Преди 42 години велико събитие в космоса е белязало днешния ден!
Космическите апарати „ Аполо “ и „ Союз “ се разделят, откакто са били свързани два дни в орбитата.
Експерименталният полет „ Аполо “ — „ Союз “ (ЕПАС) е последният полет от програмата Аполо и първият взаимен полет на американската и руската галактическа стратегия. Полетът е осъществен през юли 1975 година. За Съединени американски щати, това е последният пилотиран галактически полет до старта на Космическата совалка през 1981 година, напомня obekti.bg.
Въпреки че полетът включва няколко научни задания (например изкуствено слънчево затъмнение, направено от Аполо, с цел да може Союз да направи фотоси на слънчевата корона) и дава потребна инженерна информация, употребена по-късно в полетите на галактическите совалки до орбиталната станция Мир, основната цел на Аполо-Союз е алегорична. Полетът е забелязан като знак на политиката на облекчение на връзките, която двете сили стартират да организират по това време, и като подобаващ завършек на напрежението на галактическата конкуренция.
След поредност от срещи през 1969 год., на които в работен порядък са решени редица въпроси, е основана през м. октомври 1970 год. Обединена работна група по въпросите на взаимния пробен полет. След голям брой задълбочени изследвания е направен план, който е дефинитивно утвърден на руско - американска среща на високо ниво през м. май 1972 год. Съгласно този план, към този момент публично наименуван ASTP (Аполо - Союз тест проджект), взаимният полет е избран за 1975 год. За Директори на плана са назначени д - р Г. Ланни (САЩ) и член - сътрудник на АН Съюз на съветските социалистически републики К. Д. Бушуев (СССР). Съгласно двустранните разработки за притежател на стиковъчния модул е избран американския галактически транспортен съд. Това решение е подбудено от главното основание, че Аполо (конструиран за полети до Луната) има доста по - огромен ресурс от гориво и товароносимост и ще бъде деен транспортен съд в търсенето, доближаването и самото съединяване.
ЕПАС е признат с огромен възторг в целия свят. Открита е нова епоха в галактическите проучвания, доста възстановяване на съветско-американските връзки и разведряване на интернационалния политически климат. Президентът на Съединени американски щати Джералд Форд и Генералния секретар на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз Леонид Брежнев в общо обръщение показват вяра, че взаимния полет е ново фундаментално начало в развиването на науката, проучването на галактическото пространство и възстановяване на двустранните връзки. Генералния секретар на Организация на обединените нации Курт Валдхайм приветства полета и го дефинира като " значим дирек в международната история " и като събитие станало допустимо с помощта на съдействието сред двете международни суперсили. Когато през м. май 1977 год. изтича периода на ЕПАС е признато ново съглашение сред двете страни, което лежи в основата на взаимната галактическа активност и до през днешния ден.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
• 64 година — Големият пожар в Рим: В комерсиалната част на Рим стартира пожар, който унищожава две трети от града в последвалите 6 дни.
• 1344 година — Венецианският сенат излиза с решение, в което се документират обири на стока на венецианските търговци във Варна.
• 1843 година — На вода е пуснат параходът Грейт Британ на инженера Изъмбард Кингдъм Брунел, който е първият задокеански параход, оборудван с гребен винт и железен корпус.
• 1864 година — В Букурещ е отпечатан единственият брой на в. Бранител, редактиран от Георги Раковски.
• 1870 година — Започва Френско-пруската война.
• 1877 година — Руско-турска война (1877-1878): Приключва първата Шипченска борба, вследствие на която османските сили се изтеглят и Предният отряд на съветската войска, под командването на военачалник Йосиф Гурко, открива надзор надШипченския проход
• 1879 година — Открити са първите български дипломатически представителства в Цариград, Белград и Букурещ и са назначени първите български дипломатически сътрудници.
• 1880 година — Учреден е първият български орден За Освобождението 1877-1878 година.
• 1886 година — В Люксембург се състои последният концерт на Ференц Лист, който умира на 31 юли с.г. в Байройт, Германия.
• 1900 година — Без публична гала в употреба е пусната първата линия на Парижкото метро.
• 1903 година — Провежда се финалът на първия Тур дьо Франс.
• 1923 година — В София е осветена румънската православна църква " Св. Троица ".
• 1923 година — Конституционният блок се саморазпуска под натиска на армията, Вътрешна македонска революционна организация и държавното управление.
• 1952 година — Започват XV летни олимпийски игри в Хелзинки.
• 1974 година — Испанският водач военачалник Франко предава краткотрайно заради болест властта на утвърждения за негов правоприемник принц Хуан Карлос.
• 1980 година — В Москва са открити XXII летни олимпийски игри, бойкотирани от западните страни.
• 1989 година — Полският парламент избира комунистическия водач военачалник Войчех Ярузелски за президент на страната.
Родени
• 1789 година — Джон Мартин, британски художник († 1854 г.)
• 1793 година — Томас Даути, американски художник († 1856 г.)
• 1814 година — Самюъл Колт, американски оръжеен конструктор, основател на револвера († 1862 г.)
• 1819 година — Готфрид Келер, швейцарски публицист († 1890 г.)
• 1834 година — Едгар Дега, френски художник и ваятел († 1919 г.)
• 1858 година — Пантелей Ценов, български боен деятел († 1926 г.)
• 1875 година — Харалампи Тачев, български художник († 1944 г.)
• 1878 година — Петър Ангелов, български боен и бунтовник († 1923 г.)
• 1880 година — Димитър Кудев, български бунтовник († 1967 г.)
• 1886 година — Никола Недев, български офицер и политик († 1970 г.)
• 1890 година — Георгиос II, крал на Гърция († 1947 г.)
• 1893 година — Владимир Маяковски, съветски стихотворец († 1930 г.)
• 1896 година — Арчибалд Кронин, шотландски публицист († 1981 г.)
• 1898 година — Херберт Маркузе, немски мъдрец († 1979 г.)
• 1916 година — Димитър Списаревски, български боен авиатор, умрял като камикадзе († 1943 г.)
• 1919 година — Фриц Моргенхалер, швейцарски доктор († 1984 г.)
• 1927 година — Георги Найденов, български банкер († 1998 г.)
• 1935 година — Василий Ливанов, съветски артист
• 1938 година — Вахтанг Кикабидзе, грузински артист и артист
• 1941 година — Петер Хайек, австрийски публицист
• 1943 година — Рада Александрова, българска поетеса
• 1946 година — Илие Настасе, румънски тенисист
• 1947 година — Брайън Мей, английски китарист (Queen)
• 1949 година — Богдана Карадочева, българска естрадна певица
• 1949 година — Кгалема Мотланте, южноафрикански политик
• 1949 година — Нели Сандалска, български предприемач
• 1953 година — Маркулино Моку, министър-председател на Ангола
• 1956 година — Иван Лечев, български китарист, цигулар и композитор
• 1957 година — Николай Овчаров, български археолог
• 1960 година — Ян Ваутерс, нидерландски футболист
• 1962 година — Антъни Едуардс, американски артист
• 1964 година — Борис Чернев, български артист († 2009 г.)
• 1967 година — Велислав Вуцов, български футболен треньор
• 1968 година — Павел Кука, чешки футболист
• 1969 година — Николай Пловдивски, върховен български православен свещеник
• 1971 година — Виталий Кличко, украински боксьор
• 1972 година — Нина Чилова, български политик
• 1973 година — Владимир Йонков, български футболист
• 1973 година — Скот Уокър, канадски играч по хокей на лед
• 1974 година — Уле Мартин Ощ, норвежки футболист
• 1975 година — Лука Кастелаци, италиански футболен вратар
• 1976 година — Ерик Придс, шведски диджей
• 1982 година — Джаред Падалеки, американски артист
• 1985 година — Винисиус Баривиейра, бразилски футболист
Починали
• 514 година — Симах, римски папа (*? г.)
• 1374 година — Франческо Петрарка, италиански стихотворец (* 1304 г.)
• 1543 година — Мери Болейн, британска благородничка (* 1499 г.)
• 1810 година — Луиза декор Мекленбург-Щрелиц, кралица на Прусия (* 1776 г.)
• 1814 година — Матю Флиндърс, английски мореплавател и откривател (* 1774 г.)
• 1824 година — Агустин де Итурбиде, император на Мексико (* 1783 г.)
• 1838 година — Пиер Луи Дюлон, френски физик и химик (* 1785 г.)
• 1862 година — Пиер Монтегар, френски странник (* 1831 г.)
• 1877 година — Павел Калитин, съветски офицер, умрял в отбрана на Самарското знаме (* 1846)
• 1903 година — Александър Спирков, български бунтовник (*? г.)
• 1914 година — Александър Пушкин, съветски военачалник (* 1833 г.)
• 1935 година — Луйо Адамович, хърватски ботаник (* 1864 г.)
• 1938 година — Стефан Попов, български боен деятел (* 1872 г.)
• 1947 година — Аун Сан, бирмански бунтовник (* 1915 г.)
• 1956 година — Лайтнер Уитмър, американски психолог (* 1867 г.)
• 1980 година — Нихат Ерим, министър-председател на Турция (* 1912 г.)
• 1985 година — Борис Богданов, български политик (* 1896 година
• 1985 година — Януш Зайдел, полски публицист (* 1938 г.))
• 1992 година — Паоло Борселино, италиански арбитър (* 1940 г.)
• 1996 година — Владислав Молеров, български артист (* 1923 г.)
• 1998 година — Душко Аврамов, македонски стихотворец (* 1938 г.)
• 2002 година — Владимир Васютин, руски космонавт (* 1952 г.)
• 2004 година — Зенко Сузуки, министър-председател на Япония (* 1911 г.)
• 2007 година — Васил Метев, български физик (* 1931 г.)
• 2012 година — Сали Райд, американска астронавтка (* 1951 г.)
Празници
• Ден на българската дипломатическа работа — Отбелязва се от 1999 година
• Боен празник на 2-ри артилерийски полк
Експерименталният полет „ Аполо “ — „ Союз “ (ЕПАС) е последният полет от програмата Аполо и първият взаимен полет на американската и руската галактическа стратегия. Полетът е осъществен през юли 1975 година. За Съединени американски щати, това е последният пилотиран галактически полет до старта на Космическата совалка през 1981 година, напомня obekti.bg.
Въпреки че полетът включва няколко научни задания (например изкуствено слънчево затъмнение, направено от Аполо, с цел да може Союз да направи фотоси на слънчевата корона) и дава потребна инженерна информация, употребена по-късно в полетите на галактическите совалки до орбиталната станция Мир, основната цел на Аполо-Союз е алегорична. Полетът е забелязан като знак на политиката на облекчение на връзките, която двете сили стартират да организират по това време, и като подобаващ завършек на напрежението на галактическата конкуренция.
След поредност от срещи през 1969 год., на които в работен порядък са решени редица въпроси, е основана през м. октомври 1970 год. Обединена работна група по въпросите на взаимния пробен полет. След голям брой задълбочени изследвания е направен план, който е дефинитивно утвърден на руско - американска среща на високо ниво през м. май 1972 год. Съгласно този план, към този момент публично наименуван ASTP (Аполо - Союз тест проджект), взаимният полет е избран за 1975 год. За Директори на плана са назначени д - р Г. Ланни (САЩ) и член - сътрудник на АН Съюз на съветските социалистически републики К. Д. Бушуев (СССР). Съгласно двустранните разработки за притежател на стиковъчния модул е избран американския галактически транспортен съд. Това решение е подбудено от главното основание, че Аполо (конструиран за полети до Луната) има доста по - огромен ресурс от гориво и товароносимост и ще бъде деен транспортен съд в търсенето, доближаването и самото съединяване.
ЕПАС е признат с огромен възторг в целия свят. Открита е нова епоха в галактическите проучвания, доста възстановяване на съветско-американските връзки и разведряване на интернационалния политически климат. Президентът на Съединени американски щати Джералд Форд и Генералния секретар на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз Леонид Брежнев в общо обръщение показват вяра, че взаимния полет е ново фундаментално начало в развиването на науката, проучването на галактическото пространство и възстановяване на двустранните връзки. Генералния секретар на Организация на обединените нации Курт Валдхайм приветства полета и го дефинира като " значим дирек в международната история " и като събитие станало допустимо с помощта на съдействието сред двете международни суперсили. Когато през м. май 1977 год. изтича периода на ЕПАС е признато ново съглашение сред двете страни, което лежи в основата на взаимната галактическа активност и до през днешния ден.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
• 64 година — Големият пожар в Рим: В комерсиалната част на Рим стартира пожар, който унищожава две трети от града в последвалите 6 дни.
• 1344 година — Венецианският сенат излиза с решение, в което се документират обири на стока на венецианските търговци във Варна.
• 1843 година — На вода е пуснат параходът Грейт Британ на инженера Изъмбард Кингдъм Брунел, който е първият задокеански параход, оборудван с гребен винт и железен корпус.
• 1864 година — В Букурещ е отпечатан единственият брой на в. Бранител, редактиран от Георги Раковски.
• 1870 година — Започва Френско-пруската война.
• 1877 година — Руско-турска война (1877-1878): Приключва първата Шипченска борба, вследствие на която османските сили се изтеглят и Предният отряд на съветската войска, под командването на военачалник Йосиф Гурко, открива надзор надШипченския проход
• 1879 година — Открити са първите български дипломатически представителства в Цариград, Белград и Букурещ и са назначени първите български дипломатически сътрудници.
• 1880 година — Учреден е първият български орден За Освобождението 1877-1878 година.
• 1886 година — В Люксембург се състои последният концерт на Ференц Лист, който умира на 31 юли с.г. в Байройт, Германия.
• 1900 година — Без публична гала в употреба е пусната първата линия на Парижкото метро.
• 1903 година — Провежда се финалът на първия Тур дьо Франс.
• 1923 година — В София е осветена румънската православна църква " Св. Троица ".
• 1923 година — Конституционният блок се саморазпуска под натиска на армията, Вътрешна македонска революционна организация и държавното управление.
• 1952 година — Започват XV летни олимпийски игри в Хелзинки.
• 1974 година — Испанският водач военачалник Франко предава краткотрайно заради болест властта на утвърждения за негов правоприемник принц Хуан Карлос.
• 1980 година — В Москва са открити XXII летни олимпийски игри, бойкотирани от западните страни.
• 1989 година — Полският парламент избира комунистическия водач военачалник Войчех Ярузелски за президент на страната.
Родени
• 1789 година — Джон Мартин, британски художник († 1854 г.)
• 1793 година — Томас Даути, американски художник († 1856 г.)
• 1814 година — Самюъл Колт, американски оръжеен конструктор, основател на револвера († 1862 г.)
• 1819 година — Готфрид Келер, швейцарски публицист († 1890 г.)
• 1834 година — Едгар Дега, френски художник и ваятел († 1919 г.)
• 1858 година — Пантелей Ценов, български боен деятел († 1926 г.)
• 1875 година — Харалампи Тачев, български художник († 1944 г.)
• 1878 година — Петър Ангелов, български боен и бунтовник († 1923 г.)
• 1880 година — Димитър Кудев, български бунтовник († 1967 г.)
• 1886 година — Никола Недев, български офицер и политик († 1970 г.)
• 1890 година — Георгиос II, крал на Гърция († 1947 г.)
• 1893 година — Владимир Маяковски, съветски стихотворец († 1930 г.)
• 1896 година — Арчибалд Кронин, шотландски публицист († 1981 г.)
• 1898 година — Херберт Маркузе, немски мъдрец († 1979 г.)
• 1916 година — Димитър Списаревски, български боен авиатор, умрял като камикадзе († 1943 г.)
• 1919 година — Фриц Моргенхалер, швейцарски доктор († 1984 г.)
• 1927 година — Георги Найденов, български банкер († 1998 г.)
• 1935 година — Василий Ливанов, съветски артист
• 1938 година — Вахтанг Кикабидзе, грузински артист и артист
• 1941 година — Петер Хайек, австрийски публицист
• 1943 година — Рада Александрова, българска поетеса
• 1946 година — Илие Настасе, румънски тенисист
• 1947 година — Брайън Мей, английски китарист (Queen)
• 1949 година — Богдана Карадочева, българска естрадна певица
• 1949 година — Кгалема Мотланте, южноафрикански политик
• 1949 година — Нели Сандалска, български предприемач
• 1953 година — Маркулино Моку, министър-председател на Ангола
• 1956 година — Иван Лечев, български китарист, цигулар и композитор
• 1957 година — Николай Овчаров, български археолог
• 1960 година — Ян Ваутерс, нидерландски футболист
• 1962 година — Антъни Едуардс, американски артист
• 1964 година — Борис Чернев, български артист († 2009 г.)
• 1967 година — Велислав Вуцов, български футболен треньор
• 1968 година — Павел Кука, чешки футболист
• 1969 година — Николай Пловдивски, върховен български православен свещеник
• 1971 година — Виталий Кличко, украински боксьор
• 1972 година — Нина Чилова, български политик
• 1973 година — Владимир Йонков, български футболист
• 1973 година — Скот Уокър, канадски играч по хокей на лед
• 1974 година — Уле Мартин Ощ, норвежки футболист
• 1975 година — Лука Кастелаци, италиански футболен вратар
• 1976 година — Ерик Придс, шведски диджей
• 1982 година — Джаред Падалеки, американски артист
• 1985 година — Винисиус Баривиейра, бразилски футболист
Починали
• 514 година — Симах, римски папа (*? г.)
• 1374 година — Франческо Петрарка, италиански стихотворец (* 1304 г.)
• 1543 година — Мери Болейн, британска благородничка (* 1499 г.)
• 1810 година — Луиза декор Мекленбург-Щрелиц, кралица на Прусия (* 1776 г.)
• 1814 година — Матю Флиндърс, английски мореплавател и откривател (* 1774 г.)
• 1824 година — Агустин де Итурбиде, император на Мексико (* 1783 г.)
• 1838 година — Пиер Луи Дюлон, френски физик и химик (* 1785 г.)
• 1862 година — Пиер Монтегар, френски странник (* 1831 г.)
• 1877 година — Павел Калитин, съветски офицер, умрял в отбрана на Самарското знаме (* 1846)
• 1903 година — Александър Спирков, български бунтовник (*? г.)
• 1914 година — Александър Пушкин, съветски военачалник (* 1833 г.)
• 1935 година — Луйо Адамович, хърватски ботаник (* 1864 г.)
• 1938 година — Стефан Попов, български боен деятел (* 1872 г.)
• 1947 година — Аун Сан, бирмански бунтовник (* 1915 г.)
• 1956 година — Лайтнер Уитмър, американски психолог (* 1867 г.)
• 1980 година — Нихат Ерим, министър-председател на Турция (* 1912 г.)
• 1985 година — Борис Богданов, български политик (* 1896 година
• 1985 година — Януш Зайдел, полски публицист (* 1938 г.))
• 1992 година — Паоло Борселино, италиански арбитър (* 1940 г.)
• 1996 година — Владислав Молеров, български артист (* 1923 г.)
• 1998 година — Душко Аврамов, македонски стихотворец (* 1938 г.)
• 2002 година — Владимир Васютин, руски космонавт (* 1952 г.)
• 2004 година — Зенко Сузуки, министър-председател на Япония (* 1911 г.)
• 2007 година — Васил Метев, български физик (* 1931 г.)
• 2012 година — Сали Райд, американска астронавтка (* 1951 г.)
Празници
• Ден на българската дипломатическа работа — Отбелязва се от 1999 година
• Боен празник на 2-ри артилерийски полк
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ