Емилиян Гебрев – галеникът на държавата в оръжейния бизнес
Кой е Емилиян Гебрев? За оръжейния търговец не се знае съвсем нищо, като се изключи че е взел участие в не един и два оръжейни абсурда, описвани от медиите и приключвали с лишаване, само че постоянно и с връщане на лицензии му. През 2001г. негова доставка на патрони за Никарагуа бе задържана от митническите управляващи на Съединени американски щати, заради което и лицензът на компанията му „ Емко “ бе лишен, само че за малко. Веднага след връщането на лиценза от държавното управление на Иван Костов, Гебрев се замесва в нов скандал – този път с доставка на зенитни ракети „ Игла “ за Пакистан, следва нов скандал с противозаконен експорт на артикули с двойна приложимост за Сирия и така нататък
Eмилиян Гебрев
Изобщо биографията на оръжейния необут изобилства от кавги и покупко-продажби на ръба на закона. Въпреки това Гебрев постоянно е оцелявал. Оцеля и през 2015г. при опит да бъде токсичен дружно със сина си.
В медиите се появиха всевъзможни мнения и догатки, като съществуване на съветска връзка поради скандална договорка за експорт на специфична продукция за Украйна, осъществена от Гебрев малко преди този момент. Истината и досега не е открита.
Каква обаче е истината за бързия напредък на Гебрев в оръжейния бизнес. Безспорно, това са топлите му връзки с държаните оръжейни структури почнали още при ръководството на Иван Костов. Или казано просто – страната е работила за Гебрев, като вместо да печели от дългогодишните положителни връзки с многото чуждестраннни сътрудници и от основания добър имидж на производител и търговец, който България има в оръжейния отрасъл, страната не печели, а печели Гебрев. Всеки чужденец от сектора знае държавния оръжеен колос „ Кинтекс “ или „ Вазовските “ оръжейни фабрики в гр. Сопот, само че нито е чувал, нито знае до началото на 2000 година нещо за Гебрев или за компанията му „ Емко “. Но това не е толкоз значимо.
Важното е, че от основаното име на България на оръжеен производител продължава да печели не страната, а Гебрев и то стотици милиони. Все отново, Гебрев е един от доближените на Иван Костов, което се оказва решаващо и слага начало на възхода му още през далечните 2000г. – 2002г. Подобно и при доста други добре известни български „ предприемачи “, като Прокопиев, Огнян Донев и Цветан Василев, чието „ начало “ на възхода също е по времето на Костов.
И Гебрев застава на входа и на изхода на държавните предприятия, а държавния търговец, чиито име е известно по целия свят – „ Кинтекс “, стартира да работи за него. Самият Гебрев е някогашен чиновник на „ Кинтекс “, напуснал държавната конструкция при започване на демократичните промени. Гебрев познава добре новоназначените шефове на държавните предприятия, с които стартира да работи в общ интерес (в интерес не на предприятието несъмнено, а на неговия директор). Така през ръководството на шефовете Караангелов, Богданов и Салджийски (който и досега работи импровизирано за Гебрев) „ Емко “ се намесва в комерсиалните покупко-продажби на държавната „ Кинтекс “. Вместо да обслужва държавния оръжеен бранш и да обезпечава покупко-продажби зад граница на държавните предприятия, „ Кинтекс “ стартира последователно да постанова „ Емко “ като „ производител “ на оръжие и муниции.
Въпреки очевидната разлика в индустриалните мощности сред „ Емко “ и колоса ВМЗ (Вазовски оръжейни заводи), „ Емко “ се постанова като главен производител на държавната „ Кинтекс “ за пазарите в Алжир, Египет и Индия, като „ Кинтекс “ му обезпечава поръчки за стотици милиони долари. Как работи схемата – доста просто. „ Кинтекс “ получава предложения от разнообразни задгранични сътрудници за доставка на муниции и вместо да осведоми огромните държавни производители от сектора и да промотира тяхната стока, правилните на Гебрев шефове на държавното дружество стартират скрито да постановат военно произведение на „ Емко “, в доста случаи с неразбираем генезис. Докато поръчката доближи до знанието на другите, Гебрев към този момент има преднина с минали тествания и завършени документи на изделието. Само през интервала 2015 – 2016г. „ Емко “ печели през „ Кинтекс “ поръчка за произвеждане на ракети за Индия, на стойност над 200 млн. $, като същите произведения могат умерено да се създават и от държавната „ ВМЗ “ – само че не, „ ВМЗ “ не взе участие в процедурата. А през 2017г., по информация от сигурен източник, „ Кинтекс “ е на път да обезпечи на „ Емко “ нова доставка за Индия, този път за бронебойни снаряди, на обща стойност също над 100 млн. $. Как „ Емко “ е създал тези произведения, поради комплицираните механически условия на индийците, също не е ясно. Но е ясно друго – очевидно в „ Кинтекс “ Гебрев продължава да е като вкъщи си, макар че от напускането му са минали повече от 25 години, като продължава да управлява активността на държавното дружество зад граница.
По същия метод Гебрев е оплел и „ ВМЗ “ - Сопот, като доставя на държавното дружество съвсем всички нужни за производството взривни субстанции. Така заставайки на входа на държавния цех, Гебрев реализира годишен оборот от над 50 млн. лв., като слага завода в тотална взаимозависимост. Не че шефът на „ ВМЗ “ от интервала 2000г. – 2006г. Иван Стоенчев, с който Гебрев е почнал да работи в предишното, а и неговите наследници на поста, са имали нещо срещу зависимостта на предприятието.
Така, от 2000г. и ръководството на Костов, та чак до ден сегашен Гебрев експлоатира сполучливо в персонална изгода държавния оръжеен комплекс, натрупвайки голямо благосъстояние. Като се има поради и изказванията сред оръжейните търговци, че Гебрев изкупува на ниска цена остаряла и ненужна продукция, излязла от приложимост, рециклира същата и след дребни корекции я показва за нова такава, то облагите му сигурно се умножават.
ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ В БЛИЦ!
Eмилиян Гебрев
Изобщо биографията на оръжейния необут изобилства от кавги и покупко-продажби на ръба на закона. Въпреки това Гебрев постоянно е оцелявал. Оцеля и през 2015г. при опит да бъде токсичен дружно със сина си.
В медиите се появиха всевъзможни мнения и догатки, като съществуване на съветска връзка поради скандална договорка за експорт на специфична продукция за Украйна, осъществена от Гебрев малко преди този момент. Истината и досега не е открита.
Каква обаче е истината за бързия напредък на Гебрев в оръжейния бизнес. Безспорно, това са топлите му връзки с държаните оръжейни структури почнали още при ръководството на Иван Костов. Или казано просто – страната е работила за Гебрев, като вместо да печели от дългогодишните положителни връзки с многото чуждестраннни сътрудници и от основания добър имидж на производител и търговец, който България има в оръжейния отрасъл, страната не печели, а печели Гебрев. Всеки чужденец от сектора знае държавния оръжеен колос „ Кинтекс “ или „ Вазовските “ оръжейни фабрики в гр. Сопот, само че нито е чувал, нито знае до началото на 2000 година нещо за Гебрев или за компанията му „ Емко “. Но това не е толкоз значимо.
Важното е, че от основаното име на България на оръжеен производител продължава да печели не страната, а Гебрев и то стотици милиони. Все отново, Гебрев е един от доближените на Иван Костов, което се оказва решаващо и слага начало на възхода му още през далечните 2000г. – 2002г. Подобно и при доста други добре известни български „ предприемачи “, като Прокопиев, Огнян Донев и Цветан Василев, чието „ начало “ на възхода също е по времето на Костов.
И Гебрев застава на входа и на изхода на държавните предприятия, а държавния търговец, чиито име е известно по целия свят – „ Кинтекс “, стартира да работи за него. Самият Гебрев е някогашен чиновник на „ Кинтекс “, напуснал държавната конструкция при започване на демократичните промени. Гебрев познава добре новоназначените шефове на държавните предприятия, с които стартира да работи в общ интерес (в интерес не на предприятието несъмнено, а на неговия директор). Така през ръководството на шефовете Караангелов, Богданов и Салджийски (който и досега работи импровизирано за Гебрев) „ Емко “ се намесва в комерсиалните покупко-продажби на държавната „ Кинтекс “. Вместо да обслужва държавния оръжеен бранш и да обезпечава покупко-продажби зад граница на държавните предприятия, „ Кинтекс “ стартира последователно да постанова „ Емко “ като „ производител “ на оръжие и муниции.
Въпреки очевидната разлика в индустриалните мощности сред „ Емко “ и колоса ВМЗ (Вазовски оръжейни заводи), „ Емко “ се постанова като главен производител на държавната „ Кинтекс “ за пазарите в Алжир, Египет и Индия, като „ Кинтекс “ му обезпечава поръчки за стотици милиони долари. Как работи схемата – доста просто. „ Кинтекс “ получава предложения от разнообразни задгранични сътрудници за доставка на муниции и вместо да осведоми огромните държавни производители от сектора и да промотира тяхната стока, правилните на Гебрев шефове на държавното дружество стартират скрито да постановат военно произведение на „ Емко “, в доста случаи с неразбираем генезис. Докато поръчката доближи до знанието на другите, Гебрев към този момент има преднина с минали тествания и завършени документи на изделието. Само през интервала 2015 – 2016г. „ Емко “ печели през „ Кинтекс “ поръчка за произвеждане на ракети за Индия, на стойност над 200 млн. $, като същите произведения могат умерено да се създават и от държавната „ ВМЗ “ – само че не, „ ВМЗ “ не взе участие в процедурата. А през 2017г., по информация от сигурен източник, „ Кинтекс “ е на път да обезпечи на „ Емко “ нова доставка за Индия, този път за бронебойни снаряди, на обща стойност също над 100 млн. $. Как „ Емко “ е създал тези произведения, поради комплицираните механически условия на индийците, също не е ясно. Но е ясно друго – очевидно в „ Кинтекс “ Гебрев продължава да е като вкъщи си, макар че от напускането му са минали повече от 25 години, като продължава да управлява активността на държавното дружество зад граница.
По същия метод Гебрев е оплел и „ ВМЗ “ - Сопот, като доставя на държавното дружество съвсем всички нужни за производството взривни субстанции. Така заставайки на входа на държавния цех, Гебрев реализира годишен оборот от над 50 млн. лв., като слага завода в тотална взаимозависимост. Не че шефът на „ ВМЗ “ от интервала 2000г. – 2006г. Иван Стоенчев, с който Гебрев е почнал да работи в предишното, а и неговите наследници на поста, са имали нещо срещу зависимостта на предприятието.
Така, от 2000г. и ръководството на Костов, та чак до ден сегашен Гебрев експлоатира сполучливо в персонална изгода държавния оръжеен комплекс, натрупвайки голямо благосъстояние. Като се има поради и изказванията сред оръжейните търговци, че Гебрев изкупува на ниска цена остаряла и ненужна продукция, излязла от приложимост, рециклира същата и след дребни корекции я показва за нова такава, то облагите му сигурно се умножават.
ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ В БЛИЦ!
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ