Ахмед Доган: Костов, както винаги, лъже!
" Костов, както постоянно, лъже! Движение за права и свободи в никакъв случай не е желало оставката на Богомил Бонев ".
Това съобщи пред Епицентър.бг почетният ръководител на Движението доктор Ахмед Доган, предизвикан от следващата остра дискусия сред някогашния министър председател на Съюз на демократичните сили и вътрешния министър в първото държавно управление на Съюз на демократичните сили.
" Движение за права и свободи в никакъв случай не е желало оставката на Богомил Бонев като вътрешен министър. Костов се възползва от напрежението сред Съюз на демократичните сили и Движение за права и свободи, с цел да урежда вътрешно-политическите си проблеми. Той виждаше в лицето на Богомил Бонев доста сериозен съперник ", разкри Доган, който персонално се обади в медията ни, с цел да напомни събитията отпреди 21 години.
Вчера в изявление по Дарик радио някогашният министър председател Иван Костов зададе въпроса: " Не разбирам за какво жителите избират джипката и обединението с Доган ".
Днес с пост във Facebook Богомил Бонев му отговори: " Ще си отговориш, когато си отговориш на въпроса, за какво се разделихме по искане на Доган. Поне пред мен по този начин се оправда. Доган ми желал оставката. Не съм бил намерил разговор с него ".
С изказването си Доган разплита разногласието, като разкрива, че през 1999 година по време на огромния ремонт на кабинета на Съюз на демократичните сили Костов е излъгал Бонев, обяснявайки, че отстраняването му от държавното управление е по искане на Движение за права и свободи, тъй като " не намерил разговор с Доган ". Истината е, че Костов е отстранил вътрешния министър, поради високия му по това рейтинг и поради обстоятелството, че беше тръгнал по следите на синята корупция, което провокира отпор на сините партийни апаратчици. По това време корупцията бе прояла ръководещата партия и страната и се бе трансформирала във визитка картичка за ръководството на Иван Костов.
Епицентър.бг напомня, че на 22 октомври 1999 година Би Би Си излъчва особено изявление с министър-председателя на България Иван Костов, в което той сензационно декларира: „ Трябва да има промени в кабинета “. Това става в деня за размисъл преди втория тур на локалните избори, които се организират тогава. Премиерът изяснява пред английската радиостанция, че ремонтът на държавното управление му следва да се извърши, откакто Европейският съюз предложения България на договаряния за пълноправно участие в Съюза, което се чака да се случи през декември 1999 година на среща на върха в Европейски Съюз, във финландската столица Хелзинки.
„ Ние отнапред знаем, че в случай че България получи покана и стартира договаряния, би трябвало да има промени в кабинета. Структурата на кабинета просто не е пригодена за договаряния, тъй че неизбежно ще има структурни, а евентуално и лични промени “, изяснява Костов.
Открехването на тематиката за държавни промени обаче става на фона на срутва на публично доверие в ръководещите, проличало още по време на първия тур на локалните избори. Макар че Съюз на демократичните сили печели към 32% от общия брой гласове, а Българска социалистическа партия – 28%, резултатът е гласовит пестник за кабинета и надалеч от поддръжката, реализирана две години и шест месеца по-рано, когато 2,2 милиона българи гласоподават за Съюз на демократичните сили на предварителните парламентарни избори след разрушителното ръководство на Българска социалистическа партия, довело страната до тежка финансова, икономическа и зърнена рецесия.
Намерението за ремонт на кабинета е посрещнато с цялостно безмълвие в редиците на Съюз на демократичните сили и чувство за неустановеност. Различни представители на опозицията в лицето на Движение за права и свободи, Българска социалистическа партия и някои по-малки партии разясняват, че непредвидената позиция на премиера Костов не е обвързвана с евроинтеграцията, а с неуспеха на водената от държавното управление политика и със спада на публичното доверие, ясно проличало на локалните избори.
Паралелно с това, в медиите се показват съответни образци за охолството, с което избрани водачи от Съюз на демократичните сили стартират да се ограждат. В пресата са оповестени информации и се слагат въпроси от кое място са средствата на Христо Бисеров, с които синът му учи в Англия, а също по този начин и тези, с които строи къща в центъра на София. Във вестниците задават въпроси и за имотното положение на зам.-председателя на Съюз на демократичните сили, водач на Софийската организация на синята партия и вицепремиер Евгений Бакърджиев, а също по този начин и за вицепремиера Александър Божков, който по време на наличието си във властта получава прякора „ Мистър 10 % “.
Президентът Петър Стоянов ускорява напрежението с ново обществено изказване по Дарик Радио на 27 ноември 1999 г: " Хората, поради които политиката на Съюз на демократичните сили през последните години стартира да се дискредитира, би трябвало да си отидат, без значение какъв пост заемат ".
На журналистически въпрос дали подозренията за корупция, които са останали в ръководството, няма да попречат на държавните промени, Иван Костов дава отговор спестовно: „ Не. Нищо няма да ми попречи за измененията в кабинета “.
През 1999 година за първи път през годините на преход от тоталитарната комунистическа система към народна власт тематиката за корупцията придобива публично значение. Българите тогава подреждат корупцията на трето място по проблеми в страната с 38,5%, след безработицата - с 64,6%, и ниските приходи - с 50,2% от интервюираните в настоящо социологическо проучване към декември 1999 година
Броени дни преди да бъде осъществен ремонтът на кабинета, Костов прибавя към първичния си претекст за рокадите – идната евроинтеграция – и още други два споделя: " Ще си отидат министри поради несвършена работа. Заради това, че не можаха до дъно добре безапелационно да основат законите, не да започват институционалните проблеми... Аз назовавам несвършена работа неналичието на задоволително пояснение за обществото, неналичието на поддръжка за техните старания... Ще си отидат министри и заради това, че няма да има повече съвместяване на върховен партиен пост с върховен пост в държавното управление, т.е. няма да има това слепване сред партия и страна ".
Онова, което обаче министър-председателят и водач на Съюз на демократичните сили не прави, е да даде свястно пояснение за аргументите, заради които сменя вицепремиерите и министрите си. Въпреки гласуваните промени, препоръчани от него, остава да витае подозрението за същинските претекстове на рокадите. В пресата политическите съперници на Костов настояват, че той разчиства сметки в Съюз на демократичните сили, че си е избрал ролята на положителния министър-председател против „ лошите” министри, подозират го, че някои от промените са свързани с приватизацията. Премиерът обаче изрично отхвърля да изясни кой защо и за какво сменя. Това му изиграва неприятна смешка.
Именно върху приватизацията нанася своя ответен удар Богомил Бонев, министърът на вътрешните работи в първия кабинет на Костов, фигурата с максимален рейтинг и един от тримата министри, които не участват при гласуването на освобождението им в Народното събрание на 21 декември 1999 година
Четири месеца по-късно, през април 2000 година, Бонев упреква обществено Костов, че през 1998 и 1999 година министър председателят е забранил на службите да следят процесите на приватизация в страната. Той упреква министър-председателя, че е скрил информации против двама някогашни заместник-министри на индустрията, които тогава към този момент са разследвани.
Стига се и до прословутата имитация на президента Петър Стоянов: „ Иване, кажи им, те ще те схванат!” Той я изрича след офанзивата на Бонев против Костов. „ Министър-председателят не назова нещата с същинските им имена и сгреши. Затова това, което установи Бонев, се приема от болшинството българи. Бонев сподели това, което трябваше да стори Костов преди шест месеца “, декларира президентът Стоянов.
През 2008 година Бонев декларира: " Нека Иван Костов стартира с признанията за скандалните покупко-продажби, които започнаха след 1999 година, уточни Бонев. Костов е човек, който въплъщава корупцията. "
Това съобщи пред Епицентър.бг почетният ръководител на Движението доктор Ахмед Доган, предизвикан от следващата остра дискусия сред някогашния министър председател на Съюз на демократичните сили и вътрешния министър в първото държавно управление на Съюз на демократичните сили.
" Движение за права и свободи в никакъв случай не е желало оставката на Богомил Бонев като вътрешен министър. Костов се възползва от напрежението сред Съюз на демократичните сили и Движение за права и свободи, с цел да урежда вътрешно-политическите си проблеми. Той виждаше в лицето на Богомил Бонев доста сериозен съперник ", разкри Доган, който персонално се обади в медията ни, с цел да напомни събитията отпреди 21 години.
Вчера в изявление по Дарик радио някогашният министър председател Иван Костов зададе въпроса: " Не разбирам за какво жителите избират джипката и обединението с Доган ".
Днес с пост във Facebook Богомил Бонев му отговори: " Ще си отговориш, когато си отговориш на въпроса, за какво се разделихме по искане на Доган. Поне пред мен по този начин се оправда. Доган ми желал оставката. Не съм бил намерил разговор с него ".
С изказването си Доган разплита разногласието, като разкрива, че през 1999 година по време на огромния ремонт на кабинета на Съюз на демократичните сили Костов е излъгал Бонев, обяснявайки, че отстраняването му от държавното управление е по искане на Движение за права и свободи, тъй като " не намерил разговор с Доган ". Истината е, че Костов е отстранил вътрешния министър, поради високия му по това рейтинг и поради обстоятелството, че беше тръгнал по следите на синята корупция, което провокира отпор на сините партийни апаратчици. По това време корупцията бе прояла ръководещата партия и страната и се бе трансформирала във визитка картичка за ръководството на Иван Костов.
Епицентър.бг напомня, че на 22 октомври 1999 година Би Би Си излъчва особено изявление с министър-председателя на България Иван Костов, в което той сензационно декларира: „ Трябва да има промени в кабинета “. Това става в деня за размисъл преди втория тур на локалните избори, които се организират тогава. Премиерът изяснява пред английската радиостанция, че ремонтът на държавното управление му следва да се извърши, откакто Европейският съюз предложения България на договаряния за пълноправно участие в Съюза, което се чака да се случи през декември 1999 година на среща на върха в Европейски Съюз, във финландската столица Хелзинки.
„ Ние отнапред знаем, че в случай че България получи покана и стартира договаряния, би трябвало да има промени в кабинета. Структурата на кабинета просто не е пригодена за договаряния, тъй че неизбежно ще има структурни, а евентуално и лични промени “, изяснява Костов.
Открехването на тематиката за държавни промени обаче става на фона на срутва на публично доверие в ръководещите, проличало още по време на първия тур на локалните избори. Макар че Съюз на демократичните сили печели към 32% от общия брой гласове, а Българска социалистическа партия – 28%, резултатът е гласовит пестник за кабинета и надалеч от поддръжката, реализирана две години и шест месеца по-рано, когато 2,2 милиона българи гласоподават за Съюз на демократичните сили на предварителните парламентарни избори след разрушителното ръководство на Българска социалистическа партия, довело страната до тежка финансова, икономическа и зърнена рецесия.
Намерението за ремонт на кабинета е посрещнато с цялостно безмълвие в редиците на Съюз на демократичните сили и чувство за неустановеност. Различни представители на опозицията в лицето на Движение за права и свободи, Българска социалистическа партия и някои по-малки партии разясняват, че непредвидената позиция на премиера Костов не е обвързвана с евроинтеграцията, а с неуспеха на водената от държавното управление политика и със спада на публичното доверие, ясно проличало на локалните избори.
Паралелно с това, в медиите се показват съответни образци за охолството, с което избрани водачи от Съюз на демократичните сили стартират да се ограждат. В пресата са оповестени информации и се слагат въпроси от кое място са средствата на Христо Бисеров, с които синът му учи в Англия, а също по този начин и тези, с които строи къща в центъра на София. Във вестниците задават въпроси и за имотното положение на зам.-председателя на Съюз на демократичните сили, водач на Софийската организация на синята партия и вицепремиер Евгений Бакърджиев, а също по този начин и за вицепремиера Александър Божков, който по време на наличието си във властта получава прякора „ Мистър 10 % “.
Президентът Петър Стоянов ускорява напрежението с ново обществено изказване по Дарик Радио на 27 ноември 1999 г: " Хората, поради които политиката на Съюз на демократичните сили през последните години стартира да се дискредитира, би трябвало да си отидат, без значение какъв пост заемат ".
На журналистически въпрос дали подозренията за корупция, които са останали в ръководството, няма да попречат на държавните промени, Иван Костов дава отговор спестовно: „ Не. Нищо няма да ми попречи за измененията в кабинета “.
През 1999 година за първи път през годините на преход от тоталитарната комунистическа система към народна власт тематиката за корупцията придобива публично значение. Българите тогава подреждат корупцията на трето място по проблеми в страната с 38,5%, след безработицата - с 64,6%, и ниските приходи - с 50,2% от интервюираните в настоящо социологическо проучване към декември 1999 година
Броени дни преди да бъде осъществен ремонтът на кабинета, Костов прибавя към първичния си претекст за рокадите – идната евроинтеграция – и още други два споделя: " Ще си отидат министри поради несвършена работа. Заради това, че не можаха до дъно добре безапелационно да основат законите, не да започват институционалните проблеми... Аз назовавам несвършена работа неналичието на задоволително пояснение за обществото, неналичието на поддръжка за техните старания... Ще си отидат министри и заради това, че няма да има повече съвместяване на върховен партиен пост с върховен пост в държавното управление, т.е. няма да има това слепване сред партия и страна ".
Онова, което обаче министър-председателят и водач на Съюз на демократичните сили не прави, е да даде свястно пояснение за аргументите, заради които сменя вицепремиерите и министрите си. Въпреки гласуваните промени, препоръчани от него, остава да витае подозрението за същинските претекстове на рокадите. В пресата политическите съперници на Костов настояват, че той разчиства сметки в Съюз на демократичните сили, че си е избрал ролята на положителния министър-председател против „ лошите” министри, подозират го, че някои от промените са свързани с приватизацията. Премиерът обаче изрично отхвърля да изясни кой защо и за какво сменя. Това му изиграва неприятна смешка.
Именно върху приватизацията нанася своя ответен удар Богомил Бонев, министърът на вътрешните работи в първия кабинет на Костов, фигурата с максимален рейтинг и един от тримата министри, които не участват при гласуването на освобождението им в Народното събрание на 21 декември 1999 година
Четири месеца по-късно, през април 2000 година, Бонев упреква обществено Костов, че през 1998 и 1999 година министър председателят е забранил на службите да следят процесите на приватизация в страната. Той упреква министър-председателя, че е скрил информации против двама някогашни заместник-министри на индустрията, които тогава към този момент са разследвани.
Стига се и до прословутата имитация на президента Петър Стоянов: „ Иване, кажи им, те ще те схванат!” Той я изрича след офанзивата на Бонев против Костов. „ Министър-председателят не назова нещата с същинските им имена и сгреши. Затова това, което установи Бонев, се приема от болшинството българи. Бонев сподели това, което трябваше да стори Костов преди шест месеца “, декларира президентът Стоянов.
През 2008 година Бонев декларира: " Нека Иван Костов стартира с признанията за скандалните покупко-продажби, които започнаха след 1999 година, уточни Бонев. Костов е човек, който въплъщава корупцията. "
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ