Кралеубийците - една от най-значителните исторически саги на ХХI век
„ Кралеубийците ” е вторият разказ от една от най-значителните исторически саги на ХХI век - „ Времето на меча ” от Ян Уве Екеберг. Той е нещо като „ Игра на тронове “, само че без фентъзито и магията, обобщават от издателство " Персей ", чието издание е книгата в превод от Калина Димитрова.
Трилогията е основана върху неповторимите средновековни норвежки саги и споделя за събития от размирния XII век, изпълнен с битки за престола и за превъзходство сред светската и духовната власт. Тъкмо поради това рецензията я съпоставя с „ Рицарят тамплиер ” на Ян Гиу и „ Устоите на земята “ на Кен Фолет. Написана е в същия дух и жанр, с доста интриги, противоборства сред героите, домогвания до властта посредством отрова, кинжал или война. В центъра е един самоуверен и героичен мъж – Сигюр Лавар, който от ненавиждан плебей се трансформира в почитан пълководец. За него се приказва постоянно в средновековните скандинавски саги и създателят го трансформира в основен персонаж.
Трилогията се състои от романите „ Времето на меча ”, „ Кралеубийците ” и „ Светият олтар ”. Първият към този момент беше посрещнат с интерес от феновете на историческия разказ у нас. Вторият излиза в този момент, а третият ще се появи през есента. Всеки от романите е със независим сюжет, а връзката сред тях е поради общите герои. Трилогията споделя за времето на крал Свере, сина му Хокон (III) Свересон и внука му Хокон (IV) Хоконсон.
В романа „ Кралеубийците ” основният воин Сигюр Лавар е разкрил тайната на своя генезис – че е противозаконен наследник на крал Свере, който признава това на смъртното си легло. Сигюр към този момент е измежду първите мъже в двора, а неговият непосредствен другар и полубрат, Хокон, става крал. Възцарява се мир, само че не задълго. Врагове дебнат освен от границите на кралството, само че и вътре в него, даже измежду най-приближените на краля.
Нова революция избухва поради две кралеубийства. Опустошителната тъга, която Сигюр изпитва, съвсем го унищожава. Но възстановявайки се от болката си, той се озовава в челните редици на битката да върне трона на потомците на крал Свере. Родил се е кралски наследник, за който пророкуват, че ще бъде най-великият държател, който страната е имала. Но още непълнолетен, към него се втурват безскрупулни убийци.
Най-големият зложелател на Сигюр е Хокон Гален, всесилен пълководец и брачен партньор на сестра му, който от дълго време жадува да се възкачи на престола. Заради упоритостите си той е подготвен да се съюзи даже с враговете на кралството.
В този сериозен миг Сигюр е предаден от индивида, който обича най-вече. Това разпалва в душата му ненавист и жадност за възмездие.
Авторът основава забавна и жива визия за средновековна Европа с помощта на продължителните си изследвания и е доста акуратен и правилен в детайлите освен когато се отнасят до историческите събития, само че и до културата, вярванията, религията и метода на живот в тази ера.
Трилогията е основана върху неповторимите средновековни норвежки саги и споделя за събития от размирния XII век, изпълнен с битки за престола и за превъзходство сред светската и духовната власт. Тъкмо поради това рецензията я съпоставя с „ Рицарят тамплиер ” на Ян Гиу и „ Устоите на земята “ на Кен Фолет. Написана е в същия дух и жанр, с доста интриги, противоборства сред героите, домогвания до властта посредством отрова, кинжал или война. В центъра е един самоуверен и героичен мъж – Сигюр Лавар, който от ненавиждан плебей се трансформира в почитан пълководец. За него се приказва постоянно в средновековните скандинавски саги и създателят го трансформира в основен персонаж.
Трилогията се състои от романите „ Времето на меча ”, „ Кралеубийците ” и „ Светият олтар ”. Първият към този момент беше посрещнат с интерес от феновете на историческия разказ у нас. Вторият излиза в този момент, а третият ще се появи през есента. Всеки от романите е със независим сюжет, а връзката сред тях е поради общите герои. Трилогията споделя за времето на крал Свере, сина му Хокон (III) Свересон и внука му Хокон (IV) Хоконсон.
В романа „ Кралеубийците ” основният воин Сигюр Лавар е разкрил тайната на своя генезис – че е противозаконен наследник на крал Свере, който признава това на смъртното си легло. Сигюр към този момент е измежду първите мъже в двора, а неговият непосредствен другар и полубрат, Хокон, става крал. Възцарява се мир, само че не задълго. Врагове дебнат освен от границите на кралството, само че и вътре в него, даже измежду най-приближените на краля.
Нова революция избухва поради две кралеубийства. Опустошителната тъга, която Сигюр изпитва, съвсем го унищожава. Но възстановявайки се от болката си, той се озовава в челните редици на битката да върне трона на потомците на крал Свере. Родил се е кралски наследник, за който пророкуват, че ще бъде най-великият държател, който страната е имала. Но още непълнолетен, към него се втурват безскрупулни убийци.
Най-големият зложелател на Сигюр е Хокон Гален, всесилен пълководец и брачен партньор на сестра му, който от дълго време жадува да се възкачи на престола. Заради упоритостите си той е подготвен да се съюзи даже с враговете на кралството.
В този сериозен миг Сигюр е предаден от индивида, който обича най-вече. Това разпалва в душата му ненавист и жадност за възмездие.
Авторът основава забавна и жива визия за средновековна Европа с помощта на продължителните си изследвания и е доста акуратен и правилен в детайлите освен когато се отнасят до историческите събития, само че и до културата, вярванията, религията и метода на живот в тази ера.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ