Кацането на Луната си остава трудна работа
Космосът е сложен за завоюване. Това изпитаха и от Индийската организация за галактически проучвания (ISRO) при излитането на 7 септември, когато изгубиха контакт с лунната си сонда Викрам по време на опит да кацне на южния полюс на Луната.
Индия се готвеше да се трансформира в четвъртата нация, която в миналото сполучливо е кацала меко на лунната повърхнина, освен това, правейки това на място, до което до момента никоя друга страна не е достигала.
Въпреки че галактическата организация към момента се бори, с цел да съживи връзката с Викрам, случилото се изглеждаше като мъчително ехтене от обстановка станала по-рано тази година, когато израелската сонда Beresheet се блъсна в нашия натурален спътник.
Всичко това е увещание, че макар обстоятелството, че хората са кацали на Луната доста пъти по време на задачите на Аполо преди половин век, кацането на Луната си остава сложен бизнес. От 30-те опита за меко кацане, направени от галактически организации и компании по целия свят, повече от една трета са завършили с крах.
„ Няма съответно събитие, което да е отговорно за множеството несполучливи опити за кацане на Луната “, споделя пред Live Science галактическият инженер Алисия Дуайър Цианчиоло от изследователския център Лангли на НАСА в Косби, Мисури. За да се приземи на Луната, „ толкоз доста неща би трябвало да се случат в точна поредност и верен ред “, споделя тя. „ Ако някое от тях не се случи, тогава стартират проблемите. “
Първото нещо е да стигнете до лунната орбита, което не е дребен героизъм. Ракетата Saturn V на програмата Apollo носеше задоволително гориво с цел да стигне до Луната единствено за три дни. Но с цел да спести от разноските за гориво, неотдавнашната задача на ISRO Chandrayaan-2, която носеше сондата Викрам, употребява доста по-сложен път и й лиши повече от месец, с цел да доближи Луната.
След като излезе в орбита, галактическият уред поддържа контакт със Земята благодарение на мрежата на НАСА бездънен космос, която се състои от три уреди в разнообразни елементи на земното кълбо, цялостни с непрестанно слушащи параболични антени, които поддържат връзка с далечните роботизирани сонди в космоса. Провалът в връзките може да е част от повода за проблемите на Викрам, защото организацията е изгубила контакт със сондата, когато тя беше единствено на 2 километра над лунната повърхнина.
Има малко място за неточности, когато сондата лети към мястото си за кацане с голяма скорост. Неправилен инструмент за предаване на данни, довел до изцяло прекъсване на мотора, наподобява е това, което провали израелската сонда Beresheet на 11 април, оповестява The Times of Israel.
На Земята инженерите могат да разчитат на GPS, с цел да оказват помощ за управлението на самостоятелни транспортни средства, само че не съществуват съответни системи за други небесни тела, съобщи Дуайър Цианчиоло. „ Когато пътувате бързо и би трябвало да се забавите във вакуум, където имате доста малко информация е мъчно, без значение кой сте и какво се пробвате да извършите “, добави тя.
В момента НАСА работи с търговски компании, които възнамеряват да доставят роботи на Луната през идващите години. Тези бъдещи лунни навигатори ще би трябвало да се доверят на датчиците си, съобщи Дуайър Цианчиоло.
Ето за какво организацията създава принадлежности, които могат да се инсталират на ходовата част на сондата, с цел да сканират непознатия терен за скали, кратери и други рискове и да създадат корекции на курса, които могат да бъдат употребявани в частни или бъдещи задачи на НАСА, добави тя. Подобна технология ще бъде тествана по време на идната задача на роувъра Марс 2020 на НАСА, който ще започва следващата година и е планувано да кацне на Червената планета през февруари 2021 година.
Почти всички несполучливи задачи на Луната са без хора, което евентуално допуска, че е потребно човек да бъде отпред на задачата, когато зародят проблеми. По време на програмата Аполо точно човешките очи и рефлекси помогнаха за сполучливите кацания. След като вижда каменист терен на плануваното място за кацане, Нийл Армстронг овладява апарата за втурване на Apollo 11 и търси по-безопасна точка на приземяване.
Но с техния опит като пробни тестови водачи, астронавтите в тези дни се чака да имат някаква степен на надзор, съобщи Дуайър Цианчиоло. „ В днешно време одобряваме повече безпилотните апарати “, добави тя, казвайки, че инженерите биха желали да стигнат досега, в който бъдещите откриватели могат да разчитат на такива системи в които има хора, с цел да им оказват помощ да пътуват безвредно до и от повърхността на Луната.
Китайската сонда Chang’e-4, която кацна на противоположната страна на Луната и разпростра роувъра Yutu-2 през лятото, обезпечава прочут комфорт на обезпокоените от компликациите да се стигне до Луната. Индийските инженери могат да се утешат от обстоятелството, че орбитата им Chandrayaan-2 към момента действа и че може би идващият им опит ще бъде по-успешен.
