Красен Станчев е основател на Института за пазарна икономика. Народен

Красен Станчев е основател на Института за пазарна икономика. Народен ...

България на три океана? Не, по-добре търговия на Запад, отколкото на Изток.



Красен Станчев е основател на Института за пазарна икономика. Народен представител във Великото народно събрание (1990-1991), член на Съвета за икономическа политика към президента (1996 - 2001) и доцент в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Управител на КС2 ЕООД. Статията му е препечатана от "Свободна Европа".

Ухажването на инвеститори е много различна емоционална и дипломатическа практика. Поне така излиза от сравняването на българските власти с политици на Запад и Изток. Какви инвеститори си търсят различните държави? Как ги търсят и как ги удържат? Ето примери.

Кога е най-висок политическият риск

От Запад се търсят частни инвеститори със съществен достъп до капитали и високо място във веригата на добавена стойност. Такива са случаите с "Фолксваген", представян, впрочем невярно, като най-голямата (възможна) инвестиция в нова България и с концесията на Летище София (приходите от която вече са предвидени в бюджета).

От Изток се търсят инвестиции от държавни компании. Наскоро председателката на парламента Цвета Караянчева и президентът Румен Радев поканиха точно такива компании от Русия и Китай. Ако мостостроенето успее, твърди се, че инвестициите ще потекат към България от Тихия, Атлантическия и Северния ледовит океан.

Държавните предприятия са по-рискови инвеститори от частните. Спрямо тях данъчни, природоопазващи и всички други правителствени контролни органи не могат да предприемат същите мерки, каквито прилагат към частните предприятия, ако те нарушават законите. А чуждестранните държавни предприятия са още по-рискови.

При изпълнение на договорите частните предприятия са за предпочитане. След всяка по-значителна продажба на държавно предприятие на частен чуждестранен инвеститор през 90-те НЕК веднага предявяваше неплатените с години сметки за ток. Така беше със "Соди-Девня" и мина "Челопеч". Но не и с "Кремиковци", докато беше държавно предприятие. (Към датата на приватизацията то дължи около 2 млрд лв. на други държавни предприятия. Те не бяха изплатени дори и след приватизацията.)

Случаят "Кремиковци" показва още, че законите се прилагат по-трудно спрямо вътрешни частни инвеститори, отколкото спрямо чуждестранните. Същото е положението и при банките, както се видя в случая КТБ. Местните инвеститори имат политически връзки и чисто човешки приятелства с управляващите. Чуждестранните държавни инвеститори са пряко свързани с техните собствени управляващи. При големи страни с диктаторски режими дипломатическите усилия за третиране на техните държавни инвеститори наравно с всички останали са обречени на неуспех.

Но има и странични ползи от частни чуждестранни инвеститори: опитите за завземане на такива предприятия неминуемо предизвикват демарши от посланиците на съответните страни. Резултатът обикновено е възстановяване на правовия ред, защита на правото на собственост и изпълнението на договорите. Най-известен е казусът "Белведере", а също и този с "Глориент". Изземването на "Белведере" беше блокирано от изявление на посланика на Франция. Той посочи част от "гнилите ябълки" в правораздавателната система. Последва уволнение на съдебните посредници, но не и разследване за това кой е поръчал експроприацията. Все пак макар историята да остана в обществената памет с неглижиращото фолклорно наименование "Двете каки", заслугата е на седемте посланика. (Преди Коледа 2014 г., техни превъзходителства Роланд Хаусер (Австрия), Аник Ван Калстер (Белгия), Християн Конигсфелдт (Дания), Джонатан Алън (Великоритания), Том Ван Ооршхот (Холандия), Харри Салми (Финландия), публикуваха писмо в подкрепа на посланика на Франция, Ксавие Лапер дьо Кабан, с призив за предотвратяване на враждебното поглъщане на българския филиал на френската бизнес група "Белведере".) Що се отнася до "Глориент", без шум съдилищата сами блокираха отнемането на доход от британския инвеститор.

Любим илюзионистки похват в създаването на илюзии в енергетиката са заклинанията срещу "американските централи". Те са инвестиция, в която всяка поотделно е по-голяма от очакваната от "Фолксваген". Схемата спрямо тях е класически рекет: пускаш бизнес и след това искаш откуп за защита от заплахи, които сам създаваш. Тези инвестиции са планирани от два парламента (без възражения), а договорите – подготвени и презаверени от три правителства и две енергийни стратегии, през 1998-2001 г. договорите за изкупуване са единствената възможност за финансиране на технологичното и екологично обновяване на ТЕЦ (в съответствие със стандартите на ЕС, за да може страната да стане член на Съюза). "Американските" ТЕЦ произвеждат над 1/3 от електроенергията, намаляват зависимостта от внос с около 8%, дават работа и доход на 25 хиляди души, със семействата това прави над 60 000 души. Точно тогава държавният регулатор възбуди разследване за "непозволена държавна помощ" в ЕС, а патриотите написаха проектозакон за национализация.

Какви са претенциите към раличните инвеститори

И в момента никой не пречи нито на китайски, а още по-малко на руски компании да инвестират в България.

За Русия от години дори е точно обратното - към държавните компании РОСАТОМ и ГАЗПРОМ няма претенции, а те получават привилегии: местното се потиска, забранява, блокира или заплашва, алтернативните доставки се оплитат в мрежата на бюрокрацията и правителството се отказва от защита на българската клиентела при нарушаване на търговски практики. Преките загуби за българските потребители и данъкоплатци от подобни действия възлизат на около 4 млрд. лева. Косвените са много повече. Когато това се случи, десетина високопоставени лица на изборна длъжност заявяват, че проектите са "необратими".

Добре е, че проектите на ГАЗПРОМ в Европа, включително новият "Южен поток" попаднаха под заплаха от санкции, а РОСАТОМ в Турция през май т. г. влезе в геополитическа задънена улица.

Към Русия и Китай няма критика. Към ЕС – "критика валяло", казано на плевенски жаргон. Един депутат ще "брани България": ЕС "колонизира", налага "мултикултурализъм", "трети пол" и хомосексуализъм, и пробутва "отживяла времето си" либерална демокрация.

Всъщност обаче и в двете страни положението с правата на човека, върховенството на закона, свободата на медиите, борбата с корупцията и контрола върху изпълнителната (там президентската) власт са на много по-ниско равнище дори от България. Но и тук те имат едно много важно предимство пред българските власти: президентите на Китай и Русия са на практика несменяеми, имат много повече време да прокарат интересите на своите приятели.

Авторитарният напредък на Китай и Русия изглежда конституционно гарантиран. Затова от Европейската мрежа на мозъчните тръстове, изследващи Китай, настояват за водеща роля на политическите ценности в отношенията на ЕС. Същото важи и за Русия.

Грешки в преценките

Оптимизмът за инвестиции в енергетиката (АЕЦ "Белене") и инфраструктурата е силно преувеличен. "Разгръщането на търговията", износът на мляко, вина и развитието и туристически услуги са маскировка за "необратимите" държавни проекти.

Русия поддържа високи, понякога забранителни мита и произволно прилага нетарифни изисквания. Затова Русия е по-малко важна за българския износ от Македония или Чехия. Българското кисело мляко, чиято продажба в Китай бе договаряна от президента преди десет дена, се разпространява в Китай именно като български продукт от 2007 г. от японската корпорация Мейджи. Впрочем 59% от българския износ за света е машиностроене, селските стоки – под 6% от общия обем на износа.

Изобщо в областта на търговията България е по-напред от Русия и Китай вече 140 години.

И в областта на инвестициите България има на какво да ги научи. Натрупаните чуждестранни инвестиции в България са 76% от БВП според УНКТАД, в Русия – три пъти, а в Китай шест пъти по-малко. От 1944 до 1989 г. инвестициите на "Русия" в България са в своя "апогей". Сега те са около 20 пъти по-малко от тези от ЕС и Северна Америка

Що се отнася до предложението да си разменяме туристи с Китай, е симпатична, но доста смешна идея: там е по-скъпо оттук, а тук е по-добре да се живее. Според Индекса на добрите страни България е на 12-то място в света, Русия на 41-то, а Китай – на 61-во. Туристите могат неусетно да станат емигранти.

Източник: dnevnik.bg