„Код: Ангелът“: Джерард Бътлър на прицел
Който натрупа упования, натрупа тъга. Отидох на „ Код: Ангелът “ (третата част, след „ Код: Олимп “ от 2013 година и „ Код: Лондон “ от 2016 г.) просто като на „ един екшън с Джерард Бътлър “ и получих… един ненадейно добър екшън с Джерард Бътлър.
При все че в случай че има поджанр в екшъните, който тотално да не одобрявам, това са „ президентските екшъни “ от вида на „ Еър Форс Едно “. Гледали ли сте „ Еър Форс Едно “? Там Харисън Форд е в ролята на президента на Америка и в един миг – но по този начин както си е по костюм и вратовръзка - виси от крилото на президентския си аероплан. И не пада! Ето до къде могат да стигнат президентските екшъни. Не че диря меродавност, само че въпреки всичко. В това отношение „ Код: Ангелът “ е къде-къде по-обран – в него президентът (в ролята – Морган Фрийман) главно си седи спокойно и добродушно и чака да го спасят.
„ Йоджимбо “ на японски значи бодигард („ Йоджимбо “ от 1961 година на Акира Куросава с Тоширо Мифуне - популярен филм! )и защото японските бодигардове самураи са друга категория, взех решение по този начин да дефинира героя на Джейсън Бътлър Майк Банинг, който е също толкоз праволинеен експерт, на живот и гибел лоялен на своя президент.
Банинг преди малко е назначен за началник на тайните служби, когато президентът на Америка става жертва на напълно проведен опит за нападение (много, доста зрелищно – с дронове, брилянтна като мащаб и влияние батална сцена) и съумява да оцелее само с помощта на невъзмутимата и своевременна интервенция на своя ангел-пазител. Всички от президентския антураж са избити, единствено Майк оцелява и е упрекнат в образуване на покушението. Той обаче е толкоз супер печен, че съумява да избяга и в последна сметка да почисти името си, да избави фамилията си, президента си, над който продължава да тегне смъртна заплаха, както и страната си, пък и целия свят от международна война. Дори възвръща връзките с татко си (Ник Нолти), някогашен командос, с който от дълго време не поддържат връзка.
В „ Код:Ангелът “ обаче е намесена и друга тематика, която е по-силна от всичко останало – за мъжете и войните, за инстинкта да воюваш, за военолюбството, което е в кръвта на някои и те не могат да живеят по различен метод. Един екшън единствено може да завоюва, в случай че основателите му съумеят органично да вплетат в него сходна тематика. В случая се е получило и работи.
Филмът е с ловко градирано напрежение, добра скорост, в действителност впечатляващи екшън подиуми, разрушени на места с комедийни вметки и един доста прецизен Джерард Бътлър – малко натежал в действителност, малко изтощен, само че пък успяващ да внуши единствено с наличието си доверие, както и чувство, че може да се оправи с всичко, да отбрани и избави освен американския президент, само че ей Богу и целия свят от който и каквото и да е – извънземните, Путин и така нататък Между другото, оня миг с Морган Фрийман до богатство усмихнатия Путин беше … веднъж! Насълзиха ми се очите, почтена дума!
За Джерард Бътлър обаче да допълня, че още в една от началните подиуми – когато той, жена му и приятелят му седят на масата и беседват за предишното – разбираш какъв брой добър артист е отсреща ти. Обикновена сцена, изцяло непретенциозна, нищо изключително – беседват, пият вино… Всеки жест обаче, всяка интонация, всеки взор, дребните неща изобщо са толкоз на мястото си, толкоз добре и тъкмо открити, че сцената те гълтам незабавно. И ти се желае да го гледаш още веднъж и още веднъж този артист. Може да не е най-великият, само че несъмнено ти се желае да го гледаш още веднъж.
При все че в случай че има поджанр в екшъните, който тотално да не одобрявам, това са „ президентските екшъни “ от вида на „ Еър Форс Едно “. Гледали ли сте „ Еър Форс Едно “? Там Харисън Форд е в ролята на президента на Америка и в един миг – но по този начин както си е по костюм и вратовръзка - виси от крилото на президентския си аероплан. И не пада! Ето до къде могат да стигнат президентските екшъни. Не че диря меродавност, само че въпреки всичко. В това отношение „ Код: Ангелът “ е къде-къде по-обран – в него президентът (в ролята – Морган Фрийман) главно си седи спокойно и добродушно и чака да го спасят.
„ Йоджимбо “ на японски значи бодигард („ Йоджимбо “ от 1961 година на Акира Куросава с Тоширо Мифуне - популярен филм! )и защото японските бодигардове самураи са друга категория, взех решение по този начин да дефинира героя на Джейсън Бътлър Майк Банинг, който е също толкоз праволинеен експерт, на живот и гибел лоялен на своя президент.
Банинг преди малко е назначен за началник на тайните служби, когато президентът на Америка става жертва на напълно проведен опит за нападение (много, доста зрелищно – с дронове, брилянтна като мащаб и влияние батална сцена) и съумява да оцелее само с помощта на невъзмутимата и своевременна интервенция на своя ангел-пазител. Всички от президентския антураж са избити, единствено Майк оцелява и е упрекнат в образуване на покушението. Той обаче е толкоз супер печен, че съумява да избяга и в последна сметка да почисти името си, да избави фамилията си, президента си, над който продължава да тегне смъртна заплаха, както и страната си, пък и целия свят от международна война. Дори възвръща връзките с татко си (Ник Нолти), някогашен командос, с който от дълго време не поддържат връзка.
В „ Код:Ангелът “ обаче е намесена и друга тематика, която е по-силна от всичко останало – за мъжете и войните, за инстинкта да воюваш, за военолюбството, което е в кръвта на някои и те не могат да живеят по различен метод. Един екшън единствено може да завоюва, в случай че основателите му съумеят органично да вплетат в него сходна тематика. В случая се е получило и работи.
Филмът е с ловко градирано напрежение, добра скорост, в действителност впечатляващи екшън подиуми, разрушени на места с комедийни вметки и един доста прецизен Джерард Бътлър – малко натежал в действителност, малко изтощен, само че пък успяващ да внуши единствено с наличието си доверие, както и чувство, че може да се оправи с всичко, да отбрани и избави освен американския президент, само че ей Богу и целия свят от който и каквото и да е – извънземните, Путин и така нататък Между другото, оня миг с Морган Фрийман до богатство усмихнатия Путин беше … веднъж! Насълзиха ми се очите, почтена дума!
За Джерард Бътлър обаче да допълня, че още в една от началните подиуми – когато той, жена му и приятелят му седят на масата и беседват за предишното – разбираш какъв брой добър артист е отсреща ти. Обикновена сцена, изцяло непретенциозна, нищо изключително – беседват, пият вино… Всеки жест обаче, всяка интонация, всеки взор, дребните неща изобщо са толкоз на мястото си, толкоз добре и тъкмо открити, че сцената те гълтам незабавно. И ти се желае да го гледаш още веднъж и още веднъж този артист. Може да не е най-великият, само че несъмнено ти се желае да го гледаш още веднъж.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ