Дорогой дурак Волгин
Кой ненавижда Трети март?
Вчера, в деня на националния празник с този въпрос Петър Волгин още веднъж се опита да сее разделяне и в без това съдбовно разграничената ни страна. Можеше най-малко през вчерашния ден да ни бъдат спестени налудничавите му намерения. Но не, той няма да пропусне в този исторически ден да перифразира с него ежедневната рана в душата си „ Кой ненавижда Русия? “.
Г-н Волгин, и преди 1944 година и след 1989-та /много по-лежерно по време на „ соца “/ България постоянно е отбелязвала уместно своя Национален празник.
Това е обяснимо, тъй като на тази дата е подписан Сан Стефанския контракт и след петвековното иго държавността ни в действителност възкръсва. И освен това, в действителност сложено е началото на единственото избавление на страната ни, само че единствено за половината от нея. А другата?
Ето от тук нататък породиха десетки въпроси в годините след рухване на натрапения ни от Съветската окупация комунистически режим. Преди това те бяха невъзможни за разискване.
Вярно ли е, както настояват авторитетни историци, че съветската имперска политика не е предвиждала опция за основаване на независима и самостоятелна българска страна на Балканите? Че проектите на Азиатския департамент са били българският народ да не се освободи самичък, а това да извърши Русия? По този метод българите доста елементарно ще бъдат разделяни, манипулирани и подчинявани.
Ако това не е по този начин, за какво Русия е срещу Съединението на България осъществено като независим български акт на 6-ти септември 1885 година?
Случайно ли летописецът на национално-освободителните ни битки Захари Стоянов възкликва: „ Всяко положително за България е нож в сърцето на Русия “ ?
От тази позиция доста родолюбиви българи смятат, че точно 6-ти септември би трябвало да бъде датата за честване на Националния празник на родината ни.
Твърдите, че България се освобождава с помощта на Русия, а през днешния ден всичко съветско би трябвало да бъде ненавиждано поради директивите на непознатите ни началници.
Г-н Волгин, противоположното е! Нещо сте се объркали с посоката от която се спускат директивите.
Цели 45 години страната ни се управляваше непосредствено от кремълските окупатори и военачалник губернаторите им от руското посолство. Никой не е смеел да отрони и дума срещу, тъй като тя би му била последната.
С омерзение заявявате по какъв начин предходната седмица „ един субект “ решил да троши указателната плоча върху паметника на Съветската войска, тъй като го провокирала речта на Путин. Да, по всичко проличава, че във Вас тази тирада е провокирала удивление.
Но главният претекст, изказан от „ индивида “, бе, че никой не е питал простосмъртния ни народ /вероятно третиран като непокътнат индивид/ дали е признателен за окупацията си. Ако на въпросната плоча пишеше, че това е волята на Българска комунистическа партия и Петър Волгин, може би тя още щеше да е цяла.
Изказвате съществено терзание, че би могло да се стигне до посягане и против монумента на Шипка повдигнат в памет на сражаващите се там български опълченци и съветски бойци.
Няма по какъв начин да бъде подмината и тази плоска операция.
Днес по време на съветската експанзия в Украйна кремълските поклонници у нас под път и над път тръбят, че би трябвало да бъдем солидарни само с Русия, тъй като тя ни е освободила с кръвта си. А белким украинците не са проливали също кръв за нашата независимост?
Половината от съветската войска в Руско-Турската война е формирана от украинци.
В борбите за Освобождението на България са взели участие още финландци, румънци, поляци, литовци, латвийци, естонци, даже грузинци и арменци.
Нима всички те не са ни братя, а единствено руснаците?
Всяка капка кръв, пролята за свободата на родината1 би трябвало да ни бъде еднообразно скъпа!
Най-значимо, паметно и съдбоносно е украинското присъединяване в борбата при Шипченския проход. В защитата му там вземат участие само именитите украински 35-и Брянски и 36-и Орловски полк, пет български опълченски дружини и няколко други дребни военни елементи. Именно тези герои на 9 август 1877 година отблъскват цели 10 офанзиви на предвожданата от Сюлейман Паша армия и на процедура предопределят изхода от войната.
Никак не е инцидентно, че през днешния ден признателна България приютява прокудените от съветските агресори украински бежанци…
Преди два дни съветския дипломат у нас г – жа Митрофанова съобщи, че руснаците и българите са длъжни да живеят дружно. Как по тъкмо ще се реализира това общуване, както до момента ли?
На най-високия рид над Пловдив да стърчи с шмайзер в ръка върху голям фундамент руският окупатор, до момента в който скромниян монумент на Васил Левски е заврян в шубраците на подножието му.
Няма по какъв начин да не си спомним пророческите думи на Апостола на същинската ни независимост: „ Който ни освободи, той ще ни пороби “…
Спас Гърневски
Вчера, в деня на националния празник с този въпрос Петър Волгин още веднъж се опита да сее разделяне и в без това съдбовно разграничената ни страна. Можеше най-малко през вчерашния ден да ни бъдат спестени налудничавите му намерения. Но не, той няма да пропусне в този исторически ден да перифразира с него ежедневната рана в душата си „ Кой ненавижда Русия? “.
Г-н Волгин, и преди 1944 година и след 1989-та /много по-лежерно по време на „ соца “/ България постоянно е отбелязвала уместно своя Национален празник.
Това е обяснимо, тъй като на тази дата е подписан Сан Стефанския контракт и след петвековното иго държавността ни в действителност възкръсва. И освен това, в действителност сложено е началото на единственото избавление на страната ни, само че единствено за половината от нея. А другата?
Ето от тук нататък породиха десетки въпроси в годините след рухване на натрапения ни от Съветската окупация комунистически режим. Преди това те бяха невъзможни за разискване.
Вярно ли е, както настояват авторитетни историци, че съветската имперска политика не е предвиждала опция за основаване на независима и самостоятелна българска страна на Балканите? Че проектите на Азиатския департамент са били българският народ да не се освободи самичък, а това да извърши Русия? По този метод българите доста елементарно ще бъдат разделяни, манипулирани и подчинявани.
Ако това не е по този начин, за какво Русия е срещу Съединението на България осъществено като независим български акт на 6-ти септември 1885 година?
Случайно ли летописецът на национално-освободителните ни битки Захари Стоянов възкликва: „ Всяко положително за България е нож в сърцето на Русия “ ?
От тази позиция доста родолюбиви българи смятат, че точно 6-ти септември би трябвало да бъде датата за честване на Националния празник на родината ни.
Твърдите, че България се освобождава с помощта на Русия, а през днешния ден всичко съветско би трябвало да бъде ненавиждано поради директивите на непознатите ни началници.
Г-н Волгин, противоположното е! Нещо сте се объркали с посоката от която се спускат директивите.
Цели 45 години страната ни се управляваше непосредствено от кремълските окупатори и военачалник губернаторите им от руското посолство. Никой не е смеел да отрони и дума срещу, тъй като тя би му била последната.
С омерзение заявявате по какъв начин предходната седмица „ един субект “ решил да троши указателната плоча върху паметника на Съветската войска, тъй като го провокирала речта на Путин. Да, по всичко проличава, че във Вас тази тирада е провокирала удивление.
Но главният претекст, изказан от „ индивида “, бе, че никой не е питал простосмъртния ни народ /вероятно третиран като непокътнат индивид/ дали е признателен за окупацията си. Ако на въпросната плоча пишеше, че това е волята на Българска комунистическа партия и Петър Волгин, може би тя още щеше да е цяла.
Изказвате съществено терзание, че би могло да се стигне до посягане и против монумента на Шипка повдигнат в памет на сражаващите се там български опълченци и съветски бойци.
Няма по какъв начин да бъде подмината и тази плоска операция.
Днес по време на съветската експанзия в Украйна кремълските поклонници у нас под път и над път тръбят, че би трябвало да бъдем солидарни само с Русия, тъй като тя ни е освободила с кръвта си. А белким украинците не са проливали също кръв за нашата независимост?
Половината от съветската войска в Руско-Турската война е формирана от украинци.
В борбите за Освобождението на България са взели участие още финландци, румънци, поляци, литовци, латвийци, естонци, даже грузинци и арменци.
Нима всички те не са ни братя, а единствено руснаците?
Всяка капка кръв, пролята за свободата на родината1 би трябвало да ни бъде еднообразно скъпа!
Най-значимо, паметно и съдбоносно е украинското присъединяване в борбата при Шипченския проход. В защитата му там вземат участие само именитите украински 35-и Брянски и 36-и Орловски полк, пет български опълченски дружини и няколко други дребни военни елементи. Именно тези герои на 9 август 1877 година отблъскват цели 10 офанзиви на предвожданата от Сюлейман Паша армия и на процедура предопределят изхода от войната.
Никак не е инцидентно, че през днешния ден признателна България приютява прокудените от съветските агресори украински бежанци…
Преди два дни съветския дипломат у нас г – жа Митрофанова съобщи, че руснаците и българите са длъжни да живеят дружно. Как по тъкмо ще се реализира това общуване, както до момента ли?
На най-високия рид над Пловдив да стърчи с шмайзер в ръка върху голям фундамент руският окупатор, до момента в който скромниян монумент на Васил Левски е заврян в шубраците на подножието му.
Няма по какъв начин да не си спомним пророческите думи на Апостола на същинската ни независимост: „ Който ни освободи, той ще ни пороби “…
Спас Гърневски
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ