Ковидът отива, та се не вижда. И малко се прави

Ковидът отива, та се не вижда. И малко се прави да се овладеят нещата в България. Защото, за следващ път тактиката е реакция " на парче " - запушваме дупки като се появят, а не вършим по този начин, че да не се появят. Второто е по-трудно - има потребност да се мисли, има потребност да се вземат непопулярни решения, а те удрят по рейтинга - всякакви хора почват да не те харесват, да ти желаят оставката. Друго си е да угаждаш и да се оправдаваш тъкмо с това - ето ТУК следващо показно по какъв начин се бяга от отговорност!
И тъй като от Бойко Борисов от дълго време съм се отказал да чакам да поеме отговорност, когато това ще му изяде главата, се обръщам към членовете на Националния действен щаб (НОЩ) - а Вие, уважаеми? Слушам в събота пред bTV професор Тодор Кантарджиев се вайка по какъв начин хората вярвали на шарлатани, по какъв начин май месец сме били за образец в преодоляването на ковид, а юни сме противоположния образец. И се запитвам - а Вие, професоре, както и другите професори и доценти в НОЩ, какво направихте, та да не имат вяра хората на шарлатани, а да слушат Вас?
Помислихте ли се за велики, както споделя един от най-хубавите пулмолози в България доктор Симидчиев в изявление, което ТРЯБВА да се прочете и запамети? Каква Ви беше тактиката за другарство с българите, да ги накарате да ви чуят и послушат - нещо, за което писах още в края на март месец и на което неколкократно обръщах внимание в разнообразни тематични мнения? Как убеждавахте хората да Ви послушат - като говорите за трупове и чували непрекъснато, като правехте брифинг след брифинг, та да ги подлудите и да им писне от Вас, като прегорихте манджата? Като говорехте като че ли на по-низши същества - тук Ви разбирам ненапълно, и аз да слушах въпросите по брифингите на Ива Николова и " Пеевски Медия Груп ", щях да желая да употребявам доста тиксо! Но да откажете да проведете открит спор със свои сътрудници по тематиката с ковид и националният здравен контрольор доктор Ангел Кунчев да изяснява, че в този момент не му било времето, е цялостен информационен неуспех! А по кое време му е времето, доктор Кунчев? Кога е времето да приказваме и да научваме по нещо от говоренето? Като пристигна идната международна пандемия ли?
Резултатът от тази информационна тактика в този момент го берете - шарлатани слушали! Слушат и още по какъв начин - тъй като като беше време Вас да слушат, Вие говорехте като на идиоти, нещата се случваха с " иди ми - дойди ми ", единствено заповедите за маските да си спомним е задоволително. А да Ви кажа, уважаеми професори и доценти, даже идиотите не обичат да ги третират като идиоти - и като ги третират по този начин, те намират метод да си го върнат.
Сега Вие, с половин уста, към този момент говорите какъв брой неприятно било да се отворят питейни заведения и нощни заведения, да има футболни мачове с аудитория. Но не го казахте изрично, високо и твърдо сега, в който тези неща бяха оповестени за разрешени. И доста други неща не обяснихте, когато беше време - вместо това размятахте чували с трупове. А по този начин не се гради доверие.
За край, тъй като към момента в България много хора поназнайват що е то село, изключително от по-старите генерации, да Ви кажа нещо, г-да професори. Жена ми си гледа една тиква на балкона - искаше латинки, посади, само че не вързаха. Тиквата обаче избуя без даже да я садим - има едни свраки, които минават от време на време през терасата и кълват по саксиите, евентуално някоя от тях е домъкнала семе. Но тиквите, както добре знаят земеделските стопани, изкарват много цвят, единствено че се радваш, в случай че най-малко един от всичките цветове върже на плод. При нашата тиква в този момент имаше към този момент десетина цвята, само че още няма плод.
Така е в Тикволандия - в този момент при всички разцъфнали отрано най-хубави и прелестни, навременни ограничения, ще чакаме да забележим дали въпреки всичко някой цвят ще върже! Иначе ще питаме от ден на ден и повече страни като Англия за какво сме в черен лист със наложителна карантина, в случай че вървим натам. Което не е безусловно неприятно де - като ни затворят от повече места по този начин, няма да има по какъв начин да избягаме от действителността ни и току виж най-сетне сме се ядосали и потърсили сметка за какво по този начин все цъфтим, а не ни връзва!
Автор: Ивайло Ачев