Кой ще може да получи помощ от 60% за брутната

Кой ще може да получи помощ от 60% за брутната заплата на чиновниците си, тъй като е притиснат от ковид? Според настоящето предложение за държавно разпореждане, с което разполагат бизнес организациите в България от през вчерашния ден (24 март), само че което стигна до някои медии чак нощес - като " 24 часа ", става въпрос за следните секторите:
1. Търговци на дребно в молове, само че без търговците на хранителни артикули, питиета и цигари
2. Различни типове пътнически превоз - сухопътен, речен, морски, въздушен
3. Хотели и други сходни места за настаняване
4. Туристическо и друго краткосрочно настаняване
5. Ресторанти и заведения за бързо обслужване
6. Питейни заведения
7. Прожектиране на филми
8. Туристическа агентска и операторска дейност; други действия, свързани с пътувания и резервации
9. Артистична и креативна активност
10. Други действия в региона на културата
11. Спортни и други действия, свързани с развлечения и отдих
12. Поддържане на положително физическо положение.
Според настоящия вид, страната ще заплаща 60% от заплатите на заетите единствено в секторите, чиято активност е категорично неразрешена в заповед за изключителното състояние. Това значи, че тези, които работят - да вземем за пример в производството, няма да видят помощ
Засега концепцията включва това страната да покрива до 3 месеца 60% от заплатата на барманите, сервитьорите, артистите и спортистите, които поради ковид са застрашени от редуциране. Останалите 40% и осигуровките ще би трябвало да се покриват от бизнеса. Помощта обаче няма да е върху цялостния размер на възнаграждението, а ще е лимитирана от оптималния застрахователен приход, който е 3000 лева Така таванът се лимитира на 1800 лева
Условия за приемане на помощ
Фирмите от изброените нагоре браншове би трябвало да са прекратили активността на най-малко 50% от личния състав си. Освен това служителят, за който страната заплаща, ще би трябвало да остане най-малко още 3 месеца в съответната компания.
За да получат тази помощ, компаниите би трябвало да нямат отговорности към страната и общините за налози и осигуровки. Освен това да не са оповестени във банкрут, да не се намират в произвеждане по неплатежоспособност или разпродажба. През интервала, за който се изплащат обезщетенията, не би трябвало да получават финансиране от държавния бюджет, Европейски структурни фондове или други обществени средства за заетостта на служащите.
Фирмите не би трябвало да имат влезнало в действие наказателно разпореждане или правосъдно решение по трудовото законодателство 6 месеца преди помощта.
Работодателите ще аплайват пред Агенцията по заетостта, която ще има 7 дни да реши дали да получат помощ. Парите ще се изплащат от Националния застрахователен институт (НОИ).
Бих премахнал " налог облага ", което значи към 2-2,5 милиарда лв. загуба за страна, само че компаниите ще могат да работят по-свободно, съобщи икономистът Красен Станчев пред предаването " Лице в лице " на bTV. Според него, 4,5 милиарда лв. (толкова Борисов разгласи за помощ за заетост) стигат за към 12% от компаниите. " Ако това продължава повече от три месеца, парите не могат да стигнат ", заключи Станчев. Според него, запасът от 7 милиарда лв. се изразходва за 3 месеца.
Станчев попита и какъв е критерият за " изпаднал в потребност ", с цел да получи държавна помощ. Той посочи, че не вижда различен метод за повече помощ, с изключение на изтегляне на заем - само че би трябвало да има доверие в институциите, които ще работят.
5-6% от Брутният вътрешен продукт т.е. 6-7 милиарда лв. ще изчезнат. Основният проблем с безработицата е, че работодателите остават без работа, сподели Станчев. А за събирането на Данък добавена стойност икономистът посочи, че Данък добавена стойност дава непоклатимост - за пенсионната и здравната система.
Още: " Борисов даде обещание отсрочване на заплащане на налози, Горанов посочи, че е единствено за корпоративния (ВИДЕО) "
" Румъния към този момент е номер две по болест с ковид на Балканите, в Съединени американски щати нещата ескалират "