Никога не съди за книгата по корицата … или пък не?
Кориците на книгите нормално се стремят да пресъздават наличието. Това в действителност не е тъкмо в синхрон с известната сентенция да не се съди за книга по корицата й. Сега двама откриватели от Университета Киушу в Япония решили да ревизират до каква степен изкуствен интелект може съответно да преценя наличието на книгите. Изглежда невронните мрежи се оправят сносно.
Задачата била елементарна: може ли дълбока невронна мрежа, която има четири пласта с по 512 неврона всеки, правилно да разбере към кой род принадлежи книгата, посредством разбор само на нейната корица?
Брайан Кенджи и Сейичи Учида свалили 137 788 неповторими корици на книги от 20 разнообразни жанра от Amazon.com. Те упражнявали невронната мрежа, употребявайки 80% от тези данни, да разпознава жанра единствено по корицата. За да валидират модела, употребявали 10 на 100 повече от набора данни. Останалите 10% били употребявани за инспекция на невронната мрежа.
Според проучването, логаритъмът на изкуствения разсъдък изкарвал по три вероятни жанра за всяка книга. Резултатите посочили „ акуратност от 21,9% за номер 1, 32,1% за номер 2 и 40,2% за номер 3 в 20 степенната жанрова подредба. “ Това е доста по-висока акуратност от инцидентен резултат.
Системата, несъмнено, не била съвършена. Ограничения, свързани с разпознаването на фотоси и двусмислия в самите корици създали сложна категоризацията на някои книги. Имало усложнения с биографии и записки, медицински и научни книги, както и с детски книги, които са били обърквани с комикси или графични новели. Учените също по този начин не са ревизирали още по какъв начин тяхната невронна мрежа се оправя спрямо автентичен човек, който преценя по корицата.
Но както всяка невронна мрежа и тук, колкото повече данни получава системата, толкоз по-добре се показва в преценката. Японските учени имат вяра, че изкуственият разсъдък даже може да бъде подготвен да основава дизайна на кориците на книгите, без човешка интервенция. Илюстраторите по-добре да внимават.
