало, има пешеходна алея, построена от настилки от разнообразни типове, материали и форми, като, забележете, това не е затруднило ни минимум хората, полагали настилката, и в резултат на това тя не наподобява на кълцана наденица или на селски площад, скърпен надве-натри с криви части врачански камък, които инцидентно сме разкрили в някой обор. Вместо това отчетливо се виждат прави (!) линии, открива се едно
прекомерно приемливо сходство на равнищата сред другите настилки
и един обща, приятна за окото, комбинация. Нищо не нервира погледа, нищо не спъва туристическия крайник, тъй че жителят да падне и да си тресне черепа в бетонова перка, в бетонов паралелепипед или в някаква друга геометрична прищявка от бетон. Перките дори тотално отсъстват от пейзажа, а човек би споделил, че много ще подхождат на един морски град.
Освен това има шадраван, който работи (!!) тъкмо по оня метод, по който се чака да вършат фонтаните, а точно - пръска вода нагоре-надолу и още веднъж основава едно доста прелестно усещане, да не кажа възхита, нали, изключително у тия от нас, които са съграждани на сухото биде посред Витошка, което ще пребъде и след нас.
Но и това не е всичко. Около фонтана, пък и освен към него, има какво? ПЕЙКИ!! Но това не са тези бетонни гробници (като пред ЦУМ например), върху които човек да поседне с торба картофи, па да почине от мраз и злокобие, а са... не знам по какъв начин да ви ги опиша, та да се сетите.
Абе, пейки! Дървени съоръжения, на които да седнете, да се облегнете даже,
и да изядете два сладоледа в радостно съзерцаване на морето и да си кажете - " Боже, е..си кефа, е..си!! "
Но и това не е всичко! В една от градинките из центъра на Царево има огромен квадрат, решен като шахматна дъска с фигури. Да, знам, че в този момент ще кажете - " ууу, ШАХМАТНА ДЪСКА, такива сме ги виждАли у Франкфурт още през осемдесе и осма ", и аз признавам, че не е някаква страшна иновация, не е някакво галактическо откритие, кацнало в Царево непосредствено от щабквартирата на НАСА, само че макар - или заради - цялата си тая дизайнерска невзискателност и обикновеност, то притегля купища деца и още веднъж, забележете, основава едно прелестно усещане, което, в случай че сте следили деликатно текста, е минимум третото прелестно усещане за последните 6 минути разходка в Царево.
Да, няма свръхмодерни ПЕРГОЛИ, висящи непосредствено от небето върху площад " Славейков ", върху които по проект би трябвало да бъдат построени стъклени отвесни библиотеки за продажба на книги и иглолистна гора, която да пази сянка на хората, пристигнали да купят на детето си учебник по литература за 10 клас или справочник по счетоводство. Няма такива перголи и може би в никакъв случай няма да има. Но има една елементарна шахматна дъска и, Бога ми, не разбирам за какво няма такава на същия тоя площад " Славейков " или в градинката на " Св. Седмочисленици " или където и да е другаде из клетия софийски център.
Наистина не разбирам за какво
в тоя наш град няма нищо от нещата, които има в други естествени градове
по света, в това число и Царево. Няма потребност да вървим до Сингапур или Мелбърн, с цел да черпим хрумвания. Може просто да командироваме някой архитект до Царево - един прекрасен, привлекателен, проведен прелестно град, в който да ти се прииска да се разхождаш, да стигнеш до морето, да се облегнеш на парапета, да си гледаш скалите и да се върнеш назад.
Няма натрошени павенца, няма плочици, нарязани с нещо като макетно ножче на криви триъгълници, с цел да запълнят някоя фуга. Шахтите са равни с настилката (за мен персонално това е събитие, еднообразно по значителност с построяването на 5G мрежа). Пейките са дървени, имат облегалки и са комфортни. Колко е комплицирано да избереш ТАКАВА скамейка? Защо би трябвало да е излята от бетон и да не можеш да седнеш на нея от октомври до май??
Не знам какво би трябвало да се случи, та София да се отърси от селската си гиздавост и да замязя на столица. Иска ми се да доживея да я видя красива, уредена, с равно положени настилки, с обикновена мисъл за хармония и улеснение. В края на краищата, не може в Царево да може, а в София да не може. Или па в случай че толкоз не може... еми да викнем някой от Царево да ни оправи улиците, егати. Аз проблеми с хората извън нямам - единствено да не са плебеи на някаква злочеста провинциална реваншистка чест. София не го заслужава повече.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ