40% от напускащите работа у нас посочват прегряването като причина
Кръгът от сфери на претовареност, които са мощно наранени от професионално „ прегаряне “, непрестанно се уголемява. Докато в последните десетилетия прочувственото безсилие, провокирано от мощна натовареност на работното място, се свързваше най-вече с високо виновни длъжности, наклонността за загуба на мотивация, прекалено напрежение и незадоволеност се ускорява в най-разнообразни области. Това се резултатите от разбор на водещия международен снабдител на работни пространства Regus.
По данни на Евростат 55 % от изгубените работни дни в Европа се дължат на стрес, у нас делът е към 40 на 100. Същевременно, съгласно статистика на Национален осигурителен институт, бизнесът губи 170 милиона от болнични, като към една трета от тях са непозволено употребявани към празници и почивни дни.
На фона на изразения дефицит на висококвалифицирана работна мощ инвестицията в човешки запас се оказва основна за опазване на бизнеса и конкурентноспособността. Въпреки че стресът, определян като „ заболяването на 21 век “, е нещо всекидневно за работната сфера, от ден на ден работодатели и организации осъзнават, че съществуването му е учредителен, а не личен проблем. Анализ на Световната здравна организация го дефинира като един от факторите за висока смъртност и подбуда за редица заболявания. Все повече се обрисува фактът, че хуманизацията на работното място и разрешаването на проблемите, пораждащи психосоциален дискомфорт, са ключ към дейно ръководство на трудовия живот и интензивно развиване на стопанската система.
Докато българите имат най-ниската дълготрайност на живота в Европа (74,8 години, по данни на НСИ) и са преди всичко по сърдечносъдови болести, а емиграцията на хора в трудоспособна възраст демонстрира високи равнища, основаването на оптимални условия на претовареност и напасването към настоящите промени в заобикалящия свят се утвърждава като нужна крачка към разцвет.
Изискванията към организацията на труд се модифицират с всяка минала година. Независимо икономическо изследване открива, че през 2018 година упованията на чиновниците към даване на гъвкави форми на работа са се нараснали с 5% от миналата година. Проведеното от IWG допитване от януари 2019 година включва 15 000 респонденти от 80 страни и сочи, че от ден на ден страни вършат промени в тази тенденция. Според IWG – групата-майка от водещи компании, включваща Regus: 85 % от запитаните имат вяра, че продуктивността се е покачила като резултат от по-голямата еластичност в организацията на работа; 80 % сочат, че при две сходни предложения за работа биха отхвърлили тази, която не предлага форма на еластичност на труда; 50% от респондентите в международен мащаб работят отвън главния офис минимум 2,5 дни в седмицата; 65% имат вяра, че бизнеси, които приспособяват средата и организацията на труд към естеството на работа са по-продуктивни.
Същевременно огромна част от държавната политика в разнообразни страни е ориентирана в посока на тези промени. В Холандия чиновниците имат право да изискат промени в организацията на труд след първата година на претовареност на обещано място. Това важи за компании с повече от 10 чиновници и включва понижаване или увеличение на работните часове, както и работа от разстояние. В Австралия законът разрешава да се подписват контракти сред шеф и служащ по този начин, че изискванията да пасват на частния случай. Законодателството във Англия също разказва прилаганеto на гъвкавите форми на работа, а в Италия е контролирана по този начин нареченaтa „ smart” претовареност, която удостоверява равнопоставеност на работата, когато тя се прави от разстояние.
Статистиката сочи, че в Германия и Бразилия фирмите, които не ползват политика на еластичност и не възнамеряват въвеждането на такава, са едвам 10%. Разпространението на гъвкави форми и гъвкави пространства за работа в международен мащаб се управлява освен от възходящия „ апетит “ за квалифицирани служащи, само че и от повишението на осведомеността измежду бизнес водачите за основната роля на тези форми за постигането на стопански и обществен триумф.
По данни на Евростат 55 % от изгубените работни дни в Европа се дължат на стрес, у нас делът е към 40 на 100. Същевременно, съгласно статистика на Национален осигурителен институт, бизнесът губи 170 милиона от болнични, като към една трета от тях са непозволено употребявани към празници и почивни дни.
На фона на изразения дефицит на висококвалифицирана работна мощ инвестицията в човешки запас се оказва основна за опазване на бизнеса и конкурентноспособността. Въпреки че стресът, определян като „ заболяването на 21 век “, е нещо всекидневно за работната сфера, от ден на ден работодатели и организации осъзнават, че съществуването му е учредителен, а не личен проблем. Анализ на Световната здравна организация го дефинира като един от факторите за висока смъртност и подбуда за редица заболявания. Все повече се обрисува фактът, че хуманизацията на работното място и разрешаването на проблемите, пораждащи психосоциален дискомфорт, са ключ към дейно ръководство на трудовия живот и интензивно развиване на стопанската система.
Докато българите имат най-ниската дълготрайност на живота в Европа (74,8 години, по данни на НСИ) и са преди всичко по сърдечносъдови болести, а емиграцията на хора в трудоспособна възраст демонстрира високи равнища, основаването на оптимални условия на претовареност и напасването към настоящите промени в заобикалящия свят се утвърждава като нужна крачка към разцвет.
Изискванията към организацията на труд се модифицират с всяка минала година. Независимо икономическо изследване открива, че през 2018 година упованията на чиновниците към даване на гъвкави форми на работа са се нараснали с 5% от миналата година. Проведеното от IWG допитване от януари 2019 година включва 15 000 респонденти от 80 страни и сочи, че от ден на ден страни вършат промени в тази тенденция. Според IWG – групата-майка от водещи компании, включваща Regus: 85 % от запитаните имат вяра, че продуктивността се е покачила като резултат от по-голямата еластичност в организацията на работа; 80 % сочат, че при две сходни предложения за работа биха отхвърлили тази, която не предлага форма на еластичност на труда; 50% от респондентите в международен мащаб работят отвън главния офис минимум 2,5 дни в седмицата; 65% имат вяра, че бизнеси, които приспособяват средата и организацията на труд към естеството на работа са по-продуктивни.
Същевременно огромна част от държавната политика в разнообразни страни е ориентирана в посока на тези промени. В Холандия чиновниците имат право да изискат промени в организацията на труд след първата година на претовареност на обещано място. Това важи за компании с повече от 10 чиновници и включва понижаване или увеличение на работните часове, както и работа от разстояние. В Австралия законът разрешава да се подписват контракти сред шеф и служащ по този начин, че изискванията да пасват на частния случай. Законодателството във Англия също разказва прилаганеto на гъвкавите форми на работа, а в Италия е контролирана по този начин нареченaтa „ smart” претовареност, която удостоверява равнопоставеност на работата, когато тя се прави от разстояние.
Статистиката сочи, че в Германия и Бразилия фирмите, които не ползват политика на еластичност и не възнамеряват въвеждането на такава, са едвам 10%. Разпространението на гъвкави форми и гъвкави пространства за работа в международен мащаб се управлява освен от възходящия „ апетит “ за квалифицирани служащи, само че и от повишението на осведомеността измежду бизнес водачите за основната роля на тези форми за постигането на стопански и обществен триумф.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ