Красимир Гаджоков е инженер по компютърни технологии. Старши консултант е

Красимир Гаджоков е инженер по компютърни технологии. Старши съветник е по осведомителна сигурност. Живее в Торонто, Канада, от септември 1995-а. Участва в разнообразни действия в социална изгода. Автор е на плана „ Медийно око " - лист с онлайн медии, публикуващи публични вести.

- Проектът „ Медийно око ", който стартирахте преди 5 години, сподели, че повече от половината интернет медии у нас са анонимни. Броят им намалял ли е към днешна дата?

- Когато разгласих плана през декември 2016-а, от 320 включени в него уеб сайтове 54% бяха анонимни. Състоянието не се е трансформирало доста през днешния ден, когато в плана са включени към този момент над два пъти повече новинарски уеб сайтове - 735. Анонимните са съвсем същият дял - 56%.

- Живеете в Канада. Как Ви пристигна концепцията за този план?

- Преди пет години открих, че другари употребяват анонимни уеб сайтове в причините си в спор. Това ме накара да потърся други уеб сайтове, разгласили явно подправено изказване. Така стартирах един лист с анонимни български уеб сайтове, претендиращи да разгласяват публични вести. Когато описът приближи 100 уеб страницата, взех решение да го преработя в повсеместен план, който да обхване по опция всички онлайн издания с вести, като даде визия кои са анонимните, и кои не. През 2017 година прибавих подредба и по други индикатори - подправени вести, теории на конспирацията, заблуди, клюки, тирада на омразата.

- Кое най-вече Ви тревожи в българската реалност?

- Крайната степен, до която е стигнало българското общество в отхвърли си от основана на обстоятелства действителност. Казвам " крайната ", тъй като сходни процеси има и в други страни по света - да вземем за пример в Съединени американски щати. Но в България е достигната една прекаленост тъкмо тъй като обществото няма защитните механизми на над 200 години същинска народна власт и обичаи. Вземете всеобщото шерване в български медии и българските обществени мрежи на теории на конспирацията - като това, че имунизациите са доста повече нездравословни, в сравнение с потребни. Или какъв брой елементарно с някакви плодове или билки можело да бъде оздравял всевъзможен рак. Стигна се до такава степен, неотдавна даже Българска национална телевизия да разгласи " писмено " предаване за " просвета, хипотези и мистичност ", в което щяло да показва разнообразни гледни точки за произхода на индивида, неразказвани обстоятелства и малко известни хипотези за разнообразни исторически събития ". Забележете какъв брой елементарно и безконтролно са смесени просвета и мистичност, все едно те са равнозначни други възможности на човешкото знание!

- Как си обяснявате взрива отпреди няколко години на подправени вести в родните медии? Смятате ли, че тази „ мода " е напът да отмине?

- Бумът - в това число и в международен мащаб - беше предшестван от години наред " бълбукане " на подготвящия се да изригне вулкан на подправените вести. Това изригване не стана ненадейно. То се приготвяше години наред - с отхвърли от съществено обучение, с приравняването на религиозните изказвания с научни теории, с безкритичността към мнението, което не е основано на обстоятелства, логичност и действителност. И не - всичко това не беше " проведено " от някакъв международен " скрит план ". То беше резултат от възходящата опция мнението на всеки да стигне до доста повече други хора, до сериозна маса - посредством интернет, и особено обществените мрежи. Социалните мрежи напълно не са първооткриватели на феномена на подправените вести или теориите на конспирациите - още при зараждането си интернет дава опция за полемики посредством технологията " usenet ", а по-късно - и технологията " интернет конгрес ". Тези от нас, които сме употребили тези технологии, сме видели доста сходни процеси още тогава.

- Стартирайки плана, предполагахте ли, че медиите с подправени вести ще се окажат толкоз доста?

- Всъщност, прецизно видяно, през плана „ Медийно око " класифицираните като потвърдено публикуващи подправени вести български онлайн медии са единствено 90, т.е. към 12%. Това обаче не трябва да ни успокоява. Защото какъв дял имат медиите с подправени вести изобщо не отразява какъв брой действително известни са такива изявления. Оказва се, че подправените вести се популяризират извънредно бързо и в доста огромни размери в обществените мрежи. Доколкото съумявам да установя, извънредно доста хора, поддаващи се на подправени вести, в действителност основават своето мнение единствено от заглавието на обявата в " заставката ", която Facebook (и други обществени медии) демонстрират, когато бъде оповестена връзка към публикация. Малцина отварят действителната публикация на страниците на изданието. Има доста доказателства за това - развихрят се яростни полемики по безусловно несъществуващи " изявленията ", нормално на " европейски политици ", твърдящи нещо отрицателно за България. Ако потребителите просто изберат връзката във Facebook към тази вест и отворят действителния уебсайт, ще открият, че той е оповестил най-горе на всяка своя страница, че е уебсайт за... комизъм и ирония.

- Как смятате да развиете плана си в бъдеще?

- Бих желал планът да може да наблюдава " дуплицирането " на вести. Наблюдавал съм неведнъж " препечатване " на дадени неетични вести във " верига " от други издания. Интересно е да се откри дали има поредност - да вземем за пример каква част от изявленията в тези " преписващи " издания са от дадена " истинска " медия. Дали има забележими проведени " вериги " от издания, чиято цел с това " препечатване " е да повторят подправени вести, клюки или други неетични изказвания толкоз доста и " нашироко ", че да основат подправено чувство за " правота ". Защото, изключително през днешния ден, се удостоверява мисълта, че повторената неведнъж неистина стартира незабелязано да се приема за истина...