Асен Ошанов: Разкрих пред Царя страстта си към комара!
Кой се отхвърля от парцелите от дедите си!? Не може да вземат парцелите на дедите ти и ти да останеш апатичен!
Всеки български жител може да върне парцелите си по Закона за реституцията. Когато Симеон завоюва в Страсбург, а това ще стане, ще се наложи данъкоплатците да заплащат 20-30-50 милиона поради ината и омразата на някои властимащи към Царя, разкри Асен Ошанов в особено изявление за Дир.бг.
На 26 февруари Асен Ошанов имаше рожден ден, само че малко на брой знаят какъв брой тъкмо години навърши. Това е негова дискретно защитавана загадка... На тази дата се ражда и Цар Фердинанд, на нея от този ден си отива и кралица Йоанна. По този мотив се обърнахме към “дясната ръка” на Симеон, който показа с читателите ни прелюбопитни детайлности от връзките си със Сакскобургготски.
- Господин Ошанов, какъв брой спечелихте като прокурист на царското семейство толкоз години?
- Не съм работил за пари! Не съм получавал какъвто и да било хонорар за това. И това е било по мое предпочитание. Други са били претекстовете ми да бъда потребен на този човек. Аз съм монархист, майка ми преди време доста е уважавала кралица Йоанна и е била в нейния кръг, дядо ми е военачалник от царската войска на Фердинанд...
Работя с царя от 1993 година
От 1998 година съм прокурист на цялото царско семейство, за което не съм получавал пари. Бил съм началник на една от компаниите му, за което съм получавал заплата, и това е. Убеден съм, че Царя държи на мен. Силно е да кажа “обича”, “привързан е”, тъй като тези думи не са присъщи за нашите връзки. Нашите връзки са на един цар към човек като мен, който, със скромното си знание и опциите си, му е помагал повече от четвърт век.
- Как стана по този начин, че Симеон избра преди време точно вас за основен координатор по завръщането си в България...
- Започнах доста постоянно да вървя до Мадрид, с цел да провеждам всичко. Няма да не помни по какъв начин един ден след огромно пътешестване отидохме в Мадрид, само че Царя сподели: “Хайде, да отидем при майка ми, на нея ще й бъде доста прелестно да ви види!” Много се зарадвах да отида да целуна ръката на тази жена.
Пристигнахме в Ашторил, сервираха един доста прекрасен обяд и започнахме да беседваме. В един миг Царя се обърна към мен и ми сподели: “Ошанов, свърши ми хартията на факса! Откакто вестниците писаха, че вие сте координатор на моето завръщане, непрестанно ми изпращат факсове от България! Едните пишат, че сте доста добре просветен, че доста положително решение съм взел, другите обаче се нахвърлят грубо върху вас! Скъсаха ми хартията на факса! Невероятна история!”. Отговорих му: “Ваше Величество, такива сме българите! Все търсим под вола теле, не ни харесва, че аз не съм, пък оня е”.
Мина известно време в приказки и аз взех решение да го попитам: “Добре, кое е най-лошото, което пишат за мен?” Царя сподели: “Ами, това, че си бил комарджия!” Погледнах го и видях, че ме гледа изпитателно. Нито за момент не помислих нито да го подведа, нито да го излъжа: “Не единствено, че съм комарджия, ами ужасно обичам хазарта! Може би е неприятно, само че едно време при комунизма хазартът беше незаконен, само че, популярност Богу, пристигна демокрацията и към този момент сме свободни”.
Царя изслуша моите разсъждения за комарджилъка, за хазарта, и внезапно ме попита: “Какво тъкмо значи тази дума комарджия?” Казвам: “Ваше Величество, това е комарът, който идва, каца на ръката ви, ухапва ви, заболява ви, само че по-късно стартирате да се чешете и ви става прелестно!” Той се засмя, ситуацията се разведри. Царя не че не знаеше какво значи думата, само че искаше да се закачи с мен.
- Царят не ви ли предложи да влезете преди време в държавното управление му, или най-малко в Народното събрание, като завоюва изборите?
- Работя с Царя от 1993 година От 1998 година съм прокурист на цялото царско семейство. Познавам доста добре сестра му Мария Луиза, децата му и всяко мое назначение, където и да било, би провокирало подозрение, че царят ме толерира. Той не ми предложи, тъй като знае моето схващане по въпроса. Дори да ми беше предложил, нямаше да приема.
- Доколкото знам, Вие сте определил компанията, която ще охранява Симеон, и с това към този момент напряко си влизате без проблем в историята?
- Да, аз предложих на царя компанията “Ипон” на Бойко Борисов за негова защита след 1996 година Срещнахме се с Бойко Борисов инцидентно в хотел “Кемпински”, пихме по едно кафе там. Той изрази подготвеност да реализира защитата на Царя, посетих неговата компания, срещнах се със сътрудниците му. Преди това го знаех като уредник на защитата на Тодор Живков, а той мен като основен координатор на Царя. Бойко Борисов си свърши доста добре работата първата година и аз настоях пред царя да продължи да го охранява. А и Царят беше останал удовлетворен.
- По този метод вие сте дал начален подтик на кариерата на Бойко Борисов - срещнали сте го с индивида, който му даде старта за огромната политика?
- Силно е да се каже това. Аз съм просто една от четирилистните детелини на Бойко Борисов, нещо като “Детелини”-те на Лили Иванова. (смее се) Бойко Борисов също е бил доста радушен към мен. Когато беше основен секретар, се случи по този начин, че бях заплашван по телефона по отношение на близостта ми с Царя, който тогава към този момент беше министър председател:
“Ще те убием, ще ти счупим главата, в случай че продължиш да помагаш на царя!” И други сходни... Това продължи близо два месеца, аз се разтревожих и взех решение, че няма кой различен да ми помогне, с изключение на основният секретар на Министерство на вътрешните работи Бойко Борисов. Трябва да ви кажа, че незабавно Бойко Борисов подреди на Цветан Цветанов и стремително единствено за 3-4 дни хората, които ме заплашваха, бяха хванати. Единият се оказа смутен душевен човек, а другият – обезверен антимонархист...
При визитата на княгиня Мария Луиза ходихме с нея в Министерство на вътрешните работи при Бойко Борисов да го забележим и изпием по едно кафе с основния секретар. Той я предложения и на един мач на “Левски” дружно с него.
- Вие сте първият човек, прочел персонално досието на Царя... Какво “открихте” в него, шокира ли Ви нещо?
- Аз бях индивидът, който подаде молба в Министерство на вътрешните работи по избрания за това ред през месец март 2000 година и желаех както досието на Царя, по този начин и моето персонално досие. За това искане бях получил компетенции от царя. Неговото досие фотокопирах след позволение от Министерство на вътрешните работи и по-конкретно от началника на отдел “Архиви” полк. Серефим Стойков. Досието на царското семейство е било съхранявано в българската Държавна сигурност, където е било окомплектовано. Взех копията от досието посредством служителя в Министерство на вътрешните работи Иван Комитски, който по-късно стана шеф на отдел “Архиви”.
Предадох фотокопията на царя. Досието имаше гриф “Строго секретно” и започваше с едно предложение за “Групова дейна разработка”. Това е било през м. юни 1957 година Беше написано по този начин: Групова дейна разработка на бившето царско семейство – Царица Йоанна Викторова Емануилова по мъж Борисова Фердинандова, Симеон Борисов Фердинандов и Мария Луиза Борисова Фердинандова по линия “бивши капиталисти, монархо-фашистки управници и деятели на буржоазните партии.” Към досието на царското семейство беше прикрепено и досието на княгиня Евдокия.
Досието на Царя беше към 90-100 страници.
Нищо изключително и значително не написа в него... Както и в моето – нищо изключително. Само това, че произлизам от буржоазно семейство и че съм бил осъден през 1956 година в Университета, че поддържам Унгарската гражданска война... Аз чаках в моето да има интриги, злословия, клюки – не!
- За вас се коменитраше, че сте свързани с еврейски парцели на Яков Джераси – каква е истината?
- Има една къща на някогашния министър-председател на България Теодоров, чиято щерка Мария Теодорова, собственица на тази къща на ул. “Шипка”, при гибелта си искаше да я завещае на царското семейство. Теодорови са били огромни монархисти. Мария Теодорова обаче в последния миг взема решение, че е доста задължена на своя юрист Румен Манолов и взема решение да му завещае 1/3, другата 1/3 завещава на Яков Джераси, а третата – на княз Кубрат. Яков Джераси, който познавам от “Ротари клуб”, ме уведоми, с цел да оповестя на царя. Това е моята връзка в цялата тази история.
- В първото си изявление пред Кеворк Кеворкян от Испания Симеон споделя: “… нямам никакви имуществени искания към родината си”. Тези думи се напомнят постоянно, когато стане дума за парцелите на Царя...
- Интервюто, което Кеворк взе от Царя, беше някъде през 1990 година В тези години никой още даже не е помислял за реставрация. Още нямаше и закон за реституцията – той беше основан в края на 1992 година Под имуществени искания царят е имал поради това, че няма да желае обезщетение за това, че 50 години е бил в заточение, че не е бил допускан в страната, че са отказвали да му дадат паспорт, откакто той е запазил българското си поданство. Тогава за парцели не е могло да става дума. Тогава още думата “реституция” беше непозната.
- Българите са много чувствителни, когато стане дума за парцелите на Царя... Как разяснява това самият Симеон?
- Обяснението ми е, че става въпрос за някакъв вид политическа ненавист. Това, което стана, е безсрамие! Срамно е! Симеон приказва за това с надълбоко оскърбление Има хора, които не го обичат Симеон – по политически или антимонархически аргументи, и прокарват от години трендовете в медиите, че той, видите ли, е пристигнал в България единствено, с цел да си прибере парцелите. Симеон е доста наскърбен от това! Той от дребен е възпитаван да обича България и народа си като български цар! А няма никакво подозрение, че това са царски парцели. Има един лист, направен още от Кимон Георгиев, тогава, когато са иззети тези парцели през 1947 година Имотите са закупени с персонални средства на царското семейство.
- Вие поддържате връзка със Симеон Сакскобургготски. Как е той в последно време?
- Слава Богу, жив и здрав е. Перфектно наподобява! Той е сдържан освен в политиката, само че и във връзка с себе си. Изглежда чудесно физически, което за неговите години е впечатляващо. Продължават делата, свързани с парцелите му в България.
Пак ще повторя - аз съм от хората, които знаят най-добре истината, а тя е, че това са в действителност царски парцели. Веднъж един ме попита: “Абе, какво става с тези прословути царски парцели?!”. Казвам му: “Много добър въпрос ми зададе!” А той: “Защо?” Поясних му: “Защото ги назова “царски”! Те са царски, а не държавни!” Направих този доста прелестен каламбур! Има хора, които не го обичат Симеон – по политически или антимонархически аргументи, и прокарват трендовете в медиите, че той, видите ли, е пристигнал в България единствено, с цел да си прибере парцелите. Симеон е доста наскърбен от това. Той от дребен е възпитаван да обича България и народа си като български цар! Защото той си е български цар – нито е абдикирал, нито някой го е свалил от трона!
Царят е доста отчаян от мораториума на Народното събрание върху парцелите му, тъй като на всички места в Европа частната благосъстоятелност се почита и пази. Симеон е в правата си да води делата за парцелите си. Кой се отхвърля от парцелите от дедите си!? Всеки български жител може да върне парцелите си по Закона за реституцията! Грешката на страната, че не желае да бъде обективна и да признае потвърденото право на Симеон, го накара да пусне една тъжба в съда в Страсбург. И когато той завоюва, а това ще стане, ще се наложи данъкоплатците да заплащат 20-30-50 милиона поради ината и омразата на някои властимащи към царя!
- Предвижда ли Симеон да съди България в Страсбург?
- Той към този момент има една тъжба, показана в Страсбург. Симеон е в правата си да води каузи за парцелите си. Кой се отхвърля от парцелите от дедите си!? Не може да вземат парцелите на дедите ти и ти да останеш апатичен! Всеки български жител може да върне парцелите си по Закона за реституцията! Когато Симеон завоюва в Страсбург, а това ще стане, ще се наложи данъкоплатците да заплащат 20-30-50 милиона поради ината и омразата на някои властимащи към царя!
- Ваши другари настояват, че сте изоставили правото и юридическите съвещания и сте се отдал на литературата и поезията. Вярно ли е това?
- Баща ми беше доста прочут правист, професор по трудово право, създател на трудовото право в България, създател на Кодекса на труда и Колективният трудов контракт. Роден е в Трявна и като юноша е писал разкази, стихове и какво ли още не. Почитател е на Пенчо Славейков и Димчо Дебелянов. Когато прочита техни произведения, скъсва всичко, което е написал, унищожава го. По-късно той ме учеше по какъв начин се пишат стихове и искаше да направи от мен това, което той не е съумял да реализира в поезията. Пиша от дете, обичал съм поезията и литературата, изчел съм стотици страници. Сега съм по-свободен и за последните 5 години написах и издадох 23 книги – стихосбирки, които моите другари харесват. Това ме окуражава и ще продължа, до момента в който стана доста, доста прочут... (смее се)
- Говорят за Вас и като за първите дисиденти в България?!
- През 1956 година, таман бях признат в Университета стартира Унгарската гражданска война. Това бяхме студенти, които стачкуваха против комунизма и връзките със Съветския съюз. В началото, ние тук бяхме единствено 6-има души: Григор Ханджиев – наследник на Царският Маршал Ханджиев, Николай Павлов – някогашен парламентарен арбитър, Иван Константинов – най-възрастният от нас, мой състудент в Юридическия факултет, Теодор Цветков – юноша от Плевен, чиито дири изгубих изцяло, Любен Гройс – прочут тогава режисьор и сценичен експерт и, в случай че не се неистина, драматургът Георги Данаилов, който по-късно стана един от най-известните писатели и сценаристи у нас. Разбира се ефективно присъединяване взех и аз в тази група. Тогава поведохме студентско придвижване в поддръжка на Унгарската гражданска война, провеждахме събрания и срещи, бяхме задържани, за благополучие за малко и бяхме изключени от Университета за антикомунистическа активност и след това всичко се не помни.
Аз особено бях следен дълго време, а през 1968 година бях за няколко дни затворен в милицията, по отношение на чешките събития – опасяваха се да не раздвижим още веднъж духовете на младото потомство. С две думи дисиденството се е родило не в 1987 година, както се твърди, а доста по-рано, само че тогава политическите условия за митинги и антикомунистически прояви бяха доста лимитирани, а властта беше още доста, доста мощна полицейски и политически. И несъмнено, нашата демонстрация тогава беше общо взето много краткотрайна, само че въпреки всичко беше първият опит за намерено атакуване на комунизма и режима след така наречен априлски пленум, на който избраха Тодор Живков за началник на Българска комунистическа партия.
- Вече възстановихте ли се от заболяването, която ви изтеза преди години?
- С доста старания, с доста дисциплинираност и с доста положителни лекари, съумях да се преборя със болестта и в този момент съм доста по-добре. Очаквам дефинитивно да се възстановя. Но този развой е муден. Американските учени споделят, че от моето заболяване страдат 8 души на 1 милион. Оказа се, че не саркоидоза е окончателната диагноза, а трансверзален миелит. Причините за заболяването са безусловно незнайни на международната медицина! Това е едно заболяване на гръбначния мозък, при което той леко се подува като при захапване от пчела, и притиска нервните снопове, които минават в гръбначния дирек и управляват всички двигателни функционалности на организма, като се изключи тези, които се управляват от мозъка.
Това е тежък инфекциозен развой, който работи пагубно на доста неща в организма. Той ми провокира един доста бърз диабет... И до момента съм с бастун, само че той към този момент е по-скоро украсителен, в сравнение с да ми прави някаква работа. Използвам го за поддръжка на места, от време на време имам проблеми по стълби, само че това са към този момент неща напълно търпими.
По този мотив си припомням нещо. Работил съм 12-13 години в Арабския свят. Един път ме поканиха на обяд при едни шейхове в Йордания. Доведоха дядото, баш тамадата на рода. Човек към 90-95-годишен. В положително разположение на духа, говореше съвършено британски, тъй като беше учил в Лондон. На разлъка се чудех по какъв начин да го поздравя и му споделих: “Желая ви най към този момент здраве, нека да изглеждате постоянно по този начин добре, както в този момент!” Той се обърна към мен и ми отвърна: “Здраве без пари е жива болест!”
Умряхме да се смеем, като го споделих след това с другари.
От години го назовават “царския адвокат” заради персоналната и политическа непосредственост със Симеон Сакскобургготски. От дълго време Ошанов е прокурист на царското семейство за България. През 1996 година Симеон го избира за основен координатор на своето завръщане в страната след 50-годишното му заточение от България. Асен Ошанов е член на Надзорния съвет на белгийската компания KBC. Управлявал е някои от компаниите на Симеон, чиято активност обаче е блокирана от мораториума на Народното събрание за царските парцели. Прави за наслаждение и безвъзмездни съвещания по гражданско и облигационно право в няколко адвокатски адвокатски фирми.
Всеки български жител може да върне парцелите си по Закона за реституцията. Когато Симеон завоюва в Страсбург, а това ще стане, ще се наложи данъкоплатците да заплащат 20-30-50 милиона поради ината и омразата на някои властимащи към Царя, разкри Асен Ошанов в особено изявление за Дир.бг.
На 26 февруари Асен Ошанов имаше рожден ден, само че малко на брой знаят какъв брой тъкмо години навърши. Това е негова дискретно защитавана загадка... На тази дата се ражда и Цар Фердинанд, на нея от този ден си отива и кралица Йоанна. По този мотив се обърнахме към “дясната ръка” на Симеон, който показа с читателите ни прелюбопитни детайлности от връзките си със Сакскобургготски.
- Господин Ошанов, какъв брой спечелихте като прокурист на царското семейство толкоз години?
- Не съм работил за пари! Не съм получавал какъвто и да било хонорар за това. И това е било по мое предпочитание. Други са били претекстовете ми да бъда потребен на този човек. Аз съм монархист, майка ми преди време доста е уважавала кралица Йоанна и е била в нейния кръг, дядо ми е военачалник от царската войска на Фердинанд...
Работя с царя от 1993 година
От 1998 година съм прокурист на цялото царско семейство, за което не съм получавал пари. Бил съм началник на една от компаниите му, за което съм получавал заплата, и това е. Убеден съм, че Царя държи на мен. Силно е да кажа “обича”, “привързан е”, тъй като тези думи не са присъщи за нашите връзки. Нашите връзки са на един цар към човек като мен, който, със скромното си знание и опциите си, му е помагал повече от четвърт век.
- Как стана по този начин, че Симеон избра преди време точно вас за основен координатор по завръщането си в България...
- Започнах доста постоянно да вървя до Мадрид, с цел да провеждам всичко. Няма да не помни по какъв начин един ден след огромно пътешестване отидохме в Мадрид, само че Царя сподели: “Хайде, да отидем при майка ми, на нея ще й бъде доста прелестно да ви види!” Много се зарадвах да отида да целуна ръката на тази жена.
Пристигнахме в Ашторил, сервираха един доста прекрасен обяд и започнахме да беседваме. В един миг Царя се обърна към мен и ми сподели: “Ошанов, свърши ми хартията на факса! Откакто вестниците писаха, че вие сте координатор на моето завръщане, непрестанно ми изпращат факсове от България! Едните пишат, че сте доста добре просветен, че доста положително решение съм взел, другите обаче се нахвърлят грубо върху вас! Скъсаха ми хартията на факса! Невероятна история!”. Отговорих му: “Ваше Величество, такива сме българите! Все търсим под вола теле, не ни харесва, че аз не съм, пък оня е”.
Мина известно време в приказки и аз взех решение да го попитам: “Добре, кое е най-лошото, което пишат за мен?” Царя сподели: “Ами, това, че си бил комарджия!” Погледнах го и видях, че ме гледа изпитателно. Нито за момент не помислих нито да го подведа, нито да го излъжа: “Не единствено, че съм комарджия, ами ужасно обичам хазарта! Може би е неприятно, само че едно време при комунизма хазартът беше незаконен, само че, популярност Богу, пристигна демокрацията и към този момент сме свободни”.
Царя изслуша моите разсъждения за комарджилъка, за хазарта, и внезапно ме попита: “Какво тъкмо значи тази дума комарджия?” Казвам: “Ваше Величество, това е комарът, който идва, каца на ръката ви, ухапва ви, заболява ви, само че по-късно стартирате да се чешете и ви става прелестно!” Той се засмя, ситуацията се разведри. Царя не че не знаеше какво значи думата, само че искаше да се закачи с мен.
- Царят не ви ли предложи да влезете преди време в държавното управление му, или най-малко в Народното събрание, като завоюва изборите?
- Работя с Царя от 1993 година От 1998 година съм прокурист на цялото царско семейство. Познавам доста добре сестра му Мария Луиза, децата му и всяко мое назначение, където и да било, би провокирало подозрение, че царят ме толерира. Той не ми предложи, тъй като знае моето схващане по въпроса. Дори да ми беше предложил, нямаше да приема.
- Доколкото знам, Вие сте определил компанията, която ще охранява Симеон, и с това към този момент напряко си влизате без проблем в историята?
- Да, аз предложих на царя компанията “Ипон” на Бойко Борисов за негова защита след 1996 година Срещнахме се с Бойко Борисов инцидентно в хотел “Кемпински”, пихме по едно кафе там. Той изрази подготвеност да реализира защитата на Царя, посетих неговата компания, срещнах се със сътрудниците му. Преди това го знаех като уредник на защитата на Тодор Живков, а той мен като основен координатор на Царя. Бойко Борисов си свърши доста добре работата първата година и аз настоях пред царя да продължи да го охранява. А и Царят беше останал удовлетворен.
- По този метод вие сте дал начален подтик на кариерата на Бойко Борисов - срещнали сте го с индивида, който му даде старта за огромната политика?
- Силно е да се каже това. Аз съм просто една от четирилистните детелини на Бойко Борисов, нещо като “Детелини”-те на Лили Иванова. (смее се) Бойко Борисов също е бил доста радушен към мен. Когато беше основен секретар, се случи по този начин, че бях заплашван по телефона по отношение на близостта ми с Царя, който тогава към този момент беше министър председател:
“Ще те убием, ще ти счупим главата, в случай че продължиш да помагаш на царя!” И други сходни... Това продължи близо два месеца, аз се разтревожих и взех решение, че няма кой различен да ми помогне, с изключение на основният секретар на Министерство на вътрешните работи Бойко Борисов. Трябва да ви кажа, че незабавно Бойко Борисов подреди на Цветан Цветанов и стремително единствено за 3-4 дни хората, които ме заплашваха, бяха хванати. Единият се оказа смутен душевен човек, а другият – обезверен антимонархист...
При визитата на княгиня Мария Луиза ходихме с нея в Министерство на вътрешните работи при Бойко Борисов да го забележим и изпием по едно кафе с основния секретар. Той я предложения и на един мач на “Левски” дружно с него.
- Вие сте първият човек, прочел персонално досието на Царя... Какво “открихте” в него, шокира ли Ви нещо?
- Аз бях индивидът, който подаде молба в Министерство на вътрешните работи по избрания за това ред през месец март 2000 година и желаех както досието на Царя, по този начин и моето персонално досие. За това искане бях получил компетенции от царя. Неговото досие фотокопирах след позволение от Министерство на вътрешните работи и по-конкретно от началника на отдел “Архиви” полк. Серефим Стойков. Досието на царското семейство е било съхранявано в българската Държавна сигурност, където е било окомплектовано. Взех копията от досието посредством служителя в Министерство на вътрешните работи Иван Комитски, който по-късно стана шеф на отдел “Архиви”.
Предадох фотокопията на царя. Досието имаше гриф “Строго секретно” и започваше с едно предложение за “Групова дейна разработка”. Това е било през м. юни 1957 година Беше написано по този начин: Групова дейна разработка на бившето царско семейство – Царица Йоанна Викторова Емануилова по мъж Борисова Фердинандова, Симеон Борисов Фердинандов и Мария Луиза Борисова Фердинандова по линия “бивши капиталисти, монархо-фашистки управници и деятели на буржоазните партии.” Към досието на царското семейство беше прикрепено и досието на княгиня Евдокия.
Досието на Царя беше към 90-100 страници.
Нищо изключително и значително не написа в него... Както и в моето – нищо изключително. Само това, че произлизам от буржоазно семейство и че съм бил осъден през 1956 година в Университета, че поддържам Унгарската гражданска война... Аз чаках в моето да има интриги, злословия, клюки – не!
- За вас се коменитраше, че сте свързани с еврейски парцели на Яков Джераси – каква е истината?
- Има една къща на някогашния министър-председател на България Теодоров, чиято щерка Мария Теодорова, собственица на тази къща на ул. “Шипка”, при гибелта си искаше да я завещае на царското семейство. Теодорови са били огромни монархисти. Мария Теодорова обаче в последния миг взема решение, че е доста задължена на своя юрист Румен Манолов и взема решение да му завещае 1/3, другата 1/3 завещава на Яков Джераси, а третата – на княз Кубрат. Яков Джераси, който познавам от “Ротари клуб”, ме уведоми, с цел да оповестя на царя. Това е моята връзка в цялата тази история.
- В първото си изявление пред Кеворк Кеворкян от Испания Симеон споделя: “… нямам никакви имуществени искания към родината си”. Тези думи се напомнят постоянно, когато стане дума за парцелите на Царя...
- Интервюто, което Кеворк взе от Царя, беше някъде през 1990 година В тези години никой още даже не е помислял за реставрация. Още нямаше и закон за реституцията – той беше основан в края на 1992 година Под имуществени искания царят е имал поради това, че няма да желае обезщетение за това, че 50 години е бил в заточение, че не е бил допускан в страната, че са отказвали да му дадат паспорт, откакто той е запазил българското си поданство. Тогава за парцели не е могло да става дума. Тогава още думата “реституция” беше непозната.
- Българите са много чувствителни, когато стане дума за парцелите на Царя... Как разяснява това самият Симеон?
- Обяснението ми е, че става въпрос за някакъв вид политическа ненавист. Това, което стана, е безсрамие! Срамно е! Симеон приказва за това с надълбоко оскърбление Има хора, които не го обичат Симеон – по политически или антимонархически аргументи, и прокарват от години трендовете в медиите, че той, видите ли, е пристигнал в България единствено, с цел да си прибере парцелите. Симеон е доста наскърбен от това! Той от дребен е възпитаван да обича България и народа си като български цар! А няма никакво подозрение, че това са царски парцели. Има един лист, направен още от Кимон Георгиев, тогава, когато са иззети тези парцели през 1947 година Имотите са закупени с персонални средства на царското семейство.
- Вие поддържате връзка със Симеон Сакскобургготски. Как е той в последно време?
- Слава Богу, жив и здрав е. Перфектно наподобява! Той е сдържан освен в политиката, само че и във връзка с себе си. Изглежда чудесно физически, което за неговите години е впечатляващо. Продължават делата, свързани с парцелите му в България.
Пак ще повторя - аз съм от хората, които знаят най-добре истината, а тя е, че това са в действителност царски парцели. Веднъж един ме попита: “Абе, какво става с тези прословути царски парцели?!”. Казвам му: “Много добър въпрос ми зададе!” А той: “Защо?” Поясних му: “Защото ги назова “царски”! Те са царски, а не държавни!” Направих този доста прелестен каламбур! Има хора, които не го обичат Симеон – по политически или антимонархически аргументи, и прокарват трендовете в медиите, че той, видите ли, е пристигнал в България единствено, с цел да си прибере парцелите. Симеон е доста наскърбен от това. Той от дребен е възпитаван да обича България и народа си като български цар! Защото той си е български цар – нито е абдикирал, нито някой го е свалил от трона!
Царят е доста отчаян от мораториума на Народното събрание върху парцелите му, тъй като на всички места в Европа частната благосъстоятелност се почита и пази. Симеон е в правата си да води делата за парцелите си. Кой се отхвърля от парцелите от дедите си!? Всеки български жител може да върне парцелите си по Закона за реституцията! Грешката на страната, че не желае да бъде обективна и да признае потвърденото право на Симеон, го накара да пусне една тъжба в съда в Страсбург. И когато той завоюва, а това ще стане, ще се наложи данъкоплатците да заплащат 20-30-50 милиона поради ината и омразата на някои властимащи към царя!
- Предвижда ли Симеон да съди България в Страсбург?
- Той към този момент има една тъжба, показана в Страсбург. Симеон е в правата си да води каузи за парцелите си. Кой се отхвърля от парцелите от дедите си!? Не може да вземат парцелите на дедите ти и ти да останеш апатичен! Всеки български жител може да върне парцелите си по Закона за реституцията! Когато Симеон завоюва в Страсбург, а това ще стане, ще се наложи данъкоплатците да заплащат 20-30-50 милиона поради ината и омразата на някои властимащи към царя!
- Ваши другари настояват, че сте изоставили правото и юридическите съвещания и сте се отдал на литературата и поезията. Вярно ли е това?
- Баща ми беше доста прочут правист, професор по трудово право, създател на трудовото право в България, създател на Кодекса на труда и Колективният трудов контракт. Роден е в Трявна и като юноша е писал разкази, стихове и какво ли още не. Почитател е на Пенчо Славейков и Димчо Дебелянов. Когато прочита техни произведения, скъсва всичко, което е написал, унищожава го. По-късно той ме учеше по какъв начин се пишат стихове и искаше да направи от мен това, което той не е съумял да реализира в поезията. Пиша от дете, обичал съм поезията и литературата, изчел съм стотици страници. Сега съм по-свободен и за последните 5 години написах и издадох 23 книги – стихосбирки, които моите другари харесват. Това ме окуражава и ще продължа, до момента в който стана доста, доста прочут... (смее се)
- Говорят за Вас и като за първите дисиденти в България?!
- През 1956 година, таман бях признат в Университета стартира Унгарската гражданска война. Това бяхме студенти, които стачкуваха против комунизма и връзките със Съветския съюз. В началото, ние тук бяхме единствено 6-има души: Григор Ханджиев – наследник на Царският Маршал Ханджиев, Николай Павлов – някогашен парламентарен арбитър, Иван Константинов – най-възрастният от нас, мой състудент в Юридическия факултет, Теодор Цветков – юноша от Плевен, чиито дири изгубих изцяло, Любен Гройс – прочут тогава режисьор и сценичен експерт и, в случай че не се неистина, драматургът Георги Данаилов, който по-късно стана един от най-известните писатели и сценаристи у нас. Разбира се ефективно присъединяване взех и аз в тази група. Тогава поведохме студентско придвижване в поддръжка на Унгарската гражданска война, провеждахме събрания и срещи, бяхме задържани, за благополучие за малко и бяхме изключени от Университета за антикомунистическа активност и след това всичко се не помни.
Аз особено бях следен дълго време, а през 1968 година бях за няколко дни затворен в милицията, по отношение на чешките събития – опасяваха се да не раздвижим още веднъж духовете на младото потомство. С две думи дисиденството се е родило не в 1987 година, както се твърди, а доста по-рано, само че тогава политическите условия за митинги и антикомунистически прояви бяха доста лимитирани, а властта беше още доста, доста мощна полицейски и политически. И несъмнено, нашата демонстрация тогава беше общо взето много краткотрайна, само че въпреки всичко беше първият опит за намерено атакуване на комунизма и режима след така наречен априлски пленум, на който избраха Тодор Живков за началник на Българска комунистическа партия.
- Вече възстановихте ли се от заболяването, която ви изтеза преди години?
- С доста старания, с доста дисциплинираност и с доста положителни лекари, съумях да се преборя със болестта и в този момент съм доста по-добре. Очаквам дефинитивно да се възстановя. Но този развой е муден. Американските учени споделят, че от моето заболяване страдат 8 души на 1 милион. Оказа се, че не саркоидоза е окончателната диагноза, а трансверзален миелит. Причините за заболяването са безусловно незнайни на международната медицина! Това е едно заболяване на гръбначния мозък, при което той леко се подува като при захапване от пчела, и притиска нервните снопове, които минават в гръбначния дирек и управляват всички двигателни функционалности на организма, като се изключи тези, които се управляват от мозъка.
Това е тежък инфекциозен развой, който работи пагубно на доста неща в организма. Той ми провокира един доста бърз диабет... И до момента съм с бастун, само че той към този момент е по-скоро украсителен, в сравнение с да ми прави някаква работа. Използвам го за поддръжка на места, от време на време имам проблеми по стълби, само че това са към този момент неща напълно търпими.
По този мотив си припомням нещо. Работил съм 12-13 години в Арабския свят. Един път ме поканиха на обяд при едни шейхове в Йордания. Доведоха дядото, баш тамадата на рода. Човек към 90-95-годишен. В положително разположение на духа, говореше съвършено британски, тъй като беше учил в Лондон. На разлъка се чудех по какъв начин да го поздравя и му споделих: “Желая ви най към този момент здраве, нека да изглеждате постоянно по този начин добре, както в този момент!” Той се обърна към мен и ми отвърна: “Здраве без пари е жива болест!”
Умряхме да се смеем, като го споделих след това с другари.
От години го назовават “царския адвокат” заради персоналната и политическа непосредственост със Симеон Сакскобургготски. От дълго време Ошанов е прокурист на царското семейство за България. През 1996 година Симеон го избира за основен координатор на своето завръщане в страната след 50-годишното му заточение от България. Асен Ошанов е член на Надзорния съвет на белгийската компания KBC. Управлявал е някои от компаниите на Симеон, чиято активност обаче е блокирана от мораториума на Народното събрание за царските парцели. Прави за наслаждение и безвъзмездни съвещания по гражданско и облигационно право в няколко адвокатски адвокатски фирми.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ