Най-накрая и официално! Делян Пеевски е истинския домакин на европредседателството
КОЙ е Делян Пеевски? Най-известният български народен представител сигурно ще остане в страни от вниманието по време на първото българско председателство на Европейския съвет, само че съгласно мнозина точно той е главната движеща мощ в българската политика, а с това и същинският хазаин на европейския политически хайлайф през последните шест месеца.
Неслучайно от гражданско съдружие „ Боец “ даже го предложиха публично за лице на българското председателство, въпреки самият Пеевски в продължение на месеци да е неоткриваем, с цел да получи персонално номинацията си. Дори повече, нито в Народното събрание, нито в личната му партия Движение за права и свободи, разполага с негов действителен адрес на местообитание.
Това е и една от аргументите Frognews.bg да обърне внимание на Делян Пеевски като скрития ръководител на българското председателство на Европейски Съюз, който надали ще попадне под обективите на камерите.
На въпросът кой е Делян Пеевски не може да бъде даден еднопосочен отговор.
Политическата и бизнес кариера на Пеевски започва през 2001 година по време на държавното управление на Симеон Сакскобургготски и Национална движение „Симеон Втори". Само на 21 години Пеевски към този момент се трансформира в едно от основните лица на партията, откакто става парламентарен секретар на тогавашния министър на превоза Пламен Петров. Пеевски стана съучредител на сдружението “Младежко НДСВ” дружно със сина на говорителката на царското семейство Галя Дичева – Росен.
Нещо повече, Пеевски незабавно е ориентиран към надалеч по-практични неща от парламентарното секретарстване и оглавява борда на най-голямото ни пристанище – Варна. Важно е да се означи тук, че по това време Пеевски даже няма приключено висше обучение, което не му пречи да заеме значим пост в Народното събрание или да оглави най-голямото пристанище в България. Според изявления в пресата от това време една от първите работи на Пеевски била да изиска от управлението на пристанището първокласен джип. Той беше освободен от борда поради липса на учебен ценз, защото по това време към момента е студент по право, трета година.
По време на пребиваването си отпред на пристанище Варна обаче Пеевски не си губи времето. Според друга информация още там той е съумял да сътвори съществени връзки със съмнителни български предприемачи. Известна е неговата младежка фотография с към този момент починалия водач на Мултигруп Илия Павлов при откриването на хотела на предприемача „ Парадайз бийч “ в курорта „ Свети Влас “.
Какво и по какъв начин е правил Пеевски по време на ръководството си на пристанището можем да гадаем, само че насоки за това се намират в смяната на материалния му статус. Само от имотната му декларация през 2002 година, 2003 година и 2004 година излиза наяве, че той е придобил три първокласни парцела в столицата, измежду които мезонет в кв. “Павлово”, различен апартамент в центъра на София и къща с двор в Бояна. Декларираната публична цена на придобивките е 152 263 лв. и тя е извънредно ниска, по отношение на действителната стойност на парцелите. Пеевски остава на поста си до 2003 година, когато царски депутати подвигнаха скандал за управите на държавните сдружения и най-сетне някой във властта се впечатли, че Пеевски няма нужния учебен ценз.
Освобождаването на Пеевски от високия пост в пристанище Варна не поставя завършек на упоритостите му. Дори в противен случай, очевидно го стимулира да приключи образованието си и през 2005 година той се оказва с нова апетитна работа – следовател в столичното разследване. За следващ път обаче Пеевски получава назначението си отвън общоприетите стандарти, защото не има нужния стаж за този пост.
През април 2005 година във Висшия правосъден съвет е импортирано предложение Пеевски да стане следовател в Столичната следствена работа, в икономически отдел. Според закона за правосъдната власт за това е необходим наложителен 2-годишен стаж, какъвто Пеевски няма. Но в същия закон написа, че може да има и изключения. Младежът естествено става изключение и 25 най-висши магистрати гласоподават през май той да стане следовател.
Пеевски престоява единствено пет месеца на поста, като и до през днешния ден на никого не е ясно какво е съумял да свърши младия следовател без нужния стаж, само че по-късно той непосредствено получава поста на зам.-министър в Министерството на държавната политика за бедствията и повредите, до момента в който ведомството се оглавява от Движение за права и свободи и Емел Етем. Скандалното в тази ситуация е, че даже откакто получава зам.-министерския пост, никой не знае от коя квота е Пеевски. Както към този момент споменахме, кариерата му стартира от Национална движение „Симеон Втори", които участват в ръководството на Тройната коалиция, почнало след изборите през 2005 година Оказва се обаче, че Пеевски получава поста от квотата на Движение за права и свободи, което поставя началото и на неговата връзка с партията. Във ведомството той следи Държавния запас. Става и член на междуведомствената комисия, която издава лицензите за търговия с оръжие, което, както ще забележим в следствие, ще се окаже решаващо в желанието му за завладяване на оръжейния бранш в България.
По време на пребиваването на Пеевски в министерството се случва и един от най-големите кавги в неговата политическа и бизнес кариера. Скандалът с „ Булгартабак “ демонстрира също по този начин, че Пеевски е недостижим за правоохранителните и правосъдните органи. През 2007 година зам.-министърът е упрекнат, че употребява служебното си състояние, с цел да притиска шефа на “Булгартабак” Христо Лачев да подписва контракти с близки до него компании. Близо месец преди прокуратурата да разгласи, че започва дело против Пеевски, тогавашния министър председател Сергей Станишев го уволнява, дружно с различен забъркан в абсурда зам.-министър – Корнелия Нинова. Във вихъра на абсурда с постовете си, откакто бяха принудени, се разделиха още шефът на следствието Ангел Александров (близък до Доган и кръстник на Пеевски в следствието) и икономическият министър Румен Овчаров.
Цялото кралско войнство на българската прокуратура подхваща случая, като персонално тогавашния основен прокурор Борис Велчев афишира абсурда за „ омерзителен “ и софийска градска прокуратура стартира следствие. Без изненада, единствено няколко месеца след началото на следствието прокуратурата го приключва, защото първичните констатации не са се удостоверили. Потвърждават се обаче думите на самия Пеевски след уволняването му, че „ някои хора ще се извиняват “.
Преди да се завърне на поста си в държавното управление, а Пеевски още веднъж се насочва към комфортния магистратски пост на следовател. Там среща опозиция от най-висшия правосъден орган в България – Висшия правосъден съвет, като кадровиците декларират, че щом няма морал да бъде зам.-министър, то няма място и в системата на Темида. Тук Пеевски още веднъж съумява да се наложи над най-висшите фрагменти в правосъдната ни система, като след решение на Върховния административен съд, кадровиците се виждат принудени да дадат следователския пост на Пеевски.
Така вместо да бъде изправен пред съд, за едно лято Пеевски се оказва без обвинявания, с влиятелен пост в правосъдната система и нови придобивки. Докато тече драмата с „ Булгартабак “, той и майка му Ирена Кръстева, която е някогашен началник на спортния тотализатор, получават една от огромните медийни групи в България – вестниците “Политика”, “Монитор” и “Телеграф” от издателя Петьо Блъсков. В последна сметка министър председателят по това време Сергей Станишев възвръща Пеевски на поста му в държавното управление, а самият Пеевски получава извинението, което предсказва при започване на абсурда.
Следва агресия на бизнес и медийната империя на Пеевски, като след несполучливия опит да овладее по-рано Булгартабак, в последна сметка прави това години по-късно. Богатството на Пеевски нараства стремглаво през тези години. Според оповестен от уеб страницата Биловъ отчет за положението на депутата в листата с притежанията “Булгартабак” (оценен на 320 млн. долара), пловдивската цигарена фабрика “Юрий Гагарин” (50 млн. долара), компанията за млечни артикули “Лакрима” (50 млн. долара), веригата за търговия на дребно “Табак Маркет” (“Лафка”), компанията за доставки “Експрес Лоджистикс енд Дистрибюшън” (30 млн. долара), “Дореко” и софтуерната компания “БГ Бизнес Солюшънс”.
След налагането на волята му над държавното управление на Сергей Станишев и Висшия правосъден съвет, Пеевски необезпокоявано обезпечава мястото ви в Народното събрание и до през днешния ден, към този момент на депутатската банка на Движението за права и свободи. През тези години името му се забърква в голям брой кавги, като един от най-големите такива е присъединяване му във целенасочения банкрут на КТБ. Според отчет на Централното разследващо ръководство Пеевски е взел участие в среща с висши политици, магистрати и тогавашния гуверньор на Българска народна банка Иван Искров, на която е координирана офанзивата против КТБ и притежателят й Цветан Василев. Отново в отчета се показва информация от зам.-председателят на ГЕБР Цветан Цветанов, че министър председателят Бойко Борисов и Делян Пеевски са заговорничели против Цветан Василев и са изфабрикували доказателства за слаб надзор и организация на банковия мениджмънт, за да придобият активи и собствености на банката след нейното затваряне. В последна сметка това се случва, банката е доведена до банкрут, а голяма част от нейните активи са заграбени.
Пеевски провокира и едно от най-силните политически безредици в новата история на България. Назначението му за началник на ДАНС през 2013 година изкарва десетки хиляди хора на митинг, като той остава на поста си единствено пет дни, след което напуща, сякаш поради публичния напън. Според осведомени обаче Пеевски извършва задачата си, защото се добира до осведомителния масив на „ българското ФБР “. Анализатори допускат, че информацията с която се е сдобил Пеевски по време на късото си престояване в ДАНС го прави невредим за следствия от правоохранителните органи, а също по този начин му дава задоволително оръжия за офанзива против съперниците му, в това число и за проведения банкрут на КТБ.
През последните години активността на корпулентния народен представител напусна рамките на България, като даже турското разузнаване разгласява отчет за контрабандната активност на близката до Пеевски компания „ Булгартабак “. От отчета на Турската работа за битка с проведената престъпност и контрабандата (КОМ) излиза наяве, че “продуктите, идващи от българската компания “Булгартабак” са се трансформирали се в източник на контрабанда в Турция. КОМ оповестява, че българските цигари съставляват съществена част от незаконния пазар в Турция. В тазгодишния отчет за пръв път се показва непосредствено името на “Булгартабак”. Самият Пеевски пък, дружно със своя политически и бизнес наставник Ахмед Доган, имат възбрана да посещават Турция.
През последните години Пеевски поставя старания за одобряване на монопол върху оръжейния бранш в страната. Тук в време да напомним, че този вкус се заражда още по време на пребиваването му в изпълнителната власт, където е член на междуведомствената комисия, която издава лицензите за търговия с оръжие. През последната година Пеевски пробва да овладее военния цех „ Дунарит ” в Русе посредством подмолни афери и трикове, посредством свързаната с него офшорка Viafot Limited. Опитите на депутата станаха толкоз настървени, че близкия до него министър на стопанската система Емил Караниколов за малко замрази лиценза на предприятието „ Емко “, с което едвам не провокира крах на целия Военнопромишлен комплекс.
Развитието и активността на Делян Пеевски през годините провокира възмущението освен на българските жители, само че и на интернационалните наблюдаващи през годините. Многобройни са задграничните изявления, акцентиращи върху името на Пеевски и модела КОЙ.
„ За мнозина Пеевски е въплъщение на “манталитета на самообслужващия се политик”, който е необятно публикуван в България “, написа авторитетното австрийско издание “Ди Пресе “ за корпулентния народен представител.
Едно от най-известните немски списание Spiegel разгласява през 2016 година просторен материал, озаглавен “Българският политик Пеевски: Айсбергът на корупцията”.
„ В България неколцина олигарси управляват медиите в страната, която постоянно е поставяна на последно място измежду страните от Европейския съюз в показателя за свободата на медиите по света. Между тях са депутатът Делян Пеевски, чиято “Нова българска медийна група”, видимо ръководена от майка му, въпреки съперници да настояват, че той държи същинската власт, е тясно обвързвана с държавни управления, следени от няколко партии “, написа вестник “Ню Йорк таймс”.
Това е единствено част от интернационалния отзив за активността на Делян Пеевски. Дали обаче многочислените задгранични представители, които ще посетят България в идващите месеци, знаят кой е същинския им хазаин?
ФРОГ НЮЗ
Колаж: ТОНИ ГАНЧЕВ
loading... #SC_TBlock_381491 a { font-family: Roboto!important; }
Неслучайно от гражданско съдружие „ Боец “ даже го предложиха публично за лице на българското председателство, въпреки самият Пеевски в продължение на месеци да е неоткриваем, с цел да получи персонално номинацията си. Дори повече, нито в Народното събрание, нито в личната му партия Движение за права и свободи, разполага с негов действителен адрес на местообитание.
Това е и една от аргументите Frognews.bg да обърне внимание на Делян Пеевски като скрития ръководител на българското председателство на Европейски Съюз, който надали ще попадне под обективите на камерите.
На въпросът кой е Делян Пеевски не може да бъде даден еднопосочен отговор.
Политическата и бизнес кариера на Пеевски започва през 2001 година по време на държавното управление на Симеон Сакскобургготски и Национална движение „Симеон Втори". Само на 21 години Пеевски към този момент се трансформира в едно от основните лица на партията, откакто става парламентарен секретар на тогавашния министър на превоза Пламен Петров. Пеевски стана съучредител на сдружението “Младежко НДСВ” дружно със сина на говорителката на царското семейство Галя Дичева – Росен.
Нещо повече, Пеевски незабавно е ориентиран към надалеч по-практични неща от парламентарното секретарстване и оглавява борда на най-голямото ни пристанище – Варна. Важно е да се означи тук, че по това време Пеевски даже няма приключено висше обучение, което не му пречи да заеме значим пост в Народното събрание или да оглави най-голямото пристанище в България. Според изявления в пресата от това време една от първите работи на Пеевски била да изиска от управлението на пристанището първокласен джип. Той беше освободен от борда поради липса на учебен ценз, защото по това време към момента е студент по право, трета година.
По време на пребиваването си отпред на пристанище Варна обаче Пеевски не си губи времето. Според друга информация още там той е съумял да сътвори съществени връзки със съмнителни български предприемачи. Известна е неговата младежка фотография с към този момент починалия водач на Мултигруп Илия Павлов при откриването на хотела на предприемача „ Парадайз бийч “ в курорта „ Свети Влас “.
Какво и по какъв начин е правил Пеевски по време на ръководството си на пристанището можем да гадаем, само че насоки за това се намират в смяната на материалния му статус. Само от имотната му декларация през 2002 година, 2003 година и 2004 година излиза наяве, че той е придобил три първокласни парцела в столицата, измежду които мезонет в кв. “Павлово”, различен апартамент в центъра на София и къща с двор в Бояна. Декларираната публична цена на придобивките е 152 263 лв. и тя е извънредно ниска, по отношение на действителната стойност на парцелите. Пеевски остава на поста си до 2003 година, когато царски депутати подвигнаха скандал за управите на държавните сдружения и най-сетне някой във властта се впечатли, че Пеевски няма нужния учебен ценз.
Освобождаването на Пеевски от високия пост в пристанище Варна не поставя завършек на упоритостите му. Дори в противен случай, очевидно го стимулира да приключи образованието си и през 2005 година той се оказва с нова апетитна работа – следовател в столичното разследване. За следващ път обаче Пеевски получава назначението си отвън общоприетите стандарти, защото не има нужния стаж за този пост.
През април 2005 година във Висшия правосъден съвет е импортирано предложение Пеевски да стане следовател в Столичната следствена работа, в икономически отдел. Според закона за правосъдната власт за това е необходим наложителен 2-годишен стаж, какъвто Пеевски няма. Но в същия закон написа, че може да има и изключения. Младежът естествено става изключение и 25 най-висши магистрати гласоподават през май той да стане следовател.
Пеевски престоява единствено пет месеца на поста, като и до през днешния ден на никого не е ясно какво е съумял да свърши младия следовател без нужния стаж, само че по-късно той непосредствено получава поста на зам.-министър в Министерството на държавната политика за бедствията и повредите, до момента в който ведомството се оглавява от Движение за права и свободи и Емел Етем. Скандалното в тази ситуация е, че даже откакто получава зам.-министерския пост, никой не знае от коя квота е Пеевски. Както към този момент споменахме, кариерата му стартира от Национална движение „Симеон Втори", които участват в ръководството на Тройната коалиция, почнало след изборите през 2005 година Оказва се обаче, че Пеевски получава поста от квотата на Движение за права и свободи, което поставя началото и на неговата връзка с партията. Във ведомството той следи Държавния запас. Става и член на междуведомствената комисия, която издава лицензите за търговия с оръжие, което, както ще забележим в следствие, ще се окаже решаващо в желанието му за завладяване на оръжейния бранш в България.
По време на пребиваването на Пеевски в министерството се случва и един от най-големите кавги в неговата политическа и бизнес кариера. Скандалът с „ Булгартабак “ демонстрира също по този начин, че Пеевски е недостижим за правоохранителните и правосъдните органи. През 2007 година зам.-министърът е упрекнат, че употребява служебното си състояние, с цел да притиска шефа на “Булгартабак” Христо Лачев да подписва контракти с близки до него компании. Близо месец преди прокуратурата да разгласи, че започва дело против Пеевски, тогавашния министър председател Сергей Станишев го уволнява, дружно с различен забъркан в абсурда зам.-министър – Корнелия Нинова. Във вихъра на абсурда с постовете си, откакто бяха принудени, се разделиха още шефът на следствието Ангел Александров (близък до Доган и кръстник на Пеевски в следствието) и икономическият министър Румен Овчаров.
Цялото кралско войнство на българската прокуратура подхваща случая, като персонално тогавашния основен прокурор Борис Велчев афишира абсурда за „ омерзителен “ и софийска градска прокуратура стартира следствие. Без изненада, единствено няколко месеца след началото на следствието прокуратурата го приключва, защото първичните констатации не са се удостоверили. Потвърждават се обаче думите на самия Пеевски след уволняването му, че „ някои хора ще се извиняват “.
Преди да се завърне на поста си в държавното управление, а Пеевски още веднъж се насочва към комфортния магистратски пост на следовател. Там среща опозиция от най-висшия правосъден орган в България – Висшия правосъден съвет, като кадровиците декларират, че щом няма морал да бъде зам.-министър, то няма място и в системата на Темида. Тук Пеевски още веднъж съумява да се наложи над най-висшите фрагменти в правосъдната ни система, като след решение на Върховния административен съд, кадровиците се виждат принудени да дадат следователския пост на Пеевски.
Така вместо да бъде изправен пред съд, за едно лято Пеевски се оказва без обвинявания, с влиятелен пост в правосъдната система и нови придобивки. Докато тече драмата с „ Булгартабак “, той и майка му Ирена Кръстева, която е някогашен началник на спортния тотализатор, получават една от огромните медийни групи в България – вестниците “Политика”, “Монитор” и “Телеграф” от издателя Петьо Блъсков. В последна сметка министър председателят по това време Сергей Станишев възвръща Пеевски на поста му в държавното управление, а самият Пеевски получава извинението, което предсказва при започване на абсурда.
Следва агресия на бизнес и медийната империя на Пеевски, като след несполучливия опит да овладее по-рано Булгартабак, в последна сметка прави това години по-късно. Богатството на Пеевски нараства стремглаво през тези години. Според оповестен от уеб страницата Биловъ отчет за положението на депутата в листата с притежанията “Булгартабак” (оценен на 320 млн. долара), пловдивската цигарена фабрика “Юрий Гагарин” (50 млн. долара), компанията за млечни артикули “Лакрима” (50 млн. долара), веригата за търговия на дребно “Табак Маркет” (“Лафка”), компанията за доставки “Експрес Лоджистикс енд Дистрибюшън” (30 млн. долара), “Дореко” и софтуерната компания “БГ Бизнес Солюшънс”.
След налагането на волята му над държавното управление на Сергей Станишев и Висшия правосъден съвет, Пеевски необезпокоявано обезпечава мястото ви в Народното събрание и до през днешния ден, към този момент на депутатската банка на Движението за права и свободи. През тези години името му се забърква в голям брой кавги, като един от най-големите такива е присъединяване му във целенасочения банкрут на КТБ. Според отчет на Централното разследващо ръководство Пеевски е взел участие в среща с висши политици, магистрати и тогавашния гуверньор на Българска народна банка Иван Искров, на която е координирана офанзивата против КТБ и притежателят й Цветан Василев. Отново в отчета се показва информация от зам.-председателят на ГЕБР Цветан Цветанов, че министър председателят Бойко Борисов и Делян Пеевски са заговорничели против Цветан Василев и са изфабрикували доказателства за слаб надзор и организация на банковия мениджмънт, за да придобият активи и собствености на банката след нейното затваряне. В последна сметка това се случва, банката е доведена до банкрут, а голяма част от нейните активи са заграбени.
Пеевски провокира и едно от най-силните политически безредици в новата история на България. Назначението му за началник на ДАНС през 2013 година изкарва десетки хиляди хора на митинг, като той остава на поста си единствено пет дни, след което напуща, сякаш поради публичния напън. Според осведомени обаче Пеевски извършва задачата си, защото се добира до осведомителния масив на „ българското ФБР “. Анализатори допускат, че информацията с която се е сдобил Пеевски по време на късото си престояване в ДАНС го прави невредим за следствия от правоохранителните органи, а също по този начин му дава задоволително оръжия за офанзива против съперниците му, в това число и за проведения банкрут на КТБ.
През последните години активността на корпулентния народен представител напусна рамките на България, като даже турското разузнаване разгласява отчет за контрабандната активност на близката до Пеевски компания „ Булгартабак “. От отчета на Турската работа за битка с проведената престъпност и контрабандата (КОМ) излиза наяве, че “продуктите, идващи от българската компания “Булгартабак” са се трансформирали се в източник на контрабанда в Турция. КОМ оповестява, че българските цигари съставляват съществена част от незаконния пазар в Турция. В тазгодишния отчет за пръв път се показва непосредствено името на “Булгартабак”. Самият Пеевски пък, дружно със своя политически и бизнес наставник Ахмед Доган, имат възбрана да посещават Турция.
През последните години Пеевски поставя старания за одобряване на монопол върху оръжейния бранш в страната. Тук в време да напомним, че този вкус се заражда още по време на пребиваването му в изпълнителната власт, където е член на междуведомствената комисия, която издава лицензите за търговия с оръжие. През последната година Пеевски пробва да овладее военния цех „ Дунарит ” в Русе посредством подмолни афери и трикове, посредством свързаната с него офшорка Viafot Limited. Опитите на депутата станаха толкоз настървени, че близкия до него министър на стопанската система Емил Караниколов за малко замрази лиценза на предприятието „ Емко “, с което едвам не провокира крах на целия Военнопромишлен комплекс.
Развитието и активността на Делян Пеевски през годините провокира възмущението освен на българските жители, само че и на интернационалните наблюдаващи през годините. Многобройни са задграничните изявления, акцентиращи върху името на Пеевски и модела КОЙ.
„ За мнозина Пеевски е въплъщение на “манталитета на самообслужващия се политик”, който е необятно публикуван в България “, написа авторитетното австрийско издание “Ди Пресе “ за корпулентния народен представител.
Едно от най-известните немски списание Spiegel разгласява през 2016 година просторен материал, озаглавен “Българският политик Пеевски: Айсбергът на корупцията”.
„ В България неколцина олигарси управляват медиите в страната, която постоянно е поставяна на последно място измежду страните от Европейския съюз в показателя за свободата на медиите по света. Между тях са депутатът Делян Пеевски, чиято “Нова българска медийна група”, видимо ръководена от майка му, въпреки съперници да настояват, че той държи същинската власт, е тясно обвързвана с държавни управления, следени от няколко партии “, написа вестник “Ню Йорк таймс”.
Това е единствено част от интернационалния отзив за активността на Делян Пеевски. Дали обаче многочислените задгранични представители, които ще посетят България в идващите месеци, знаят кой е същинския им хазаин?
ФРОГ НЮЗ
Колаж: ТОНИ ГАНЧЕВ
loading... #SC_TBlock_381491 a { font-family: Roboto!important; }
Източник: 7dnisofia.bg
КОМЕНТАРИ