Дошло е време и за реформа на училищните изпити
" Кой от хъшовете в повестта „ Немили-недраги “ е стихотворец, „ написал и напечатал скрито към този момент цяла патриотическа поема? ". А) Бръчков; Б) Македонски; В) Странджата; Г) Владиков. Повечето седмокласници се чудят с какво отговорът на този въпрос ще покаже равнището на подготовката им. И с право. Никак не звучи добре в актуалния свят, в който тръбим за потребността от умения, а не просто от наизустени познания, те да не престават да бъдат оценени съгласно критерии от предишния век. Учебните програми вече бяха обновени - олекотени от претрупания материал, по-практически насочени и така нататък Тогава какво чакаме още във връзка с другата значима част от образователния развой - тяхното оценяване?
..............................
Все повече стават гласовете, оспорващи метода на осъществяване на националното външно оценяване в 4-ти и в 7-и клас, както и на матурите в 12-и клас. За изпитите в 4-ти клас дежурните рецензии са, че са прекомерно лесни и задават ниски упования за идващите стадии, че основават непотребен стрес за учениците, тъй като от тях нищо не зависи, в случай че детето няма желание да кандидатства в математическа гимназия в пети клас и така нататък От профсъюз " Образование " към КТ " Подкрепа " даже желаеха унищожаване на тези изпити, тъй като съгласно тях те са неефективни и манипулативни. Експерти обаче са на мнение, че е добре да има премерване на успеваемостта на учениците в края на всеки учебен стадий, в тази ситуация - в края на началната степен. Но не какво да е премерване, а такова, проследяващо добитите умения.
Една от главните рецензии въобще на всички изпити в междинното обучение е, че те целят възпроизвеждане на познания, а не тестване на по този начин нужните за актуалния живот умения и компетентности. Според учители е извънредно време да се промени радикално методът, по който се организират тестванията, тъй като сегашният модел е морално стар и демотивиращ. Специално за 7-и клас въпросът на въпросите е и за какво се мерят знанията на учениците единствено по български език и математика, а всички останали предмети се неглижират. А единственият отговор е: " Защото другояче учениците ще бъдат прекомерно натоварени ".
В зората на националното външно оценяване през 2007 година изпити имаше по съвсем всички образователни предмети. Днес обаче доста родители биха въстанали мигновено, в случай че ги сюрпризират с новината, че децата им би трябвало да се готвят за още три изпита отвън български и математика. За тях това би било равнозначно на още три типа частни уроци, от финансирането на които ще зависи бъдещето на децата им. Неписаното предписание, че НВО в 7-и клас се изкарва с хубава оценка единствено след частни уроци е показателно за порочния метод, по който се приготвят и сформират тестванията. Логично е изпитите да тестват наученото през годината в границите на образователния материал и всеки да може да се оправи с тях единствено от подготовката си в клас. Техните цели в действителност са дефинирани в учебния закон тъкмо по този метод - да открият степента на реализиране на резултатите от образованието по образователния предмет, избрани в образователната стратегия. В реалност обаче, свидетелстват шефове, дилемите в НВО в седми клас са по-трудни от образователния материал просто с цел да могат да се отсеят най-хубавите за банкет в гимназиите.
Тук стигаме и до сбърканата философия на НВО в 7-и клас - с един изпит да се мерят две разнообразни неща - едното е равнището на випуска, а другото - самостоятелните достижения на учениците, с което те да се класират в идващия учебен стадий. Според специалисти припокриването на националното външно оценяване, което би следвало да прави оценка само просветителната система, с изпитите за банкет в гимназия, които тестват персоналните познания на учениците за най-подготвените и способните да продължат образованието си в най-хубавите учебни заведения, е извънредно погрешно и трансформира философията на двата изпита, които имат радикално разнообразни цели.
Изпитите в 10-и клас, на които за първи път ще се подложат следващата година бъдещите десетокласници (според новия учебен закон) и които свариха неподготвени много родители, също събират все по-голямо неодобрение. Идеята е те да дадат удостоверение след 10-и клас, което ще е належащо, в случай че децата желаят да аплайват в друго учебно заведение, защото към този момент ще има спомагателен план-прием. Учители обаче към този момент направиха фейсбук предложение препитването да не е единствено по български и математика, а по естествени и по филантропични науки. Доста резонно, имайки поради все по-болезнената потребност от фрагменти тъкмо в тези посоки.
Различни представители на МОН, в това число самият образован министър, непрестанно повтарят по какъв начин бъдещето е в математиката и естествените науки. Финансирането за заниманията по ползи в учебно заведение бе заложено с изискване - 60% от кръжоците да са в СТЕМ области за увеличение на учениците, които се занимават с тях. Тогава за какво на никой стадий не е планувано наложително за всички тестване на наученото по биология, физика или химия? Резултатите от изпитите в 10-и клас няма да повлияят по никакъв метод на дипломата за приблизително обучение. Точно по тази причина преподаватели са на мнение, че веднага като ще се дава документ за приключен стадий, е редно изпитът да е сложен и да включва главните просветителни предмети.
За матурите в 12-и клас важат множеството от рецензиите към останалите учебни изпити с изключително острата потребност от тяхната трансформация в посока, която да предизвика учениците да мислят. Отдавна към този момент се приказва за формиращо оценяване, т.е. учениците да се правят оценка освен въз основата на усвоения размер от познания, само че и на построените от тях умения и компетентности. Съвременното образование по света към този момент натъртва на взаимоотношението, общуването, партньорството сред учители и възпитаници, което допуска смяна от оценяване на крайни резултати към оценяване на цялостното развиване и достижения на децата и техните връзки. В година на два типа избори обществото няма потребност от нови спорове и напрежение, само че моментът за спокойна и експертна полемика по тази тематика е повече от назрял.
------------------
Форматът на изпитите в 4-ти клас е привършен
Диян Стаматов, ръководител на Съюза на работодателите в системата на националната култура
Според мен форматът на изпитите в 4-ти клас е привършен по две аргументи. Едната е, че към този момент приказваме за основаване на умения и компетентности. За да бъдат измервани те, би трябвало целеустремено да се смени форматът на самите изпити, въпросите в които сега са за възпроизвеждане на познания. Другата причина е, че тези изпити се организират към този момент съвсем 10 година по този метод, без да се актуализират. Следващата образователна година е първата, в която 4-класниците ще учат напълно по нови учебници, и то до 15 юни. Смяната на датите би могла да докара и до промяна на метода, по който те се организират. Наблюденията на доста учители са, че тези изпити не би трябвало да бъдат разпръснати в 4 дни. Те умерено могат да са в един компилиращ изпит, в границите на един ден от последната образователна седмица.
Абсолютно е належащо възпроизвеждането на материала да спре и при изпитите в 7-и клас, тъй като единствено заради тази причина частните уроци стремително усилват своето количество, и то защото се цели да се научи даденото литературно произведение тъкмо по този метод, по който някой е решил, без да се залага на творчество. Дори изпитът по български език да остане водещ, тъй като с него се мери грамотността и той е доста значителен, изпитите след 7-и клас не би трябвало да са ориентирани единствено върху един-единствен предмет, който остава математика. Изучават се доста други предмети, а учениците ги неглижират, тъй като за тях няма да изпит. И тези изпити биха могли да бъдат по смесен метод, да не възпроизвеждат познания, а да отразяват уменията на учениците по необятен набор от дисциплини, умения за обикновена връзка, за връзки сред предметите, цифрови умения и така нататък Времето за смяна е тъкмо идната образователна година, когато се затваря целият кръг на промени - на нови учебници и нови образователни стратегии.
Категорично би трябвало да се обмислят съществено и изпитите в 10-и клас, които без подозрение бяха много непредвидени за огромна група хора. Те могат да бъдат в нов формат и да не са това тежко задължение, което кара всеки да се усеща неопитен в боязън и терзание. Ако той е на практика ориентиран, то половината стрес ще бъде анулиран.
Практичността би трябвало да бъде засилена и в изпитите в 12-и клас. Една от неприятните практики на първия модул е, че даже единствено с налучкване от време на време учениците могат да изкарат тройка. Това не е добре. Може да се измисли вид първият модул да не е единствено с А, Б и В, а да има и няколко отворени отговора, в които учениците да вложат мисъл. Другите два модула наложително би трябвало да имат практическа устременост, а вторият държавен зрелостен изпит изрично да мери комбинирана част от уменията на учениците, а освен по един предмет. Иначе с възпроизвеждането се обезсмисля безусловно всичко в креативния развой на образованието.
-----------------------------
Училищата би трябвало да имат право на лични приемни изпити
Асен Александров, ръководител на Съюза на шефовете в междинното обучение
Тъй като изпитите след 7-и клас са единствено по български и математика, в 5-и, 6-и и 7-и клас децата се отдават на уроци тъкмо по тях и неглижират останалите предмети като химия, физика, биология, които обаче са извънредно значими. Затова съгласно мен, в случай че НВО продължава да е вход за идната степен, то би трябвало да е сходно на SAT, където в един изпитен вид да бъдат включени въпроси и по български, и по математика. Но не съответни въпроси. Способностите по езика могат да се проверяват и когато ученикът разказва мнението си по дадена тематика.
Трябва да има изпит, който да обгръща всички естествени науки по сходство на PISA, където да не е значимо точното възпроизвеждане на знанията, тъй като това е безсмислено, а да се мерят уменията на учениците да мислят, да се оправят с непредвидени обстановки, да могат въз основата на настоящия опит да конструират държанието си в бъдеще. Постоянно споделяме, че бъдещето е в естествените науки, само че изобщо не измерваме резултатите по тях. Може да се случи от 1-ви до 12-и клас детето да учи всевъзможни естествени науки и нито веднъж знанията и уменията му по тях да не бъдат тествани.
Мнението ми е и че на учебните заведения, в които търсенето е по-голямо от предлагането, би трябвало да бъде позволено провеждането на лични приемни изпити. За 60-70% от учебните заведения НВО-то може да се употребява - безсмислено е да правиш обособен изпит, в случай че нямаш претенденти. Но за останалите е рационално да сортират учениците си посредством профилирани изпити. При нас при образуването на бала за банкет се утроява оценката по изкуства, само че в тази ситуация се употребява един народен изпит за цялата страна и всичко е доста стандартизирано.
Резултатите в нашето учебно заведение демонстрират, че изпитите в 4-ти клас са доста лесни и съвсем всички изкарват шестици. Не знам за какво се смята, че всички би трябвало да имат шестици. Нормалното систематизиране е да има и тройки, и двойки, и четворки и така нататък Критериите в пети клас обаче са по-високи и родителите се оказват доста сюрпризирани, отсам идва и огромният стрес. В 7-и клас пък изпитите са по-трудни и резултатите от тях се оказват по-ниски от тези в учебно заведение. Може прагът за тях да е естествен, прекомерно евентуално е ние в учебно заведение да сме снижили условията си и да им пишем по-високи оценки. Ако на НВО-то в 7-и клас имаше толкоз шестици, колкото на НВО в 4-ти клас, нямаше по какъв начин да класираме учениците в другите учебни заведения.
Трябва да се промени и форматът на изпитите в 7-и и в 12-и клас. Форматът демонстрира какво чакаме от учениците да научат. Казваме, че желаеме да развиваме компетентности, умения и сериозно мислене, а на никое място не измерваме това. Вместо това измерваме тяхната памет. Изпитите са настройката, те демонстрират по какъв начин би трябвало да се преподава. Ако са ориентирани към премерване на компетентности, самите учители ще бъдат принудени, в положителния смисъл на думата, да трансформират метода си на преподаване в посока на това да възпитават компетентности. Това е сложен и муден развой, тъй като публичните настройки в тази област са доста консервативни. Всичко, което е ново, наподобява на родителите плашещо. Но то е ново за нас, в международен мащаб не е. Нормално е да се настроим към изпитните формати на страните, в които образованието е най-добре развито като Финландия, Естония и други
ЦЕЛ
Целите на изпитите в 7-и клас, записани в новия учебен закон и съответните поднормативни актове, са диагностика на самостоятелните достижения на ученика и установяване на областите, в които има потребност от поддръжка, мониторинг на просветителния развой за използване на политики за възстановяване качеството на обучение и определяне на степента на реализиране на обособени предстоящи резултати от образованието по образователен предмет, избрани в образователната стратегия и държавния учебен стандарт. Според просветителния специалист Янита Димитрова МОН прави опити за взимане на ограничения за възстановяване на учебното обучение на база резултатите от НВО, само че те не са систематични и по тази причина са фрагментарни и прекомерно надалеч от действителността. Според нея липсва теоретичен разбор на резултатите от тези изпити през годините, както и непрекъснат мониторинг на целия развой, вследствие на което философията на самите изпити е размита.
..............................
Все повече стават гласовете, оспорващи метода на осъществяване на националното външно оценяване в 4-ти и в 7-и клас, както и на матурите в 12-и клас. За изпитите в 4-ти клас дежурните рецензии са, че са прекомерно лесни и задават ниски упования за идващите стадии, че основават непотребен стрес за учениците, тъй като от тях нищо не зависи, в случай че детето няма желание да кандидатства в математическа гимназия в пети клас и така нататък От профсъюз " Образование " към КТ " Подкрепа " даже желаеха унищожаване на тези изпити, тъй като съгласно тях те са неефективни и манипулативни. Експерти обаче са на мнение, че е добре да има премерване на успеваемостта на учениците в края на всеки учебен стадий, в тази ситуация - в края на началната степен. Но не какво да е премерване, а такова, проследяващо добитите умения.
Една от главните рецензии въобще на всички изпити в междинното обучение е, че те целят възпроизвеждане на познания, а не тестване на по този начин нужните за актуалния живот умения и компетентности. Според учители е извънредно време да се промени радикално методът, по който се организират тестванията, тъй като сегашният модел е морално стар и демотивиращ. Специално за 7-и клас въпросът на въпросите е и за какво се мерят знанията на учениците единствено по български език и математика, а всички останали предмети се неглижират. А единственият отговор е: " Защото другояче учениците ще бъдат прекомерно натоварени ".
В зората на националното външно оценяване през 2007 година изпити имаше по съвсем всички образователни предмети. Днес обаче доста родители биха въстанали мигновено, в случай че ги сюрпризират с новината, че децата им би трябвало да се готвят за още три изпита отвън български и математика. За тях това би било равнозначно на още три типа частни уроци, от финансирането на които ще зависи бъдещето на децата им. Неписаното предписание, че НВО в 7-и клас се изкарва с хубава оценка единствено след частни уроци е показателно за порочния метод, по който се приготвят и сформират тестванията. Логично е изпитите да тестват наученото през годината в границите на образователния материал и всеки да може да се оправи с тях единствено от подготовката си в клас. Техните цели в действителност са дефинирани в учебния закон тъкмо по този метод - да открият степента на реализиране на резултатите от образованието по образователния предмет, избрани в образователната стратегия. В реалност обаче, свидетелстват шефове, дилемите в НВО в седми клас са по-трудни от образователния материал просто с цел да могат да се отсеят най-хубавите за банкет в гимназиите.
Тук стигаме и до сбърканата философия на НВО в 7-и клас - с един изпит да се мерят две разнообразни неща - едното е равнището на випуска, а другото - самостоятелните достижения на учениците, с което те да се класират в идващия учебен стадий. Според специалисти припокриването на националното външно оценяване, което би следвало да прави оценка само просветителната система, с изпитите за банкет в гимназия, които тестват персоналните познания на учениците за най-подготвените и способните да продължат образованието си в най-хубавите учебни заведения, е извънредно погрешно и трансформира философията на двата изпита, които имат радикално разнообразни цели.
Изпитите в 10-и клас, на които за първи път ще се подложат следващата година бъдещите десетокласници (според новия учебен закон) и които свариха неподготвени много родители, също събират все по-голямо неодобрение. Идеята е те да дадат удостоверение след 10-и клас, което ще е належащо, в случай че децата желаят да аплайват в друго учебно заведение, защото към този момент ще има спомагателен план-прием. Учители обаче към този момент направиха фейсбук предложение препитването да не е единствено по български и математика, а по естествени и по филантропични науки. Доста резонно, имайки поради все по-болезнената потребност от фрагменти тъкмо в тези посоки.
Различни представители на МОН, в това число самият образован министър, непрестанно повтарят по какъв начин бъдещето е в математиката и естествените науки. Финансирането за заниманията по ползи в учебно заведение бе заложено с изискване - 60% от кръжоците да са в СТЕМ области за увеличение на учениците, които се занимават с тях. Тогава за какво на никой стадий не е планувано наложително за всички тестване на наученото по биология, физика или химия? Резултатите от изпитите в 10-и клас няма да повлияят по никакъв метод на дипломата за приблизително обучение. Точно по тази причина преподаватели са на мнение, че веднага като ще се дава документ за приключен стадий, е редно изпитът да е сложен и да включва главните просветителни предмети.
За матурите в 12-и клас важат множеството от рецензиите към останалите учебни изпити с изключително острата потребност от тяхната трансформация в посока, която да предизвика учениците да мислят. Отдавна към този момент се приказва за формиращо оценяване, т.е. учениците да се правят оценка освен въз основата на усвоения размер от познания, само че и на построените от тях умения и компетентности. Съвременното образование по света към този момент натъртва на взаимоотношението, общуването, партньорството сред учители и възпитаници, което допуска смяна от оценяване на крайни резултати към оценяване на цялостното развиване и достижения на децата и техните връзки. В година на два типа избори обществото няма потребност от нови спорове и напрежение, само че моментът за спокойна и експертна полемика по тази тематика е повече от назрял.
------------------
Форматът на изпитите в 4-ти клас е привършен
Диян Стаматов, ръководител на Съюза на работодателите в системата на националната култура
Според мен форматът на изпитите в 4-ти клас е привършен по две аргументи. Едната е, че към този момент приказваме за основаване на умения и компетентности. За да бъдат измервани те, би трябвало целеустремено да се смени форматът на самите изпити, въпросите в които сега са за възпроизвеждане на познания. Другата причина е, че тези изпити се организират към този момент съвсем 10 година по този метод, без да се актуализират. Следващата образователна година е първата, в която 4-класниците ще учат напълно по нови учебници, и то до 15 юни. Смяната на датите би могла да докара и до промяна на метода, по който те се организират. Наблюденията на доста учители са, че тези изпити не би трябвало да бъдат разпръснати в 4 дни. Те умерено могат да са в един компилиращ изпит, в границите на един ден от последната образователна седмица.
Абсолютно е належащо възпроизвеждането на материала да спре и при изпитите в 7-и клас, тъй като единствено заради тази причина частните уроци стремително усилват своето количество, и то защото се цели да се научи даденото литературно произведение тъкмо по този метод, по който някой е решил, без да се залага на творчество. Дори изпитът по български език да остане водещ, тъй като с него се мери грамотността и той е доста значителен, изпитите след 7-и клас не би трябвало да са ориентирани единствено върху един-единствен предмет, който остава математика. Изучават се доста други предмети, а учениците ги неглижират, тъй като за тях няма да изпит. И тези изпити биха могли да бъдат по смесен метод, да не възпроизвеждат познания, а да отразяват уменията на учениците по необятен набор от дисциплини, умения за обикновена връзка, за връзки сред предметите, цифрови умения и така нататък Времето за смяна е тъкмо идната образователна година, когато се затваря целият кръг на промени - на нови учебници и нови образователни стратегии.
Категорично би трябвало да се обмислят съществено и изпитите в 10-и клас, които без подозрение бяха много непредвидени за огромна група хора. Те могат да бъдат в нов формат и да не са това тежко задължение, което кара всеки да се усеща неопитен в боязън и терзание. Ако той е на практика ориентиран, то половината стрес ще бъде анулиран.
Практичността би трябвало да бъде засилена и в изпитите в 12-и клас. Една от неприятните практики на първия модул е, че даже единствено с налучкване от време на време учениците могат да изкарат тройка. Това не е добре. Може да се измисли вид първият модул да не е единствено с А, Б и В, а да има и няколко отворени отговора, в които учениците да вложат мисъл. Другите два модула наложително би трябвало да имат практическа устременост, а вторият държавен зрелостен изпит изрично да мери комбинирана част от уменията на учениците, а освен по един предмет. Иначе с възпроизвеждането се обезсмисля безусловно всичко в креативния развой на образованието.
-----------------------------
Училищата би трябвало да имат право на лични приемни изпити
Асен Александров, ръководител на Съюза на шефовете в междинното обучение
Тъй като изпитите след 7-и клас са единствено по български и математика, в 5-и, 6-и и 7-и клас децата се отдават на уроци тъкмо по тях и неглижират останалите предмети като химия, физика, биология, които обаче са извънредно значими. Затова съгласно мен, в случай че НВО продължава да е вход за идната степен, то би трябвало да е сходно на SAT, където в един изпитен вид да бъдат включени въпроси и по български, и по математика. Но не съответни въпроси. Способностите по езика могат да се проверяват и когато ученикът разказва мнението си по дадена тематика.
Трябва да има изпит, който да обгръща всички естествени науки по сходство на PISA, където да не е значимо точното възпроизвеждане на знанията, тъй като това е безсмислено, а да се мерят уменията на учениците да мислят, да се оправят с непредвидени обстановки, да могат въз основата на настоящия опит да конструират държанието си в бъдеще. Постоянно споделяме, че бъдещето е в естествените науки, само че изобщо не измерваме резултатите по тях. Може да се случи от 1-ви до 12-и клас детето да учи всевъзможни естествени науки и нито веднъж знанията и уменията му по тях да не бъдат тествани.
Мнението ми е и че на учебните заведения, в които търсенето е по-голямо от предлагането, би трябвало да бъде позволено провеждането на лични приемни изпити. За 60-70% от учебните заведения НВО-то може да се употребява - безсмислено е да правиш обособен изпит, в случай че нямаш претенденти. Но за останалите е рационално да сортират учениците си посредством профилирани изпити. При нас при образуването на бала за банкет се утроява оценката по изкуства, само че в тази ситуация се употребява един народен изпит за цялата страна и всичко е доста стандартизирано.
Резултатите в нашето учебно заведение демонстрират, че изпитите в 4-ти клас са доста лесни и съвсем всички изкарват шестици. Не знам за какво се смята, че всички би трябвало да имат шестици. Нормалното систематизиране е да има и тройки, и двойки, и четворки и така нататък Критериите в пети клас обаче са по-високи и родителите се оказват доста сюрпризирани, отсам идва и огромният стрес. В 7-и клас пък изпитите са по-трудни и резултатите от тях се оказват по-ниски от тези в учебно заведение. Може прагът за тях да е естествен, прекомерно евентуално е ние в учебно заведение да сме снижили условията си и да им пишем по-високи оценки. Ако на НВО-то в 7-и клас имаше толкоз шестици, колкото на НВО в 4-ти клас, нямаше по какъв начин да класираме учениците в другите учебни заведения.
Трябва да се промени и форматът на изпитите в 7-и и в 12-и клас. Форматът демонстрира какво чакаме от учениците да научат. Казваме, че желаеме да развиваме компетентности, умения и сериозно мислене, а на никое място не измерваме това. Вместо това измерваме тяхната памет. Изпитите са настройката, те демонстрират по какъв начин би трябвало да се преподава. Ако са ориентирани към премерване на компетентности, самите учители ще бъдат принудени, в положителния смисъл на думата, да трансформират метода си на преподаване в посока на това да възпитават компетентности. Това е сложен и муден развой, тъй като публичните настройки в тази област са доста консервативни. Всичко, което е ново, наподобява на родителите плашещо. Но то е ново за нас, в международен мащаб не е. Нормално е да се настроим към изпитните формати на страните, в които образованието е най-добре развито като Финландия, Естония и други
ЦЕЛ
Целите на изпитите в 7-и клас, записани в новия учебен закон и съответните поднормативни актове, са диагностика на самостоятелните достижения на ученика и установяване на областите, в които има потребност от поддръжка, мониторинг на просветителния развой за използване на политики за възстановяване качеството на обучение и определяне на степента на реализиране на обособени предстоящи резултати от образованието по образователен предмет, избрани в образователната стратегия и държавния учебен стандарт. Според просветителния специалист Янита Димитрова МОН прави опити за взимане на ограничения за възстановяване на учебното обучение на база резултатите от НВО, само че те не са систематични и по тази причина са фрагментарни и прекомерно надалеч от действителността. Според нея липсва теоретичен разбор на резултатите от тези изпити през годините, както и непрекъснат мониторинг на целия развой, вследствие на което философията на самите изпити е размита.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ