Красен Станчев е основател на Института за пазарна икономика. Народен

Красен Станчев е създател на Института за пазарна стопанска система. Народен представител във Великото национално заседание (1990-1991), член на Съвета за икономическа политика към президента (1996 - 2001) и доцент в Софийския университет " Св. Климент Охридски ". Управител е на КС2 ЕООД. Текстът му е препечатан от " Свободна Европа ".

Близо три седмици разискването на бъдещето на лв. протичаше на ниво на опълчване сред съмнението " те ни кроят шапка, ще трансформират курса към еврото надолу " и уверението " подсигуряваме, че няма да създадем това, тъй като никой до момента не го е правил ".

Какъв е политическият подтекст?

Почти бяха забравени заслугите на валутния съвет (борд) за благосъстоянието на страната. Само част от подозиращите поддържаха тезата, че запазването на лв. и валутния съвет е по-добра система от еврото. Включително тъй като при възможен разпад на еврозоната и възобновяване на немската марка, стабилността на паричната политика на Българска народна банка се резервира. Всъщност единствено Стив Ханке и Тодор Танев си дадоха труда да изброят резултатите от въвеждането на валутния съвет през 1997 година Но и техният лист не е цялостен. И да предложат: " Като се има поради този триумф във валутната сфера е напряко шокиращо, че вместо България да ръководи своето валутно шоу, наподобява, че Брюксел ръководи шоуто ".

Част от казуса на разискването е, че към този момент съвсем 23 години (курсът не е променян в действителност от 1 март 1997 г.) хората и компаниите у нас възприемат стабилността на лв. за даденост и предвидимостта на паричната политика е автоматизирана. Подозрението е в действителност, че рестриктивните мерки на валутния съвет не се харесват на политиците. Защото те не могат да печатат пари за " значими ", съгласно тях, инициативи.

От АЕЦ до балет

Признаците за политическо неодобрение от валутния съвет са следните:

- Размножаването на хрумвания за грандомански, само че съмнителни планове за атомни централи, енергийна инфраструктура и " зелено " преструктуриране на енергетиката и икономиката;

- Политическата воля за власт в стопанската система, изразяваща се във воля за контролиране на всичко и в създаването на проекти и законодателство за разширение на изключителните права на страната (правителството) и увеличение на броя на държавните предприятия, в това число посредством изтръгването им от ръцете на частни оператори, без значение дали става дума за концесии, ВиК, курорти, Топлоелектрическа централа или ЕРП, фабрики за боеприпаси, лечебни заведения, учебни заведения и детски градини, лотария или балет. От всичко това може би единствено балетът има потребност от пари на данъкоплатците;

- Първоизточник на тези хрумвания е една листовка на Маркс и Енгелс от 1848 година (Комунистически манифест), необичайно е, че техните причини се повтарят даже като изречения, само че не е учудващо, че пресата и коментаторите ги повтарят с ентусиазъм;

- Доколкото може да се съди по странични признаци, тези настроения стават все по-популярни; макар статистиката, която демонстрира утежняване на положението на държавния бранш след 2013 година, както това бе потвърдено от Георги Вулджев и Петър Ганев.

На теоретично равнище политическото неодобрение от борда има формата на самоцелни разбори на динамичността на действителния валутен курс, годишни отчети на МВФ за режимите на парична политика и обосновавания на " достолепията " на воденето й в народен интерес. Каквото и да значи тази фраза. Тези мнения хем завоалират рисковете от една възобновена взаимозависимост на централната банка, хем звучат на част от публиката като чудотворно решение.

Национализмът и еврото

Национализмът също бе част от разискването. Неговият позитивен заряд е в осъзнаването на събитието, че Европейският съюз (EС) и Европейската централна банка (ЕЦБ) през днешния ден са много непредвидими.

В последна сметка за добруването на Съюза е по-добре да има повече " Великобритании " в сравнение с " Франции ". Англия сподели пътя на овакантяване. Онова, което стимулира решението на нейния референдум от 2016 година, ще продължава да основава центробежни настроения.

ЕЦБ след 2009 година, само че изключително след 2018 година трансформира политиката си и се ориентира към " избавяне " на страни, банки и икономически браншове. И най-вероятно по някакъв метод ще се включи и в " битката " с климатичните промени, както преди няколко дни съобщи Кристин Лагард пред депутатите от Европейския парламент.

Отрицателният заряд на национализма е по-съществен. От една страна се допуска, че външният контрол ще е по-надежден. От друга - че той е интервенция във вътрешните работи. От трета - че ЕЦБ ще избавя държавното управление и банки. От четвърта - допуска се, че държавното управление и Българска народна банка ще запазят финансовата непоклатимост и предвидимост във всички вероятни светове. От пета - Европейски Съюз все по-често бива представян като колонизатор, унищожител на обичайните полезности, за разлика от " огромния брат " Русия.

Объркването е цялостно. И се случва в обстановка на политическа тревога, мотиви като водата на Перник, въздуха на София, боклуците на Европа, корупцията по високите етажи, доносите на основния прокурор за президента, поддръжката на геополитически дела на Руската федерация и какво ли още не.

Какво да се прави - малко химера

То не е доста. Парламентът роди нещо като резолюция, че в случай че ще се трансформира разменният курс, България няма да одобри еврото.

Само Дания, при договаряне на споразуменията от Маастрихт през 1992 година, получава привилегията да не се причисли към еврозоната. В подмяна на участие в разменния механизъм. Кроната е де факто закрепена към немската марка, след това еврото, само че да плава в диапазон от 2.25%. През 2000 година там бе извършен референдум дали страната да встъпи в еврозоната, " за " бяха 47, а " срещу " - 53%. Пет страни (Полша, Румъния, Унгария, Швеция и Чехия) не са поискали участие в разменния механизъм, само че са задължени по контракт да одобряват еврото ( " когато му пристигна времето " ). За разлика от тях България и Хърватия са създали това.

Обсъждането на смяната в закона за Българска народна банка, импортирана от госпожа Менда Стоянова, не се състоя по естествения метод. Предполагам, тъй като в описаната конюнктура, то не можеше да протече по този начин.

Най-важната и съвсем пропусната тематика е: по какъв начин България да резервира преимуществата на валутния съвет. Едва при започване на тази седмица посочената публикация на Ханке и Танев предложи материал за размисъл.

Без да встъпвам в детайлности, мога да кажа в каква посока може да се мисли. Независимо от това дали страната е в или отвън разменния механизъм. Както демонстрира казусът на Дания, пък и опитът на България:

- Ханке и Танев оферират прекосяване към банкиране при 100 % резерви;

- Вероятно това допуска и прекосяване на лв. към някакъв закрепен стандарт - електронен, учреден на блокова верига или железен - като " котва " на разменния курс;

- Българските политици и техните държавни управления би трябвало да престанат да се държат съгласно наставленията от Комунистическия манифест;

- Те би трябвало да изискват от ЕЦБ да се върне към правилата на класическото централно банкиране, познато в Европа от интервала след 1948 година (до 2009 г.); а от Европейската комисия и Парламента - да лимитират напъна за централно обмисляне (за да запазят и самия Съюз);

- Една от вероятностите за ЕЦБ е сама да се трансформира във валутен съвет; сега еврото е форма на денационализация на парите посредством прекачване на монопола на предлагането им във Франкфурт.

Малкият проблем във всичко казано е, че няма сериозна маса публично мнение, която да изиска тези неща да бъдат сторени.