Необходими са драстични ограничения на движението заради коноравируса
Коронавирусът е най-голямата тематика за България и света, само че в случай че желаете да следите елементарно какво друго си коства да знаете, четете новата графа " Новини без ковид ".
Даниел Смилов е експерт по относително конституционно право, програмен шеф на Центъра за демократични тактики, гост-преподавател в Централноевропейския университет в Будапеща и доцент по доктрина на политиката в катедра " Политология " на СУ " Св. Климент Охридски ". Член е на групата специалисти по политическите партии на Организацията за сигурност и съдействие в Европа (ОССЕ). Анализът му е от " Дойче веле ". Заглавието е на " Дневник ".
Не е време за суматоха, само че не е и време за успокоения, че всичко ще си остане както е било. Разпространението на ковид в Европа е изключителна обстановка, в която в случай че желаят да запазят дълготрайно метода си на живот, хората ще би трябвало краткосрочно да го трансформират много коренно. Тази смяна има и съществени политически измерения, които засягат както националните страни, по този начин и Европейски Съюз.
В сряда Световната здравна организация (СЗО) разгласи ковид за пандемия. А немската канцлерка Ангела Меркел направи прогноза, че ще бъдат инфектирани към 60% от германците. Като имаме поради, че 5% от инфектираните имат потребност от интензивни болнични грижи, а смъртността е сред 2% и 4%, всеки може да направи сметка за евентуалните провали върху 500-милионното население на Европа. Най-богатата провинция на Италия - Ломбардия - показва, че даже доста развита система на опазване на здравето не може да се оправи безпроблемно с бързото разпространяване на заболяването. И китайският, и италианският опит демонстрират едно: нужни са фрапантни ограничавания на придвижването (карантина) и съществено увеличение на потенциала на здравните служби. Това са най-спешните ограничения на повърхността на събитията, които стават неизбежни за европейските страни и за света като цяло.
Къде е България?
Къде сме ние в тази обстановка? В България разпространяването на вируса е още лимитирано и към този момент " единствено " един от случаите приключи съдбовно. Това дава вяра, че с карантинни ограничения може да бъде избегната всеобща зараза. Но за жалост това не е несъмнено даже при отговорно държание от страна на институциите и жителите. СЗО категорично акцентира, че всички страни би трябвало да подхващат карантинни ограничения за ограничение на вируса - просто тъй като това е най-ефективното средство, с което разполагаме. Що се отнася до оборудването (защитни дрехи, защитни маски, животоспасяваща обдишваща техника в другите ѝ варианти), българското опазване на здравето несъмнено има потребност от повишение на потенциала си. Идеята за общи европейски поръчки на такава техника е отлична, тъй като при пазаруване на огромни бройки цената на стоката пада. България би трябвало да направи каквото може и във връзка с подготовката на лечебните заведения да поемат възможни пациенти.
Политиката на изключителната обстановка има обаче и доста скрити страни, за които би трябвало да бъдем изключително деликатни. Коронавирусът завладява публичното внимание и измества всички други вести. А още по-опасното е, че извънредността на обстановката елементарно може да се трансформира в опрощение за непотребни ограничавания на цивилен и политически свободи, както и за неоправдана държавна интервенция в персоналния и стопанския живот на хората. Показните акции на полиция и прокуратура в комерсиалния комплекс " Илиянци " са учебникарски образец за властнически по темперамент дейности, които имат доста слаба връзка с действителната заплаха от болестта. И са единствено мотив за избрани лица да влязат в новинарския поток.
Един по-систематичен взор върху политическите последици от изключителната обстановка би откроил следните промени:
1) Правителството и министър-председателят концентрират спомагателна власт. С изключителни ограничения те получават опция да се намесват директно в живота и бизнеса на съвсем всички хора. Затварянето на институции и компании и пращането на Националната организация за приходите (НАП) и други служби са най-видимата страна на казуса. Мерки с по-дългосрочни последствия са възбраните за пътувания и комерсиалните забрани. Но може би най-важните държавни дейности ще бъдат свързани с подпомагането на избрани бизнеси и компании да се оправят с икономическите компликации. В България държавното управление разполага със обилни дискреционни фондове, които може да употребява в сходни обстановки даже без позволение от страна на парламента;
2) Контролът на Народното събрание върху изпълнителната власт отслабва. Извънредната обстановка прави парламентарните диспути и активността на опозицията по-невидими. За разлика от изпълнителната власт и нейните " спешни щабове ", парламентаристите не разполагат с цялостната информация в действително време. И до момента в който картината се обясни, държавното управление на процедура работи отвън надзора на демократичните си представители.
3) Кризисната обстановка измества други управнически цели, даже когато това не е неообходимо. Политически анализатори към този момент оповестиха, че машинното гласоподаване ще отпадне поради ковид. По-важното е поради него да не отпадне влизането ни в чакалнята за еврото. Също по този начин значимо е противоречиви планове като АЕЦ " Белене " да вземем за пример да не получат внезапно зелена светлина - като мярка, " стимулираща " стопанската система. Те сигурно ще подтикват избрани бизнеси, само че резултатът им върху цялото стопанство най-вероятно ще е дълготрайно отрицателен. При понижен парламентарен, цивилен и медиен надзор върху изпълнителната власт сходни неверни решения елементарно може да минат под радара на здравия разсъдък.
4) Големи управнически недостатъци остават скрити зад ковид. Някой помни ли водната рецесия в Перник? А следствието в Барселона?
5) Може да се стигне до непотребна наказателна принуда. Както към този момент стана дума, прокуратура и служби биха могли да употребяват ковид като мотив за следствия, арести и прочие. Дали е гара " Илиянци " или пазар " Илиянци " - в изключителната обстановка няма значение. Важен е екшънът за пред медиите, създаващ усещане, че властта се грижи за хората. И още: предвид на изключителната обстановка правосъдният надзор върху дейности на прокуратура и полиция може да отслабне или най-малко да се забави. Такава наклонност не трябва да се позволява, само че е евентуално да се случи.
6) Популисткият капацитет в политиката нараства. Тръмп затваря границата на Съединени американски щати за европейци в желанието си да прати известие, че казусът не е негов. Съединени американски щати обаче са направили в пъти по-малко проби от европейците, което най-вероятно ще им изиграе неприятна смешка в близко бъдеще: оттатък океана " непознатата " болест може да се окаже не толкоз непозната. По принцип коронавирусът би трябвало да е някаква спирачка по отношение на политическо говорене, което се води от това, което хората желаят да чуят. Туитовете и речите на Тръмп демонстрират обаче, че тази спирачка не на всички места се е задействала. При нас спирачката на популизма също много рядко се употребява. Борисов съобщи през вчерашния ден да вземем за пример, че надали в миналото ще научим " коя гадина " е пуснала вируса. Смисълът на това известие е да покаже, че министър председателят мисли като огромна част от популацията. Вие сте конспиратолози и аз съм конспиратолог - значи ще се разберем.
7) Кризата може да нанесе удар върху концепцията за европейска интеграция. Първосигналната реакция е, че свободното напредване способства разпространяването на вируса и по тази причина би трябвало да бъде спряно. Временните ограничавания за пътувания са, несъмнено, освен възможни, само че и наложителни. Но те не трябва да прерастват в изцяло преосмисляне на свободното придвижване на хора, артикули, капитали и услуги, което е огромно постижение на европейците. Нещо повече: освобождение от икономическите компликации, свързани с вируса, може да пристигна единствено от цялостна политика на еврозоната и Европейски Съюз. Бизнесът ще чака сериозен подтикващ пакет тъкмо оттова. Координирани дейности на ЕЦБ и държавните управления на страните от Европейски Съюз са единственият късмет да се избегне тежка криза. В този смисъл отговорът би трябвало да гласи: повече интеграция. Заради популистки изкушения обаче този отговор може и да не пристигна. За България сходно развиване би било извънредно отрицателно - и от икономическа, и от политическа позиция. Затова и в изключителната обстановка страната ни би трябвало ясно да отстоява проинтеграционистки позиции.
Един различен доста рисков вирус
През идващите месеци политиката в България (а и в Европа като цяло) ще бъде повлияна от изброените нагоре промени. Ситуацията с ковид е несъмнено сериозна. И несъмнено ще се трансформира в същински тест за националното и наднационалното ръководство. Но оправянето с вируса не трябва да води до трайни промени в демократичното ръководство. Фокусът върху краткотрайния темперамент на ограниченията е основен. В последна сметка става дума за краткосрочни ограничавания, които са нужни за запазване на метода ни на живот.
Почитателите на Карл Шмит към този момент употребяват настоящето положение на извънредност, с цел да засилят рецензията си към демокрацията и към концепцията за цивилен права и свободи. За тях ръководството е постоянно персонално, постоянно обвързвано с неограничената власт на един водач. В Русия един подобен водач сега трансформира конституцията, с цел да ръководи во веки веков. Този вирус не трябва да се популяризира в Европа.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Коронавирусът (389)
Даниел Смилов е експерт по относително конституционно право, програмен шеф на Центъра за демократични тактики, гост-преподавател в Централноевропейския университет в Будапеща и доцент по доктрина на политиката в катедра " Политология " на СУ " Св. Климент Охридски ". Член е на групата специалисти по политическите партии на Организацията за сигурност и съдействие в Европа (ОССЕ). Анализът му е от " Дойче веле ". Заглавието е на " Дневник ".
Не е време за суматоха, само че не е и време за успокоения, че всичко ще си остане както е било. Разпространението на ковид в Европа е изключителна обстановка, в която в случай че желаят да запазят дълготрайно метода си на живот, хората ще би трябвало краткосрочно да го трансформират много коренно. Тази смяна има и съществени политически измерения, които засягат както националните страни, по този начин и Европейски Съюз.
В сряда Световната здравна организация (СЗО) разгласи ковид за пандемия. А немската канцлерка Ангела Меркел направи прогноза, че ще бъдат инфектирани към 60% от германците. Като имаме поради, че 5% от инфектираните имат потребност от интензивни болнични грижи, а смъртността е сред 2% и 4%, всеки може да направи сметка за евентуалните провали върху 500-милионното население на Европа. Най-богатата провинция на Италия - Ломбардия - показва, че даже доста развита система на опазване на здравето не може да се оправи безпроблемно с бързото разпространяване на заболяването. И китайският, и италианският опит демонстрират едно: нужни са фрапантни ограничавания на придвижването (карантина) и съществено увеличение на потенциала на здравните служби. Това са най-спешните ограничения на повърхността на събитията, които стават неизбежни за европейските страни и за света като цяло.
Къде е България?
Къде сме ние в тази обстановка? В България разпространяването на вируса е още лимитирано и към този момент " единствено " един от случаите приключи съдбовно. Това дава вяра, че с карантинни ограничения може да бъде избегната всеобща зараза. Но за жалост това не е несъмнено даже при отговорно държание от страна на институциите и жителите. СЗО категорично акцентира, че всички страни би трябвало да подхващат карантинни ограничения за ограничение на вируса - просто тъй като това е най-ефективното средство, с което разполагаме. Що се отнася до оборудването (защитни дрехи, защитни маски, животоспасяваща обдишваща техника в другите ѝ варианти), българското опазване на здравето несъмнено има потребност от повишение на потенциала си. Идеята за общи европейски поръчки на такава техника е отлична, тъй като при пазаруване на огромни бройки цената на стоката пада. България би трябвало да направи каквото може и във връзка с подготовката на лечебните заведения да поемат възможни пациенти.
Политиката на изключителната обстановка има обаче и доста скрити страни, за които би трябвало да бъдем изключително деликатни. Коронавирусът завладява публичното внимание и измества всички други вести. А още по-опасното е, че извънредността на обстановката елементарно може да се трансформира в опрощение за непотребни ограничавания на цивилен и политически свободи, както и за неоправдана държавна интервенция в персоналния и стопанския живот на хората. Показните акции на полиция и прокуратура в комерсиалния комплекс " Илиянци " са учебникарски образец за властнически по темперамент дейности, които имат доста слаба връзка с действителната заплаха от болестта. И са единствено мотив за избрани лица да влязат в новинарския поток.
Един по-систематичен взор върху политическите последици от изключителната обстановка би откроил следните промени:
1) Правителството и министър-председателят концентрират спомагателна власт. С изключителни ограничения те получават опция да се намесват директно в живота и бизнеса на съвсем всички хора. Затварянето на институции и компании и пращането на Националната организация за приходите (НАП) и други служби са най-видимата страна на казуса. Мерки с по-дългосрочни последствия са възбраните за пътувания и комерсиалните забрани. Но може би най-важните държавни дейности ще бъдат свързани с подпомагането на избрани бизнеси и компании да се оправят с икономическите компликации. В България държавното управление разполага със обилни дискреционни фондове, които може да употребява в сходни обстановки даже без позволение от страна на парламента;
2) Контролът на Народното събрание върху изпълнителната власт отслабва. Извънредната обстановка прави парламентарните диспути и активността на опозицията по-невидими. За разлика от изпълнителната власт и нейните " спешни щабове ", парламентаристите не разполагат с цялостната информация в действително време. И до момента в който картината се обясни, държавното управление на процедура работи отвън надзора на демократичните си представители.
3) Кризисната обстановка измества други управнически цели, даже когато това не е неообходимо. Политически анализатори към този момент оповестиха, че машинното гласоподаване ще отпадне поради ковид. По-важното е поради него да не отпадне влизането ни в чакалнята за еврото. Също по този начин значимо е противоречиви планове като АЕЦ " Белене " да вземем за пример да не получат внезапно зелена светлина - като мярка, " стимулираща " стопанската система. Те сигурно ще подтикват избрани бизнеси, само че резултатът им върху цялото стопанство най-вероятно ще е дълготрайно отрицателен. При понижен парламентарен, цивилен и медиен надзор върху изпълнителната власт сходни неверни решения елементарно може да минат под радара на здравия разсъдък.
4) Големи управнически недостатъци остават скрити зад ковид. Някой помни ли водната рецесия в Перник? А следствието в Барселона?
5) Може да се стигне до непотребна наказателна принуда. Както към този момент стана дума, прокуратура и служби биха могли да употребяват ковид като мотив за следствия, арести и прочие. Дали е гара " Илиянци " или пазар " Илиянци " - в изключителната обстановка няма значение. Важен е екшънът за пред медиите, създаващ усещане, че властта се грижи за хората. И още: предвид на изключителната обстановка правосъдният надзор върху дейности на прокуратура и полиция може да отслабне или най-малко да се забави. Такава наклонност не трябва да се позволява, само че е евентуално да се случи.
6) Популисткият капацитет в политиката нараства. Тръмп затваря границата на Съединени американски щати за европейци в желанието си да прати известие, че казусът не е негов. Съединени американски щати обаче са направили в пъти по-малко проби от европейците, което най-вероятно ще им изиграе неприятна смешка в близко бъдеще: оттатък океана " непознатата " болест може да се окаже не толкоз непозната. По принцип коронавирусът би трябвало да е някаква спирачка по отношение на политическо говорене, което се води от това, което хората желаят да чуят. Туитовете и речите на Тръмп демонстрират обаче, че тази спирачка не на всички места се е задействала. При нас спирачката на популизма също много рядко се употребява. Борисов съобщи през вчерашния ден да вземем за пример, че надали в миналото ще научим " коя гадина " е пуснала вируса. Смисълът на това известие е да покаже, че министър председателят мисли като огромна част от популацията. Вие сте конспиратолози и аз съм конспиратолог - значи ще се разберем.
7) Кризата може да нанесе удар върху концепцията за европейска интеграция. Първосигналната реакция е, че свободното напредване способства разпространяването на вируса и по тази причина би трябвало да бъде спряно. Временните ограничавания за пътувания са, несъмнено, освен възможни, само че и наложителни. Но те не трябва да прерастват в изцяло преосмисляне на свободното придвижване на хора, артикули, капитали и услуги, което е огромно постижение на европейците. Нещо повече: освобождение от икономическите компликации, свързани с вируса, може да пристигна единствено от цялостна политика на еврозоната и Европейски Съюз. Бизнесът ще чака сериозен подтикващ пакет тъкмо оттова. Координирани дейности на ЕЦБ и държавните управления на страните от Европейски Съюз са единственият късмет да се избегне тежка криза. В този смисъл отговорът би трябвало да гласи: повече интеграция. Заради популистки изкушения обаче този отговор може и да не пристигна. За България сходно развиване би било извънредно отрицателно - и от икономическа, и от политическа позиция. Затова и в изключителната обстановка страната ни би трябвало ясно да отстоява проинтеграционистки позиции.
Един различен доста рисков вирус
През идващите месеци политиката в България (а и в Европа като цяло) ще бъде повлияна от изброените нагоре промени. Ситуацията с ковид е несъмнено сериозна. И несъмнено ще се трансформира в същински тест за националното и наднационалното ръководство. Но оправянето с вируса не трябва да води до трайни промени в демократичното ръководство. Фокусът върху краткотрайния темперамент на ограниченията е основен. В последна сметка става дума за краткосрочни ограничавания, които са нужни за запазване на метода ни на живот.
Почитателите на Карл Шмит към този момент употребяват настоящето положение на извънредност, с цел да засилят рецензията си към демокрацията и към концепцията за цивилен права и свободи. За тях ръководството е постоянно персонално, постоянно обвързвано с неограничената власт на един водач. В Русия един подобен водач сега трансформира конституцията, с цел да ръководи во веки веков. Този вирус не трябва да се популяризира в Европа.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Коронавирусът (389)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ