Daily Sabah: Три възможни сценария за края на пандемията от COVID-19
Коронавирусната зараза неотдавна пое обезпокоителен завой, когато беше оповестена за пандемия и въпреки да заличи очакванията да бъде удържана, има още доста неща, които могат да се създадат, с цел да бъде победена. Има няколко вероятни сюжета по какъв начин тази пандемия може да „ си изиграе картите “ или да се надяваме, да почине. Това написа колумнистът Ясемин Сакай на турското издание Daily Sabah в материал, отдаден на развиването на обстановката с COVID-19.
Разпространението на новия ковид SARS-CoV-2 не демонстрира признаци на затихване в някои елементи на света, заразявайки все по-голям брой хора и отнемайки от ден на ден животи всеки ден. Бързият ритъм на болест изправи здравните системи в някои страни пред предизвикателство и тласна държавните управления да трансфорат молове в спонтанни лечебни заведения (Иран), празни общежития и хотели в карантинни зони за инфектирани (САЩ) и ледени пързалки във краткотрайни морги (Испания). Не всички очаквания обаче са изгубени.
От над 434 983 потвърдени случая, повече от 111 870 души са се възстановили, за разлика от 19 607, които са умряли заради COVID-19, по данни на Worldometer. На всичкото от горната страна единствено 5% от случаите са счетени за сериозни, до момента в който 95% са единствено с леки признаци.
Междувременно в света на фармацията продължава разгорещена конкуренция с производители на медикаменти и откриватели, които обезверено се пробват да открият ваксина или лекуване, с цел да прекратят пандемията един път вечно. Експерименталното лекарство Gilead Sciences Inc., ремдезивир, към този момент е в клинични тествания, японското лекарство за грип фавипиравир е посочило успеваемост в някои случаи в Китай, а „ Модерна “ споделя, че нейната ваксина въз основата на РНК, може да бъде подготвена до есента.
Но настрана от тези развития, има единствено едно нещо в съзнанието на всички: Кога ще завърши тази пандемия? И по какъв начин?
Първата линия на отбрана и най-надеждният сюжет беше ограничение. Като разпознават и карантират болните, медицинските специалисти се надяват, че могат да предотвратят разпространяването на вируса в общностите и да го лимитират единствено до Китай и околните територии. В последна сметка това беше тактиката, употребена за преодоляване на огнището на SARS (тежък изострен респираторен синдром) през 2003 година, което приключи с триумф.
Въпреки това, в случай че има нещо, което през последните два месеца стана ясно, е, че сме изчерпали всичките си шансове да ограничим епидемията до единствено няколко места, което бе доказано от декларацията на Световната здравна организация (СЗО) за ковид като пандемия. Фактът, че мнозина закъсняха да разпознаят заплахите, породени от тази болест, и продължиха с естественото си всекидневие, хвърляйки предпазливостта напразно, утежни нещата доста бързо.
Освен лесното му разпространяване, имаше и други провокации, свързани с предаването на вируса. Разпространението му беше безшумно, само че смъртоносно. Повечето случаи на COVID-19 останаха незабелязани, защото те са или без симптомни, или са с доста леки признаци, а вирусът е и с дълъг инкубационен интервал - учените настояват, че може да бъде от 2 до 27 дни.
Бавното обезпечаване на диагностични комплекти и дългото тестово време също не помогнаха. Шефът на СЗО Тедрос Аданом Гебрейесус съобщи на 2 март, че има вяра, че доста вирусолози и епидемиолози ще се съгласят, че нещата са изпуснати от надзор.
Но това, че удържането на заболяването беше несполучливо, не значи, че би трябвало да чакаме зараза или сигурна гибел. Все още можем да спасим доста, доста животи, да ограничим разпространяването ѝ и да спечелим скъпо време, с цел да могат учените да открият лекуване.
Имайки поради пътят, по който е поела, пандемията от ковид може да приключи по три метода. Тези три вероятни сюжета са: хората ще изградят имунитет против вируса; ще бъде създадена ефикасна ваксина; вирусът ще мутира и ще загуби силата си с времето.
" Много хора в последна сметка ще изградят имунитет или ще бъде открита ваксина. Третата опция е вирусът да мутира и да загуби способността си да заразява хората. Пандемията може да приключи единствено по един от тези три сюжета ", споделя Мехмет Джейхан, професор от университета в Анкара пред Анадолската организация, отбелязва още БГНЕС.
Първият сюжет се отнася до тъй наречените стаден имунитет, който в началото Англия искаше да реализира, а по-късно се отхвърли от него след рецензии, че рискува живота на възрастните хора и хронично болните. Този имунитет се реализира, когато задоволително хора от популацията изградят имунитет против вируса, било посредством заразяване и възобновяване, или посредством имунизиране, с цел да могат дейно да спрат разпространяването на тази болест.
Счита се, че прагът за групов имунитет е към 50 до 70%; обаче колкото по-заразна е заболяването, толкоз по-голям е броят на ваксинираните хора, които би трябвало да я спрат. Следователно ограниченията за карантина и изолираност са значими. След като процентът на болест спадне до един или по-долу, епидемията повече или по-малко завършва.
Обединеното кралство в началото твърдеше, че стадния имунитет ще забави разпространяването на вируса и неговия пик до летните месеци, когато Националната здравна работа (NHS) ще бъде по-малко затрупана. Но, несъмнено, високите опасности и бързото разпространяване, свързани с COVID-19, биха довели до високи темпове на хоспитализация и сериозни грижи.
Особено, когато няма действителна ефикасна ваксина, груповият имунитет към момента наподобява рискована игра.
Вторият сюжет се преглежда като най-вероятният вид за премахване на заболяването вечно. Учените работят с огромни скорости, с цел да разработят антивирусни лекувания или ваксина. От имунизациите въз основата на РНК до тестванията за антитела, има доста обещаващи развития.
Проблемът с този метод е, че той, за жалост, лишава доста време и е безценен. Може да мине година или повече, преди такива ваксини да преминат нужните проби за сигурност и резултатност в клинични тествания. Инвестиционните разноски пък се правят оценка на 800 милиона $.
В някои случаи бързата ваксина, която не е минала през нормалния протокол и етапи, изискващи продължителни проби върху животни, може да направи хората по-болни, в сравнение с по време на инфекцията.
Токсичността и страничните резултати също остават значимо терзание.
Последният сюжет е разновидност. Всички вируси натрупват разновидности във времето или претърпяват промени в геномите си. Учените се надяват, че SARS-CoV-2, който има 85% генетично подобие с оригинала на вируса на SARS, ще мутира по евентуално потребен метод, сходно на това по какъв начин се е държал вирусът на SARS при експлоадирането през 2002 година Тогава той мутира в нещо доста по-лошо, само че с доста по-ниска степен на зараза за хората, на практика подписвайки личната си смъртната присъда.
В съпоставяне с риновирусите (основната причина за елементарната настинка), коронавирусите имат по-бавен ритъм на разновидност, в резултат на развой, който ги кара да се развиват не толкоз бързо. Този развой се случва по време на репликация (копиране) на ДНК. Това дава по-голям късмет за създаване на ваксина.
Например, в случай че вирусът мутира до подобен с по-тежки признаци, това може да понижи % на зараза, защото ще направи хората задоволително заболели, с цел да останат в леглото. Това води и до опцията за неефективност и устойчивост на имунизацията.
Едно е несъмнено - има още доста неща, които към момента не знаем за новия ковид, тъй че е мъчно да се каже какъв брой огромна ще е разновидността.
Темата продължава и в нашия блог.
Разпространението на новия ковид SARS-CoV-2 не демонстрира признаци на затихване в някои елементи на света, заразявайки все по-голям брой хора и отнемайки от ден на ден животи всеки ден. Бързият ритъм на болест изправи здравните системи в някои страни пред предизвикателство и тласна държавните управления да трансфорат молове в спонтанни лечебни заведения (Иран), празни общежития и хотели в карантинни зони за инфектирани (САЩ) и ледени пързалки във краткотрайни морги (Испания). Не всички очаквания обаче са изгубени.
От над 434 983 потвърдени случая, повече от 111 870 души са се възстановили, за разлика от 19 607, които са умряли заради COVID-19, по данни на Worldometer. На всичкото от горната страна единствено 5% от случаите са счетени за сериозни, до момента в който 95% са единствено с леки признаци.
Междувременно в света на фармацията продължава разгорещена конкуренция с производители на медикаменти и откриватели, които обезверено се пробват да открият ваксина или лекуване, с цел да прекратят пандемията един път вечно. Експерименталното лекарство Gilead Sciences Inc., ремдезивир, към този момент е в клинични тествания, японското лекарство за грип фавипиравир е посочило успеваемост в някои случаи в Китай, а „ Модерна “ споделя, че нейната ваксина въз основата на РНК, може да бъде подготвена до есента.
Но настрана от тези развития, има единствено едно нещо в съзнанието на всички: Кога ще завърши тази пандемия? И по какъв начин?
Първата линия на отбрана и най-надеждният сюжет беше ограничение. Като разпознават и карантират болните, медицинските специалисти се надяват, че могат да предотвратят разпространяването на вируса в общностите и да го лимитират единствено до Китай и околните територии. В последна сметка това беше тактиката, употребена за преодоляване на огнището на SARS (тежък изострен респираторен синдром) през 2003 година, което приключи с триумф.
Въпреки това, в случай че има нещо, което през последните два месеца стана ясно, е, че сме изчерпали всичките си шансове да ограничим епидемията до единствено няколко места, което бе доказано от декларацията на Световната здравна организация (СЗО) за ковид като пандемия. Фактът, че мнозина закъсняха да разпознаят заплахите, породени от тази болест, и продължиха с естественото си всекидневие, хвърляйки предпазливостта напразно, утежни нещата доста бързо.
Освен лесното му разпространяване, имаше и други провокации, свързани с предаването на вируса. Разпространението му беше безшумно, само че смъртоносно. Повечето случаи на COVID-19 останаха незабелязани, защото те са или без симптомни, или са с доста леки признаци, а вирусът е и с дълъг инкубационен интервал - учените настояват, че може да бъде от 2 до 27 дни.
Бавното обезпечаване на диагностични комплекти и дългото тестово време също не помогнаха. Шефът на СЗО Тедрос Аданом Гебрейесус съобщи на 2 март, че има вяра, че доста вирусолози и епидемиолози ще се съгласят, че нещата са изпуснати от надзор.
Но това, че удържането на заболяването беше несполучливо, не значи, че би трябвало да чакаме зараза или сигурна гибел. Все още можем да спасим доста, доста животи, да ограничим разпространяването ѝ и да спечелим скъпо време, с цел да могат учените да открият лекуване.
Имайки поради пътят, по който е поела, пандемията от ковид може да приключи по три метода. Тези три вероятни сюжета са: хората ще изградят имунитет против вируса; ще бъде създадена ефикасна ваксина; вирусът ще мутира и ще загуби силата си с времето.
" Много хора в последна сметка ще изградят имунитет или ще бъде открита ваксина. Третата опция е вирусът да мутира и да загуби способността си да заразява хората. Пандемията може да приключи единствено по един от тези три сюжета ", споделя Мехмет Джейхан, професор от университета в Анкара пред Анадолската организация, отбелязва още БГНЕС.
Първият сюжет се отнася до тъй наречените стаден имунитет, който в началото Англия искаше да реализира, а по-късно се отхвърли от него след рецензии, че рискува живота на възрастните хора и хронично болните. Този имунитет се реализира, когато задоволително хора от популацията изградят имунитет против вируса, било посредством заразяване и възобновяване, или посредством имунизиране, с цел да могат дейно да спрат разпространяването на тази болест.
Счита се, че прагът за групов имунитет е към 50 до 70%; обаче колкото по-заразна е заболяването, толкоз по-голям е броят на ваксинираните хора, които би трябвало да я спрат. Следователно ограниченията за карантина и изолираност са значими. След като процентът на болест спадне до един или по-долу, епидемията повече или по-малко завършва.
Обединеното кралство в началото твърдеше, че стадния имунитет ще забави разпространяването на вируса и неговия пик до летните месеци, когато Националната здравна работа (NHS) ще бъде по-малко затрупана. Но, несъмнено, високите опасности и бързото разпространяване, свързани с COVID-19, биха довели до високи темпове на хоспитализация и сериозни грижи.
Особено, когато няма действителна ефикасна ваксина, груповият имунитет към момента наподобява рискована игра.
Вторият сюжет се преглежда като най-вероятният вид за премахване на заболяването вечно. Учените работят с огромни скорости, с цел да разработят антивирусни лекувания или ваксина. От имунизациите въз основата на РНК до тестванията за антитела, има доста обещаващи развития.
Проблемът с този метод е, че той, за жалост, лишава доста време и е безценен. Може да мине година или повече, преди такива ваксини да преминат нужните проби за сигурност и резултатност в клинични тествания. Инвестиционните разноски пък се правят оценка на 800 милиона $.
В някои случаи бързата ваксина, която не е минала през нормалния протокол и етапи, изискващи продължителни проби върху животни, може да направи хората по-болни, в сравнение с по време на инфекцията.
Токсичността и страничните резултати също остават значимо терзание.
Последният сюжет е разновидност. Всички вируси натрупват разновидности във времето или претърпяват промени в геномите си. Учените се надяват, че SARS-CoV-2, който има 85% генетично подобие с оригинала на вируса на SARS, ще мутира по евентуално потребен метод, сходно на това по какъв начин се е държал вирусът на SARS при експлоадирането през 2002 година Тогава той мутира в нещо доста по-лошо, само че с доста по-ниска степен на зараза за хората, на практика подписвайки личната си смъртната присъда.
В съпоставяне с риновирусите (основната причина за елементарната настинка), коронавирусите имат по-бавен ритъм на разновидност, в резултат на развой, който ги кара да се развиват не толкоз бързо. Този развой се случва по време на репликация (копиране) на ДНК. Това дава по-голям късмет за създаване на ваксина.
Например, в случай че вирусът мутира до подобен с по-тежки признаци, това може да понижи % на зараза, защото ще направи хората задоволително заболели, с цел да останат в леглото. Това води и до опцията за неефективност и устойчивост на имунизацията.
Едно е несъмнено - има още доста неща, които към момента не знаем за новия ковид, тъй че е мъчно да се каже какъв брой огромна ще е разновидността.
Темата продължава и в нашия блог.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ