Кой е най-големият проблем на България? Бедността? Престъпността? Малоумните управници?

...
Кой е най-големият проблем на България? Бедността? Престъпността? Малоумните управници?
Коментари Харесай

Невинните виновни

Кой е най-големият проблем на България? Бедността? Престъпността? Малоумните управници? Още по-малоумната съпротива? Всички те са проблеми, само че най-големият е неналичието на правораздаване. Защото тъкмо правораздаването играе ролята на тоягата в известната и към този момент втърснала на мнозина приказка за моркова и тоягата. Само благодарение на тоягата и моркова – и на двете, се основава нужният тласък за рационализиране. Или най-малко това е концепцията, заложена в парадигмата на върховенството на правото.
В България нама правораздаване, няма и правдивост. Няма функционираща правосъдна система, няма работеща прокуратура, Министерство на вътрешните работи пък никак го няма. И хората почнаха да го схващат все по-ясно – тъй като все по-често ЛИЧНО се сблъскват с проблеми, които изискват изброените в предното изречение държавни органи не просто да действат, ами да действат ДОБРЕ!
През тази седмица следващ образец за правосъдната липса даде Видинският областен съд с присъдата си за гърмежа в цех " Миджур ". И констатацията на бащата на един от починалите в нещастието: " Очаквах тази присъда, тъй като естеството на обвинителния акт не предвещаваше нищо положително ". Това е есенцията и разковничето – няма правораздаване, тъй като няма предпочитание. Дали в тази ситуация с " Миджур " е по този начин – несъмнено, място за спор постоянно има, изключително с доста завъртени и извъртени думички. Безспорно обаче е едно – цели четири години правораздаването ни не намира и един отговорен за случилото се, при 15 починали души! Повтарям – при детонация, която е ясно, че не може да се случи от нищото, няма отговорен съгласно правораздаването ни! Потретвам – при гърмеж, който умъртви 15 души, няма отговорен съгласно правосъдната ни правдивост! Мога и на срички да го разбия – като за дебили. И писмен знак по писмен знак – като за имбецили! Щом няма правдивост, значи някой не си е приключил работата. Ясно е кой!
Заради неналичието на правдивост следват и рецесиите – една след друга. Тази седмица на фокус е протичащото се с децата с увреждания. Стигна се до там майки на деца с увреждания да се карат с ръководители на Националния съвет за интеграция на хора с увреждания. И всъщност кавгата е кой е по-увреден, с цел да получи повече пари?! Синдикален водач в лицето на Димитър Манолов – ръководител на КТ " Подкрепа ", си разреши да внушава, че майките на деца с увреждания са хукнали по улици и палаткови лагери поради политически цели! После, несъмнено, потегли да изяснява по какъв начин думите му са извадени от подтекст, единствено че не изясни какво в действителност желае воденият от него профсъюз отвън повече пари! И по какъв начин по този начин излезе, че и майките, които би трябвало да се " засрамят " съгласно Манолов, и специалистът от водения от него профсъюз Ваня Григорова са съгласни, че страната даже не знае точният брой на хората с увреждания? И с цел да го разберем този брой, трябват повече пари, по този начин ли? А дали не би трябвало един крепък пердах на държавната администрация, с цел да си свърши работата – тази администрация, в която " работят " стотици хиляди служители? И синдикатите от 29 години какво тъкмо свършиха, с цел да може тази (своеобразна) сопа да проработи? Защото пътят към справедливостта потегля от народа, от обществото, а синдикатите сякаш са проведените структури на народа и една от основите на гражданското общество. Вместо това – кавга и неуспех по тематика, касаеща едни от най-уязвимите хора в България. После – пояснения по медиите кой какъв брой е прав, само че не и пояснение за какво не си съумял да убедиш другия, че си прав...
Утре, 21 юни, следва различен митинг – на специалистите по метеорология в Българска академия на науките. И там става въпрос за пари – тъй като няма задоволително тъкмо за хората, чийто труд е един от най-видимите в тази академия. И те излизат на улицата поради неналичието на правдивост. Следват превозвачи, търговци на гориво, след това ще се откри различен и по този начин – до края на света. Всичко това – поради неналичието на правдивост. Заради неналичието на правила, които да важат за всички. Заради неналичието на наказване за тези, които ги нарушават. Така ще си отразяваме – до момента в който не ни омръзне или Земята не престане да се върти. Залози и за двете събития се одобряват! А може пък въпреки всичко, преди този момент, да намерим по този начин нужната сопа със захвърления до нея морков...
Автор: Ивайло Ачев
Източник: actualno.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР