Българин захвърли вратовръзката, за да извърви 4000 км
Кракът ми порасна с номер и половина от прехода
Голямата фантазия на Петър е Тройната корона
Във Вашингтон си помислих, че съм в България, твърди 31-годишният русенец
Може би сте срещали през годините книгата “Монахът, който продаде своето ферари ” на Робин Шарма или най-малко сте чували за нея. Историята, наранена в нея, е на юрист със звездна известност, чийто небалансиран жанр на живот е причина за съвсем съдбовен сърдечен удар в препълнена правосъдна зала. Физическият срив води юриста в Хималаите, където той стартира да води радикално друг от досегашния си живот в търсене на отговори на редица духовни въпроси. И до момента в който в съответния случай става въпрос за разказ, то историята на Петър Ванев е напълно действителна. Той е първият българин, извървял известния Тихоокенаски хребетен път – от границата на Мексико до тази на Канада. Точно 2650 благи или 4240 км. Общото сред Петър и юриста от книгата на Робин Шарма е, че и двамата са имали своите сполучливи кариери преди да захвърлят всичко и да поемат по незнайни за тях пътища.
Роденият в Русе 31-годишен българин работи 7 години в Англия в хотелиерския бизнес. Там той се оправя добре в специалността си, издига се до поста управител и дава отговор за цените на нощувките и резервациите. Признава, че позицията му налагала да носи костюм и вратовръзка най-малко до деня, в който взема решение, че има потребност от нещо ново. А зад повода да се реши на дългото пътешестване стои друга една книга – “Моето премеждие в дивото ” на Черил Стрейд.
Идеята
Обичам да виждам филми и през 2015 година попаднах на “Wild ”, основан на едноименните записки на Черил Стрейд. Просто го усетих, че това е моето нещо. Запалих се и след това прочетох и книгата. Така се зароди концепцията и аз да поема по пътя. Проучих по какъв начин стоят нещата чисто писмено и какво ми е належащо. По това време бях решил да си взема така наречен кариерна отмора. Някои хора го вършат за 6 месеца, други за година. Имах потребност и аз от нещо сходно. Първо бях два месеца в Тайланд, по-късно се прибрах в България, с цел да възнамерявам пътуването. Единственото, което ми беше належащо, бе един документ, който се явява позволение. В него е разказано кой е точният ден, в който можеш да започнеш своето пътешестване. Трябва да уточня, че дневният потенциал на сходни документи е 50 души. За този сезон знам, че са раздадени към 3000 разрешителни, от които 1500 са били употребявани. Някои просто са се отказали, други са го отсрочили. От 1500 запалянковци не повече от половината са съумели да извървят трасето.
Постижението
Така наподобява навигацията, която Петър употребява по време на пътуването. Тя работи и в офлайн режим и без помощта на интернет.
Аз съм първият българин, който мина като пешком това трасе. Не го споделям, с цел да се лаская, желанието ми е да запаля и други с концепцията. Хората ме питат по какъв начин знам, че съм единственият досега. Проверих в документите на прехода, защото всеки финиширал се записва. Нямаше данни за мои сънародници. Питах и в министерството на младежта и спорта, откъдето ми дадоха отговор, че също не им е известно за различен сходен случай. В хода на прекосяването по прехода има по този начин наречените “ангели на прехода ”. Те оказват помощ на пътуващите по всевъзможни способи. Говорих с тях и никой не бе срещал досега българин. А моето предпочитание е историята ми да доближи до други сънародници и с към този момент добития опит да им опиша какво съм претърпял, в случай че те имат концепция също да извървят в миналото този маршрут.
Подготовката
Не съм бил алпинист преди този момент. Може би имах общо 7 до 10 дни прекарани в планината. Така ми се бе стекъл животът, че нямах тази опция. Със спорт като дребен не съм се занимавал. Започнах да упражнявам може би след 25-ата си годишнина. Занимавам се с фитнес, сноуборд, а в Англия участвах постоянно в надпревари от вида “Legion Run ”, което се организира тук в България.
Трудностите
Все отново, приказваме за гориста и планинска околност. Само този сезон има два смъртни случая, а други двама са съумели да се измъкнат на косъм от гибелта. Щом има такива произшествия, значи за мен преходът е рисков. Може би най-голямата компликация, която се откри пред мен, бе прекосяването през потока “Еволюция ”. Трябваше да намерим различен маршрут заради мощно течение и дълбоки води в сектора на секване по прехода. Озовахме се от западната страна на потока като слизахме по стръмни скали и зъбери, до момента в който стигнахме до снежна шапка, която към момента се държеше на скалите. Малкият мост, през който преминахме, нямаше парапети, а единствено основа и имаше късмет да поддаде. Една неверна стъпка по всяка възможност щеше да провокира съдбовен край.
Всичко това се случва в Сиера Невада, правата, където имаше доста сняг, на моменти достигащ до 10 метра при температура от – 10 градуса. Тя ми лиши и най-вече време за прекосяване, защото става въпрос за към 700 км преход. Ако на другите прави успявах да ходя по 50-60 км на ден, то там оптималният пробег в снега беше към 30 км.
Животните
Може би пет или шест пъти видях мечка. Но най-близкото разстояние до тези животни бе към 30 метра. Имах огромното предпочитание да ги видя по-отблизо, само че те се опасяваха и бягаха. Други хора, с които приказвах по време на пътуването, разказваха, че са срещали мечки безусловно на метър-два, само че без съдбовни последици. Те също се опасяват от хората, както и ние от тях. Видях още и две гърмящи змии. Не ме е боязън от тях, само че несъмнено са респектиращи, когато чуеш звука от опашката им. Забелязах и доста други змии, само че тези бяха най-опасните. Иначе срещахме доста сръндаци, съсели, катерици, елени, сърни, зайци, паяци… Но за благополучие рисков конфликт с животни не съм имал.
Магията на прехода
Това е нещо неповторимо. Така назовават нещата, които намираме в придвижване. По пътя доброволци, които не вземат участие в прехода, само че са солидарни с нашите инциденти, ни оставяха хладилни чанти с разнообразни артикули – плодове, сандвичи, кенове с бира и безалкохолни питиета. Хората го назовават “магията на прехода ”. Наистина е доста прелестно, когато видиш нещо сходно и в края на един изтощителен преход се сдобиеш с лакомства. Освен това в обитаемоте места и хостелите има специфични кутии, където другите пътуващи оставят ненужните си движимости. Боклук за едни, само че благосъстояние за други, както се споделя. Така си открих газов котлон, който ми свърши отлична работа точно в студените дни в Сиера Невада, където температурата бе към минус 10 градуса, както към този момент загатнах. В такива моменти чай, кафе или топъл шоколад са същинско наслаждение. Този котлон ми вършеше работа до последния ден. Чудесен спомен ми е. Аз пък оставих по този начин едни обувки, които ми омаляха, защото кракът ми порасна с номер и половина от прехода. Да. И не приказваме за подути крайници, а за еволюиране на стъпалото ми. Не знам каква е повода, само че това е реалност. Сега старите обувки не ми стават.
Приятелствата за цялостен живот
Тръгнах самичък на този преход, само че истината е, че първоначално постоянно имаше някой с мен. Както споделих, искащите да преминат трасето са доста и постоянно се намира компания. Особено за Сиера Невада, където ме посъветваха да не оставам без хора към мен. След този сектор обаче взех решение да продължа самичък. А като цяло се срещнах с доста хора. Имах възприятието, че ги познавам отпреди. Странно е, само че имам вяра, че съм основал другарства за цялостен живот. По време на прехода доста хора ме разпитваха за България или аз самият им разказвах за родината ми. Някои от тях са твърдо решени да дойдат у нас поради отличната природа, която имаме, както и четирите сезона.
По време на прехода, преминавайки през Вашингтон, осъзнах какъв брой доста този щат наподобява на нашата татковина. Дърветата, планините, безусловно всичко. За момент си помислих даже, че съм в България.
Следващата цел
За момента не възнамерявам нов сходен преход. Но Тихоокеанския хребетен път е част от Тройната корона – Triple Crown. Тя включва още преходите Апалачиан Трейл, който е към 3515 км, както и Континентален преход от 5000 км. Тези, които покорят и трите дистанции, получават Тройната корона. Но сега не премислям нищо сходно. Първо ще си умря, а времето единствено ще покаже накъде ще поема. Факт е – едно такова пътешестване изисква не малко финанси. Тихоокеанския хребетен път ми коства към 4000 $. Със самолетните билети сумата скача над 5000. Това са персонални средства, които съм икономисал с времето. За вероятно последващо пътешестване, се надявам да намеря спонсори, само че знаем, че у нас това е доста сложна задача. И в случай че не друго, най-малко ще ревизира дали е по този начин, в случай че реша да потегли към ново предизвикателство.
Голямата фантазия на Петър е Тройната корона
Във Вашингтон си помислих, че съм в България, твърди 31-годишният русенец
Може би сте срещали през годините книгата “Монахът, който продаде своето ферари ” на Робин Шарма или най-малко сте чували за нея. Историята, наранена в нея, е на юрист със звездна известност, чийто небалансиран жанр на живот е причина за съвсем съдбовен сърдечен удар в препълнена правосъдна зала. Физическият срив води юриста в Хималаите, където той стартира да води радикално друг от досегашния си живот в търсене на отговори на редица духовни въпроси. И до момента в който в съответния случай става въпрос за разказ, то историята на Петър Ванев е напълно действителна. Той е първият българин, извървял известния Тихоокенаски хребетен път – от границата на Мексико до тази на Канада. Точно 2650 благи или 4240 км. Общото сред Петър и юриста от книгата на Робин Шарма е, че и двамата са имали своите сполучливи кариери преди да захвърлят всичко и да поемат по незнайни за тях пътища.
Роденият в Русе 31-годишен българин работи 7 години в Англия в хотелиерския бизнес. Там той се оправя добре в специалността си, издига се до поста управител и дава отговор за цените на нощувките и резервациите. Признава, че позицията му налагала да носи костюм и вратовръзка най-малко до деня, в който взема решение, че има потребност от нещо ново. А зад повода да се реши на дългото пътешестване стои друга една книга – “Моето премеждие в дивото ” на Черил Стрейд.
Идеята
Обичам да виждам филми и през 2015 година попаднах на “Wild ”, основан на едноименните записки на Черил Стрейд. Просто го усетих, че това е моето нещо. Запалих се и след това прочетох и книгата. Така се зароди концепцията и аз да поема по пътя. Проучих по какъв начин стоят нещата чисто писмено и какво ми е належащо. По това време бях решил да си взема така наречен кариерна отмора. Някои хора го вършат за 6 месеца, други за година. Имах потребност и аз от нещо сходно. Първо бях два месеца в Тайланд, по-късно се прибрах в България, с цел да възнамерявам пътуването. Единственото, което ми беше належащо, бе един документ, който се явява позволение. В него е разказано кой е точният ден, в който можеш да започнеш своето пътешестване. Трябва да уточня, че дневният потенциал на сходни документи е 50 души. За този сезон знам, че са раздадени към 3000 разрешителни, от които 1500 са били употребявани. Някои просто са се отказали, други са го отсрочили. От 1500 запалянковци не повече от половината са съумели да извървят трасето.
Постижението
Така наподобява навигацията, която Петър употребява по време на пътуването. Тя работи и в офлайн режим и без помощта на интернет. Аз съм първият българин, който мина като пешком това трасе. Не го споделям, с цел да се лаская, желанието ми е да запаля и други с концепцията. Хората ме питат по какъв начин знам, че съм единственият досега. Проверих в документите на прехода, защото всеки финиширал се записва. Нямаше данни за мои сънародници. Питах и в министерството на младежта и спорта, откъдето ми дадоха отговор, че също не им е известно за различен сходен случай. В хода на прекосяването по прехода има по този начин наречените “ангели на прехода ”. Те оказват помощ на пътуващите по всевъзможни способи. Говорих с тях и никой не бе срещал досега българин. А моето предпочитание е историята ми да доближи до други сънародници и с към този момент добития опит да им опиша какво съм претърпял, в случай че те имат концепция също да извървят в миналото този маршрут.
Подготовката
Не съм бил алпинист преди този момент. Може би имах общо 7 до 10 дни прекарани в планината. Така ми се бе стекъл животът, че нямах тази опция. Със спорт като дребен не съм се занимавал. Започнах да упражнявам може би след 25-ата си годишнина. Занимавам се с фитнес, сноуборд, а в Англия участвах постоянно в надпревари от вида “Legion Run ”, което се организира тук в България.
Трудностите
Все отново, приказваме за гориста и планинска околност. Само този сезон има два смъртни случая, а други двама са съумели да се измъкнат на косъм от гибелта. Щом има такива произшествия, значи за мен преходът е рисков. Може би най-голямата компликация, която се откри пред мен, бе прекосяването през потока “Еволюция ”. Трябваше да намерим различен маршрут заради мощно течение и дълбоки води в сектора на секване по прехода. Озовахме се от западната страна на потока като слизахме по стръмни скали и зъбери, до момента в който стигнахме до снежна шапка, която към момента се държеше на скалите. Малкият мост, през който преминахме, нямаше парапети, а единствено основа и имаше късмет да поддаде. Една неверна стъпка по всяка възможност щеше да провокира съдбовен край.
Всичко това се случва в Сиера Невада, правата, където имаше доста сняг, на моменти достигащ до 10 метра при температура от – 10 градуса. Тя ми лиши и най-вече време за прекосяване, защото става въпрос за към 700 км преход. Ако на другите прави успявах да ходя по 50-60 км на ден, то там оптималният пробег в снега беше към 30 км.
Животните
Може би пет или шест пъти видях мечка. Но най-близкото разстояние до тези животни бе към 30 метра. Имах огромното предпочитание да ги видя по-отблизо, само че те се опасяваха и бягаха. Други хора, с които приказвах по време на пътуването, разказваха, че са срещали мечки безусловно на метър-два, само че без съдбовни последици. Те също се опасяват от хората, както и ние от тях. Видях още и две гърмящи змии. Не ме е боязън от тях, само че несъмнено са респектиращи, когато чуеш звука от опашката им. Забелязах и доста други змии, само че тези бяха най-опасните. Иначе срещахме доста сръндаци, съсели, катерици, елени, сърни, зайци, паяци… Но за благополучие рисков конфликт с животни не съм имал.
Магията на прехода
Това е нещо неповторимо. Така назовават нещата, които намираме в придвижване. По пътя доброволци, които не вземат участие в прехода, само че са солидарни с нашите инциденти, ни оставяха хладилни чанти с разнообразни артикули – плодове, сандвичи, кенове с бира и безалкохолни питиета. Хората го назовават “магията на прехода ”. Наистина е доста прелестно, когато видиш нещо сходно и в края на един изтощителен преход се сдобиеш с лакомства. Освен това в обитаемоте места и хостелите има специфични кутии, където другите пътуващи оставят ненужните си движимости. Боклук за едни, само че благосъстояние за други, както се споделя. Така си открих газов котлон, който ми свърши отлична работа точно в студените дни в Сиера Невада, където температурата бе към минус 10 градуса, както към този момент загатнах. В такива моменти чай, кафе или топъл шоколад са същинско наслаждение. Този котлон ми вършеше работа до последния ден. Чудесен спомен ми е. Аз пък оставих по този начин едни обувки, които ми омаляха, защото кракът ми порасна с номер и половина от прехода. Да. И не приказваме за подути крайници, а за еволюиране на стъпалото ми. Не знам каква е повода, само че това е реалност. Сега старите обувки не ми стават.
Приятелствата за цялостен живот
Тръгнах самичък на този преход, само че истината е, че първоначално постоянно имаше някой с мен. Както споделих, искащите да преминат трасето са доста и постоянно се намира компания. Особено за Сиера Невада, където ме посъветваха да не оставам без хора към мен. След този сектор обаче взех решение да продължа самичък. А като цяло се срещнах с доста хора. Имах възприятието, че ги познавам отпреди. Странно е, само че имам вяра, че съм основал другарства за цялостен живот. По време на прехода доста хора ме разпитваха за България или аз самият им разказвах за родината ми. Някои от тях са твърдо решени да дойдат у нас поради отличната природа, която имаме, както и четирите сезона.
По време на прехода, преминавайки през Вашингтон, осъзнах какъв брой доста този щат наподобява на нашата татковина. Дърветата, планините, безусловно всичко. За момент си помислих даже, че съм в България.
Следващата цел
За момента не възнамерявам нов сходен преход. Но Тихоокеанския хребетен път е част от Тройната корона – Triple Crown. Тя включва още преходите Апалачиан Трейл, който е към 3515 км, както и Континентален преход от 5000 км. Тези, които покорят и трите дистанции, получават Тройната корона. Но сега не премислям нищо сходно. Първо ще си умря, а времето единствено ще покаже накъде ще поема. Факт е – едно такова пътешестване изисква не малко финанси. Тихоокеанския хребетен път ми коства към 4000 $. Със самолетните билети сумата скача над 5000. Това са персонални средства, които съм икономисал с времето. За вероятно последващо пътешестване, се надявам да намеря спонсори, само че знаем, че у нас това е доста сложна задача. И в случай че не друго, най-малко ще ревизира дали е по този начин, в случай че реша да потегли към ново предизвикателство.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ