Николай Александров: Кой пронича зад русофобията и антикомунизма? - Топ новини
КОЙ ПРОНИЧА ЗАД РУСОФОБИЯТА И АНТИКОМУНИЗМА?
.
При първия контакт с русофоби оставаш меко казано изумен и несъзнателно се питаш по какъв начин може да има българи, толкоз враждебно настроени против Русия?!
Но когато разгърнеш „ фамилната книга “ на сходни хора, установяваш, че тяхната русофобия не е по никакъв начин инцидентна и почтена позиция. Зад нея стоят остарели фотоси на дядовци и прадядовци: служители на реда и жандармеристи, военни и кметове, сътрудници от шпицкоманди и водачи на ловни дружинки (ловци на глави), прочули се с жестокостите си през интервала 1923-1944 година На съвестта на тези хора тежат чудовищни закононарушения към народа и човечността – нещо от тези кървави епизоди с кланета, разстрели и показни умъртвявания по селски площади на комунисти, анархисти, ятаци и ремсисти.
В тази връзка си припомням за един огромен русофоб, горянствал в края на 40-те и началото на 50-те години. След години разбрах, че „ горянлъкът “ му се заключавал в лежане из селски килери и несполучливи опити за основаване на незаконна фашистка организация. В последна сметка обаче попаднал в пандиза, където също лежал, но по-дълго време. От пандизите излязъл още по-озлобен и дълги години говорел с неприкрита ненавист за руснаците и левичарството.
Казваше се Иван. В последните години на царска България е бил млад офицер с ясно изразени фашистки убеждения и затова през 1947 година националната власт го отстранила от армията. След началото на измененията се писа репресиран, а през 1992 година стана кмет на селото и два мандата заставам на този пост. И някъде в средата на втория му мандат (1997 г.) го срещнах измежду полетата при едно вървене в селото. Демокрацията интензивно разсипваше България и нямаше диря от оптимистичната еуфория от началото на прехода. Отвсякъде проничаше мъка и обезсърчение. Само кметът Иван крачеше бодро и радостно – стар, прошарен и с дълбоки бръчки по лицето, само че удовлетворен, че е дочакал СВОЕТО време! Чувстваше се победител и говореше по същия метод. Из селото ходеха клюки, че пишел книга за закононарушенията на Русия, която обаче в никакъв случай и на никое място не се появи. Поговорихме с него за това-онова, стана дума и за живота. И тогава, без да го щадя, го попитах от упор:
– Е, бай Иване, харесва ли ти днешна България? За този живот ли си се борил?
Чул въпроса ми, тогавашният фашизиран царски офицер настръхна и в сивите му очи изгря завист:
– Че аз да не съм се борил за тебе бе, момче? Аз се борих да си върна парцелите и властта и на мен да ми е добре! Щото в случай че не бяха руснаците и комунистите, нямаше да ми задаваш такива въпроси! Баща ти щеше да ми аргатува, а ти щеше да ми лъскаш чизмите и да ме гледаш като икона!
Откровението на стареца звучеше толкоз враждебно, че за миг като че ли се пренесох в една от дълго време отминала ера и сякаш измежду мрачните есенни полета дочух отдалечен лай на настървени кучета, подправен с крясъци на тичащи жандарми с шмайзери на гърдите. Няма го Бригадирското придвижване, нито Хаинбоаз, нито Димитровград, нито АЕЦ „ Козлодуй “.
Има единствено есен, тиня и гибел.
Сетне до момента в който крачех към къщата на дядо, мислейки върху диалога със селския кмет, внезапно прозрях, че надълбоко в същността си антагонизмът сред русофили и русофоби не е нормално разминаване на благосклонности, а сериозен политически спор. Да, точно политически спор с една от дълго време отречена класа, която анулира обществените завоевания и унищожи издигнатото от социализма, с цел да върне България в онази мрачна ера отпреди 9 септември 1944 година, в която има единствено есен, тиня и смърт…
Хора, бдете!
Николай Александров, Facebook
. КОЙ ПРОНИЧА ЗАД РУСОФОБИЯТА И АНТИКОМУНИЗМА?. При първия контакт с русофоби оставаш меко казано изумен и…
Posted by on
.
При първия контакт с русофоби оставаш меко казано изумен и несъзнателно се питаш по какъв начин може да има българи, толкоз враждебно настроени против Русия?!
Но когато разгърнеш „ фамилната книга “ на сходни хора, установяваш, че тяхната русофобия не е по никакъв начин инцидентна и почтена позиция. Зад нея стоят остарели фотоси на дядовци и прадядовци: служители на реда и жандармеристи, военни и кметове, сътрудници от шпицкоманди и водачи на ловни дружинки (ловци на глави), прочули се с жестокостите си през интервала 1923-1944 година На съвестта на тези хора тежат чудовищни закононарушения към народа и човечността – нещо от тези кървави епизоди с кланета, разстрели и показни умъртвявания по селски площади на комунисти, анархисти, ятаци и ремсисти.
В тази връзка си припомням за един огромен русофоб, горянствал в края на 40-те и началото на 50-те години. След години разбрах, че „ горянлъкът “ му се заключавал в лежане из селски килери и несполучливи опити за основаване на незаконна фашистка организация. В последна сметка обаче попаднал в пандиза, където също лежал, но по-дълго време. От пандизите излязъл още по-озлобен и дълги години говорел с неприкрита ненавист за руснаците и левичарството.
Казваше се Иван. В последните години на царска България е бил млад офицер с ясно изразени фашистки убеждения и затова през 1947 година националната власт го отстранила от армията. След началото на измененията се писа репресиран, а през 1992 година стана кмет на селото и два мандата заставам на този пост. И някъде в средата на втория му мандат (1997 г.) го срещнах измежду полетата при едно вървене в селото. Демокрацията интензивно разсипваше България и нямаше диря от оптимистичната еуфория от началото на прехода. Отвсякъде проничаше мъка и обезсърчение. Само кметът Иван крачеше бодро и радостно – стар, прошарен и с дълбоки бръчки по лицето, само че удовлетворен, че е дочакал СВОЕТО време! Чувстваше се победител и говореше по същия метод. Из селото ходеха клюки, че пишел книга за закононарушенията на Русия, която обаче в никакъв случай и на никое място не се появи. Поговорихме с него за това-онова, стана дума и за живота. И тогава, без да го щадя, го попитах от упор:
– Е, бай Иване, харесва ли ти днешна България? За този живот ли си се борил?
Чул въпроса ми, тогавашният фашизиран царски офицер настръхна и в сивите му очи изгря завист:
– Че аз да не съм се борил за тебе бе, момче? Аз се борих да си върна парцелите и властта и на мен да ми е добре! Щото в случай че не бяха руснаците и комунистите, нямаше да ми задаваш такива въпроси! Баща ти щеше да ми аргатува, а ти щеше да ми лъскаш чизмите и да ме гледаш като икона!
Откровението на стареца звучеше толкоз враждебно, че за миг като че ли се пренесох в една от дълго време отминала ера и сякаш измежду мрачните есенни полета дочух отдалечен лай на настървени кучета, подправен с крясъци на тичащи жандарми с шмайзери на гърдите. Няма го Бригадирското придвижване, нито Хаинбоаз, нито Димитровград, нито АЕЦ „ Козлодуй “.
Има единствено есен, тиня и гибел.
Сетне до момента в който крачех към къщата на дядо, мислейки върху диалога със селския кмет, внезапно прозрях, че надълбоко в същността си антагонизмът сред русофили и русофоби не е нормално разминаване на благосклонности, а сериозен политически спор. Да, точно политически спор с една от дълго време отречена класа, която анулира обществените завоевания и унищожи издигнатото от социализма, с цел да върне България в онази мрачна ера отпреди 9 септември 1944 година, в която има единствено есен, тиня и смърт…
Хора, бдете!
Николай Александров, Facebook
. КОЙ ПРОНИЧА ЗАД РУСОФОБИЯТА И АНТИКОМУНИЗМА?. При първия контакт с русофоби оставаш меко казано изумен и…
Posted by on
Източник: topnovini.eu
КОМЕНТАРИ