Ще празнува ли с хоро и потури Каракачанов 40 г от акцията на ДС срещу циганите?
Красимир Каракачанов, прочут още като сътрудник „ Иван “, стартира предизборната акция на Вътрешна македонска революционна организация. Разделен от Волен Сидеров и Валери Симеонов той няма късмет да вкара още веднъж в Европарламента любимеца си Ангел Джамбазки.
Затова Красимир-Иван започва предизборната акция още във Войводиново, където бе пребит командос от две циганета. Последва сурвакарски импровизиран ентусиазъм на ромчета във военното министерство. Генерали и военни дейци се просълзиха. Ако не се подобрят пенсии и заплати – късаме синджира с властта, ревна войводата Каракачанов. Това към този момент е третата предизборна пропаганда на ВМРО-вожда. Съвсем инцидентно тя съответства с 40-годишнината от:
СТРОГО СЕКРЕТНО
Министерство на вътрешните работи
ШЕСТО УПРАВЛЕНИЕ Държавна сигурност
№ 684, Екз. №2
22 януари 1979 година
София
С П Р А В К А
ОТНОСНО: Националистическите прояви и трендове
измежду българските роми
„ (…) През последните години се вижда наклонност на активизиране активността на обособени националистически настроени роми и провеждането на враждебно-престъпна активност в София и някои региони на страната. Те се стремят да провеждат ромите в независими културно-просветни организации, самодейни, художествени, спортни и други колективи. Има случаи до Централен комитет на Българска комунистическа партия, Министерски съвет и други ведомства да се насочат анонимни и открити изложби от български роми с претенции за обособени учебни заведения, издигане на фрагменти от средите на ромите в държавния и административен уред.
Разполагаме с данни, че напоследък Мустафа Алиев, Стоянка Соколова, Яшар Маликов, Емин Еминов и Сульо Метков от София, Васил Чапразов от Сливен и други националистически настроени лица от средите на интелигенцията поставят старания да съгласуват активността си в битката им за „ отбрана правата и интересите” на ромите в България. С такава цел те се стремят да събират материали, свързани с произхода и историята на ромите, да основават цигански писмености, речници и пр.”
„ За реализиране линията на отделяне националистически настроените лица се стремят да употребяват публични дати и годишнини за образуване на срещи и прояви на българските роми. Такива опити бяха направени в интервала 1974/1976 година. Характерен случай е квалифицираната среща от читалище „ 9 септември” в квартал Филиповци за 16 януари 1976 година в ресторант „ Балкан”. Организатори на срещата бяха локалното партийно и административно управление. Отпечатани са били над 250 предложения и готова литературно-музикална стратегия. Замисъла на уредниците на срещата е бил посредством нея да се приготви почвата за основаване на „ културно-просветна организация” на ромите и цигански спектакъл. Своевременно бе осведомен градския комитет на Българска комунистическа партия и с помощта на взетите от нас ограничения срещата бе осуетена.”
Политиката за недопускане на прояви на ромска (циганска) самородност се реализира поредно и безкомпромисно. Четири години по-късно в навечерието на всеобщото преименуване на ромите Градският комитет на Българска комунистическа партия в София взема решение (от 16.VІІ.1980 г.) да се закрие естрадно-драматичния състав при читалище „ В. Друмев” във Филиповци и да се потърси от Мустафа Алиев отговорност като живописен началник и партиен член за това, че вписал в текста на публикация за зрелище думата „ цигански” и е присъединил в репертоара „ цигански песни” (Марушиакова, Е. и В. Попов, 1993).
По-нататък в текста на Шесто ръководство се отделя особено внимание на характерната обичайната форма на ромско сдружаване и взаимопомощ - лонджа:
„ (…) Заслужава внимание появилите се през последните години и засилили активността си цигански лонджи в София. Съществували още преди 9.09.1944 година, те са били образувани на професионална основа, т. е. според от занаята, който са упражнявали, за подкрепяне на членовете. През 1920 година по самодейност на някои роми, които са имали връзка с турското мюфтийство в София, са обединили тези еснафи (лонджи) в културно-просветна организация „ Екипе” и спортно сдружение „ Египет”. В 1934 година същата била разтурена и лонджите траяли да съществуват мълчешком. На тази основа се основава културно-просветна организация „ Рома”, която съществува до 1954 година. (За ромските организации в България съпостави с: Нягулов, Б, 2007 и Марушиакова, Е. и В. Попов, 1993 – М. И.)
В интервала 1975 – 1976 година в София – кварталите „ Факултета”, „ Христо Михайлов” и ж. к. „ Дружба”, е имало проведени към 50 лонджи, всяка от които е включвала от 10 до 30 лица. Членовете са били най-вече български роми, изповядващи мохамеданска вяра и продължавали основаната традиция да се заклеват пред ходжата и корана. Имало е даже членове на Българска комунистическа партия. Ежемесечно членовете на лонджите са внасяли избрана сума за членски импорт и са имали право да получат помощ с избрана рента. Освен мъжки лонджи, имало е такива, формирани от дами.
Тези всъщност полулегални, затворени в себе си групи пречеха на обществено-възпитателната работа, спомагаха за запазването на редица консервативни детайли в съзнанието и бита, за откъсването от публичния живот и образуване на съмнение и злост измежду българските роми към българите. Лонджите имаха несъмнено консервативен темперамент и способстваха за етническото отделяне на това население.
В началото на 1976 година по самодейност на 06 у-ие, Държавна сигурност и взаимно със Софийско градско ръководство, Министерство на вътрешните работи съществуващите лонджи бяха премахнати. (…)”
Наложително конкретизиране, направено от Димитър Атанасов в блога му kabuli.blog.bg още преди време:
Мустафа Алиев – това в действителност е Мануш Романов (1928 – 2004) – режисьор, драматург, събирач на цигански фолклор. Режисьор в Централния цигански спектакъл „ Ромб”, народен представител в Седмото Велико национално заседание.
Стоянка Соколова (1941 – 2007) – първата ромска журналистка. Участва в издаването на вестник „ Нов път”/„ Неву дром” (1959 – 1987), на който става зам.-главен и по-късно основен редактор. Заместник-председател на Демократичен съюз „ Рома” и основен редактор на неговия орган, вестник Рома (1990 – 1991). Главен редактор на вестник „ Аканб” (2001 – 2007).
Яшар Маликов (1922 – 1994) – композитор, първият събирач на цигански фолклор у нас. Музикален оформител на Централния цигански спектакъл „ Рома”. Прави първите грамофонни записи на цигански песни, които самичък е композирал. От 1967 година взе участие в издаването на вестник „ Нов път”.
Емин Еминов/Емил Емилов (1909 – 1997) – непосредствен сподвижник на дългогодишния водач на циганското придвижване в България Шакир Пашов. Директор на Централния цигански спектакъл „ Рома”. Председател на Циганското национално читалище „ 9 септември”, София.
Сульо Метков (род. 1921 г.) – публицист, преводач. Превежда Новия завет на ромски (издаден през 1995 година от Съюза на църквите на адвентистите от седмия ден в България).
Васил Чапразов (род. 1945 г.) – стихотворец, публицист, журналист.
Лонджите, премахнати през 1976 година по самодейност на Шесто ръководство на Държавна сигурност, са форма на самоорганизация на български роми, която и през днешния ден е публикувана измежду тях. Тя припомня взаимоспомагателните каси от Възраждането.
Няколко месеца по-късно следва:
СТРОГО СЕКРЕТНО
Министерство на вътрешните работи
ШЕСТО УПРАВЛЕНИЕ Държавна сигурност
№ 11746, Екз. № 3
18. ХІ. 1979
София
И Н Ф О Р М А Ц И Я
ОТНОСНО: Подривната активност на „ Циганския съюз”
„ За изясняване каква подривна активност против Народна република България и останалите страни от социалистическата общественост организира „ Циганския съюз” три пъти зад граница бе извеждан сътрудник „ Антонов”.
И тъй наречените и така нататък
Няколко дни преди този момент се появява различен документ:
Предложение за информиране на Централен комитет на Българска комунистическа партия и братските страни.
НАЧАЛНИК 06 У-ИЕ Държавна сигурност:
генерал-лейтенант: п.
/П. Стоянов/
Нап. в 2 екз.
№ 1 – Др. Министър № 2 – Др. Галустов (Леван Вартанович Галустов, консултант в Министерство на вътрешните работи от руското КГБ)
София, 12.11.1979 година
Не може да се отхвърли, че Шесто ръководство на Държавна сигурност се е справило ослепително с поставената му задача… Така стартира документът и продължава в същия дух.
Днес се втълпява на обществото, че при режима на Тодор Живков страната и службите са проявявали бащинска угриженост за ромите. Каракачанов е бил сътрудник точно на Шесто ръководство. Очевидно е прихванал от тази угриженост. Обяснява, че е работил за Родината и националната сигурност. Сега желае да върне Строителни воски и КЕЧ. Защо да не върне и Държавна сигурност? Официално. Неофициално тя си е тук.
Фрог нюз
Затова Красимир-Иван започва предизборната акция още във Войводиново, където бе пребит командос от две циганета. Последва сурвакарски импровизиран ентусиазъм на ромчета във военното министерство. Генерали и военни дейци се просълзиха. Ако не се подобрят пенсии и заплати – късаме синджира с властта, ревна войводата Каракачанов. Това към този момент е третата предизборна пропаганда на ВМРО-вожда. Съвсем инцидентно тя съответства с 40-годишнината от:
СТРОГО СЕКРЕТНО
Министерство на вътрешните работи
ШЕСТО УПРАВЛЕНИЕ Държавна сигурност
№ 684, Екз. №2
22 януари 1979 година
София
С П Р А В К А
ОТНОСНО: Националистическите прояви и трендове
измежду българските роми
„ (…) През последните години се вижда наклонност на активизиране активността на обособени националистически настроени роми и провеждането на враждебно-престъпна активност в София и някои региони на страната. Те се стремят да провеждат ромите в независими културно-просветни организации, самодейни, художествени, спортни и други колективи. Има случаи до Централен комитет на Българска комунистическа партия, Министерски съвет и други ведомства да се насочат анонимни и открити изложби от български роми с претенции за обособени учебни заведения, издигане на фрагменти от средите на ромите в държавния и административен уред.
Разполагаме с данни, че напоследък Мустафа Алиев, Стоянка Соколова, Яшар Маликов, Емин Еминов и Сульо Метков от София, Васил Чапразов от Сливен и други националистически настроени лица от средите на интелигенцията поставят старания да съгласуват активността си в битката им за „ отбрана правата и интересите” на ромите в България. С такава цел те се стремят да събират материали, свързани с произхода и историята на ромите, да основават цигански писмености, речници и пр.”
„ За реализиране линията на отделяне националистически настроените лица се стремят да употребяват публични дати и годишнини за образуване на срещи и прояви на българските роми. Такива опити бяха направени в интервала 1974/1976 година. Характерен случай е квалифицираната среща от читалище „ 9 септември” в квартал Филиповци за 16 януари 1976 година в ресторант „ Балкан”. Организатори на срещата бяха локалното партийно и административно управление. Отпечатани са били над 250 предложения и готова литературно-музикална стратегия. Замисъла на уредниците на срещата е бил посредством нея да се приготви почвата за основаване на „ културно-просветна организация” на ромите и цигански спектакъл. Своевременно бе осведомен градския комитет на Българска комунистическа партия и с помощта на взетите от нас ограничения срещата бе осуетена.”
Политиката за недопускане на прояви на ромска (циганска) самородност се реализира поредно и безкомпромисно. Четири години по-късно в навечерието на всеобщото преименуване на ромите Градският комитет на Българска комунистическа партия в София взема решение (от 16.VІІ.1980 г.) да се закрие естрадно-драматичния състав при читалище „ В. Друмев” във Филиповци и да се потърси от Мустафа Алиев отговорност като живописен началник и партиен член за това, че вписал в текста на публикация за зрелище думата „ цигански” и е присъединил в репертоара „ цигански песни” (Марушиакова, Е. и В. Попов, 1993).
По-нататък в текста на Шесто ръководство се отделя особено внимание на характерната обичайната форма на ромско сдружаване и взаимопомощ - лонджа:
„ (…) Заслужава внимание появилите се през последните години и засилили активността си цигански лонджи в София. Съществували още преди 9.09.1944 година, те са били образувани на професионална основа, т. е. според от занаята, който са упражнявали, за подкрепяне на членовете. През 1920 година по самодейност на някои роми, които са имали връзка с турското мюфтийство в София, са обединили тези еснафи (лонджи) в културно-просветна организация „ Екипе” и спортно сдружение „ Египет”. В 1934 година същата била разтурена и лонджите траяли да съществуват мълчешком. На тази основа се основава културно-просветна организация „ Рома”, която съществува до 1954 година. (За ромските организации в България съпостави с: Нягулов, Б, 2007 и Марушиакова, Е. и В. Попов, 1993 – М. И.)
В интервала 1975 – 1976 година в София – кварталите „ Факултета”, „ Христо Михайлов” и ж. к. „ Дружба”, е имало проведени към 50 лонджи, всяка от които е включвала от 10 до 30 лица. Членовете са били най-вече български роми, изповядващи мохамеданска вяра и продължавали основаната традиция да се заклеват пред ходжата и корана. Имало е даже членове на Българска комунистическа партия. Ежемесечно членовете на лонджите са внасяли избрана сума за членски импорт и са имали право да получат помощ с избрана рента. Освен мъжки лонджи, имало е такива, формирани от дами.
Тези всъщност полулегални, затворени в себе си групи пречеха на обществено-възпитателната работа, спомагаха за запазването на редица консервативни детайли в съзнанието и бита, за откъсването от публичния живот и образуване на съмнение и злост измежду българските роми към българите. Лонджите имаха несъмнено консервативен темперамент и способстваха за етническото отделяне на това население.
В началото на 1976 година по самодейност на 06 у-ие, Държавна сигурност и взаимно със Софийско градско ръководство, Министерство на вътрешните работи съществуващите лонджи бяха премахнати. (…)”
Наложително конкретизиране, направено от Димитър Атанасов в блога му kabuli.blog.bg още преди време:
Мустафа Алиев – това в действителност е Мануш Романов (1928 – 2004) – режисьор, драматург, събирач на цигански фолклор. Режисьор в Централния цигански спектакъл „ Ромб”, народен представител в Седмото Велико национално заседание.
Стоянка Соколова (1941 – 2007) – първата ромска журналистка. Участва в издаването на вестник „ Нов път”/„ Неву дром” (1959 – 1987), на който става зам.-главен и по-късно основен редактор. Заместник-председател на Демократичен съюз „ Рома” и основен редактор на неговия орган, вестник Рома (1990 – 1991). Главен редактор на вестник „ Аканб” (2001 – 2007).
Яшар Маликов (1922 – 1994) – композитор, първият събирач на цигански фолклор у нас. Музикален оформител на Централния цигански спектакъл „ Рома”. Прави първите грамофонни записи на цигански песни, които самичък е композирал. От 1967 година взе участие в издаването на вестник „ Нов път”.
Емин Еминов/Емил Емилов (1909 – 1997) – непосредствен сподвижник на дългогодишния водач на циганското придвижване в България Шакир Пашов. Директор на Централния цигански спектакъл „ Рома”. Председател на Циганското национално читалище „ 9 септември”, София.
Сульо Метков (род. 1921 г.) – публицист, преводач. Превежда Новия завет на ромски (издаден през 1995 година от Съюза на църквите на адвентистите от седмия ден в България).
Васил Чапразов (род. 1945 г.) – стихотворец, публицист, журналист.
Лонджите, премахнати през 1976 година по самодейност на Шесто ръководство на Държавна сигурност, са форма на самоорганизация на български роми, която и през днешния ден е публикувана измежду тях. Тя припомня взаимоспомагателните каси от Възраждането.
Няколко месеца по-късно следва:
СТРОГО СЕКРЕТНО
Министерство на вътрешните работи
ШЕСТО УПРАВЛЕНИЕ Държавна сигурност
№ 11746, Екз. № 3
18. ХІ. 1979
София
И Н Ф О Р М А Ц И Я
ОТНОСНО: Подривната активност на „ Циганския съюз”
„ За изясняване каква подривна активност против Народна република България и останалите страни от социалистическата общественост организира „ Циганския съюз” три пъти зад граница бе извеждан сътрудник „ Антонов”.
И тъй наречените и така нататък
Няколко дни преди този момент се появява различен документ:
Предложение за информиране на Централен комитет на Българска комунистическа партия и братските страни.
НАЧАЛНИК 06 У-ИЕ Държавна сигурност:
генерал-лейтенант: п.
/П. Стоянов/
Нап. в 2 екз.
№ 1 – Др. Министър № 2 – Др. Галустов (Леван Вартанович Галустов, консултант в Министерство на вътрешните работи от руското КГБ)
София, 12.11.1979 година
Не може да се отхвърли, че Шесто ръководство на Държавна сигурност се е справило ослепително с поставената му задача… Така стартира документът и продължава в същия дух.
Днес се втълпява на обществото, че при режима на Тодор Живков страната и службите са проявявали бащинска угриженост за ромите. Каракачанов е бил сътрудник точно на Шесто ръководство. Очевидно е прихванал от тази угриженост. Обяснява, че е работил за Родината и националната сигурност. Сега желае да върне Строителни воски и КЕЧ. Защо да не върне и Държавна сигурност? Официално. Неофициално тя си е тук.
Фрог нюз
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ