Корпоративният инвестиционен кредит в САЩ и Европа извън финансовия сектор

...
Корпоративният инвестиционен кредит в САЩ и Европа извън финансовия сектор
Коментари Харесай

Рейтинговите агенции отново са под светлината на прожекторите

Корпоративният капиталов заем в Съединени американски щати и Европа отвън финансовия бранш в трилиони долари

Увеличаване

Корпоративният капиталов заем в Съединени американски щати и Европа отвън финансовия бранш в трилиони долари

Преглед на оригинала [Fitch] Смаляване

Задлъжнялостта на компанните по отношение на техните облаги през 2007 и 2017 година

Увеличаване

Задлъжнялостта на компанните по отношение на техните облаги през 2007 и 2017 година

Преглед на оригинала [OECD] Смаляване

Покачването на акциите на S&P Global и Moody`s спрямо показателя S&P 500 от януари 2000 година насам.

Увеличаване

Покачването на акциите на S&P Global и Moody`s спрямо показателя S&P 500 от януари 2000 година насам.

Преглед на оригинала Смаляване
Във времена на непрекъснат стопански напредък кредитните рейтинги остават значително незабелязани. По време на рецесия обаче те притеглят повече внимание - и постоянно се трансформират в нужни. Крахът на дотком балона от 2000-2001 година разобличи оценките на някои предходни корпоративни звезди, в това число Enron, като цялостни нелепости. По-лошото пристигна през финансовата рецесия 2007-2009 година, която трите огромни рейтингови организации - Moody`s, S&P и Fitchq, помогнаха да се провокира, търгувайки с репутацията си за краткосрочна облага и давайки необикновено високи оценки на секюритизираните ипотеки. Официален отчет за рецесията дефинира организациите като " съществени зъбци в колелото на финансовите опустошения ".

Тогава не е изненада, че олигополът на рейтингите е изправен пред нова евентуална стихия в този момент, когато още по-голямо количество дълг може да се утежни с помощта на COVID-19. Съмнение се породи още веднъж за честността на кредитните организации, когато се втурнаха да намаляват рейтинга на облигации и заеми от всевъзможен вид в зората на рецесията. Темпът на намаление през март беше най-бързият регистриран. Спрямо 5 май S&P Global е намалила или направила негативни рейтинги на една пета от корпоративните и държавните емитенти, които прави оценка в отговор на ковид и рекордно ниската цена на петрола - и над три пети в най-тежко засегнатите браншове, като да вземем за пример автоиндустрията и развлеченията.
Рязкото повишение на активността провокира нормалното съмнение: че рейтинговите компании намаляват стандартите си в годините на напредък, поради което закъсняват с промените в рейтингите, когато пазарите се извърнат.

Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Точността на рейтинга има значение

Точността на рейтингите има значение, защото лицензираните компании, които ги издават, упражняват голямо въздействие върху финансовите пазари. Понижаването може да докара до затрудняване във финансирането и увеличението на разноските за дадена компания. Спадът на кредитния рейтинг може също по този начин да принуди корпоративния или държавния кредитополучател да излезе от жизнен показател, което понижава фрапантно броя от вложители, които желаят или имат опция да влагат.

Вместо въздействието им да се намали, след 2007 година рейтинговите организации завоюваха в допълнение от главозамайващото нарастване в кредитирането за последните 10 години (виж графика 1). В края на 2019 година дългът на корпоративните облигации в международен мащаб е 13.5 трлн. $, двойно по-висок от 2008 година С централните банки, които употребяват рейтингите, с цел да разпределят евентуални тласъци от стратегиите си за изкупуване на активи, кредитните оценки се трансформират в още по-решаващ фактори за това кой какво може да получи.

Агенциите настояват, че рейтингите им са заслужени от дълготрайна позиция на " цикъла ", а не по отношение на късите интервали от време. Те също по този начин показват измененията, наложени им след финансовата рецесия, че интервенциите на анализатори се правят настрана от тези на комерсиалните екипи. Оценките по-принцип се заплащат от емитента; преди финансовата рецесия в огромна степен опасението на рейтинговите организации беше, че огромните клиенти, постоянно банките, ще пренесат бизнеса си другаде, което докара организациите да дават прекомерно великодушни оценки на токсични заеми.

Вярно е също, че огромна част от дълга с по-ниско качество, набран през последните години, получи неприятни оценки от организациите още през цялото време. В края на 2019 година съвсем две трети от американските заеми с ливъридж, оценени от S&P, бяха с B (средна оценка за заем с висока рентабилност или " отпадъци " ) или по-ниски; в края на 2007 година малко над една трета бяха с сходна оценка. Рейтинговите компании показват и личните си разбори, свързани с натрупването на задълженията, предупреждавайки, че " нещата могат да се объркат, когато настроенията на пазара се влошат ". И години наред организациите упорстват за отбрана от закона в интерес на кредиторите, ако финансите на кредитополучателя излязат отвън надзор.

Критиките

Джеймс Грант, редактор на Grant`s Interest Rate Observer и дълготраен наблюдаващ на кредитните пазари, не е огромен обожател на рейтинговите организации, който той дефинира като " нормално не най-проницателните на пазара ". Въпреки това в скорошна публикация той признава, че даже рейтинговите организации са " забелязали термити в къщата на заема " много преди пандемията. Този път централните банки имат по-голяма виновност за " утежняването " на заема, счита Грант, заради прекомерно огромните тласъци и прекомерно свободната парична политика.

Въпреки това има още рецензии по отношение на организациите. Изследване през 2013 година откри противоположна връзка сред качеството на рейтингите и положението на пазарите: по-вероятно е организациите да издават по-малко точни оценки, когато приходите от такси са високи, наемането на висококачествени анализатори е скъпо и вероятностите за несъблюдение по заемите са ниски. През 2019 година следствие на Wall Street Journal откри, че и шестте най-големи организации са трансформирали критериите си за рейтинги през последните седем години, което е довело, най-малко за малко, до увеличение на пазарния им дял - изключително на пазара на секюритизираните (инвестиционните) заеми.

Още две скорошни изследвания са разкрили доказателства за повишение на рейтингите след финансовата рецесия. Доклад на Организация за икономическо съдействие и развиване (OECD) от февруари демонстрира, че организациите през 2017 година дават на кредитополучателите повече независимост на ливъридж по отношение на приходите, в сравнение с преди 10 години (виж графика 2). Агенциите пък настояват, че фактори като по-ниски лихвени проценти и нараснала корпоративна диверсификация изясняват разликата в ливъриджа и не са нужни по ниски рейтинги.

" Няма подозрение, че някои компании са с прекомерно доста заем за своя рейтинг ", споделя Колин Риди от Legal & General Investment Management. " Виждахме го преди на същия стадий от цикъла, когато [рейтинговите агенции] се доверяват на управленията прекалено много по отношение на обещанията да се изплатят заемите до дъно. "

В своя отчет Едуард Алтман от Нюйоркския университет разказва това, което назовава " проблем със повишени оценки " на активи малко над рейтинг " отпадък ". Въз основа на разбор на група индикатори, включващи ливъридж, ликвидност и продажби, Алтман заключава, че над една трета от корпоративния дълг, който се намира на дъното на капиталовия клас, преминаващ в пандемията, трябваше да е най-малко една степен по-ниска. С други думи, активите са " отпадък " във всяко отношение, само че не и в името.

Това е най-наболелият въпрос, пред който са изправени през днешния ден рейтинговите организации: какво да вършим с над 3 трлн. $ корпоративен дълг, оценен BBB, клас над " отпадък ". През 2010 година 45% от всички задължения в капиталовия клас са в тази най-ниска степен; в този момент са близо 60%.

Проучването на OECD откри, че понижаването от BBB към " отпадък " е по-рядко от това на други места в рейтинговия набор, което допуска, че организациите може да не са склонни да принизят кредитополучателите си дотам. Алтернативно пояснение е, че компаниите поставят изключително огромни старания, с цел да избегнат сходно намаляване до по този начин наречения " паднал ангел ", защото знаят, че това може да значи внезапен скок в разноските по заемите.

През март и април към 193 милиарда $ BBB облигации удариха дъното. Кредитоспособността на рейтинговите компании се основава на прецизното справяне с останалите активи в този клас, в случай че няма бързо възобновяване за стопанската система. Но това изисква ясна информация, а мъглата е гъста - 114 компании от показателя S&P 500 стопираха прогнозите си за облага.

Неизпълнение по заемите

Друг тест ще бъде оправянето с обезпечените отговорности в пакети от заеми на компании с ниска оценка. Пазарът на обезпечените заеми се е удвоил от 2010 година насам до 600 милиарда $. Анализаторите на швейцарската банка UBS плануват несъблюдение по заемите от близо 22%, като половината от капиталовите заеми ще се намалят до CCC, което е най-ниският рейтинг. Големият риск за рейтинговите организации е групата от AAA активи. Ако някои от тях претърпят загуби - както се случи с ипотечните скъпи бумаги, известни като ипотечни деривати, през 2008 година - тяхната известност ще понесе огромен удар.

Трето предизвикателство ще бъде да се оценят вярно рейтингите на държавните облигации, защото държавните управления са под голямо напрежение да усилят обществените разноски. Какво да вземем за пример накара американското финансово министерство да заеме рекордните 3 трлн. $ през това тримесечие? И би ли било целесъобразно намаляването на рейтинга на Италия до " отпадък "? (Moody`s и Fitch го правят оценка един клас по-нагоре; S&P - два.) Това ще изключи облигациите на страната от основни показатели, принуждавайки доста вложители да се откажат от тях и да ги продадат. Но преди десетилетие рейтинговите организации бяха упрекнати, че форсираха и удължиха рецесията с държавния дълг на еврозоната, понижавайки рейтинга тогава на някои от огромните стопански системи в блока, в това число този на Франция.

Реформа на бранша

Как организациите се оправят с тези проби ще дефинира дали рецесията носи повече апели за цялостна промяна на рейтинговия бизнес. Финансовата рецесия породи тъкмо такава паника, само че регулаторните органи просто се замислиха. Моделът " Емитентът заплаща " се оказа резистентен макар капацитета от спор на ползи, тъй като другите възможности не са незадоволително положителни. Ако вложителите заплащат за рейтингите да вземем за пример, достъпът до тях ще бъде стеснен до тези, които биха могли да си го разрешат, вместо да бъдат налични за всички, както в този момент.

По-подходяща зона за промени е тази, където участниците на пазара разчитат прекалено на рейтингите. Оценките са дотолкоз внедрени във всевъзможен тип регулации и капиталови решения, че постоянно по машинален метод възпират вложителите да вършат своето лично изследване. Рейтингите вземат участие в определянето на всичко - от финансовите условия на банките до какво могат да купуват взаимните фондове. И тук обаче смяната може да се окаже невъзможна. Проучване от 2018 година демонстрира, че препратките към рейтингите в капиталовите мандати на американските фондове, свързани с облигации, в действителност са се нараснали от 2010 година насам.

Що се отнася до конкуренцията, няколко стартъпа се борят за бизнеса. Kroll Bond Rating Agency, учредена през 2010 година, натрупа 140 млн. $ доходи предходната година. Но Moody`s, S&P и по-малкaта Fitch към момента имат смесен световен пазарен дял от съвсем 95%.

Нежеланието на доста емитенти на облигации да се отклонят от огромните рейтингови компании е помогнало да основат тип дуопол, който им разреши да покачат цените на рейтингите си с 3-4% годишно, споделя Крейг Хубер от Huber Research Partners. Оперативните маржове на Moody`s и S&P са удивителните 50%. И двете акции са сериозна дълготрайна инвестиция, задвижвана както от взрива на рейтингите, по този начин и от относително скорошната наклонност за разбор на данните (виж графика 3); комбинираната им пазарна капитализация е 117 милиарда $. Един благополучен дълготраен акционер е Уорън Бъфет, чиято компания Berkshire Hathaway има 13% от Moody`s.

Дори коронавирусът може да не успее да ги дръпне обратно. Moody`s и S&P регистрираха рекордни доходи за първото тримесечие - надлежно 1.3 милиарда и 1.8 милиарда $, частично с помощта на взрива на издаването на облигации, защото фирмите се нуждаят от запаси. Последните им прогнози, оповестени в края на април, плануват облагите им за 2020 година към или вероятно надвишаващи предишните върхове. Най-висок AAA рейтинг за S&P и Moody`s от акционерите, в случай че не и от съвсем всички останали.

2020, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
Източник: capital.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР