Джон Върна: Мерките срещу корупцията са лидерство, контрол и правилните хора
" Корупция може да има във всеки бранш, в който има хора ", споделя Джон Върна
© Цветелина Белутова Джон Върна е експерт по криминалистичен одит (forensic auditing). Той е създател и изпълнителен шеф на Center for Strategic Business Integrity - организация, която се занимава с създаване и развиване на тактики и умения за ефикасен фирмен контрол. Има над 25 години опит в области като следствия на измами, създаване на контролни механизми в бизнеса, криминалистичното счетоводство, компютърната криминалистика, корпоративното ръководство, мониторинг на честността в бизнеса и финансов одит. Консултирал е управленията на доста сдружения от Fortune 500 и огромни непублични компании при разрешаването на съществени проблеми с честността. От 2006 година е основен изпълнителен шеф на Navigator Associates - компания, профилирана в даването на консултантски услуги по сливания и придобивания, следствия, организационни контролни механизми и мониторинг за компании. Управляващ член е и на Global Audit - проверяваща компания за криминалистичен одит, която подкрепя непознати държавни управления по въпроси, свързани с нарушавания на американския Закон против корупционните практики в чужбина. Наскоро изнесе лекция в София на тематика " Какво би трябвало да знаят основните изпълнителни шефове за предотвратяването и разкриването на корупцията: по какъв начин да се лимитират опциите за вътрешни и външни злоупотреби ".
Какво съставлява корупцията в една организация и по какъв начин може да се предотврати?
- Корупцията се среща в доста форми. Хора на основни позиции да вземем за пример може да лъжат акционерите какъв брой добре се оправя компанията, с цел да получават бонуси и да поддържат висока цената на акциите. Друг тип корупция е заплащането на подкупи. Ако вашата организация да вземем за пример има потребност от съоръжение, аз ви давам пари в плик, с цел да купите от моето съоръжение. Това е един от най-трудните за доказване случаи на корупция. Има доста ограничения, които изпълнителният шеф на една компания може да предприеме, с цел да предотврати корупцията, само че главните детайли са три. Първият е водачеството, което значи, че самият началник не би трябвало да лъже, мами и краде и най-важното - да отстранява тези, които го вършат. Вторият е да обезпечи ефикасна система за инспекции и надзор вътре в организацията, тъй че проверяващите да са самостоятелни от проверяваните. Третият основен детайл са верните хора. Без тези три детайла всевъзможни други старания са безсмислени.
Измами се правят най-много от мъже на междинна възраст - сред 45- и 49-годишни. Това са хора, които имат опция и мотивация.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Работил сте и в Enron. Какви управнически неточности съгласно вас разрешиха да бъдат направени такива огромни измами и да се стигне до банкрута на компанията?
- Помагах на Enron да създаде стратегия против стопански шпионаж като външен съветник няколко години преди краха. Макар че виждах алените лампички, в пълномощията ми не влизаше да проверявам финансови измами. Според мен в Enron бяха сбъркани два от трите стратегически детайла. Първият е изчезналият водач. Кенет Лей беше прекомерно ангажиран да върви в Давос и да се прави на жител на света, че да следи какво се случва в компанията му на всекидневна база. Затова трансферира управлението на Джефри Скилинг, който имаше настройката на човек, чиято цел е да завоюва непременно. Така че те първо имаха проблем с управлението. Самата им организационна конструкция беше чудесна, всичко беше вярно отделено, разполагаха с нужните звена за инспекции и надзор. Имаха обаче проблем с хората. Скилинг съумя да сътвори просвета на егоизъм, в която основните му подчинени - финансовият шеф, основният контролиращ и така нататък, на процедура непрекъснато нарушаваха контролните механизми. Това, че структурно бяха добре отделени, нямаше значение - те работеха дружно, действаха като мафия на Enron, а не като виновни бизнес водачи. Това в последна сметка докара до банкрута на компанията.
Има ли браншове, в които корупцията се среща по-често?
- Не. Корупция може да има във всеки бранш, в който има хора. Ако използваме кривата на естественото систематизиране, може да се допусна, че 5% от хората от лявата страна на кривата са неподкупни - не лъжат, не крадат, съблюдават всички правила. Това са видът хора, които всяка седмица си косят тревата пред къщата до тъкмо избрана височина. Следват голямата група хора, да кажем 90%, които са положителни, само че могат да бъдат въвлечени в някаква машинация или корупционна скица. При тези хора контролните механизми в действителност правят работа, значимо е да се очертае границата, която не би трябвало да прекрачват. Последните 5% са хора, които, без значение какво вършиме, ще правят неприятни неща. Ако им предложите 1000 $, те ще кажат, че не желаят да ги вземат, а желаят да ги откраднат. Без значение какви контролни механизми въвеждате, този вид хора ще работят денонощно, с цел да ги заобиколят и да получат това, което желаят. Такива хора контролните механизми ги забавят, само че не наложително ги стопират. Това, което може да ги спре, е да бъдат разкрити и да има реакция.
Как може да се открият корумпираните хора в една компания?
- Профилът им демонстрира, че измами е правят най-много от мъже на междинна възраст - сред 45- и 49-годишни. Това са хора, които имат опция и мотивация. За някои мотивация е властта - да вземем за пример Джеф Скилинг не го направи за пари, а тъй като искаше да бъде огромният началник, най-умният човек в стаята. Други хора евентуално биха го създали, тъй като им трябват парите, да вземем за пример за опиати. Има разнообразни типове пристрастяване. Джеф Скилин беше привързан към властта, други към опиати, трети към хазарт. Така че мотивацията може да е друга. Но профилът не е всичко. Профилите са създадени въз основата на хората, които са били хванати, а нямаме визия какви са хората, които не са били хванати. Това, за което би трябвало да се следи, е държанието. То е ключът. Трябва да се гледа за странни случки, промени в метода на живот. Ако някой води метод на живот, който доста се разминава с приходите му, това може да е сигнал за корупция.
Важно е също да се наблюдават слуховете в една организация. Разбира се, това е нож с две остриета. Не може просто да вярвате на това, което чувате, би трябвало да го докажете с обстоятелства. Има два типа доказателства - документални, в това число видео- и аудиозаписи, и показания на надеждни очевидци, които са следили или са взели участие в това, което се е случило. Ако не разполагате с тези неща, не може да твърдите, че някой е отговорен.
В какви случаи фирмите се обръщат към вас за подпомагане?
- Обикновено ме наемат притежателите, висшите мениджъри или юристите на компанията, с цел да ревизира някакви подозрения за нарушавания вътре в организацията. Това става да вземем за пример, когато са хванали някого в нарушаване и желаят аз да проверявам случая и да видя до каква степен е стигнал, какъв брой време го е правил и така нататък Често откривам, че за въпросния човек е имало достоверни клюки в продължение на години, само че те са били подценявани. Така че единият от правилата за справяне с корупция в компанията е добре да познавате обстановката и когато се притеснявате за нещо, да действате, да го проучите. Дори не става дума да вършиме цялостно следствие, а просто дискретна инспекция дали в действителност не се случва нещо неприятно.
Всичко, което е належащо на една страна да се оправи с корупцията, е да има правосъдна система, която е обективна, уравновесена и поредна.
Вие се занимавате и с съвещания при сливания и придобивания. Какви проблеми може да накарат една компания да се откаже от договорка?
- Проблемите може да са разнообразни. Може базовият им бизнес модел да не е добър. Когато придобивате дадена компания, вие придобивате бизнеса, придобивате и хората им. Така че въпросът е: бизнесът същински ли е или ни лъжат през финансовите доклади - дали не надуват приходите си или подценяват разноските си, с цел да се изкарат по-печеливши, в сравнение с са, дали нямат по-малко клиенти, в сравнение с споделят, дали клиентите им са положителни и си заплащат и така нататък Аз главно се занимавам с репутационния дю дилиджънс в целевите компании при сливания и придобивания. Ако ще придобивате компания и основният изпълнителен шеф ще пристигна с нея и ще се причисли към вас, вие ще желаете да знаете с кого ще имате работа. Например, в случай че желаете да придобиете компания в страна като Мексико и не познавате добре мексиканската просвета, това може да е доста рисково. Ще желаете да знаете какви хора са ръководителите на компанията, която ще придобивате - дали са корумпирани, дали са лъжци или са положителни хора, каква е тяхната персонална и бизнес история. Това би трябвало да се изрови и да се прегледа. Ние се опитваме да намерим обстоятелства.
Ако приказваме на равнище страна, по какъв начин една страна може да се оправи с корупцията?
- Всичко, което е належащо, е да има правосъдна система, която е обективна, уравновесена и поредна. Ако ще вършиме бизнес, би трябвало да сте сигурен, че разполагате с набор от правила, които се ползват поредно и ви разрешават да сключвате покупко-продажбите си в среда на правна правдивост и баланс.
Може ли една компания да се откаже да направи инвестиция в дадена страна, в случай че правосъдната й система не работи добре?
- Разбира се, това непрекъснато се случва. Ако се каните да придобиете компания, да кажем, в Боливия, сигурно ще си помислите добре, тъй като законите в Боливия може да не са рационални или да не се ползват поредно, а вие ще желаете да сте сигурен, че инвестицията ви ще е предпазена. Вижте да вземем за пример Китай. От години Китай безмълвно нарушава законите за интелектуалната благосъстоятелност и има изцяло заслужена известност на корумпирана страна. Китайското държавно управление няма интерес да спре кражбата на интелектуална благосъстоятелност от китайските компании, тъй като счита, че страната печели от това. В резултат на това доста корпорации през годините са се чудили дали в действителност да влагат в Китай, тъй като не са сигурни, че ще могат да защитят продуктите си. Един от обичайните механизми, който доста американски и европейски компании употребяват, е да изнесат единствено по-старите си генерации технологии в Китай. Аз мисля, че в дълготрайна вероятност това е контрапродуктивно.
Интервюто взе Иглика Филипова
© Цветелина Белутова Джон Върна е експерт по криминалистичен одит (forensic auditing). Той е създател и изпълнителен шеф на Center for Strategic Business Integrity - организация, която се занимава с създаване и развиване на тактики и умения за ефикасен фирмен контрол. Има над 25 години опит в области като следствия на измами, създаване на контролни механизми в бизнеса, криминалистичното счетоводство, компютърната криминалистика, корпоративното ръководство, мониторинг на честността в бизнеса и финансов одит. Консултирал е управленията на доста сдружения от Fortune 500 и огромни непублични компании при разрешаването на съществени проблеми с честността. От 2006 година е основен изпълнителен шеф на Navigator Associates - компания, профилирана в даването на консултантски услуги по сливания и придобивания, следствия, организационни контролни механизми и мониторинг за компании. Управляващ член е и на Global Audit - проверяваща компания за криминалистичен одит, която подкрепя непознати държавни управления по въпроси, свързани с нарушавания на американския Закон против корупционните практики в чужбина. Наскоро изнесе лекция в София на тематика " Какво би трябвало да знаят основните изпълнителни шефове за предотвратяването и разкриването на корупцията: по какъв начин да се лимитират опциите за вътрешни и външни злоупотреби ".
Какво съставлява корупцията в една организация и по какъв начин може да се предотврати?
- Корупцията се среща в доста форми. Хора на основни позиции да вземем за пример може да лъжат акционерите какъв брой добре се оправя компанията, с цел да получават бонуси и да поддържат висока цената на акциите. Друг тип корупция е заплащането на подкупи. Ако вашата организация да вземем за пример има потребност от съоръжение, аз ви давам пари в плик, с цел да купите от моето съоръжение. Това е един от най-трудните за доказване случаи на корупция. Има доста ограничения, които изпълнителният шеф на една компания може да предприеме, с цел да предотврати корупцията, само че главните детайли са три. Първият е водачеството, което значи, че самият началник не би трябвало да лъже, мами и краде и най-важното - да отстранява тези, които го вършат. Вторият е да обезпечи ефикасна система за инспекции и надзор вътре в организацията, тъй че проверяващите да са самостоятелни от проверяваните. Третият основен детайл са верните хора. Без тези три детайла всевъзможни други старания са безсмислени.
Измами се правят най-много от мъже на междинна възраст - сред 45- и 49-годишни. Това са хора, които имат опция и мотивация.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Работил сте и в Enron. Какви управнически неточности съгласно вас разрешиха да бъдат направени такива огромни измами и да се стигне до банкрута на компанията?
- Помагах на Enron да създаде стратегия против стопански шпионаж като външен съветник няколко години преди краха. Макар че виждах алените лампички, в пълномощията ми не влизаше да проверявам финансови измами. Според мен в Enron бяха сбъркани два от трите стратегически детайла. Първият е изчезналият водач. Кенет Лей беше прекомерно ангажиран да върви в Давос и да се прави на жител на света, че да следи какво се случва в компанията му на всекидневна база. Затова трансферира управлението на Джефри Скилинг, който имаше настройката на човек, чиято цел е да завоюва непременно. Така че те първо имаха проблем с управлението. Самата им организационна конструкция беше чудесна, всичко беше вярно отделено, разполагаха с нужните звена за инспекции и надзор. Имаха обаче проблем с хората. Скилинг съумя да сътвори просвета на егоизъм, в която основните му подчинени - финансовият шеф, основният контролиращ и така нататък, на процедура непрекъснато нарушаваха контролните механизми. Това, че структурно бяха добре отделени, нямаше значение - те работеха дружно, действаха като мафия на Enron, а не като виновни бизнес водачи. Това в последна сметка докара до банкрута на компанията.
Има ли браншове, в които корупцията се среща по-често?
- Не. Корупция може да има във всеки бранш, в който има хора. Ако използваме кривата на естественото систематизиране, може да се допусна, че 5% от хората от лявата страна на кривата са неподкупни - не лъжат, не крадат, съблюдават всички правила. Това са видът хора, които всяка седмица си косят тревата пред къщата до тъкмо избрана височина. Следват голямата група хора, да кажем 90%, които са положителни, само че могат да бъдат въвлечени в някаква машинация или корупционна скица. При тези хора контролните механизми в действителност правят работа, значимо е да се очертае границата, която не би трябвало да прекрачват. Последните 5% са хора, които, без значение какво вършиме, ще правят неприятни неща. Ако им предложите 1000 $, те ще кажат, че не желаят да ги вземат, а желаят да ги откраднат. Без значение какви контролни механизми въвеждате, този вид хора ще работят денонощно, с цел да ги заобиколят и да получат това, което желаят. Такива хора контролните механизми ги забавят, само че не наложително ги стопират. Това, което може да ги спре, е да бъдат разкрити и да има реакция.
Как може да се открият корумпираните хора в една компания?
- Профилът им демонстрира, че измами е правят най-много от мъже на междинна възраст - сред 45- и 49-годишни. Това са хора, които имат опция и мотивация. За някои мотивация е властта - да вземем за пример Джеф Скилинг не го направи за пари, а тъй като искаше да бъде огромният началник, най-умният човек в стаята. Други хора евентуално биха го създали, тъй като им трябват парите, да вземем за пример за опиати. Има разнообразни типове пристрастяване. Джеф Скилин беше привързан към властта, други към опиати, трети към хазарт. Така че мотивацията може да е друга. Но профилът не е всичко. Профилите са създадени въз основата на хората, които са били хванати, а нямаме визия какви са хората, които не са били хванати. Това, за което би трябвало да се следи, е държанието. То е ключът. Трябва да се гледа за странни случки, промени в метода на живот. Ако някой води метод на живот, който доста се разминава с приходите му, това може да е сигнал за корупция.
Важно е също да се наблюдават слуховете в една организация. Разбира се, това е нож с две остриета. Не може просто да вярвате на това, което чувате, би трябвало да го докажете с обстоятелства. Има два типа доказателства - документални, в това число видео- и аудиозаписи, и показания на надеждни очевидци, които са следили или са взели участие в това, което се е случило. Ако не разполагате с тези неща, не може да твърдите, че някой е отговорен.
В какви случаи фирмите се обръщат към вас за подпомагане?
- Обикновено ме наемат притежателите, висшите мениджъри или юристите на компанията, с цел да ревизира някакви подозрения за нарушавания вътре в организацията. Това става да вземем за пример, когато са хванали някого в нарушаване и желаят аз да проверявам случая и да видя до каква степен е стигнал, какъв брой време го е правил и така нататък Често откривам, че за въпросния човек е имало достоверни клюки в продължение на години, само че те са били подценявани. Така че единият от правилата за справяне с корупция в компанията е добре да познавате обстановката и когато се притеснявате за нещо, да действате, да го проучите. Дори не става дума да вършиме цялостно следствие, а просто дискретна инспекция дали в действителност не се случва нещо неприятно.
Всичко, което е належащо на една страна да се оправи с корупцията, е да има правосъдна система, която е обективна, уравновесена и поредна.
Вие се занимавате и с съвещания при сливания и придобивания. Какви проблеми може да накарат една компания да се откаже от договорка?
- Проблемите може да са разнообразни. Може базовият им бизнес модел да не е добър. Когато придобивате дадена компания, вие придобивате бизнеса, придобивате и хората им. Така че въпросът е: бизнесът същински ли е или ни лъжат през финансовите доклади - дали не надуват приходите си или подценяват разноските си, с цел да се изкарат по-печеливши, в сравнение с са, дали нямат по-малко клиенти, в сравнение с споделят, дали клиентите им са положителни и си заплащат и така нататък Аз главно се занимавам с репутационния дю дилиджънс в целевите компании при сливания и придобивания. Ако ще придобивате компания и основният изпълнителен шеф ще пристигна с нея и ще се причисли към вас, вие ще желаете да знаете с кого ще имате работа. Например, в случай че желаете да придобиете компания в страна като Мексико и не познавате добре мексиканската просвета, това може да е доста рисково. Ще желаете да знаете какви хора са ръководителите на компанията, която ще придобивате - дали са корумпирани, дали са лъжци или са положителни хора, каква е тяхната персонална и бизнес история. Това би трябвало да се изрови и да се прегледа. Ние се опитваме да намерим обстоятелства.
Ако приказваме на равнище страна, по какъв начин една страна може да се оправи с корупцията?
- Всичко, което е належащо, е да има правосъдна система, която е обективна, уравновесена и поредна. Ако ще вършиме бизнес, би трябвало да сте сигурен, че разполагате с набор от правила, които се ползват поредно и ви разрешават да сключвате покупко-продажбите си в среда на правна правдивост и баланс.
Може ли една компания да се откаже да направи инвестиция в дадена страна, в случай че правосъдната й система не работи добре?
- Разбира се, това непрекъснато се случва. Ако се каните да придобиете компания, да кажем, в Боливия, сигурно ще си помислите добре, тъй като законите в Боливия може да не са рационални или да не се ползват поредно, а вие ще желаете да сте сигурен, че инвестицията ви ще е предпазена. Вижте да вземем за пример Китай. От години Китай безмълвно нарушава законите за интелектуалната благосъстоятелност и има изцяло заслужена известност на корумпирана страна. Китайското държавно управление няма интерес да спре кражбата на интелектуална благосъстоятелност от китайските компании, тъй като счита, че страната печели от това. В резултат на това доста корпорации през годините са се чудили дали в действителност да влагат в Китай, тъй като не са сигурни, че ще могат да защитят продуктите си. Един от обичайните механизми, който доста американски и европейски компании употребяват, е да изнесат единствено по-старите си генерации технологии в Китай. Аз мисля, че в дълготрайна вероятност това е контрапродуктивно.
Интервюто взе Иглика Филипова
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ