Маноло - човекът с тъпана, който не бе пощаден от пандемията
Кой е Маноло? Поне в Испания всички го познават. Това е индивидът с тъпана, който съпровожда испанския народен тим по футбол на съвсем всички негови срещи и въодушевено го поддържа. И по тази причина всички го знаят не като Маноло Касерес, а като Маноло – този с тъпана. Ала скоро този прякор може да изчезне – Маноло е на 71 години и счита да се пенсионира. Барът му е затворен, към този момент не счита да го отваря; мачове няма. Мисли също да продаде някой от тъпаните си – макар че до неотдавна е казвал, че няма да го направи за нищо а света – тъй като с малко над 400 евро не се живее. Парите отиват за погашение на ипотека и за разноските по дома му. Вече два пъти е мислил да затваря заведението: през 2011 година – когато влиза в действие възбраната за пушене и в заведенията, и през 2018 година – когато заведението сменя своя притежател.
Маноло, който 45 години пътува с националния тим и го предизвиква със своя барабан, ще бъде пенсиониран от вируса и от рецесията. Преди карантината той добре доставя бара си, тъй като на 15 март във Валенсия стартира обичайният празник Лас Фаляс, който продължава до 19 март, а и остават много среща до края на футболното състезание на Испания. А барът му е ситуиран на стотина метра от стадион „ Месталя “, където играе домакинските си срещи отборът на Валенсия. Но в този момент е към този момент „ на алено “, макар че собственичката на заведението не му взима наем за времето на карантината. Най-известният испански футболен национал не-футболист мисли да не възобновява през юни контракта си за наем, тъй като ситуацията съгласно него ще става по-лошо.
Маноло си прави сметка, че като се пенсионира, ще получава 800 евро. Е, и това надали ще му стига, само че има като вид да продаде някой от тъпаните си. При всички положения под въпрос остава от кое място ще намира пари, с цел да продължи да съпровожда футболните национали по света. Мечтата му е да участва на още две международни шампионати, та да станат общо 12 – като номера, който носи на фланелката си.
А има толкоз мемоари и... тъпани. Най-приятни са от 2008 година и 2012 година, когато Испания става европейски първенец по футбол. И 2010 г,. когато националите печелят международното състезание в ЮАР. Това международно той го помни и с друго – разболява се в ЮАР и се връща в Испания да се лекува; оправя се бързо и се връща на международното, с цел да бие тъпана на полуфинала и на финала. Също по този начин с носталгия си спомня за пропътуваните 15 хиляди километра на автостоп в Испания, с цел да гледа най-интересните мачове от Мондиала през 1982 година, като даже е пътувал с умрял човек в една кола за спешна помощ.
А в този момент – всяка вечер излиза, с цел да се причисли към ръкоплясканията на съгражданите си за здравните служащи, било с барабан, било без барабан. И минава през празния бар, от чиито стени го гледат огромните бели очи на закачените тъпани.
Маноло, който 45 години пътува с националния тим и го предизвиква със своя барабан, ще бъде пенсиониран от вируса и от рецесията. Преди карантината той добре доставя бара си, тъй като на 15 март във Валенсия стартира обичайният празник Лас Фаляс, който продължава до 19 март, а и остават много среща до края на футболното състезание на Испания. А барът му е ситуиран на стотина метра от стадион „ Месталя “, където играе домакинските си срещи отборът на Валенсия. Но в този момент е към този момент „ на алено “, макар че собственичката на заведението не му взима наем за времето на карантината. Най-известният испански футболен национал не-футболист мисли да не възобновява през юни контракта си за наем, тъй като ситуацията съгласно него ще става по-лошо.
Маноло си прави сметка, че като се пенсионира, ще получава 800 евро. Е, и това надали ще му стига, само че има като вид да продаде някой от тъпаните си. При всички положения под въпрос остава от кое място ще намира пари, с цел да продължи да съпровожда футболните национали по света. Мечтата му е да участва на още две международни шампионати, та да станат общо 12 – като номера, който носи на фланелката си.
А има толкоз мемоари и... тъпани. Най-приятни са от 2008 година и 2012 година, когато Испания става европейски първенец по футбол. И 2010 г,. когато националите печелят международното състезание в ЮАР. Това международно той го помни и с друго – разболява се в ЮАР и се връща в Испания да се лекува; оправя се бързо и се връща на международното, с цел да бие тъпана на полуфинала и на финала. Също по този начин с носталгия си спомня за пропътуваните 15 хиляди километра на автостоп в Испания, с цел да гледа най-интересните мачове от Мондиала през 1982 година, като даже е пътувал с умрял човек в една кола за спешна помощ.
А в този момент – всяка вечер излиза, с цел да се причисли към ръкоплясканията на съгражданите си за здравните служащи, било с барабан, било без барабан. И минава през празния бар, от чиито стени го гледат огромните бели очи на закачените тъпани.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ