Проф. Момеков: Няма нещо по-дефинирано от състава на продуктите, регистрирани от агенциите по лекарствата
„ Коронавирусът SARS-CoV-2 беше открит в края на 2019 година Още идната година стартира и всеобщата имунизация против болестта COVID-19, породено от този вирус, което беше употребявано от скептиците към имунизациите с аргумента: „ Прекалено бързо са открити “ като насочна точка за разколебаване на доверието в науката.
Каква обаче е фактологията? Този вирусен геном е подобен с открития още през 2002 – 2003 година ковид SARS-CoV, виновен за зараза от ТОРС (тежък изострен респираторен синдром) в Далечния изток. Това значи, че науката се занимава с прототипи на имунизациите, които в този момент използваме против COVID-19, от близо 20 години. Що се отнася до иРНК имунизациите, за които се спекулира, че не са задоволително познати на медицината – и това не е правилно. По потреблението на иРНК като лечебни модалности и ваксини се работи от 90-те години на предишния век. “ Това изясни ръководителят на Българското научно сдружение по фармация и началник катедра „ Фармакология, фармакотерапия и токсикология “ към Фармацевтичния факултет на МУ – София проф. Георги Момеков, дфн, по време на полемика на тематика „ Ваксините за COVID-19 през призмата на науката “.
Във форума, проведен като част от осведомителната акция „ + мен “ на Министерството на здравеопазването за повишение информираността по отношение на изгодите от имунизациите и имунизацията против COVID-19, участваха 125 души от работещите в 17 от центровете за незабавна здравна помощ в страната.
Пред присъстващите проф. Георги Момеков направи къс преглед на методологията за произвеждане на имунизациите, преминавайки от имунизациите, съдържащи жив атенюиран патоген, през инактивираните вирусни ваксини, класическите субединични ваксини, които съдържат съответния вирусен антиген, и адювант (вещество, което спомага за генерирането на имунен отговор), до осведомителните РНК ваксини. Той изясни какви са преимуществата на иРНК имунизациите. От една страна те са безвредни, тъй като не съдържат вирус, бактерия или различен болестотворен извършител. В тях няма нито живак-съдържащи консерванти, нито алуминий-базирани адюванти. От друга страна са ефикасни, тъй като провокират съответен имунен отговор, и най-важното – иРНК технологията разрешава бързото адаптиране на имунизациите към нововъзникващи разновидности.
„ На хората, които приказват за пробни течности, мога да кажа, че няма нещо по-дефинирано от състава на продуктите, регистрирани от организациите по медикаментите “, съобщи той. Мнението си професорът поддържа с обществено налична информация за качествения и количествен състав на иРНК имунизациите и включените в тях съставни елементи, в това число помощните субстанции. Проф. Момеков изнесе данни и за тъканното систематизиране на съответните ваксини, както и за това, че експресията на вирусните протеини е краткотрайна, като оптималните установими равнища на шипчестите протеини са от порядъка на пикограми/мл в границите на 2-3 дни след имунизацията. „ Всички съставни елементи на имунизациите се разграждат в човешкото тяло за няколко дни, без да трансформират нашата ДНК и да повлияват на репродуктивните ни качества “, уточни още проф. Момеков, опирайки се на постмаркетингови и кохортни изследвания, извършени в Канада, Израел, Европейски Съюз и Съединени американски щати.
Той разяснява и разликата сред естествения и добития имунитет, или сред така наречен постинфекциозен и постваксинален имунитет, като презентира данни от огромни постмаркетингови наблюдения от Центровете за надзор на болесттите от Съединени американски щати, доказващи, че рискът от реинфекция с хоспитализация е доста по-висок при хората, разчитащи на естествения имунитет. Като умозаключение професорът посочи: „ Проблемът със SARS-CoV-2 е, че този ковид е нискоимуногенен и не генерира нападателен и дълготраен имунитет, заради което е значимо и навременното слагане на бустерна ваксина “.
По отношение профила на сигурност на имунизациите проф. Момеков изясни, че страничните резултати в резултат на имунизация постоянно се съпоставят със същите резултати, зараждащи след преболедуване на съответното заболяване. Актуалните данни изрично потвърждават, че рискът от остра бъбречна увреда, аритмии, дълбока венозна тромбоза и белодробна емболия при боледуване от COVID-19 е в пъти по-висок, до момента в който при имунизация с иРНК ваксина подобен риск не е открит. „ Категорично можем да заключим, че ниското имунизационно покритие у нас корелира с високите равнища на смъртност “, уточни професорът. Тезата си той поддържа с данни, онагледяващи корелацията сред имунизационно покритие и COVID-19-асоциираната смъртност.
Каква обаче е фактологията? Този вирусен геном е подобен с открития още през 2002 – 2003 година ковид SARS-CoV, виновен за зараза от ТОРС (тежък изострен респираторен синдром) в Далечния изток. Това значи, че науката се занимава с прототипи на имунизациите, които в този момент използваме против COVID-19, от близо 20 години. Що се отнася до иРНК имунизациите, за които се спекулира, че не са задоволително познати на медицината – и това не е правилно. По потреблението на иРНК като лечебни модалности и ваксини се работи от 90-те години на предишния век. “ Това изясни ръководителят на Българското научно сдружение по фармация и началник катедра „ Фармакология, фармакотерапия и токсикология “ към Фармацевтичния факултет на МУ – София проф. Георги Момеков, дфн, по време на полемика на тематика „ Ваксините за COVID-19 през призмата на науката “.
Във форума, проведен като част от осведомителната акция „ + мен “ на Министерството на здравеопазването за повишение информираността по отношение на изгодите от имунизациите и имунизацията против COVID-19, участваха 125 души от работещите в 17 от центровете за незабавна здравна помощ в страната.
Пред присъстващите проф. Георги Момеков направи къс преглед на методологията за произвеждане на имунизациите, преминавайки от имунизациите, съдържащи жив атенюиран патоген, през инактивираните вирусни ваксини, класическите субединични ваксини, които съдържат съответния вирусен антиген, и адювант (вещество, което спомага за генерирането на имунен отговор), до осведомителните РНК ваксини. Той изясни какви са преимуществата на иРНК имунизациите. От една страна те са безвредни, тъй като не съдържат вирус, бактерия или различен болестотворен извършител. В тях няма нито живак-съдържащи консерванти, нито алуминий-базирани адюванти. От друга страна са ефикасни, тъй като провокират съответен имунен отговор, и най-важното – иРНК технологията разрешава бързото адаптиране на имунизациите към нововъзникващи разновидности.
„ На хората, които приказват за пробни течности, мога да кажа, че няма нещо по-дефинирано от състава на продуктите, регистрирани от организациите по медикаментите “, съобщи той. Мнението си професорът поддържа с обществено налична информация за качествения и количествен състав на иРНК имунизациите и включените в тях съставни елементи, в това число помощните субстанции. Проф. Момеков изнесе данни и за тъканното систематизиране на съответните ваксини, както и за това, че експресията на вирусните протеини е краткотрайна, като оптималните установими равнища на шипчестите протеини са от порядъка на пикограми/мл в границите на 2-3 дни след имунизацията. „ Всички съставни елементи на имунизациите се разграждат в човешкото тяло за няколко дни, без да трансформират нашата ДНК и да повлияват на репродуктивните ни качества “, уточни още проф. Момеков, опирайки се на постмаркетингови и кохортни изследвания, извършени в Канада, Израел, Европейски Съюз и Съединени американски щати.
Той разяснява и разликата сред естествения и добития имунитет, или сред така наречен постинфекциозен и постваксинален имунитет, като презентира данни от огромни постмаркетингови наблюдения от Центровете за надзор на болесттите от Съединени американски щати, доказващи, че рискът от реинфекция с хоспитализация е доста по-висок при хората, разчитащи на естествения имунитет. Като умозаключение професорът посочи: „ Проблемът със SARS-CoV-2 е, че този ковид е нискоимуногенен и не генерира нападателен и дълготраен имунитет, заради което е значимо и навременното слагане на бустерна ваксина “.
По отношение профила на сигурност на имунизациите проф. Момеков изясни, че страничните резултати в резултат на имунизация постоянно се съпоставят със същите резултати, зараждащи след преболедуване на съответното заболяване. Актуалните данни изрично потвърждават, че рискът от остра бъбречна увреда, аритмии, дълбока венозна тромбоза и белодробна емболия при боледуване от COVID-19 е в пъти по-висок, до момента в който при имунизация с иРНК ваксина подобен риск не е открит. „ Категорично можем да заключим, че ниското имунизационно покритие у нас корелира с високите равнища на смъртност “, уточни професорът. Тезата си той поддържа с данни, онагледяващи корелацията сред имунизационно покритие и COVID-19-асоциираната смъртност.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ