Монахини плачели и се молили за Велински
Крал Лир, Сократ, Ричард Втори, Хлудов /от пиесата „ Бяг “, Александър Цанков. Това е един неподреден лист на герои, които е изиграл в театъра Георги Черкелов. За 50 години той е основал над 100 облика на сцената и към 70 функции в киното. Пресъздал е най-вече централни герои в Шекспирови пиеси. И все пак, в спомените на всички, които са го гледали, името му изтиква напред най-много един от тях: Богдан Велински от сериала „ На всеки километър “. Самият Черкелов, който минава за тежкия интелектуалец в гилдията на артистите, не гледа изключително съществено на ролята, която го направи суперпопулярен. Дори трансферира заслугата на други: и най-много на сценаристите на кино лентата, които са бабували на първия интелигентен негативен воин в родното кино. Дотогава на българския екран служителите на реда, жандармеристите, фашистите, нарушителите са били отвратителни, гадни и наложително глупави. И внезапно против комунистите, против непобедимия майор Деянов, застава хитрец, пълководец, даже чаровник. Добър ход: Това ще увеличи цената и на тяхната победа. Как никой до момента не се е сетил... Но по-гениалното е,че за тази роля е открит тъкмо Черкелов.Така се раждат огромните киносъбития- с точните хора в точното време. Големият български артист Георги Черкелов е роден на 25 юни 1930 година в Хасково. Ако на 12 февруари 2012 година ракът не бе го довършил дефинитивно, тези дни щеше да закръгли 87 години. Приживе в едно изявление той сподели, че не обичал да гледа старите си филми, в това число и „ Километрите... “, тъй като доста от сътрудниците му към този момент ги нямало. Разредила се много трупата му. За сметка на това несъмнено горе вършат смъртоносен спектакъл. Щастлив е Господ да ги гледа.
Всъщност от старите му разкази знаем, че артистът изпитвал същински боязън и смут от юбилеите. За седемдесетата му годишнина в село Ъглен, където живееше тогава, се струпа цялото столично журналистическо войнство. Той предложения репортерите на терасата на къщата си, сюрпризиран и обезпокоен, описа тази история: Когато навършил половин век на тази земя, го качили на хасковската театрална сцена и управлението на всички локални предприятия се изреждали да го поздравят и поднесат подаръците си. Така под прожекторите се подредили като на церемониал: Печено агне, картони цигари, тенджера под налягане, състезателен екип, една машина за рязане на самун с внушителни размери. Така в родния му град било оценено и материализирано актьорското му майсторство.
Всъщност за Черкелов светлината на прожекторите в никакъв случай не е била самоцел. Напротив. Той нямал никакво отношение към нея. Искал да учи зоотехника, ветеринарна медицина или нещо друго, обвързвано с биологията и естествените науки. В последна сметка записал право, следвал три години, до момента в който незнайно дали Господ или дяволът го придърпали на другаде. По-късно, когато може би към този момент нямало връщане обратно с различен един огромен и надалеч по-възрастен артист бай Димитър Панов в една пиеса седели под една маса, както им заповядал режисьорът. Тогава старецът му споделил: „ Абе по какъв начин можа, младеж да станеш артист. Кажи ми каква е тази специалност, която задължава съществени хора, да дремят под някаква маса... “ По този мотив самият Черкелов споделяше, че в този свят 99 % от хората имат някакъв артистичен гений. Един % нямат и тъкмо те стават артисти. “
Но не всичко е толкоз отчайващо, идва един миг, когато търговците на пазара не ти желаят пари за доматите и пипера. Защото те харесват, радвал си ги и са щастливи да те видят на крачка от тях. Такива работи взеха да се случват с Черкелов след „ На всеки километър “. Необходимо ли е да припомняме, че часовете, когато на домашния екран се показваха: той, Стефан Данаилов, Григор Вачков, Георги Георгиев - Гец и другите от сериала, улиците на България опустяваха. Замислена като филм за децата лентата стана културно и прочувствено събитие. Партийни секретари твърдяха, че срещите на създателите с трудовите колективи, ускорявали осъществяването на проекта.
Разбира се, всеки хлапак желал да се допре до огромния воин Стефан Данаилов. В Луковит обаче едно избрало Черкелов, служителя на реда, неприятния, злия дявол на партизаните, подало му букетче и споделило: А аз съм от тебе. Смут обхванал както родителите му, по този начин и самият артист. Как неприятно сте го възпитали, съумял да каже той и всички завчас побързали да се разделят.
Репетиция в Народния спектакъл. В дъното режисьорът Крикор Азарян. На масата са още Таня Масалитинова, Гинка Станчева, Георги Георгиев-Гец
Георги Черкелов разказваше и една тъжна история. Срещнал го един мъж и му споделил: „ Вие убихте татко ми!”
Обвинението е много съществено, с цел да се отмине с усмивка. После непознатият допълнил: Старецът фактически доста мъчително приел решението на комунистическата власт, която смятал и за своя, да не позволи на героя на Черкелов да остане до края на дните си в България. В резултат на това Велински получава инфаркт и с това филмът свършва. Но в същия момент, откакто става очевидец на всичко това, бащата също получава инфаркт и умира”. Поне това разказал синът му. На една среща в килифаревското ханче ненадейно влезнали три монахини, предвождани от игуменката си. Дошли да се срещнат с Черкелов и да му кажат, че: „ След като вашият воин умря, отслужихме заупокойна молитва. Всички влязохме в църквата и плакахме. “ После посочили на любимеца си тайния звънец на вратата на манастира, с който може да ги търси когато и да е на денонощието. „ Винаги ще има легло за него”.-казали му. - С другарка обаче не може. В Америка го лекували без пари При едно от гостуванията си в Америка Георги Черкелов се разболява. Отказва доктор, поради сумата, която би трябвало да се заплати. Боли го, само че стиска зъби. Но става все по зле. В болничното заведение, с тип на първокласен палат, бързо оправят нещата. Но артистът няма нито застраховка, нито голямата сума, която би трябвало да се заплати. За да се разведри от мрачните мисли, взема решение да се обади на президентката на Международния сценичен институт, с която има среща. След малко тя била в стаята му с въпроса:
- Защо не им сподели кой си?
- Кой съм.
- Не им ли сподели, че си в енциклопедията. Вие българите нищо не разбирате.
Жената се разтичва и по-късно в стаята нахлуват тримата притежатели на клиниката. С тях фотограф, който стартира да ги щрака без отмора. Президентката държала енциклопедията и сочила името му. Когато оздравява,актьорът е изпратен с цветя.Казват му, че за всички е било чест да го лекуват. Никой не отваря и дума за тези 4500 $, които би трябвало да заплати за престоя. На идващия ден Георги Черкелов дал няколко изявленията, в които дебело подчертал какъв брой велика е онази болница.
Исак ГОЗЕС
Всъщност от старите му разкази знаем, че артистът изпитвал същински боязън и смут от юбилеите. За седемдесетата му годишнина в село Ъглен, където живееше тогава, се струпа цялото столично журналистическо войнство. Той предложения репортерите на терасата на къщата си, сюрпризиран и обезпокоен, описа тази история: Когато навършил половин век на тази земя, го качили на хасковската театрална сцена и управлението на всички локални предприятия се изреждали да го поздравят и поднесат подаръците си. Така под прожекторите се подредили като на церемониал: Печено агне, картони цигари, тенджера под налягане, състезателен екип, една машина за рязане на самун с внушителни размери. Така в родния му град било оценено и материализирано актьорското му майсторство.
Всъщност за Черкелов светлината на прожекторите в никакъв случай не е била самоцел. Напротив. Той нямал никакво отношение към нея. Искал да учи зоотехника, ветеринарна медицина или нещо друго, обвързвано с биологията и естествените науки. В последна сметка записал право, следвал три години, до момента в който незнайно дали Господ или дяволът го придърпали на другаде. По-късно, когато може би към този момент нямало връщане обратно с различен един огромен и надалеч по-възрастен артист бай Димитър Панов в една пиеса седели под една маса, както им заповядал режисьорът. Тогава старецът му споделил: „ Абе по какъв начин можа, младеж да станеш артист. Кажи ми каква е тази специалност, която задължава съществени хора, да дремят под някаква маса... “ По този мотив самият Черкелов споделяше, че в този свят 99 % от хората имат някакъв артистичен гений. Един % нямат и тъкмо те стават артисти. “
Но не всичко е толкоз отчайващо, идва един миг, когато търговците на пазара не ти желаят пари за доматите и пипера. Защото те харесват, радвал си ги и са щастливи да те видят на крачка от тях. Такива работи взеха да се случват с Черкелов след „ На всеки километър “. Необходимо ли е да припомняме, че часовете, когато на домашния екран се показваха: той, Стефан Данаилов, Григор Вачков, Георги Георгиев - Гец и другите от сериала, улиците на България опустяваха. Замислена като филм за децата лентата стана културно и прочувствено събитие. Партийни секретари твърдяха, че срещите на създателите с трудовите колективи, ускорявали осъществяването на проекта.
Разбира се, всеки хлапак желал да се допре до огромния воин Стефан Данаилов. В Луковит обаче едно избрало Черкелов, служителя на реда, неприятния, злия дявол на партизаните, подало му букетче и споделило: А аз съм от тебе. Смут обхванал както родителите му, по този начин и самият артист. Как неприятно сте го възпитали, съумял да каже той и всички завчас побързали да се разделят.
Репетиция в Народния спектакъл. В дъното режисьорът Крикор Азарян. На масата са още Таня Масалитинова, Гинка Станчева, Георги Георгиев-Гец
Георги Черкелов разказваше и една тъжна история. Срещнал го един мъж и му споделил: „ Вие убихте татко ми!”
Обвинението е много съществено, с цел да се отмине с усмивка. После непознатият допълнил: Старецът фактически доста мъчително приел решението на комунистическата власт, която смятал и за своя, да не позволи на героя на Черкелов да остане до края на дните си в България. В резултат на това Велински получава инфаркт и с това филмът свършва. Но в същия момент, откакто става очевидец на всичко това, бащата също получава инфаркт и умира”. Поне това разказал синът му. На една среща в килифаревското ханче ненадейно влезнали три монахини, предвождани от игуменката си. Дошли да се срещнат с Черкелов и да му кажат, че: „ След като вашият воин умря, отслужихме заупокойна молитва. Всички влязохме в църквата и плакахме. “ После посочили на любимеца си тайния звънец на вратата на манастира, с който може да ги търси когато и да е на денонощието. „ Винаги ще има легло за него”.-казали му. - С другарка обаче не може. В Америка го лекували без пари При едно от гостуванията си в Америка Георги Черкелов се разболява. Отказва доктор, поради сумата, която би трябвало да се заплати. Боли го, само че стиска зъби. Но става все по зле. В болничното заведение, с тип на първокласен палат, бързо оправят нещата. Но артистът няма нито застраховка, нито голямата сума, която би трябвало да се заплати. За да се разведри от мрачните мисли, взема решение да се обади на президентката на Международния сценичен институт, с която има среща. След малко тя била в стаята му с въпроса:
- Защо не им сподели кой си?
- Кой съм.
- Не им ли сподели, че си в енциклопедията. Вие българите нищо не разбирате.
Жената се разтичва и по-късно в стаята нахлуват тримата притежатели на клиниката. С тях фотограф, който стартира да ги щрака без отмора. Президентката държала енциклопедията и сочила името му. Когато оздравява,актьорът е изпратен с цветя.Казват му, че за всички е било чест да го лекуват. Никой не отваря и дума за тези 4500 $, които би трябвало да заплати за престоя. На идващия ден Георги Черкелов дал няколко изявленията, в които дебело подчертал какъв брой велика е онази болница.
Исак ГОЗЕС
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ