Светецът – просяк
Кой каквото имаше да кажe за Дядо Добри – великодушния бедняк, който живя 103 години измежду нас преди да иде в селенията на праведниците – сподели го, повтори го и го потрети дори. И който нямаше нищо за казване, и той го се изрече по малкия екран или във фейсбук, та да се чуе името му – неговото персонално, несъмнено, а не това на бедняка донор.
Свидетели на кончината на Дядо Добри настояват, че предал Богу Дух „ благополучен и признателен “. Щастлив, че е дарил всичко, което има – и по завещание, и по лепта – на храмове и манастири. И признателен на Бога – за това, което му е дал на земята и за това, че, което е приготвил на небето за него – един по-добър свят. Благодарен бил и на хората – те били видите ли, доста положителни! – и когато пущали в протегнатата му ръка левчета или стотинки, и когато не го сритвали, преди да го подминат.
Всеки, който е виждал беловласия дъртак, приседнал в мраз и зной на каменните стъпала на храма „ Александър Невски “ или църквата „ Св. Неделя “ знае, че той изглеждаше огрян. И схваща за какво той е тръгнал благополучен да се види с Господа, който обича. Но благодарността на стареца към Всевишния е по-трудно обяснима. Защото ориста е била към него безсърдечен. Баща му е погубен на фронта през Първата международна война, майка му го е отгледала в ограничения с другите си деца, дори женитбата му е била помрачена от Втората международна война…
А по-нататък го сполетява унизителна мизерия – тая, която познават и много други възрастни хора в България – със 150 лева на месец за самун, ток, вода и медикаменти, с сложния достъп до опазване на здравето и така нататък. Що се отнася до убеждението на Дядо Добри, че всички хора са положителни, то елементарно може да се изясни: дядо Добри беше ням. При една от бомбардировките на София снаряд пада в неговата квартира и го лишава от слух. И Слава Богу, може би. Иначе щеше да чува обидите – „ вманиачен дъртак, смрадлив клошар! “ – с които го удостояваха софиянци, както и каканиженето на ония от светите отци, които – Господ да им прости! – не знаят какво дирят в храма, с изключение на лъскавите одежди, църковната утвар, заплатата и даровете на миряните.
Казват, че в парадайса блаженопочившите получават всичко това, което им е било отнето тук, на земята. Ако е в действителност по този начин, то Дядо Добри към този момент чува към този момент не по-зле, в сравнение с е чувал по рождение. И слуша може би славословието по собствен адрес. А то едно ли величаене беше! Едни го славословят, с цел да станат около скромната му персона известни. А други – тъй като „ всички вършат по този начин “. Бедният дъртак! – когато презираха и от който се отвръщаха гнусливо – се трансформира в икона и то от тия, след които вървят литийни шествия с хоругви.
Как се случи това знамение? Един мил бедняк – всеобщ любим?
Има няколко вероятни аргументи, които могат да се групират в 2 типа: благородни и други. В графата „ благородни “ влиза острата потребност на народа ни от духовен образец – пример за морал – почтеност, нематериалност и схващане за потребностите на другите – все качества, чиято липса се усеща мъчително в последно време в България и които Дядо Добри по своему притежаваше.
А в графата „ други аргументи? “
Първата от тях е може би, че нашият народ избира героите си мъртви, а не живи. Както е известно, у нас приживе „ свестните ги считат за луди “. Участта на поета, комуто принадлежат тия думи, е безапелационен образец.
Втората допустима причина за култа към просяка е дефинирана от премиера Борисов: „ Аз съм елементарен и вие сте елементарни “. Помните я, нали? Като девиз тя завоюва много избори.
Третата причина е, че, каквото и да приказва, нашият съотечественик не обича съумелите хора. На него са му симпатични „ нищите духом “, само че не в оня смисъл от Евангелието на Матея, а в смисъл на тия, които са по-зле от него – на по-ниско ходило в кариерата, с по-скапана зле гарсониера, по-необразовани, по-бедни, които нямат изгледи за успех…Факт е, че през днешния ден у нас един починал бедняк се боготвори и от и небогати, и от богати. Бедните го харесват, тъй като е като тях – спи в пристройка до църквата „ Св. Кирил и Методи “ в родното си село Байлово, където след това е заровен гратис, храни се със изсъхнал самун и сладки, оставени от богомолците по празници. Имащите пари и власт пък си падат по посланието му, адресирано към нямащите: „ Има ли Бог човек, има всичко и нищо не му би трябвало! “ Ами по какъв начин. Това, че „ религията е опиат за народа “ е измислено от дълго време.
Ама ще кажете – Дядо Добри бил великодушен – по-щедър от всички, които претендират за носители на тая купа. За това да вземем за пример не му ли завиждат? Оказва се, че най-голямото подаяние в стогодишната история на патриаршеската катедрала – от 35 000 лева е точно негово. Че той подарява и посмъртно, и на него се дължи градежа на нов Русенски храм и съживяването на Елешнишкия манастир – именитият, опожареният, в който Левски основава първия си комитет.
Така е, само че това не вреди на благосклонността към великодушния бедняк. Никой не му завижда за щедростта. Защото за такива Бай ти Ганя е споделил: „ Имал-дал. Будала! “
За отбелязване е въпреки всичко, че несъразмерната популярност, която доби положителният дъртак, откакто издъхна в мизерия, му навлече някои антипатии. След погребението му, посетено от самия патриарх, на което се стече голям брой, доста по-голямо с това, което изпрати по последния му път предприемача Шарлопов – светла му памет – се появиха и злостни мнения: „ Тоя па старец какво толкова направил? Да не би на някой чернодрешко парите да е прал? А не беше ли откачалка? И земи си имал значи? Подставено лице е, правил се е на дрипльо “. Мила родна картинка, нали? Завидяха на несретника за погребението му!
Но злите гласове се губят в общата възхита. За което има обособена причина. Тя е, че от нашия Добрин Добрев приживе се възхищаваха чужденците. А което е възхитително за чужденците, то е трижди възхитително за наша благосклонност – шопите и балканджиите.
Момент, в този момент ще поясним. Не някой софиянец – било то поп или мирянин, а папа Франциск пръв видя Добрин, българин на 99 година, който обикаля улиците и проси пари “. Един уебсайт от Коста Рика заяви, че папата разгласил във ФБ историята на този дрипльо, който „ всеки ден върви по 10 км от скромния си дом си в с. Байлово до София, с цел да измоли някоя стотинка… “ и че „ този изкривен дъртак е дарил на църквата над 50 000 $, спестени от лепта. “ По едно време пресслужбата на Светия трон опровергаваше нещо, само че кой ти гледа? Дядо ни Добри към този момент беше прочут.
И през днешния ден канонизирането му е на дневен ред. Ще го вършат светец. По малките екрани към този момент спорят – за деятел ли да го провъзгласят,или за праведник, или за преподобен. То страдалец най-му отива май, само че въпросът тук опира не толкоз до деноминацията, по отношение на салтанатите. За какъвто и да го провъзгласят, Дядо Добри би трябвало е бъде блестящ – да е имал видения, да е творил чудеса, с други думи – да става за предаването „ На кафе “ при Гала.
Ето за какво оповестиха акция – за „ събиране на данни “ – що за светец е бил дядото? Ще активизират в нея екстрасенси евентуално. Защото никой простосмъртен не е видял Добри, като млад и като остарял, да се е бил с ламя като Св. Георги поради християнската религия. Или да е избавил удавени моряци като Св. Николай Чудотворец. Или да е живял измежду зверове като Св. Мина, изцелявайки заболели. Да, знамение е, че е оживял на напреднала възраст в бедност, само че в случай че за такова знамение се отдаваше божествена респект, трябваше 2/3 от българския народ да се изографиса на икони. Или най-малко всеки финален гражданин на ония 571 села – обезлюдени, които имат по един гражданин – истински Добри – към стогодишен, беден, влъхва, който съвсем не пие и не яде, безтелесен, благоверен и подготвен да раздели с някой посетител и последната си трохичка.
Тъй или инак, несъмнено ще създадат дядо Добри светец. И общината ще разгласи социална поръчка за негов монумент до храма „ Ал. Невски “, която някой – знаем по какъв начин – ще завоюва. После ще разгласяват дарителска сметка за храм на негово име и като нищо ще откраднат от събраното половината. Накрая ще окачат икона с лика му в катедралния храм и пред нея ще поставят венци и цветя и тия големци, които сториха по този начин, че вярата на старците у нас е в оня свят, а на младежите – в странство.
Така да е. Но в случай че туй, което патриархът сподели за задгробния живот на Дядо Добри е правилно и в случай че самият той е подобен, какъвто го демонстрират в посмъртните репортажи, той ще огледа от висините и ще ни помоли несъмнено: драги сънародници, не ми слагайте нимба.
Свидетели на кончината на Дядо Добри настояват, че предал Богу Дух „ благополучен и признателен “. Щастлив, че е дарил всичко, което има – и по завещание, и по лепта – на храмове и манастири. И признателен на Бога – за това, което му е дал на земята и за това, че, което е приготвил на небето за него – един по-добър свят. Благодарен бил и на хората – те били видите ли, доста положителни! – и когато пущали в протегнатата му ръка левчета или стотинки, и когато не го сритвали, преди да го подминат.
Всеки, който е виждал беловласия дъртак, приседнал в мраз и зной на каменните стъпала на храма „ Александър Невски “ или църквата „ Св. Неделя “ знае, че той изглеждаше огрян. И схваща за какво той е тръгнал благополучен да се види с Господа, който обича. Но благодарността на стареца към Всевишния е по-трудно обяснима. Защото ориста е била към него безсърдечен. Баща му е погубен на фронта през Първата международна война, майка му го е отгледала в ограничения с другите си деца, дори женитбата му е била помрачена от Втората международна война…
А по-нататък го сполетява унизителна мизерия – тая, която познават и много други възрастни хора в България – със 150 лева на месец за самун, ток, вода и медикаменти, с сложния достъп до опазване на здравето и така нататък. Що се отнася до убеждението на Дядо Добри, че всички хора са положителни, то елементарно може да се изясни: дядо Добри беше ням. При една от бомбардировките на София снаряд пада в неговата квартира и го лишава от слух. И Слава Богу, може би. Иначе щеше да чува обидите – „ вманиачен дъртак, смрадлив клошар! “ – с които го удостояваха софиянци, както и каканиженето на ония от светите отци, които – Господ да им прости! – не знаят какво дирят в храма, с изключение на лъскавите одежди, църковната утвар, заплатата и даровете на миряните.
Казват, че в парадайса блаженопочившите получават всичко това, което им е било отнето тук, на земята. Ако е в действителност по този начин, то Дядо Добри към този момент чува към този момент не по-зле, в сравнение с е чувал по рождение. И слуша може би славословието по собствен адрес. А то едно ли величаене беше! Едни го славословят, с цел да станат около скромната му персона известни. А други – тъй като „ всички вършат по този начин “. Бедният дъртак! – когато презираха и от който се отвръщаха гнусливо – се трансформира в икона и то от тия, след които вървят литийни шествия с хоругви.
Как се случи това знамение? Един мил бедняк – всеобщ любим?
Има няколко вероятни аргументи, които могат да се групират в 2 типа: благородни и други. В графата „ благородни “ влиза острата потребност на народа ни от духовен образец – пример за морал – почтеност, нематериалност и схващане за потребностите на другите – все качества, чиято липса се усеща мъчително в последно време в България и които Дядо Добри по своему притежаваше.
А в графата „ други аргументи? “
Първата от тях е може би, че нашият народ избира героите си мъртви, а не живи. Както е известно, у нас приживе „ свестните ги считат за луди “. Участта на поета, комуто принадлежат тия думи, е безапелационен образец.
Втората допустима причина за култа към просяка е дефинирана от премиера Борисов: „ Аз съм елементарен и вие сте елементарни “. Помните я, нали? Като девиз тя завоюва много избори.
Третата причина е, че, каквото и да приказва, нашият съотечественик не обича съумелите хора. На него са му симпатични „ нищите духом “, само че не в оня смисъл от Евангелието на Матея, а в смисъл на тия, които са по-зле от него – на по-ниско ходило в кариерата, с по-скапана зле гарсониера, по-необразовани, по-бедни, които нямат изгледи за успех…Факт е, че през днешния ден у нас един починал бедняк се боготвори и от и небогати, и от богати. Бедните го харесват, тъй като е като тях – спи в пристройка до църквата „ Св. Кирил и Методи “ в родното си село Байлово, където след това е заровен гратис, храни се със изсъхнал самун и сладки, оставени от богомолците по празници. Имащите пари и власт пък си падат по посланието му, адресирано към нямащите: „ Има ли Бог човек, има всичко и нищо не му би трябвало! “ Ами по какъв начин. Това, че „ религията е опиат за народа “ е измислено от дълго време.
Ама ще кажете – Дядо Добри бил великодушен – по-щедър от всички, които претендират за носители на тая купа. За това да вземем за пример не му ли завиждат? Оказва се, че най-голямото подаяние в стогодишната история на патриаршеската катедрала – от 35 000 лева е точно негово. Че той подарява и посмъртно, и на него се дължи градежа на нов Русенски храм и съживяването на Елешнишкия манастир – именитият, опожареният, в който Левски основава първия си комитет.
Така е, само че това не вреди на благосклонността към великодушния бедняк. Никой не му завижда за щедростта. Защото за такива Бай ти Ганя е споделил: „ Имал-дал. Будала! “
За отбелязване е въпреки всичко, че несъразмерната популярност, която доби положителният дъртак, откакто издъхна в мизерия, му навлече някои антипатии. След погребението му, посетено от самия патриарх, на което се стече голям брой, доста по-голямо с това, което изпрати по последния му път предприемача Шарлопов – светла му памет – се появиха и злостни мнения: „ Тоя па старец какво толкова направил? Да не би на някой чернодрешко парите да е прал? А не беше ли откачалка? И земи си имал значи? Подставено лице е, правил се е на дрипльо “. Мила родна картинка, нали? Завидяха на несретника за погребението му!
Но злите гласове се губят в общата възхита. За което има обособена причина. Тя е, че от нашия Добрин Добрев приживе се възхищаваха чужденците. А което е възхитително за чужденците, то е трижди възхитително за наша благосклонност – шопите и балканджиите.
Момент, в този момент ще поясним. Не някой софиянец – било то поп или мирянин, а папа Франциск пръв видя Добрин, българин на 99 година, който обикаля улиците и проси пари “. Един уебсайт от Коста Рика заяви, че папата разгласил във ФБ историята на този дрипльо, който „ всеки ден върви по 10 км от скромния си дом си в с. Байлово до София, с цел да измоли някоя стотинка… “ и че „ този изкривен дъртак е дарил на църквата над 50 000 $, спестени от лепта. “ По едно време пресслужбата на Светия трон опровергаваше нещо, само че кой ти гледа? Дядо ни Добри към този момент беше прочут.
И през днешния ден канонизирането му е на дневен ред. Ще го вършат светец. По малките екрани към този момент спорят – за деятел ли да го провъзгласят,или за праведник, или за преподобен. То страдалец най-му отива май, само че въпросът тук опира не толкоз до деноминацията, по отношение на салтанатите. За какъвто и да го провъзгласят, Дядо Добри би трябвало е бъде блестящ – да е имал видения, да е творил чудеса, с други думи – да става за предаването „ На кафе “ при Гала.
Ето за какво оповестиха акция – за „ събиране на данни “ – що за светец е бил дядото? Ще активизират в нея екстрасенси евентуално. Защото никой простосмъртен не е видял Добри, като млад и като остарял, да се е бил с ламя като Св. Георги поради християнската религия. Или да е избавил удавени моряци като Св. Николай Чудотворец. Или да е живял измежду зверове като Св. Мина, изцелявайки заболели. Да, знамение е, че е оживял на напреднала възраст в бедност, само че в случай че за такова знамение се отдаваше божествена респект, трябваше 2/3 от българския народ да се изографиса на икони. Или най-малко всеки финален гражданин на ония 571 села – обезлюдени, които имат по един гражданин – истински Добри – към стогодишен, беден, влъхва, който съвсем не пие и не яде, безтелесен, благоверен и подготвен да раздели с някой посетител и последната си трохичка.
Тъй или инак, несъмнено ще създадат дядо Добри светец. И общината ще разгласи социална поръчка за негов монумент до храма „ Ал. Невски “, която някой – знаем по какъв начин – ще завоюва. После ще разгласяват дарителска сметка за храм на негово име и като нищо ще откраднат от събраното половината. Накрая ще окачат икона с лика му в катедралния храм и пред нея ще поставят венци и цветя и тия големци, които сториха по този начин, че вярата на старците у нас е в оня свят, а на младежите – в странство.
Така да е. Но в случай че туй, което патриархът сподели за задгробния живот на Дядо Добри е правилно и в случай че самият той е подобен, какъвто го демонстрират в посмъртните репортажи, той ще огледа от висините и ще ни помоли несъмнено: драги сънародници, не ми слагайте нимба.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ