Спомени от соца: Трогателно трагичната козметика и одеколонът „Тройной”
Козметиката по време на соца беше прочувствено трагична. Тогава още бяхме млади и толкоз доста ни се искаше да се разкрасяваме, да миришем на хубаво, да се гримираме. Само че по какъв начин, в случай че нямаш валута за „ Кореком” и не пътуваш в странство?
Помня мизерната палитра от одеколони и парфюми по полупразните лавици на магазините. За мъжете, с изключение на българското неразбирателство „ Идеал” – вода за след бръснене, внасяха от Съюз на съветските социалистически републики промишлени количества одеколон „ Тройной”. Този емблематичен за необятната руска страна артикул се продаваше на алегорична цена във всяка прашасала будка. В интерес на истината, вонеше злокобно. За неволя съвсем нямаше таксиджия, който щедро да не се беше наплискал с този „ изискана” мачовска гнусота. В гимназията имахме един преподавател по история, който бяхме кръстили Трайноя. Като влезе в час, и напряко всичко пада под чиновете от зловоние.
Съдбата на дамите не беше доста по-различна. Кой ти беше чувал тогава за Пиер Карден, Живанши, Ланком. Ако имаш връзки, успяваш да се вредиш за полското флаконче „ Бич може” и скачаш от наслада. И отново единствено в случай че имаш още по-големи връзки в тогавашния ЦУМ – аз имах другарка продавачка, можеш да забършеш шишенце с българския „ Джулия”. Той в действителност беше прекрасен, само че го произвеждаха на ишлеме и беше единствено за експорт и единствено за връзкари. Веднъж чаках в ЦУМ 4 часа приятелката ми да измъкне един „ Джулия” за партийната секретарка в службата. Успях. И за признателност тя ме предложи за членка на Българска комунистическа партия. Добре че пристигна демокрацията, та се разминах с тази благина.
Пак по соца излезе модата да си гримираме очите с така наречен очна линия. Но къде ти тушове, къде ти капризи като спирали за мигли. Купувахме си от железариите за по 8 ст. черен молив за стъкло и майсторски рисувахме върху очите си черните линии. А след това пък по какъв начин да ги махнем, този молив никак не се изтрива елементарно. А и никой у нас още не беше чувал за така наречен тоалетно мляко. И тук му намерихме цаката – купувахме мляко за разчистване на бебешки дупенца „ Па-па” и се чувствахме чудесно!
Сега има всичко – и парфюми на Нина Ричи, и на Есте Лаудер, и мъжки на Хуго Бос, и на кой ли не различен международен занаятчия на модерната козметика. Но пък ние към този момент не сме млади…
Източник: socbg.com
Помня мизерната палитра от одеколони и парфюми по полупразните лавици на магазините. За мъжете, с изключение на българското неразбирателство „ Идеал” – вода за след бръснене, внасяха от Съюз на съветските социалистически републики промишлени количества одеколон „ Тройной”. Този емблематичен за необятната руска страна артикул се продаваше на алегорична цена във всяка прашасала будка. В интерес на истината, вонеше злокобно. За неволя съвсем нямаше таксиджия, който щедро да не се беше наплискал с този „ изискана” мачовска гнусота. В гимназията имахме един преподавател по история, който бяхме кръстили Трайноя. Като влезе в час, и напряко всичко пада под чиновете от зловоние.
Съдбата на дамите не беше доста по-различна. Кой ти беше чувал тогава за Пиер Карден, Живанши, Ланком. Ако имаш връзки, успяваш да се вредиш за полското флаконче „ Бич може” и скачаш от наслада. И отново единствено в случай че имаш още по-големи връзки в тогавашния ЦУМ – аз имах другарка продавачка, можеш да забършеш шишенце с българския „ Джулия”. Той в действителност беше прекрасен, само че го произвеждаха на ишлеме и беше единствено за експорт и единствено за връзкари. Веднъж чаках в ЦУМ 4 часа приятелката ми да измъкне един „ Джулия” за партийната секретарка в службата. Успях. И за признателност тя ме предложи за членка на Българска комунистическа партия. Добре че пристигна демокрацията, та се разминах с тази благина.
Пак по соца излезе модата да си гримираме очите с така наречен очна линия. Но къде ти тушове, къде ти капризи като спирали за мигли. Купувахме си от железариите за по 8 ст. черен молив за стъкло и майсторски рисувахме върху очите си черните линии. А след това пък по какъв начин да ги махнем, този молив никак не се изтрива елементарно. А и никой у нас още не беше чувал за така наречен тоалетно мляко. И тук му намерихме цаката – купувахме мляко за разчистване на бебешки дупенца „ Па-па” и се чувствахме чудесно!
Сега има всичко – и парфюми на Нина Ричи, и на Есте Лаудер, и мъжки на Хуго Бос, и на кой ли не различен международен занаятчия на модерната козметика. Но пък ние към този момент не сме млади…
Източник: socbg.com
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ