Норвегия става независима от Швеция
Кралство Норвегия е конституционна монархия в Северна Европа, която заема западната част от Скандинавския полуостров. Граничи с Швеция, Финландия и Русия. Площта ѝ е 385 991 km², от които 361 243 km² суша и 24 748 km² водна повърхност.
Страната е най-северната в Европа и е известна с планините и фиордите си, както и с историята си като морска мощ.
Норвегия е доста високо развита индустриална страна, с отворена, ориентирана към експорта стопанска система. Страната е една от най-богатите в света, оглавява класацията по показател на човешко развиване на Организация на обединените нации, и е на водещите места в света по стандарт на живот, междинна дълготрайност на живота и опазване на здравето.
Норвегия не е член на Европейския съюз (ЕС), само че взе участие в общия пазар на Европейски Съюз като участваща страна в Европейската икономическа зона (EEA) и Европейската асоциация за свободна търговия (EFTA).
Официални езици са букмол и нюношк, а северносаамският е формален в шест общини. Националният празник е 17 май, денят на който през 1814 година е призната норвежката конституция.
Името на страната идва от северногерманския език и значи „ пътят на север “. Името на Норвегия от остарелия норвежки език е Nóregr, на англосаксонски – Norþ weg, а на феодален латински – Northvegia. Сегашното име на Норвегия на норвежки е Norge. В остарелия норвежки тази дума значи „ обстойно по брега “ или „ обстойно по морето “.
Официалното име на норвежки е „ Kongeriket Norge “. Други имена през днешния ден са: Norgga gonagasriika, Norjan kuningaskunta и други
Археолозите откриват, че е имало хора в Норвегия още през 11 000 година прочие Хр. Норвежките обичаи били постепенно променени през IX и X век. През IX в. Норвегия представлявала голям брой дребни кралства. Смята се, че Харолд Красивата коса сплотява дребните кралства през 872 година с борбата при Хафърсфиорд. Той става първият крал на обединената Норвегия.
Викинговата ера (VII-XI в.) е време на унификация и агресия. Норвежците се открили на Исландия, Гренландия и елементи от Великобританските острови и Ирландия. Те основават Дъблин и основават търговията в обществата покрай Корк и Дъблин, които по-късно стават двата най-важни ирландски града.
През 1030 година норвежците одобряват християнството. 1066 година се смята за края на Викинговата ера и началото на Ранното Средновековие в Норвегия.
През 1349 чумната зараза убива сред половината и две трети от популацията на Норвегия. Последва закъснение на развиването и в обществото, и в стопанската система. През това закъснение е евентуално династията на Красивата коса да е изчезнала през 1387 година След няколко разногласието троновете на Норвегия, Дания и Швеция били в ръцете на кралица Маргарета I Датска, когато страната навлиза в Калмарския съюз с Дания и Швеция. Въпреки че Швеция се отделя от съюза през 1523 година, Норвегия остава в съюза 434 години – до 1814 година През националния романтизъм през IX в. (смятан за „ 400-годишната нощ “), цялата кралска, интелектуална и административна власт била в Копенхаген, Дания. Този и други фактори съдействали за отслабването на Норвегия в този интервал. Един от тези фактори е появяването на протестантството през 1537 година Архиепископът в Тронхайм е изпъден и приходите на църквата биват изпращани в Копенхаген. Норвегия губи множеството поклонници, които ходели при мощите на Св. Олаф, а с тях и по-голямата част от контакта си с културата и стопанската система в останалата част от Европа. Губи и провинциите Бахуслен, Йемтланд и Хередален при войната сред Дания-Норвегия и Швеция. Тези територии минават в Швеция.
След офанзивата на Англия над Дания-Норвегия, страната навлиза в алианс с Наполеон и през 1814 година се озовава на губещата страна в Наполеоновата война и в ужасяващо положение от всеобщия апетит през 1812. Датско-норвежкият крал Оуденбург е заставен да абдикира и да съобщи короната на краля на Швеция, до момента в който старите провинции на Норвегия Исландия и Гренландия остават под властта на Дания. Норвегия употребява тази опция и оповестила самостоятелност и основава конституция, учредена върху американски и френски модели. Датският крал Кристиан Фредерик е определен за крал на 17 май 1814 година Военните сили на Швеция обаче принудително сключили контракт с Норвегия, избирайки династията Бернадот като ръководещи над страната. В подмяна Норвегия резервира своята демократична конституция и самостоятелни институции.
През този интервал се следи напредък на норвежката просвета по време на романтизма, тъй като норвежците търсели по какъв начин да изразят своя незабравим народен темперамент и политика на езика, което довежда до голям брой опити да се дефинира истинския норвежки език. Тогава се обосновали и днешните му публични форми – букмол и ниноршк.
Норвегия афишира независимостта си през 1905 година, когато Шведско-норвежката уния е разграничена.
Кристиан Микаелсен, норвежки корабен магнат, става първият министър-председател на Норвегия през 1905 година и изиграва значима роля в отделянето от Швеция. С референдум е определена монархия като държавна форма на ръководство, спечелила против републиката.
През 1907 година Русия, Германия, Франция и Англия подсигуряват цялостта на Норвегия по силата на интернационален акт.
През 1898 година на всички мъже се дава правото на свободен глас, а по-късно през 1913 година – на всички дами.
През Първата международна война Норвегия остава неутрална.
Между двете международни войни страната, както и останалите европейски страни, е изумена от всеобща безработица, която доближава своя връх през 1933 година, когато всеки трети в работоспособна възраст е незает.
Норвегия се пробва да остане неутрална и през Втората международна война, само че е окупирана от немски сили от 9 април 1940 до 8 май 1945 година
След Втората международна война Норвегия претърпява бърз стопански напредък и се трансформира в една от най-богатите страни в света. След войната Работническата партия (социалдемократи) взема властта и ръководят страната през по-голямата част от Студената война. Норвегия се причислява към НАТО през 1949 година и става близка със Съединени американски щати.
По време на възобновяване след Втората международна война страната води политика, целяща цялостна претовареност. Тази политика е поддържана от всички държавни управления от този момент до през днешния ден.
През 1970-те години край Норвегия се откриват огромни находища на петрол и природен газ, което довежда страната до бърз стопански напредък. Разработването на нефта и газа води до равнища на безработицата, по-ниски от тези в други индустриални страни през 1970-те, само че от 1980-те безработицата още веднъж се усилва, като доближава най-високите си равнища през 1987 – 1988 година
Норвежците ценят високо независимостта си. През 1972 година страната отхвърля участие в Европейската общественост, а през 1994 година и участието в Европейския съюз, макар, че държавното управление предлага гласоподаване „ за “ участието.
През 1980-те процентът на работещите дами се усилва и остава висок до през днешния ден. През 1986 година Норвегия показва противоречие със възбраната за китоловство, издадена от Международната комисия по китоловство, и възобновява промишленото китоловство през 1993 година
През 2008 година, малко след Световната икономическа рецесия, безработицата в Норвегия е 3% – измежду най-ниските в Европа.
Страната е най-северната в Европа и е известна с планините и фиордите си, както и с историята си като морска мощ.
Норвегия е доста високо развита индустриална страна, с отворена, ориентирана към експорта стопанска система. Страната е една от най-богатите в света, оглавява класацията по показател на човешко развиване на Организация на обединените нации, и е на водещите места в света по стандарт на живот, междинна дълготрайност на живота и опазване на здравето.
Норвегия не е член на Европейския съюз (ЕС), само че взе участие в общия пазар на Европейски Съюз като участваща страна в Европейската икономическа зона (EEA) и Европейската асоциация за свободна търговия (EFTA).
Официални езици са букмол и нюношк, а северносаамският е формален в шест общини. Националният празник е 17 май, денят на който през 1814 година е призната норвежката конституция.
Името на страната идва от северногерманския език и значи „ пътят на север “. Името на Норвегия от остарелия норвежки език е Nóregr, на англосаксонски – Norþ weg, а на феодален латински – Northvegia. Сегашното име на Норвегия на норвежки е Norge. В остарелия норвежки тази дума значи „ обстойно по брега “ или „ обстойно по морето “.
Официалното име на норвежки е „ Kongeriket Norge “. Други имена през днешния ден са: Norgga gonagasriika, Norjan kuningaskunta и други
Археолозите откриват, че е имало хора в Норвегия още през 11 000 година прочие Хр. Норвежките обичаи били постепенно променени през IX и X век. През IX в. Норвегия представлявала голям брой дребни кралства. Смята се, че Харолд Красивата коса сплотява дребните кралства през 872 година с борбата при Хафърсфиорд. Той става първият крал на обединената Норвегия.
Викинговата ера (VII-XI в.) е време на унификация и агресия. Норвежците се открили на Исландия, Гренландия и елементи от Великобританските острови и Ирландия. Те основават Дъблин и основават търговията в обществата покрай Корк и Дъблин, които по-късно стават двата най-важни ирландски града.
През 1030 година норвежците одобряват християнството. 1066 година се смята за края на Викинговата ера и началото на Ранното Средновековие в Норвегия.
През 1349 чумната зараза убива сред половината и две трети от популацията на Норвегия. Последва закъснение на развиването и в обществото, и в стопанската система. През това закъснение е евентуално династията на Красивата коса да е изчезнала през 1387 година След няколко разногласието троновете на Норвегия, Дания и Швеция били в ръцете на кралица Маргарета I Датска, когато страната навлиза в Калмарския съюз с Дания и Швеция. Въпреки че Швеция се отделя от съюза през 1523 година, Норвегия остава в съюза 434 години – до 1814 година През националния романтизъм през IX в. (смятан за „ 400-годишната нощ “), цялата кралска, интелектуална и административна власт била в Копенхаген, Дания. Този и други фактори съдействали за отслабването на Норвегия в този интервал. Един от тези фактори е появяването на протестантството през 1537 година Архиепископът в Тронхайм е изпъден и приходите на църквата биват изпращани в Копенхаген. Норвегия губи множеството поклонници, които ходели при мощите на Св. Олаф, а с тях и по-голямата част от контакта си с културата и стопанската система в останалата част от Европа. Губи и провинциите Бахуслен, Йемтланд и Хередален при войната сред Дания-Норвегия и Швеция. Тези територии минават в Швеция.
След офанзивата на Англия над Дания-Норвегия, страната навлиза в алианс с Наполеон и през 1814 година се озовава на губещата страна в Наполеоновата война и в ужасяващо положение от всеобщия апетит през 1812. Датско-норвежкият крал Оуденбург е заставен да абдикира и да съобщи короната на краля на Швеция, до момента в който старите провинции на Норвегия Исландия и Гренландия остават под властта на Дания. Норвегия употребява тази опция и оповестила самостоятелност и основава конституция, учредена върху американски и френски модели. Датският крал Кристиан Фредерик е определен за крал на 17 май 1814 година Военните сили на Швеция обаче принудително сключили контракт с Норвегия, избирайки династията Бернадот като ръководещи над страната. В подмяна Норвегия резервира своята демократична конституция и самостоятелни институции.
През този интервал се следи напредък на норвежката просвета по време на романтизма, тъй като норвежците търсели по какъв начин да изразят своя незабравим народен темперамент и политика на езика, което довежда до голям брой опити да се дефинира истинския норвежки език. Тогава се обосновали и днешните му публични форми – букмол и ниноршк.
Норвегия афишира независимостта си през 1905 година, когато Шведско-норвежката уния е разграничена.
Кристиан Микаелсен, норвежки корабен магнат, става първият министър-председател на Норвегия през 1905 година и изиграва значима роля в отделянето от Швеция. С референдум е определена монархия като държавна форма на ръководство, спечелила против републиката.
През 1907 година Русия, Германия, Франция и Англия подсигуряват цялостта на Норвегия по силата на интернационален акт.
През 1898 година на всички мъже се дава правото на свободен глас, а по-късно през 1913 година – на всички дами.
През Първата международна война Норвегия остава неутрална.
Между двете международни войни страната, както и останалите европейски страни, е изумена от всеобща безработица, която доближава своя връх през 1933 година, когато всеки трети в работоспособна възраст е незает.
Норвегия се пробва да остане неутрална и през Втората международна война, само че е окупирана от немски сили от 9 април 1940 до 8 май 1945 година
След Втората международна война Норвегия претърпява бърз стопански напредък и се трансформира в една от най-богатите страни в света. След войната Работническата партия (социалдемократи) взема властта и ръководят страната през по-голямата част от Студената война. Норвегия се причислява към НАТО през 1949 година и става близка със Съединени американски щати.
По време на възобновяване след Втората международна война страната води политика, целяща цялостна претовареност. Тази политика е поддържана от всички държавни управления от този момент до през днешния ден.
През 1970-те години край Норвегия се откриват огромни находища на петрол и природен газ, което довежда страната до бърз стопански напредък. Разработването на нефта и газа води до равнища на безработицата, по-ниски от тези в други индустриални страни през 1970-те, само че от 1980-те безработицата още веднъж се усилва, като доближава най-високите си равнища през 1987 – 1988 година
Норвежците ценят високо независимостта си. През 1972 година страната отхвърля участие в Европейската общественост, а през 1994 година и участието в Европейския съюз, макар, че държавното управление предлага гласоподаване „ за “ участието.
През 1980-те процентът на работещите дами се усилва и остава висок до през днешния ден. През 1986 година Норвегия показва противоречие със възбраната за китоловство, издадена от Международната комисия по китоловство, и възобновява промишленото китоловство през 1993 година
През 2008 година, малко след Световната икономическа рецесия, безработицата в Норвегия е 3% – измежду най-ниските в Европа.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ