Как Красимир Гергов пие и не плаща. Ама за много пари
Кой не знае Красимир Гергов, кой не е чувал за него. Монополист в рекламния бизнес, притежател на рекламни организации, има присъединяване в над 30 компании с друга активност, с доста някогашни и сегашни съдружия, не може да им се хване края в какво взе участие последно. Бивш началник и сегашен зам.-шеф на асоциация по рекламата и пиара, началник на голф-асоциация, някогашен притежател на голф комплекси край морето, за които разкопаха девствена природа в предпазен регион, миноритарен акционер и съветник в бТВ. Бивш чиновник на Управление безопасност и охрана (Пето управление н отпреди 1989 година (Управление за сигурност и защита, V ръководство на ДС). Явява се от време на време и като политически брокер – преговарял е от името на Бойко Борисов с политици. И т. н.
Красимир Гергов е и издател. Бивш, сегашен, не може да му се хване края. Няколко пъти е взел участие в разнообразни издания. Който схваща от тази материя се сеща какво е да имаш рекламни организации и медии по едно и също време. Как може да обясниш на непознатия рекламодател, че твоите списания са най-фърст и топ.
Оказва се, че Красимир Гергов е и елементарен Пеевски.
Няколко негови лъскави списания са печатани с отсрочени заплащания, натрупали са дълг към печатницата „ Ропринт” за 710 000 лева и след това компанията е закрита, а печатницата излъгана, че ще й заплати. С лихвите и неустойките по контракт сумата сигурно стига над 1 млн. лв.. Оказва се, че преди този момент същият издател е завлякъл и печатница „ Дедракс” с 1,25 млн. лв.. С лихвите и неустойките – несъмнено към 2 млн. лв..
Читателят ще каже – абе, те завлякоха от банки милиони и милиарди, вие тука за едни 700 хиляди лв., милион или два. Да, но за една печатница това са доста пари, тя е стигнала на ръба на банкрута и се е спасявала със заеми и кредитиране от снабдители.
Да не намерения някой, че става дума за някакво неразбирателство, частно-правен спор, безизходен проблем. Не. Случаят чисто и просто е завличане, безочливо, демонстративно. И с рецидив.
Става дума за списания, издавани по лиценз на Би Би Си, „ Икономист”, „ Шпрингер” и други международни издателства. Сумата е насъбрана за щемпел в печатница „ Ропринт” през 2015 година на списанията „ BBC TopGear”, “BBC Знание”, „ BBC GoodFood”, „ HELLO!”, „ Glamour”, „ Moda”, спряното към този момент „ Life” и за част от броевете на „ Auto Bild България”. Дългът е над 710 000 лв.. Някой може да каже – е той Гергов не ги е завлякъл тия пари персонално. Има си шеф тази компания, и други съдружници, и т. н.
Да, но главният притежател на печатницата Емил Петков споделя, че е разговарял персонално с Красимир Гергов и е получил обещания, че ще се издължат. После …нищо. Гергов спрял да подвига телефона.
Фирмата издател се споделя „ S Media Team” („ Европейски Съюз Медия тийм” – виж тук). Според Търговския указател 90% от капитала се държат от Красимир Гергов и съдружника му Евгени Райчев през тяхната компания „ Мобил рент”, а останалите 10% – от изпълнителния шеф Любомир Станиславов, който е подписал контракта с печатницата „ Ропринт”.
Като огромен клиент, който печата доста списания, печатница „ Ропринт” му е дала отстъпки, да изплаща фактурите си до 90 дни след осъществяване на поръчката. Издателят стартира непрестанно да бави заплащанията, да изплаща по-малки суми. Водени са договаряния неведнъж, издателят дава серия обещания. И най-после през декември 2015 година закрива компанията, трансферира списанията в нова компания „ S Media” („ Ес Медиа”). От името изпада единствено една дума и новата компания стартира да издава списанията. И си намира нова печатница. Една врътка и се отървават от 710 хиляди лв. дълг. С неустойки и лихви към днешна дата – над 1 млн. лева
Новото сдружение има същото седалище и адрес на ръководство като предшественика си: София, р-н „ Триадица”, НДК – съществена постройка, ет. 6.
Разликата сред остарелия и новия издател е в това, че сп. „ Life” е спряно, а на негово място стартира да излиза български вид на „ Икономист”. Всичките останали списания излизат както преди.
Кой е притежател и началник в новата компания „ S Media” („ Ес Медиа”)? С 25% е акционер шефът и съучастник в предходната компания Любомир Станиславов, който е подписал и последния контракт с печатницата „ Ропринт” от януари 2015 година Останалите три четвърти от капитала са на едноличната компания „ Фрий медиа груп” ЕООД, която пък е благосъстоятелност на непозната компания. Според обява в „ Капитал” крайни притежатели на издателството са Оля Маркез (в предишното пресаташе на Милен Велчев като финансов министър, притежател на рекламна и PR агенция) и Шай Щрикс (бивш състезателен шеф на “Еврохолд Балканска лига”).
Тази процедура клиенти да завличат посредством разнообразни юридически и финансови трикове печатници е огромен проблем в целия отрасъл. Не е изпържена единствено „ Ропринт”, нито Гергов е единственият издател с такива похвати. Затова с заявления за този случай излизат Съюзът на печатарската промишленост и Съюзът на българските публицисти. Не трогват никого. Ощетеният изпраща писма на издателската група на „ Би Би Си списания”, „ Икономист”, „ Шпрингер”, „ Hello” и други Те са дали лиценз за тези списания, най-малко да знаят по какъв начин ги издават в България техните сътрудници. Никой не се трогва.
За куриоз, като шеф на „ S Media” се появява Борис Илиев-Касиков (познат и като репортера „ Тежко ми е, Касиков” от „ Господари на ефира”). Човекът, който разобличава измами…
Хората от „ Ропринт” считат, че държанието на старите-нови издатели подсказва, че проектът „ да се изпържи” печатницата е умислен по-рано. Затова и отговорностите към „ Ропринт” стартират да се натрупат целеустремено от средата на 2015 година През тези месеци те изясняват на печатницата, че в издателството следва да влязат нови вложители, и старите отговорности ще бъдат изчистени. Опитите от страна на „ Ропринт” да контракти и по-късно схеми за погасяване удрят на камък. Намеренията стават дефинитивно ясни от прехвърлянето на всички издания в пловдивска печатница незабавно, откакто е излязла регистрацията на новата компания.
Има още един абсурд: като се изключи че компанията „ S Media Team” е завлякла печатницата, тя е „ дръпнала” още 120 000 лв. Данък добавена стойност (данъчен кредит), който печатницата е изплатила след издаването на фактурите през 2015 година
Нормално е в бизнеса една компания да задлъжнее и да банкрутира. Но защо става дума тук? Фирма натрупва задължения и е ликвидирана умишлено. Трупат се задължения и се сменя печатницата…
А издателите се надуват с лъскави списания и показват авторитет.
На елементарен език това се назовава завличане. Кражба. Има и други синоними.
Та като стана дума за Красимир Гергов. Неотдавна продаваха на търг за трети път негов 8-етажен хотел на ул. „ Солунска”. Писано е в куп издания, най-подробно в „ Капитал”, обяснявано е коя компания на Гергов е притежател, дебитор и т. н. Хотелът или елементи от него са ипотекирани няколко пъти, да се чуди човек по какъв начин става тоя номер. Най-големият дълг е към „ Уникредит Булбанк”. Съдии реализатори се надцакват кой да вземе пръв. Първо го продаваха за 20 млн., най-после слязоха на 11 млн. И с тия пари не могат да покрият задълженията. Нещо звучи познато?
Понеже Красимир Гергов не подвига телефона и на пишещия тези редове, в случай че има да каже свое мнение, ще го публикуваме настрана (бел. авт. - откакто към този момент този текст беше пуснат, и неколкократно позвъняване на Гергов на двата му телефона, самият той се обади, попита защо става дума, обясних му, че негова компания по този начин и по този начин, че желая да чуя мнението му, от печатницата към този момент са ми дали информация, той сподели малко “да, чао” и затвори. Ако въпреки всичко изпрати писмен отговор, ще го публикуваме).
Но някак се натрапва едно усещане, че българския бизнес се развива по модела на един доста солиден предприемач, който купува, продава, банкрутира компании, банки, завлича, превърта, не заплаща наеми, води каузи в съда, до момента в който източи каквото може. Такива са честните частници на прехода.
Материалът е на Иван Бакалов и е оповестен в e-vestnik.bg.
Красимир Гергов е и издател. Бивш, сегашен, не може да му се хване края. Няколко пъти е взел участие в разнообразни издания. Който схваща от тази материя се сеща какво е да имаш рекламни организации и медии по едно и също време. Как може да обясниш на непознатия рекламодател, че твоите списания са най-фърст и топ.
Оказва се, че Красимир Гергов е и елементарен Пеевски.
Няколко негови лъскави списания са печатани с отсрочени заплащания, натрупали са дълг към печатницата „ Ропринт” за 710 000 лева и след това компанията е закрита, а печатницата излъгана, че ще й заплати. С лихвите и неустойките по контракт сумата сигурно стига над 1 млн. лв.. Оказва се, че преди този момент същият издател е завлякъл и печатница „ Дедракс” с 1,25 млн. лв.. С лихвите и неустойките – несъмнено към 2 млн. лв..
Читателят ще каже – абе, те завлякоха от банки милиони и милиарди, вие тука за едни 700 хиляди лв., милион или два. Да, но за една печатница това са доста пари, тя е стигнала на ръба на банкрута и се е спасявала със заеми и кредитиране от снабдители.
Да не намерения някой, че става дума за някакво неразбирателство, частно-правен спор, безизходен проблем. Не. Случаят чисто и просто е завличане, безочливо, демонстративно. И с рецидив.
Става дума за списания, издавани по лиценз на Би Би Си, „ Икономист”, „ Шпрингер” и други международни издателства. Сумата е насъбрана за щемпел в печатница „ Ропринт” през 2015 година на списанията „ BBC TopGear”, “BBC Знание”, „ BBC GoodFood”, „ HELLO!”, „ Glamour”, „ Moda”, спряното към този момент „ Life” и за част от броевете на „ Auto Bild България”. Дългът е над 710 000 лв.. Някой може да каже – е той Гергов не ги е завлякъл тия пари персонално. Има си шеф тази компания, и други съдружници, и т. н.
Да, но главният притежател на печатницата Емил Петков споделя, че е разговарял персонално с Красимир Гергов и е получил обещания, че ще се издължат. После …нищо. Гергов спрял да подвига телефона.
Фирмата издател се споделя „ S Media Team” („ Европейски Съюз Медия тийм” – виж тук). Според Търговския указател 90% от капитала се държат от Красимир Гергов и съдружника му Евгени Райчев през тяхната компания „ Мобил рент”, а останалите 10% – от изпълнителния шеф Любомир Станиславов, който е подписал контракта с печатницата „ Ропринт”.
Като огромен клиент, който печата доста списания, печатница „ Ропринт” му е дала отстъпки, да изплаща фактурите си до 90 дни след осъществяване на поръчката. Издателят стартира непрестанно да бави заплащанията, да изплаща по-малки суми. Водени са договаряния неведнъж, издателят дава серия обещания. И най-после през декември 2015 година закрива компанията, трансферира списанията в нова компания „ S Media” („ Ес Медиа”). От името изпада единствено една дума и новата компания стартира да издава списанията. И си намира нова печатница. Една врътка и се отървават от 710 хиляди лв. дълг. С неустойки и лихви към днешна дата – над 1 млн. лева
Новото сдружение има същото седалище и адрес на ръководство като предшественика си: София, р-н „ Триадица”, НДК – съществена постройка, ет. 6.
Разликата сред остарелия и новия издател е в това, че сп. „ Life” е спряно, а на негово място стартира да излиза български вид на „ Икономист”. Всичките останали списания излизат както преди.
Кой е притежател и началник в новата компания „ S Media” („ Ес Медиа”)? С 25% е акционер шефът и съучастник в предходната компания Любомир Станиславов, който е подписал и последния контракт с печатницата „ Ропринт” от януари 2015 година Останалите три четвърти от капитала са на едноличната компания „ Фрий медиа груп” ЕООД, която пък е благосъстоятелност на непозната компания. Според обява в „ Капитал” крайни притежатели на издателството са Оля Маркез (в предишното пресаташе на Милен Велчев като финансов министър, притежател на рекламна и PR агенция) и Шай Щрикс (бивш състезателен шеф на “Еврохолд Балканска лига”).
Тази процедура клиенти да завличат посредством разнообразни юридически и финансови трикове печатници е огромен проблем в целия отрасъл. Не е изпържена единствено „ Ропринт”, нито Гергов е единственият издател с такива похвати. Затова с заявления за този случай излизат Съюзът на печатарската промишленост и Съюзът на българските публицисти. Не трогват никого. Ощетеният изпраща писма на издателската група на „ Би Би Си списания”, „ Икономист”, „ Шпрингер”, „ Hello” и други Те са дали лиценз за тези списания, най-малко да знаят по какъв начин ги издават в България техните сътрудници. Никой не се трогва.
За куриоз, като шеф на „ S Media” се появява Борис Илиев-Касиков (познат и като репортера „ Тежко ми е, Касиков” от „ Господари на ефира”). Човекът, който разобличава измами…
Хората от „ Ропринт” считат, че държанието на старите-нови издатели подсказва, че проектът „ да се изпържи” печатницата е умислен по-рано. Затова и отговорностите към „ Ропринт” стартират да се натрупат целеустремено от средата на 2015 година През тези месеци те изясняват на печатницата, че в издателството следва да влязат нови вложители, и старите отговорности ще бъдат изчистени. Опитите от страна на „ Ропринт” да контракти и по-късно схеми за погасяване удрят на камък. Намеренията стават дефинитивно ясни от прехвърлянето на всички издания в пловдивска печатница незабавно, откакто е излязла регистрацията на новата компания.
Има още един абсурд: като се изключи че компанията „ S Media Team” е завлякла печатницата, тя е „ дръпнала” още 120 000 лв. Данък добавена стойност (данъчен кредит), който печатницата е изплатила след издаването на фактурите през 2015 година
Нормално е в бизнеса една компания да задлъжнее и да банкрутира. Но защо става дума тук? Фирма натрупва задължения и е ликвидирана умишлено. Трупат се задължения и се сменя печатницата…
А издателите се надуват с лъскави списания и показват авторитет.
На елементарен език това се назовава завличане. Кражба. Има и други синоними.
Та като стана дума за Красимир Гергов. Неотдавна продаваха на търг за трети път негов 8-етажен хотел на ул. „ Солунска”. Писано е в куп издания, най-подробно в „ Капитал”, обяснявано е коя компания на Гергов е притежател, дебитор и т. н. Хотелът или елементи от него са ипотекирани няколко пъти, да се чуди човек по какъв начин става тоя номер. Най-големият дълг е към „ Уникредит Булбанк”. Съдии реализатори се надцакват кой да вземе пръв. Първо го продаваха за 20 млн., най-после слязоха на 11 млн. И с тия пари не могат да покрият задълженията. Нещо звучи познато?
Понеже Красимир Гергов не подвига телефона и на пишещия тези редове, в случай че има да каже свое мнение, ще го публикуваме настрана (бел. авт. - откакто към този момент този текст беше пуснат, и неколкократно позвъняване на Гергов на двата му телефона, самият той се обади, попита защо става дума, обясних му, че негова компания по този начин и по този начин, че желая да чуя мнението му, от печатницата към този момент са ми дали информация, той сподели малко “да, чао” и затвори. Ако въпреки всичко изпрати писмен отговор, ще го публикуваме).
Но някак се натрапва едно усещане, че българския бизнес се развива по модела на един доста солиден предприемач, който купува, продава, банкрутира компании, банки, завлича, превърта, не заплаща наеми, води каузи в съда, до момента в който източи каквото може. Такива са честните частници на прехода.
Материалът е на Иван Бакалов и е оповестен в e-vestnik.bg.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ