"Басни за деца" от Жан дьо Лафонтен (предложение за четене)
Кой не знае басните на Лафонтен? Повече от три епохи дребни и огромни в целия свят черпят поучения и мъдрост от приказните му герои. А когато до този магически свят се допре поетическо перо, магията става двойна.
В томчето „ Басни за деца “ са събрани емблематични басни за деца от френския класик, поднесени на български от Атанас Далчев и Александър Муратов, двама изкусни майстори на стихотворната тирада. Художник на изданието е Люба Халева.
За създателя
Жан дьо Лафонтен (1621-1695) е измежду най-популярните баснописци в международната литература. През 1684 година Лафонтен става член на Френската академия. Известно време се интересува от философия, а през последните години от живота си се обръща към религията.
През интервала 1665-1685 година излизат няколко тома от неговите „ Приказки “. Сюжетите в множеството случаи не са истински, само че Лафонтен им дава истинска поетична обработка и идейно-естетически смисъл, в който се оглежда неговата актуалност.
Той се придържа към националните обичаи и ги показва сбито, сатирично, с иронично-шеговита изобличителност. Пише истории за животни, в които се споделят доста истини за хората – за техните дефекти и честолюбиви стремежи, за глупавите положения, в които нерядко изпадат.
От творчеството на Лафонтен до нас са стигнали и романът „ Любовта на Психея и Купидон “, комедиите „ Евнух “ и „ Раготен “, оди, както и безсмъртните му басни, събрани в 12 тома. За басните той черпи хрумвания от Езоп и Федър и от френското национално творчество:
„ Аз изучавам от делата на всички майстори в поезията свята и като тях устремявам се тя да дава постоянно храна на мисълта “. Но творбите на Лафонтен не са по този начин менторски, както у Езоп, и са написани в мерена тирада.
Басните за деца на Жан дьо Лафонтен разкриват дълбоката същина на човешката природа. Авторът осмива порочни нрави, които нямат отминалост - лицемерието, ласкателството, егоизма, малодушието, горделивостта.
