5 признака, че си ученик в България! Бягаш от час, луксозни балове и още
Който споделя, че „ би трябвало да върнат казармата “, очевидно скоро не е посещавал българска гимназия. Училищата у нас са самобитни джунгли, които учат на оцеляване в кофти условия по-добре от всеки пълководец. Ето пет признака, че в вриш и кипиш в родната просветителна система:
Бягаш от час
Не си ли пропущал учебно заведение, с цел да се видиш с компанията на по кафе, не си живял. Шегата настрани, бягането от час сигурно не е целесъобразен табиет, само че понякога е изцяло разбираемо. Просто има дни, в които единствено мисълта изтърпим два следващи часа „ Физика “ ни кара да желаеме да се изстреляме в стратосферата…
Тузарски балове
Нищо не крещи „ българска просветителна система “ по този начин, като първокласните абитуриентски балове. Вярно, че завършваш кварталната гимназия (а не „ Харвард “), само че нищо – въпрос на чест е да изхарчиш десетки хиляди левове за рокли, прическа и скъпа кола. Вашите така и така щяха да отсрочват ремонта на жилището ви…
Час на класния
Ако „ губене на време “ беше олимпийска дисциплинираност, то предметът (ако въобще може да се назова така) „ Час на класния “ щеше да е златен медалист. Каква по-смислена активност от това да прекараш четиридесет минути закован на чин, до момента в който класната крещи на всички ви поради изцепките на Гошо и Пепи? Истински градивно занятие.
Игри на известност
Да си на върха на обществената стълбица в учебно заведение не значи безусловно, че си интелигентен – нито даже, че си хубав или от богато семейство. Понякога тарторите на класа са просто тези, които най-добре умеят да се постановат и да популяризират злословия по непознат адрес… или другояче казано, тук с цялостна мощ важи законът на джунглата. Добрата вест? Този вид нападателно отношение (за щастие) е суперсила единствено в локалната гимназия, не и в същинския свят.
Учителите ти са хронично ядосани
Възрастните, хронично ядосани преподаватели с комунистически убеждения са основна част от българската просветителна система. Ако получавахме по левче за всякога, когато чуем изречения като „ днешната юноша “ и „ по бай Тошово време “ от преподавател, нямаше да ни се постанова да учим, с цел да изкарваме пари. За жал обаче, би трябвало да слушаме по какъв начин госпожа Иванова си спомня за детството и ругае демокрацията без каквато и да е компенсация…
Изображение: iStock
