Котката на Шрьодингер - какво представлява известният експеримент
Котката на Шрьодингер е персонаж от изглеждащ парадоксално умствен опит, препоръчан от Ервин Шрьодингер, когато желал да покаже непълнотата на квантовата механика при прехода от субатомни към макроскопични системи.
Ервин Шрьодингер е роден във Виена на 12 август 1887 година и е почетен с Нобеловата премия по физика през 1933 година Той е най-известен с работата си по квантовата доктрина, изключително с мисловния си опит с котка, с цел да изясни дефектната интерпретация на квантовата суперпозиция.
Копенхагенската интерпретация на квантовата механика всъщност гласи, че един обект във физическа система може по едно и също време да съществува във всички вероятни конфигурации, само че наблюдаването на системата принуждава системата да се срине и принуждава обекта в единствено едно от тези вероятни положения. Шрьодингер не е склонен с това пояснение. Какво общо има това с котките?
Котка на Шрьодингер
В затворена кутия е сложена котка. В кутията има механизъм, съдържащ радиоактивно ядро и съд с токсичен газ. Параметрите на опита са по този начин подбрани, че вероятността ядрото да се разпадне за 1 час е 50%. Ако ядрото се разпадне, механизмът се задейства, отваря съда с токсичен газ и котката умира. Според квантовата механика, в случай че върху ядрото не се организира наблюдаване, положението му се разказва като суперпозиция (смесване) на две положения – разпаднало се ядро и неразпаднало се ядро, затова, котката е жива и мъртва по едно и също време. Ако кутията бъде отворена, експериментаторът би трябвало да види кое да е от двете положения – „ ядрото се е разпаднало, котката е мъртва “ или „ ядрото не се е разпаднало, котката е жива “.
Въпросът е следният: по кое време системата престава да съществува като разбъркване на две положения и избира едно съответно? Целта на опита – да покаже, че квантовата механика е непълна без някои правила, които демонстрират, при какви условия се случва колапс на вълновата функционалност и котката става или жива, или мъртва, само че не и едното, и другото по едно и също време.
Обратно на известното мнение, Шрьодингер е замислил опита не тъй като е вярвал, че може да съществува живо-мъртва котка; в противен случай, считал е квантовата механика за непълна и не до дъно описваща действителността в дадения случай. Понеже котката може да бъде единствено жива или единствено мъртва (не съществува положение живо-мъртъв), то това значи, че същото би трябвало да е правилно и за атомното ядро. То би трябвало да е или разпаднало се или неразпаднало се.
източник: www.iflscience.com
Ервин Шрьодингер е роден във Виена на 12 август 1887 година и е почетен с Нобеловата премия по физика през 1933 година Той е най-известен с работата си по квантовата доктрина, изключително с мисловния си опит с котка, с цел да изясни дефектната интерпретация на квантовата суперпозиция.
Копенхагенската интерпретация на квантовата механика всъщност гласи, че един обект във физическа система може по едно и също време да съществува във всички вероятни конфигурации, само че наблюдаването на системата принуждава системата да се срине и принуждава обекта в единствено едно от тези вероятни положения. Шрьодингер не е склонен с това пояснение. Какво общо има това с котките?
Котка на Шрьодингер
В затворена кутия е сложена котка. В кутията има механизъм, съдържащ радиоактивно ядро и съд с токсичен газ. Параметрите на опита са по този начин подбрани, че вероятността ядрото да се разпадне за 1 час е 50%. Ако ядрото се разпадне, механизмът се задейства, отваря съда с токсичен газ и котката умира. Според квантовата механика, в случай че върху ядрото не се организира наблюдаване, положението му се разказва като суперпозиция (смесване) на две положения – разпаднало се ядро и неразпаднало се ядро, затова, котката е жива и мъртва по едно и също време. Ако кутията бъде отворена, експериментаторът би трябвало да види кое да е от двете положения – „ ядрото се е разпаднало, котката е мъртва “ или „ ядрото не се е разпаднало, котката е жива “.
Въпросът е следният: по кое време системата престава да съществува като разбъркване на две положения и избира едно съответно? Целта на опита – да покаже, че квантовата механика е непълна без някои правила, които демонстрират, при какви условия се случва колапс на вълновата функционалност и котката става или жива, или мъртва, само че не и едното, и другото по едно и също време.
Обратно на известното мнение, Шрьодингер е замислил опита не тъй като е вярвал, че може да съществува живо-мъртва котка; в противен случай, считал е квантовата механика за непълна и не до дъно описваща действителността в дадения случай. Понеже котката може да бъде единствено жива или единствено мъртва (не съществува положение живо-мъртъв), то това значи, че същото би трябвало да е правилно и за атомното ядро. То би трябвало да е или разпаднало се или неразпаднало се.
източник: www.iflscience.com
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ