Алигаторовата костенурка – сладководният питбул на дъното
Костенурките наподобяват извънредно почтени и спокойни създания. Най-вероятно твърдите това, тъй като в никакъв случай не сте виждали най-голямата сладководна костенурка в Северна Америка. Легендата споделя, че алигаторова костенурка има захапка със силата от 80 кг и е задоволително мощна, с цел да прегризе дървената ръкохватка на метлата без никакви старания с едно ухапване.
И нещо по-интересно е, че тъкмо този тип нормално доближава тегло до 75 кг, затова в случай че видите огромна костенурка, по-добре е да не ѝ пречите. Това е костенурка, която чупи и откъсва човешки пръсти без никакво изпитание. Добрата вест е, че като доста други животни, алигаторските костенурки не са нападателни и се държат много умерено към хора, които влизат в техния хабитат.
Ако живеете на север от Рио Гранде или на изток от Скалистите планини, то най-вероятно може да сте попаднали на по-малкия вид на тази порода. Той тежи сред 4 и 16 кг и е в надалеч по-малка категория от своя по-голям брат. Алигаторова костенурка може да задмине тези размери, само че по остаряла традиция ще открием, че мъжките порастват доста повече.
Нещо повече, половите органи сред мъжките и женските могат да се разграничават доста от откритите. При някои от по-големите екземпляри, мъжките да вземем за пример могат да стигнат размери до 80-сантиметра на дължина, чифтосването може да се счита за съвсем невероятно.
Тази порода най-вероятно произлиза от праисторията и е съумяла да се запази до през днешния ден. Костенурките от този тип имат дълга опашка, бойна ризница и дребен и бърз врат. Не си мислете, че ще може да избягате, в случай че се опита да ви захапе.
Най-често ще ги откриете в Мексиканския залив – сладководните езера. В Северна Америка се намират в дребни водоеми на Луизиана, Арканзас, Мисисипи, Алабама и Флорида. През 2014 година журнала Зоотакса показва, че въпросната костенурка има три разновидности, разграничени на западни, централни и източни пропорции. В това проучване се твърди, че тези в реките Суване и Апалачикола са напълно разнообразни и неразучени типове до този миг.
Как това създание се изхранва? На първо място ще открием, че костенурката в никакъв случай не напуща водата. От време на време женските ще излязат на брега, с цел да снесат яйца, само че това е всичко. През останалото време може даже да не ги забележите на повърхността.
Освен в реки, населяват блата, язовири, езера и канали. Активни са през нощта, когато гладът ги е стимулирал да стартират своя лов. В менюто им участват разлагащи се трупове, растения, плодове, семена и всевъзможни живи организми, с които могат да се оправят. Това включва жаби, змии, охльови, саламндри и други. Понякога са склонни даже да се хранят и с по-малки костенурки, защото имат силата да чупят черупките им.
В някои случаи съумяват да прибавят към менюто си диви гъски, бобри и дребни крокодилчета. Най-любимата им храна остава рибата. Костенурката няма скорост, с цел да преследва този деликатес, само че пък умерено има с какво да ги примамят. Езикът на костенурката е червен и доста дребен, като основава илюзията на червейче. Достатъчно е този див звяр да стои неподвижно и да чака своята жертва да клъвне кукичката и да завърши своя живот.
Издръжливостта е изключително особено качество – тя може да задържи дъха си към 50 минути, давайки задоволително време на жертвите да се приближат. Дори и с някои дребни съперници измежду природата, тази костенурка е само подвластна от индивида и неговата активност. Оставена да живее умерено в естествената си среда, тя може да прекара към 70 години.
