Кралят на циганската цигулка, в чиито бързи пръсти се кълнат

Кралят на циганската цигулка, в чиито бързи пръсти се кълнат и джазмени, и типичен музиканти, излезе на сцената със своя отбор. Прословут със своите ефектни костюми, той беше избрал за Варна блестящ смокинг с детайли на хусарски мундир и папионка от шлифовани камъни. От първите звуци влезе остро в концерта с бравурен маджарски претекст, след който се заредиха и лирични композиции като тематика от Мишел Льогран, и цигански песни като Hora Di Marrakchi, и кино музика като " Цигулар на покрива “. Публиката реагира незабавно, включи се в тъканта на музиката с ритмични аплаузи, а залата напряко се нажежи, когато зазвуча романсът " Две китари “. Тогава Лакатош изтръгна сърцата на публиката с невъобразимо пицикато, допустимо за осъществяване единствено от Цигуларя с най-бързите пръсти, както е известен унгарецът в професионалните среди.

Но Лакатош не беше самичък в това голямо премеждие, ансамбълът му от изключителни майстори на своите принадлежности – типичен музиканти, калени в огромните джаз фестивали на Европа и света, също въодушеви варненските меломани и те приветстваха с ръкопляскания и крясъци като на рок концерт солото на контрабасиста Роберт Феер. Върховен жест към публиката беше " Полетът на бръмбара “ от Римски-Корсаков, за който Лакатош доста подходящо предизвести да затегнем коланите и да се готвим за политане. Защото цимбалистът Йено Листеш го трансформира в полет на изтребител с умопомпрачителна скорост, от която чукчетата му се трансфораха във ветрила. Дори гледката на аления цимбал със завихрените над него чукчета беше изумяваща, само че това беше единствено началото. Публиката напряко избухна, когато пиесата неизвестно по какъв начин мина в нашенски неравноделни ритми – специфичният комплимент на Лакатош и неговия отбор за първата среща с българска аудитория. А цигулката на унгарския виртуоз продължи да изненадва – освен с благородния си венециански тон, само че и с превъплъщенията си – звучеше ту като арфа, ту като дудук, ту като дайре. Концертът се изля като една стихия, без антракт, и стигна своя пик в главозаймайващия Чардаш на Монти, който изправи всички на крайници, тъй като страстта не можеше да бъде удържана. Имаме възприятието, че в този момент стартира джаз фестивалът – споделяха щастливи почитатели на свободната музика, които приветстваха в такт. А най-после просто не пуснаха Лакатош да си тръгне и той с наслада подари на Варна два изумително дълги биса, цялостни с унгарска пристрастеност.

По-късно в бекстейджа всички музиканти споделиха, че този концерт значи доста за тях– признаха, че се очаровани от първата си среща с българската аудитория, даже втората цигулка Ласло Бони снима непосредствено от сцената ентусиазма на почитателите. А Роби Лакатош с ръка на сърцето даде обещание да се върне още веднъж в България. Ще го чакаме.