Кой не обича да играе игри? Древните не са били

Кой не обича да играе игри? Древните не са били доста по-различни от нас. И тогава времената били сложни, а хората били ангажирани най-вече с препитанието си. Въпреки това, те са намирали време и за развлечения. Доказват го археологическите находки на разнообразни игри по нашите земи още от енеолита.

Сега група младежи в съдействие с музейни служащи и археолози, се пробва да съживи предишното, като възвръща тези игри за новото потомство българи.

„ До момента сме създали и дали игри за просветителните стратегии на 10 исторически музея в цялата страна “ – споделя Росица Маринова – програмен координатор на Центъра за неофициално обучение и културна активност „ АЛОС “.

Тя си спомня, по какъв начин преди време останала мощно заинтригувана от един експонат на Историческия музей в Кюстендил –
керамична дрънкулка, която съставлява игра на ямички,
покрита с 16 кръгли дупчици и дребни кръгли керамични топчета в подобаващия размер. Артефактът е открит в енеолитното населено място Слатино и датира от каменно-медната епоха или отпреди 6 800 години. Росица взема решение да осъвремени играта, с цел да разсъни любознанието на младите към античното ни минало.

„ Интересното е че българският й вид е от V хилядолетие прочие Хр. Подобни игри, изсечени с ямички, са намирани в Индия и Древен Египет, само че те са от II хил. пр. Хр. Така че в случай че допуснем, че българската версия е нещо като остарелият прототип на тази игра, това значи, че тя е с към 3 хилядолетия по-стара от древноегипетската. Сега център „ Алос “ я осъвремени с просветителна цел, тъй че младите гости на музея в Кюстендил да могат да играят на нея. Организират се даже шампионати със спортен темперамент “ – споделя Росица.

Алкерк, римски шах Рота, Дама – това са все имена на проучени и осъвременени от Росица и сътрудниците ѝ настолни игри, публикувани на територията на България през древността,античността и средновековието. Модерните им версии са направени ръчно, напълно от естествени материали – кожен велур, керамика и стъкло. „ Върху играта на ямички, да вземем за пример, сме показали предписмени знаци от неолита, а също и фрагменти от забавен звезден календар с детайли от съзвездията „ Мечка “ и „ Лебед “. Идеята е да се потопи човек в атмосферата на праисторическите времена “, споделя Росица.
Как реагират актуалните хора на тези антични игри?
„ Реагират доста познавателно, доста по роднински. Но това е естествено, тъй като става дума са антични стратегически игри. Открай време те са развивали качествата на младежите за централизация, стратегическо мислене, умеене за поредност и динамичност. Даже някои от игрите са се употребявали от легионерите за подготовка на бойни умения преди борба “ – изяснява Росица Маринова.

И един любопитен щрих – откриватели попадат на игри, под формата на рисунки или графити на най-неочакваните места. Например Алкерк е била издълбана върху крепостните стени на старите български столици Плиска и Велики Преслав. А играта Дама, позната още от антична Гърция и Рим, е открита издялана върху каменната пейка пред скален манастир в Силистренско (VIII – XI век) край Исперих, научаваме от Росица. Освен стратегическите игри от предишното, екипът ѝ е проучил и приспособил остаряла игра на зарове, която обаче е с хазартен темперамент и не е подобаваща за възпитаници. „ По всичко проличава, че нашите предци са намирали метод да споделят свободното си време със фамилията, приятелите, децата си, да играят и да се забавляват, по този начин както на нас в забързания 21 век “ – споделя в умозаключение Росица Маринова.

За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!