Космическата сонда Mars Atmosphere and Volatile Evolution (MAVEN), проектирана да

Космическата сонда Mars Atmosphere and Volatile Evolution (MAVEN), проектирана да учи марсианската атмосфера до момента в който обикаля към Червената планета, е към този момент 1 000 дни в орбита. За да означи този исторически миг НАСА напомня най-значимите открития, направени с помощта на задачата, които са помогнали на учените да схванат повече за негостоприемната атмосфера на Марс и дали там в миналото не е имало живот. Космическият уред беше изстрелян с ракета-носител Атлас V на 18 ноември 2013 година и доближава Марс през септември 2014 година Оттогава прави измервания в горния пласт на атмосферата, които доведохда до основни открития за Червената планета - от разбирането на това какви са последствията от слънчевите ветрове в марсианската атмосфера до откриването на железни йони в нея. Всички те са помогнали на НАСА да се приближи до разбирането по какъв метод топлата и влажна атмосфера преди милиарди години се е трансформирала в ледено студената планета, каквато я познаваме през днешния ден. Ето кои са водещите 10 окрития на MAVEN: 10. Кадри на газообразен азотен оксид и озон в атмосферата на Марс демонстрираха комплицирано държание, което не е било предстоящо от учените. Това значи съществуване на динамични процеси на замяна на газ сред горната и долната атмосфера, за които към момента се знае малко. 9. Някои частици от слънчевите ветрове съумяват да обхванат ненадейно надълбоко в горната атмосфера, вместо да бъдат отклонени към планетата от марсианската йоносфера. Това навлизане става допустимо посредством химически реакции в йоносферата, които трансформират заредените частици на слънчевия вятър в неутрални атоми, които по-късно съумяват да обхванат дълбоко. 8. MAVEN прави първите си директни наблюдения на пласта от железни йони в марсианската йоносфера, формирани от навлизащия космичен прахуляк в атмосферата. 7. MAVEN разпознава два нови вида полярни сияния - протоново и дифузно. За разлика от метода, по който мислим за множеството сияния на Земята, тези на Марс не са свързани нито с световно, нито с локално магнитно поле. 6. Сиянията са породени от приток на частици от Слънцето, изхвърлени от разнообразни типове слънчеви стихии. Когато частиците от тези стихии доближат марсианската атмосфера, те усилват равнището на загуба на газ в космоса с от 10 до повече фактора. 5. Взаимовръзките сред слънчевите ветрове и планетата са ненадейно комплицирани. Те са резултат от неналичието на изцяло защитно магнитно поле и съществуването на дребни линии магнетизирана кора на планетата, които въздействат на навлизащите слънчеви ветрове на локално и районно равнище. Създадената магнитосфера варира на къси интервали и в следствие е удивително " неравна ". 4. MAVEN следи пълносезонно изменение на водорода в горната атмосфера, като удостоверява, че варира през годината. Източникът на водорода е водата в долната атмосфера, разграничена на водород и О2 от слънчевата светлина. Това също е ненадейно от учените и към момента се знае малко за него. 3. MAVEN употребява измервания на изотопите в горната атмосфера (атоми с еднакъв състав, само че с друга маса), с цел да дефинира какво е количеството на загубата на газ с времето. Тези измервания демонстрират, че две трети или повече газ се губят в космоса. 2. MAVEN мери скоростта, с която Слънцето и слънчевите ветрове отвяват газа от атмосферата на Марс в космоса, както и детайлности от процеса на загубата й. Екстраполацията на равнищата на загуба в античното минало - когато слънчевата ултравиолетова светлина и слънчевите ветрове са били доста по-интензивни - демонстрира, че с времето големи количества газ са били изгубени в космоса. 1. Атмосферата на Марс изчезва с течение на времето от активността на Слънцето и слънчевите ветрове, което е трансформирало неговият климат от по-топъл и мокър при започване на историята му към студения и изсъхнал климат, който следим през днешния ден. " Радваме се, че MAVEN продължава своите наблюдения ", разяснява Джина ДиБрачо (Gina DiBraccio), академик към плана. " Мисията към този момент стартира втората си марсианска година на наблюдения и е ориентирана към методите, по които сезонните цикли и слънчевия цикъл въздействат върху системата ", добави тя.