Как иначе може да изглежда бюджетът
Който ръководи обществени средства и предлага услуга, би трябвало да заложи цел и всички разноски да са ориентирани към осъществяването й, споделя основният икономист на ИПИ Лъчезар Богданов
© Надежда Чипева Институтът за пазарна стопанска система (ИПИ) предлага вид на държавния бюджет с ниски налози и по-малка държавна администрация.В него има промени, успеваемост и огромен остатък като буфер за външни шокове - детайли, които липсват в плана на държавното управление.В отговор на незадоволителните средства в общинските бюджети икономистите оферират финансова децентрализация, която да обезпечи 800 млн. лева за локални политики.
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
6689 лева приблизително коства бюджетът за всеки българин без значение дали работи или не. От тези пари 1.5 хиляди лева отиват за пенсии. Изплащането на държавния дълг пък би коствало по 3.3 хиляди лева на човек.
Сюжетът към държавния бюджет в България значително е прочут най-малко от последните на комфортен напредък. Управляващите оферират финансова рамка, която извършва количествените политически обещания и няколко дребни промени, с цел да няма същинска опозиция. Оставя се и задоволително площад за фриволни изключителни разноски в края на годината. Често се подмята и някоя странична тематика, която да попие и дребното сила за спор. Така всеки играе своята роля със заучени реплики пред медиите и в парламентарната зала и всичко свършва тъкмо както е почнало. Завесата пада, промени няма, задачите остават неразбираеми, а структурните проблеми остават за някой идващ миг - нормално когато някой проблем безусловно изгърми.
На този декор обичайно изготвяната от Института за пазарна стопанска система (ИПИ) различна финансова рамка може да предизвика спор и смяна в тазгодишната пиеса, до момента в който към момента има фискално пространство за размисъл. Визията на икономистите резервира обещаното нарастване на заплатите в обществения бранш и пенсиите, само че предлага и промени. Бюджетният плюс от 1.5 милиарда лева (на фона на плануваната нула от финансовото министерство) пък е тип застраховка за отрицателните резултати при поврат на икономическия цикъл в Европа и света.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Сложете щипка визия
Работната догадка на финансовото министерство при правенето на бюджета тази година е, че през идващите три икономическата среда ще се резервира почти без смяна и с растеж на Брутният вътрешен продукт 3.3%. Изненади обаче са вероятни, и то в по-голяма степен в посока надолу. Над икономическите вероятности тегнат по-слабият напредък в Китай, несигурността в световната търговия, мощната взаимозависимост на водещите европейски стопански системи от износа на външни пазари. В България тези трендове намират отражение през експортно насочените промишлености, проектите им за вложения и личен състав, а и в настройките и потреблението на семействата, което е главният мотор на локалната стопанска система.
Като догонваща страна с достъп до европейския пазар обаче страната ни е преференциална дестинация за пренасяне на производства. " Има сюжет, в който нови вложения могат да компенсират вероятното закъснение в директно засегнатите от външен потрес експортно насочени промишлености в България. Именно за постигането на този сюжет държавното управление би трябвало да работи с всички свои политики, в това число и с бюджета ", споделя основният икономист на ИПИ Лъчезар Богданов.
Перспективите за постигането на тази цел, каквато няма и заложена в проектобюджета, не са положителни. А българските държавни управления нямат и особени триумфи в възстановяване на успеваемостта на разноските. Според разбор на ИПИ на база 966 одитни отчета, оповестени от Сметната палата през интервала 1998 - 2017 година, близо половината от обсъжданите разноски на централната администрация могат да се дефинират като неуспех - неизпълнени цели, голословни разходи, липса на правила, бистрота, индикатори за осъществяване на задачите.
Накратко, тук става дума за главните изчезнали детайли в бюджета през последните години - промени и ефикасното систематизиране на средства. Разглеждането на опция и резултатът от нея си костват, даже и единствено с цел да слагат в вероятност предлаганата рецепта от ръководещите.
Разбъркайте добре числата
Добрата страна на различния бюджет на ИПИ е, че не е контра на всичко. Експертите на института резервират част от акцентите в плана на властта без смяна като плануваното нарастване на възнагражденията в бранш обучение и в бюджетната сфера. Приоритетът обаче е различен. " Целта би трябвало да е възстановяване на благосъстоянието и конкурентоспособността на стопанската система, оттова и напредък на приходите и догонване на по-богатите страни ", споделя Богданов.
За постигането на тази цел от ИПИ оферират понижение на данъчно-осигурителното задължение - унищожаване на облагането на дивиденти, лихви и застрахователни награди, само че и на преференциалната ставка на Данък добавена стойност в туризма; намаляване на пенсионните осигуровки с 2 пр.п. и по-нисък налог за едноличните търговци (до 10%); прекачване на 2 пр.п. от здравните осигуровки към частни сдружения в конкуренция с НЗОК. " Най-прекият път към приходите е да се понижи облагането им ", споделя старшият откривател на ИПИ Петър Ганев. " При оптимално необятна основа можем да поддържаме налозите ниски ", добавя той.
Нетният резултат от приходните ограничения на ИПИ върху бюджета е спад на постъпленията с 1.8 милиарда лева От разходната страна обаче също има намаляване - по схемата на института харчовете понижават с съвсем 3.4 милиарда лева Подобна спестовност се реализира със сериозна чистка. От личен състав да вземем за пример могат да се спестят 1.2 милиарда лева Според техни сметки бранш защита и сигурност, който обичайно излиза най-скъпо поради числеността си, може да се усъвършенства с най-малко 5%. Националното доплащане в селското стопанство също отпада, а заложените финансови разноски са с 240 млн. лева по-ниски - с цел да са по-близо до действителното им осъществяване. Резултатът: за разлика от уравновесения бюджет на ръководещите салдото на ИПИ излиза на плюс от 1.55 милиарда лева " Планирали сме сериозен остатък, който да служи като буфер за възможни опасности. А с цел да бъде изхарчен, той би минал през Народното събрание, до момента в който в този момент преизпълнението на приходите се разпределя от централния бюджет с решение на Министерския съвет, което е по-непрозрачният вид ", разяснява Ганев.
Има и препоръки за усъвършенстване. " Големият проблем на бюджета не е размерът на обществения бранш, а че има доста недофинансирани сфери. България е изключително бедна от позиция на обществените услуги, които предлага. Тук въпросът не е единствено за размера, а и за вида, и за таргетирането на тези услуги към нуждаещите се ", показва финансовият анализатор и някогашен зам. финансов министър Любомир Дацов.
Според изпълнителния шеф на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Добрин Иванов частният бранш може да поеме освободения личен състав от държавната администрация. Иванов обаче отбелязва, че би желал да види по-голяма конкретика в разходната част на предлагането на ИПИ.
Георги Ангелов от института " Отворено общество " обаче показва, че свиването на администрацията би трябвало да е предшествано от цялостен разбор на заплащането на всички обществени браншове и прави оценка какъв брой е текучеството, броя на хората, които не могат да бъдат открити на пазара на труда. " Някои сфери са недофинансирани, а други - свръхфинансирани ", споделя той и добавя, че сходен обзор може да бъде изработен както на секторно, по този начин и на програмно равнище, с цел да се отсеят неефективните стратегии.
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
И прибавете децентрализация на усет
Увеличение на налозите не е заложено нито в проектобюджета на държавното управление, нито в предлагането на ИПИ. Но към този момент е ясно, че покачване ще има при локалните налози. Не на всички места към момента не е ясно с какъв брой, само че невъзможността на общините да изпълнят отговорностите си с наличните средства ги оставя значително в невъзможност. Още повече че по време на представянето на бюджет 2020 финансовият министър Владислав Горанов също предложи да вървят в тази посока.
Силвия Георгиева от Националното съдружие на общините дава образец със сметката по поддръжка на инфраструктура. " Общините могат да ръководят едвам 12% от прехвърлянията от централния бюджет за локални политики. Ние поддържаме 20 хиляди км пътна мрежа с по-малко от 100 млн. лева годишно. Уличната мрежа е още 57 хиляди км, 90 хиляди км са тротоарите и още толкоз ВиК мрежата. Колкото и да подвигаме локалните налози, ние не можем да съберем нужните ни средства за поддръжка на тази инфраструктура ", споделя Георгиева.Според ИПИ решението е повече финансова независимост - 2 пр.п. от събирания подоходен налог да бъдат връщани в общините, с цел да имат средства за осъществяване на лични политики. Предложението е заложено и в различния бюджет на института и значи, че към 800 млн. лева годишно биха останали в общинските бюджети. Идеята все още не намира симпатизанти в ГЕРБ. Причината за положението на общинските финанси е сложна. Противно на скорошния коментар на финансовия министър Владислав Горанов, не са отговорни единствено ниските налози - тук-там фактически има запаси, само че на други и сегашните са високи. Георгиева дава образец с налога за безплатно придобиване на имущество, който е заложен на тавана в 60 от общините, а в останалите е покрай него.
" Струва ми се, че има огромен запас, който би трябвало да се активизира в общините, и това е събираемостта на данъчни и неданъчни доходи ", дава опция Георги Ангелов. Средната събираемост на локални налози е малко над 70% към края на 2018 година, само че в някои общини делът е под 50%. " Трябва да се направи и актуализация на данъчните оценки. Там има огромни разминавания ", добавя Ангелов. Общините също регистрират потребността от актуализация само че споделят, че страната би трябвало да им помогне с това начинание.
Според Любомир Дацов пък първо би трябвало да бъде изчистен казусът на административно и структурно равнище - обезлюдяването и последствията. " В огромна част от общините няма икономическа база, с цел да действат те като структурна единица и като общини. Дори да бъде извършена в този момент децентрализацията, резултатът ще бъде размит някъде, тъй като няма да е адресиран главния проблем ", разяснява Дацов.
Което ни връща към главния проблем - за разлика от предходни години бюджетът не е плануван на недостиг, само че в него несъмнено се усеща недостиг на хрумвания какво желае реализира държавното управление дълготрайно.
© Надежда Чипева Институтът за пазарна стопанска система (ИПИ) предлага вид на държавния бюджет с ниски налози и по-малка държавна администрация.В него има промени, успеваемост и огромен остатък като буфер за външни шокове - детайли, които липсват в плана на държавното управление.В отговор на незадоволителните средства в общинските бюджети икономистите оферират финансова децентрализация, която да обезпечи 800 млн. лева за локални политики.
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
6689 лева приблизително коства бюджетът за всеки българин без значение дали работи или не. От тези пари 1.5 хиляди лева отиват за пенсии. Изплащането на държавния дълг пък би коствало по 3.3 хиляди лева на човек.
Сюжетът към държавния бюджет в България значително е прочут най-малко от последните на комфортен напредък. Управляващите оферират финансова рамка, която извършва количествените политически обещания и няколко дребни промени, с цел да няма същинска опозиция. Оставя се и задоволително площад за фриволни изключителни разноски в края на годината. Често се подмята и някоя странична тематика, която да попие и дребното сила за спор. Така всеки играе своята роля със заучени реплики пред медиите и в парламентарната зала и всичко свършва тъкмо както е почнало. Завесата пада, промени няма, задачите остават неразбираеми, а структурните проблеми остават за някой идващ миг - нормално когато някой проблем безусловно изгърми.
На този декор обичайно изготвяната от Института за пазарна стопанска система (ИПИ) различна финансова рамка може да предизвика спор и смяна в тазгодишната пиеса, до момента в който към момента има фискално пространство за размисъл. Визията на икономистите резервира обещаното нарастване на заплатите в обществения бранш и пенсиите, само че предлага и промени. Бюджетният плюс от 1.5 милиарда лева (на фона на плануваната нула от финансовото министерство) пък е тип застраховка за отрицателните резултати при поврат на икономическия цикъл в Европа и света.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Сложете щипка визия
Работната догадка на финансовото министерство при правенето на бюджета тази година е, че през идващите три икономическата среда ще се резервира почти без смяна и с растеж на Брутният вътрешен продукт 3.3%. Изненади обаче са вероятни, и то в по-голяма степен в посока надолу. Над икономическите вероятности тегнат по-слабият напредък в Китай, несигурността в световната търговия, мощната взаимозависимост на водещите европейски стопански системи от износа на външни пазари. В България тези трендове намират отражение през експортно насочените промишлености, проектите им за вложения и личен състав, а и в настройките и потреблението на семействата, което е главният мотор на локалната стопанска система.
Като догонваща страна с достъп до европейския пазар обаче страната ни е преференциална дестинация за пренасяне на производства. " Има сюжет, в който нови вложения могат да компенсират вероятното закъснение в директно засегнатите от външен потрес експортно насочени промишлености в България. Именно за постигането на този сюжет държавното управление би трябвало да работи с всички свои политики, в това число и с бюджета ", споделя основният икономист на ИПИ Лъчезар Богданов.
Перспективите за постигането на тази цел, каквато няма и заложена в проектобюджета, не са положителни. А българските държавни управления нямат и особени триумфи в възстановяване на успеваемостта на разноските. Според разбор на ИПИ на база 966 одитни отчета, оповестени от Сметната палата през интервала 1998 - 2017 година, близо половината от обсъжданите разноски на централната администрация могат да се дефинират като неуспех - неизпълнени цели, голословни разходи, липса на правила, бистрота, индикатори за осъществяване на задачите.
Накратко, тук става дума за главните изчезнали детайли в бюджета през последните години - промени и ефикасното систематизиране на средства. Разглеждането на опция и резултатът от нея си костват, даже и единствено с цел да слагат в вероятност предлаганата рецепта от ръководещите.
Разбъркайте добре числата
Добрата страна на различния бюджет на ИПИ е, че не е контра на всичко. Експертите на института резервират част от акцентите в плана на властта без смяна като плануваното нарастване на възнагражденията в бранш обучение и в бюджетната сфера. Приоритетът обаче е различен. " Целта би трябвало да е възстановяване на благосъстоянието и конкурентоспособността на стопанската система, оттова и напредък на приходите и догонване на по-богатите страни ", споделя Богданов.
За постигането на тази цел от ИПИ оферират понижение на данъчно-осигурителното задължение - унищожаване на облагането на дивиденти, лихви и застрахователни награди, само че и на преференциалната ставка на Данък добавена стойност в туризма; намаляване на пенсионните осигуровки с 2 пр.п. и по-нисък налог за едноличните търговци (до 10%); прекачване на 2 пр.п. от здравните осигуровки към частни сдружения в конкуренция с НЗОК. " Най-прекият път към приходите е да се понижи облагането им ", споделя старшият откривател на ИПИ Петър Ганев. " При оптимално необятна основа можем да поддържаме налозите ниски ", добавя той.
Нетният резултат от приходните ограничения на ИПИ върху бюджета е спад на постъпленията с 1.8 милиарда лева От разходната страна обаче също има намаляване - по схемата на института харчовете понижават с съвсем 3.4 милиарда лева Подобна спестовност се реализира със сериозна чистка. От личен състав да вземем за пример могат да се спестят 1.2 милиарда лева Според техни сметки бранш защита и сигурност, който обичайно излиза най-скъпо поради числеността си, може да се усъвършенства с най-малко 5%. Националното доплащане в селското стопанство също отпада, а заложените финансови разноски са с 240 млн. лева по-ниски - с цел да са по-близо до действителното им осъществяване. Резултатът: за разлика от уравновесения бюджет на ръководещите салдото на ИПИ излиза на плюс от 1.55 милиарда лева " Планирали сме сериозен остатък, който да служи като буфер за възможни опасности. А с цел да бъде изхарчен, той би минал през Народното събрание, до момента в който в този момент преизпълнението на приходите се разпределя от централния бюджет с решение на Министерския съвет, което е по-непрозрачният вид ", разяснява Ганев.
Има и препоръки за усъвършенстване. " Големият проблем на бюджета не е размерът на обществения бранш, а че има доста недофинансирани сфери. България е изключително бедна от позиция на обществените услуги, които предлага. Тук въпросът не е единствено за размера, а и за вида, и за таргетирането на тези услуги към нуждаещите се ", показва финансовият анализатор и някогашен зам. финансов министър Любомир Дацов.
Според изпълнителния шеф на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Добрин Иванов частният бранш може да поеме освободения личен състав от държавната администрация. Иванов обаче отбелязва, че би желал да види по-голяма конкретика в разходната част на предлагането на ИПИ.
Георги Ангелов от института " Отворено общество " обаче показва, че свиването на администрацията би трябвало да е предшествано от цялостен разбор на заплащането на всички обществени браншове и прави оценка какъв брой е текучеството, броя на хората, които не могат да бъдат открити на пазара на труда. " Някои сфери са недофинансирани, а други - свръхфинансирани ", споделя той и добавя, че сходен обзор може да бъде изработен както на секторно, по този начин и на програмно равнище, с цел да се отсеят неефективните стратегии.
Увеличаване
Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване
И прибавете децентрализация на усет
Увеличение на налозите не е заложено нито в проектобюджета на държавното управление, нито в предлагането на ИПИ. Но към този момент е ясно, че покачване ще има при локалните налози. Не на всички места към момента не е ясно с какъв брой, само че невъзможността на общините да изпълнят отговорностите си с наличните средства ги оставя значително в невъзможност. Още повече че по време на представянето на бюджет 2020 финансовият министър Владислав Горанов също предложи да вървят в тази посока.
Силвия Георгиева от Националното съдружие на общините дава образец със сметката по поддръжка на инфраструктура. " Общините могат да ръководят едвам 12% от прехвърлянията от централния бюджет за локални политики. Ние поддържаме 20 хиляди км пътна мрежа с по-малко от 100 млн. лева годишно. Уличната мрежа е още 57 хиляди км, 90 хиляди км са тротоарите и още толкоз ВиК мрежата. Колкото и да подвигаме локалните налози, ние не можем да съберем нужните ни средства за поддръжка на тази инфраструктура ", споделя Георгиева.Според ИПИ решението е повече финансова независимост - 2 пр.п. от събирания подоходен налог да бъдат връщани в общините, с цел да имат средства за осъществяване на лични политики. Предложението е заложено и в различния бюджет на института и значи, че към 800 млн. лева годишно биха останали в общинските бюджети. Идеята все още не намира симпатизанти в ГЕРБ. Причината за положението на общинските финанси е сложна. Противно на скорошния коментар на финансовия министър Владислав Горанов, не са отговорни единствено ниските налози - тук-там фактически има запаси, само че на други и сегашните са високи. Георгиева дава образец с налога за безплатно придобиване на имущество, който е заложен на тавана в 60 от общините, а в останалите е покрай него.
" Струва ми се, че има огромен запас, който би трябвало да се активизира в общините, и това е събираемостта на данъчни и неданъчни доходи ", дава опция Георги Ангелов. Средната събираемост на локални налози е малко над 70% към края на 2018 година, само че в някои общини делът е под 50%. " Трябва да се направи и актуализация на данъчните оценки. Там има огромни разминавания ", добавя Ангелов. Общините също регистрират потребността от актуализация само че споделят, че страната би трябвало да им помогне с това начинание.
Според Любомир Дацов пък първо би трябвало да бъде изчистен казусът на административно и структурно равнище - обезлюдяването и последствията. " В огромна част от общините няма икономическа база, с цел да действат те като структурна единица и като общини. Дори да бъде извършена в този момент децентрализацията, резултатът ще бъде размит някъде, тъй като няма да е адресиран главния проблем ", разяснява Дацов.
Което ни връща към главния проблем - за разлика от предходни години бюджетът не е плануван на недостиг, само че в него несъмнено се усеща недостиг на хрумвания какво желае реализира държавното управление дълготрайно.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ