Град Радомир никога не е променял името си
Кръгла маса на тематика: "Цар Гаврил Радомир в българската история " проведоха в Младежкия културно-информационен център "Европа " община Радомир и Общинския исторически музей. Участие в нея взеха историци от разнообразни институции в страната.
Радомир е феодален град, построен над праисторическо населено място в местността "Вахово " над антично населено място и некропол. Съществуването му като български град е маркирано в Мрачката грамота на цар Иван Александър от 1347 година. Градът в никакъв случай не е променял името си. Легенди го свързват с първородния наследник на цар Самуил - Гаврил Радомир.
Днес Радомир е втори по величина в региона след Перник и е административен център на община Радомир. Населението му е към 14 232 индивида. Радомир е център е на историко-географската област Мраката. Най-ранният оживял ръкописен литературен монумент, в който за първи път се загатва това име е така наречен "Сборник на поп Драгол " от третата четвърт на 13 век.
Радомир е значима жп гара по линията София-Дупница-Благоевград-Петрич-Кулата, от нея потегля и основна жп линия №6 за Кюстендил и Гюешево - пътуващите от София за Кюстендил вършат връзката си тук.
Всяка година на 26 октомври - Димитровден, се чества денят на град Радомир.
Гаврил Радомир , първородният наследник на цар Самуил и Агата, е български цар от 1014 до март 1015 година. Във византийски извори е именуван и "Роман ".
На 14 юни 987 година избухва кавга сред Самуил и брат му Арон, който водил договаряния за мир с император Василий ІІ. Тя приключва с унищожаването на целия Аронов жанр като се изключи сина му Иван Владислав, за който се застъпва неговият братовчед Гаврил Радомир. Допуска се, че Иван Владислав и Гаврил Радомир вземат участие в борбата при Траянови влата в Ихтиманския проход през 986 година, когато византийците са разгромени. Тази теза е застъпена в някои исторически писания, само че редица откриватели я отхвърлят.
Самуил и Гаврил Радомир са ранени при сполучливата за византийците борба при река Сперхей през 996 година. Цар Самуил, на върха на своята мощност, оженва Гаврил Радомир за Маргьорита, дъщерята на унгарския държател Геза (971-997 г.). От този къс брак се ражда Петър Делян, лидер на българско въстание против византийското господство през 1040-1041 година. Бракът е разтрогнат след гибелта на Геза, защото българите не поддържат сина му Стефан I в претенциите му за унгарския трон. В резултат на това византийци и унгарци посредством взаимни дейности разгромяват българските войски на северозапад. Видин пада през 1003 година. По-късно Гаврил Радомир се дами за Ирина от Лариса, също по този начин известна като Ирина Каматерос/Ирина Радомирова (за да се отличи от другата Ирина - императрицата на Византия). От нея има петима синове и две дъщери, чиито имена не са известни.
Непосредствено след борба при Беласица, през лятото на 1014 година, Гаврил Радомир разгромява войската на солунския дук Теофилакт Вотаниат край Струмица. Цар Самуил умира на 6 октомври същата година. Девет дни по-късно Гаврил Радомир, който не отстъпва по пълководчески способности на татко си, заема царския трон. Същата есен (1014 г.) император Василий II прониква с армията си до Битоля и опожарява дворците на Радомир.
Според византийския историк Йоан Скилица, Гаврил Радомир е погубен по време на лов от братовчед си Иван Владислав (март месец 1015 г.), който се прогласява за цар и изпраща писмо на Василий II с предложение за мир и заричане за послушание. Предполага се, че византийската дипломация взе участие в преврата. Според Дуклюнския Презвител, Василий II заречен Драч на Иван Владислав за убийството. Най-възрастният наследник на Гаврил Радомир е малтретиран и ослепен, а другите му деца се предават на Василий II в Охрид, след гибелта на цар Иван Владислав през 1018 година, дружно с кралица Мария, нейните деца, както и войводите.
В чест на Гаврил Радомир от 1942 година, най-високият връх на планината Беласица носи името Радомир.
Радомир е феодален град, построен над праисторическо населено място в местността "Вахово " над антично населено място и некропол. Съществуването му като български град е маркирано в Мрачката грамота на цар Иван Александър от 1347 година. Градът в никакъв случай не е променял името си. Легенди го свързват с първородния наследник на цар Самуил - Гаврил Радомир.
Днес Радомир е втори по величина в региона след Перник и е административен център на община Радомир. Населението му е към 14 232 индивида. Радомир е център е на историко-географската област Мраката. Най-ранният оживял ръкописен литературен монумент, в който за първи път се загатва това име е така наречен "Сборник на поп Драгол " от третата четвърт на 13 век.
Радомир е значима жп гара по линията София-Дупница-Благоевград-Петрич-Кулата, от нея потегля и основна жп линия №6 за Кюстендил и Гюешево - пътуващите от София за Кюстендил вършат връзката си тук.
Всяка година на 26 октомври - Димитровден, се чества денят на град Радомир.
Гаврил Радомир , първородният наследник на цар Самуил и Агата, е български цар от 1014 до март 1015 година. Във византийски извори е именуван и "Роман ".
На 14 юни 987 година избухва кавга сред Самуил и брат му Арон, който водил договаряния за мир с император Василий ІІ. Тя приключва с унищожаването на целия Аронов жанр като се изключи сина му Иван Владислав, за който се застъпва неговият братовчед Гаврил Радомир. Допуска се, че Иван Владислав и Гаврил Радомир вземат участие в борбата при Траянови влата в Ихтиманския проход през 986 година, когато византийците са разгромени. Тази теза е застъпена в някои исторически писания, само че редица откриватели я отхвърлят.
Самуил и Гаврил Радомир са ранени при сполучливата за византийците борба при река Сперхей през 996 година. Цар Самуил, на върха на своята мощност, оженва Гаврил Радомир за Маргьорита, дъщерята на унгарския държател Геза (971-997 г.). От този къс брак се ражда Петър Делян, лидер на българско въстание против византийското господство през 1040-1041 година. Бракът е разтрогнат след гибелта на Геза, защото българите не поддържат сина му Стефан I в претенциите му за унгарския трон. В резултат на това византийци и унгарци посредством взаимни дейности разгромяват българските войски на северозапад. Видин пада през 1003 година. По-късно Гаврил Радомир се дами за Ирина от Лариса, също по този начин известна като Ирина Каматерос/Ирина Радомирова (за да се отличи от другата Ирина - императрицата на Византия). От нея има петима синове и две дъщери, чиито имена не са известни.
Непосредствено след борба при Беласица, през лятото на 1014 година, Гаврил Радомир разгромява войската на солунския дук Теофилакт Вотаниат край Струмица. Цар Самуил умира на 6 октомври същата година. Девет дни по-късно Гаврил Радомир, който не отстъпва по пълководчески способности на татко си, заема царския трон. Същата есен (1014 г.) император Василий II прониква с армията си до Битоля и опожарява дворците на Радомир.
Според византийския историк Йоан Скилица, Гаврил Радомир е погубен по време на лов от братовчед си Иван Владислав (март месец 1015 г.), който се прогласява за цар и изпраща писмо на Василий II с предложение за мир и заричане за послушание. Предполага се, че византийската дипломация взе участие в преврата. Според Дуклюнския Презвител, Василий II заречен Драч на Иван Владислав за убийството. Най-възрастният наследник на Гаврил Радомир е малтретиран и ослепен, а другите му деца се предават на Василий II в Охрид, след гибелта на цар Иван Владислав през 1018 година, дружно с кралица Мария, нейните деца, както и войводите.
В чест на Гаврил Радомир от 1942 година, най-високият връх на планината Беласица носи името Радомир.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ